3o4o.net

едно нещо, в което пише следното:

Психиатрията също е в преход, защото тя вече подкрепя лудия да приеме себе си като такъв.
В тази връзка аналитиците на западната култура подчертават, че днес позициите на Нормалното и Отклоняващото се са разменени.

Писано е през 2005, така че не се стряскайте - може пък да сме се оправили вече.

Второто изречение не беше ново за мен, обаче ей тоя преход на психиатрията съм го пропуснала.

“In a mad world, only the mad are sane.” - Akira Kurosawa

Не знам кога го е казал, но е доста преди 2005

Не е в контекста, но да кажа. Слушах по радиото разни стратегии за работа с изостанали деца. Аз ги сменям тия неща, да знаете, не чета за помощ, не гледам тв предавания за болни деца и така. Но човек докато разбере за какво говорят гадовете и те си кажат. (Затова в колата - само музика)
Та недочутата докрай приказка беше, че ние все гледаме да облекчаваме, да интегрираме тези деца и да се грижим за тях. Време да развием това което могат да правят като другите и е време да развием това което те могат да правят ПО– ДОБРЕ от другите.
Много ми хареса(Без изобщо да го разбирам.)

Green Light написа:Та недочутата докрай приказка беше, че ние все гледаме да облекчаваме, да интегрираме тези деца и да се грижим за тях. Време да развием това което могат да правят като другите и е време да развием това което те могат да правят ПО– ДОБРЕ от другите.
Много ми хареса(Без изобщо да го разбирам.)

хареса ми и на мен.
наистина е така. а и е вярно, че те всъщност често могат повече. Има едно момче в класа на сина ми, искрено му се възхищавам, трудно ходи без помощ, но позволява родителите му само да го заведат до класната стая, после се оправя сам и мисля, че дори е успял да накара съучениците да не забелязват проблема му. плюс това е едно от най-учещите деца. възхищавам му се. успял там, където много възрастни трудно биха. да преодолееш, без да изпадаш в депресия и да продължиш напред.

това въобще не е по темата, сори, Мнемо

Най-често в желанието си да помогнем на такива хора ние още повече им показваме техните различия, а не ги караме да се чувстват равностойни , каквито са всъщност. Това е проблем на възпитание и обучение на работа с тези хора в обичайна среда , а не изведени в институции, както дълги години се правеше.

За "обичайната среда" виж първия постинг в темата.
И затворихме кръгчето.

Pipi написа:Най-често в желанието си да помогнем на такива хора ние още повече им показваме техните различия, а не ги караме да се чувстват равностойни , каквито са всъщност. Това е проблем на възпитание и обучение на работа с тези хора в обичайна среда , а не изведени в институции, както дълги години се правеше.

в много отношения не са равностойни. Не можеш да искаш от едно дете със специфични образователни потребности да смята биквадратни уравнения със съучениците си, когато то едва може да брои до 10. Много зависи от вида увреждане. Физическият недъг например не те прави умствено неравностоен на останалите. Може дори да те мотивира допълнително. Но пък, прекарвайки живота си в инвалидната количка, не си двигателно равностоен.
Редно е да бъдат облекчавани в областите, където имат проблеми, но и да бъдат насърчавани да развиват други заложби и способности. Това е също интеграция, не разбирам защо по радиото са го казали така.
Но да, важно е всичко това да става пред погледа на обществото, а не встрани, за да се възпита в него здравословно отношение към тези хора, а не да се прави то, че не ги забелязва или че са единствено бреме. От това боли най-силно.
Този въпрос ме засяга лично, защото и пред нас стоеше избора за специализирана или обикновена детска градина. Засега сме в нормална. Но не спирам да мисля какво ще е в училище....

Nejimaki-dori написа:“In a mad world, only the mad are sane.” - Akira Kurosawa

Не знам кога го е казал, но е доста преди 2005

E, то като тръгнем така - свестните у нас считат за луди още през миналия век сме го рекли, гледай как сме ги изпреварили всичките (Боев тук се кефи мощно, ама и аз също ).

Green Light написа:Не е в контекста, но да кажа. Слушах по радиото разни стратегии за работа с изостанали деца. Аз ги сменям тия неща, да знаете, не чета за помощ, не гледам тв предавания за болни деца и така. Но човек докато разбере за какво говорят гадовете и те си кажат. (Затова в колата - само музика)
Та недочутата докрай приказка беше, че ние все гледаме да облекчаваме, да интегрираме тези деца и да се грижим за тях. Време да развием това което могат да правят като другите и е време да развием това което те могат да правят ПО– ДОБРЕ от другите.
Много ми хареса(Без изобщо да го разбирам.)

Да, това е съвсем друга опера.

Там в оня цитат си представих само как психиатър гали сериен маниакален убиец по косицата и му обяснява "не ти е квадратна главата, чедо, приеми себе си и се интегрирай..."

windcolours написа:
в много отношения не са равностойни. Не можеш да искаш от едно дете със специфични образователни потребности да смята биквадратни уравнения със съучениците си, когато то едва може да брои до 10. Много зависи от вида увреждане. Физическият недъг например не те прави умствено неравностоен на останалите. Може дори да те мотивира допълнително. Но пък, прекарвайки живота си в инвалидната количка, не си двигателно равностоен.
Редно е да бъдат облекчавани в областите, където имат проблеми, но и да бъдат насърчавани да развиват други заложби и способности. Това е също интеграция, не разбирам защо по радиото са го казали така.
Този въпрос ме засяга лично, защото и пред нас стоеше избора за специализирана или обикновена детска градина. Засега сме в нормална. Но не спирам да мисля какво ще е в училище....

Ще се справите с всичко, сигурна съм.

Всичко това, което описваш по-горе, е въпрос на разбиране и търпение от околните. Дори и между хора "без увреждания", защото понякога границите са много подвижни.
На това имаме много да се учим и май винаги ще е така.

latrevw написа: хареса ми и на мен.
наистина е така. а и е вярно, че те всъщност често могат повече. Има едно момче в класа на сина ми, искрено му се възхищавам, трудно ходи без помощ, но позволява родителите му само да го заведат до класната стая, после се оправя сам и мисля, че дори е успял да накара съучениците да не забелязват проблема му. плюс това е едно от най-учещите деца. възхищавам му се. успял там, където много възрастни трудно биха. да преодолееш, без да изпадаш в депресия и да продължиш напред.

това въобще не е по темата, сори, Мнемо

Да, а това пък в детска среда е особено трудно.
Браво на него, дано успее да удържи все така...