Pipi написа:Най-често в желанието си да помогнем на такива хора ние още повече им показваме техните различия, а не ги караме да се чувстват равностойни , каквито са всъщност. Това е проблем на възпитание и обучение на работа с тези хора в обичайна среда , а не изведени в институции, както дълги години се правеше.
в много отношения не са равностойни. Не можеш да искаш от едно дете със специфични образователни потребности да смята биквадратни уравнения със съучениците си, когато то едва може да брои до 10. Много зависи от вида увреждане. Физическият недъг например не те прави умствено неравностоен на останалите. Може дори да те мотивира допълнително. Но пък, прекарвайки живота си в инвалидната количка, не си двигателно равностоен.
Редно е да бъдат облекчавани в областите, където имат проблеми, но и да бъдат насърчавани да развиват други заложби и способности. Това е също интеграция, не разбирам защо по радиото са го казали така.
Но да, важно е всичко това да става пред погледа на обществото, а не встрани, за да се възпита в него здравословно отношение към тези хора, а не да се прави то, че не ги забелязва или че са единствено бреме. От това боли най-силно.
Този въпрос ме засяга лично, защото и пред нас стоеше избора за специализирана или обикновена детска градина. Засега сме в нормална. Но не спирам да мисля какво ще е в училище....