Та думата ми е за случки, в които ви се е искало земята тутакси, немедленно и райт нау да се разтвори под вас и да ви погълне....
А след време са ви се стрували много смешни. Имате ли такива??
П.П. Аз имам ужасната/прекрасна способност да забравям такива гафове. Много мислих и се сетих само за една, когато собственоръчна ушитата ми (единствена в живота ми!!!) пола, падна, докато изхвърлях боклука и точно в тоя момент мина класната, която живееше на съседната улица, и ме погледнаааааааа страааааашно
П.П.П. Вие си пишете, пък мойта тъй услужлива памет може и да извади нещо от някое чекмедже
:rotfl24::rotfl24::rotfl24:
Не помня и това е! А съм сигурна, че има, ма що не ги повня?? Да съм ги приемала не като резил, ами като част от мен, можееее.... И стигнах до извода: при мен резил няма 
особенно го впечатлявахме. Успявам аз да отбивам атаки, да се правя на ударена... Да, ама Зв. пристига, щото съм му се обадила и казала, че има къде да спи и няма проблем. "Кацва" той, хапваме, пийваме няколко дни без да се усети Комса, работата си върви, купонът - вечер, разказвам му аз кво-що, докато една сутрин влиза въпросният велик селянин и ни събужда с думите "Ставайте путки, че ми е станал":shy: В този момент моя любим се надига тежко, ама мноооого тежко откъм стената и казва "И на мен всяка сутрин ми е станал, имаш ли интерес?":rotfl24::rotfl24:
Труп ли е? 
И всичко е от днес за вчера..
)
С какво заслужих аз днес всичките обиди?
И още си жив??? 
