doktorka написа:веднага ги забравям
Ами и аз тва се зачудих... Четох, четох, хората разправят едни безумно смешни истории. И аз ... мисля, мисля, мисля... нищо

Не помня и това е! А съм сигурна, че има, ма що не ги повня?? Да съм ги приемала не като резил, ами като част от мен, можееее.... И стигнах до извода: при мен резил няма

Така де, мозъкът ми го изтрива

:rotfl24:
Ох, ся се сещам за една, ама за чужд резил, пък дали да я разказвам?? Що пък не!:winkw:
Та така. Студентски години. Заминавам на Равда с група полячета. Хем ми плащат, хем на море, хем език тренирам... Да, ама дружинния, така де, комсомолския секретар (щот това бригада се води!!) един такъв нахъсан пич от ... не помня къде от България. И софиянките, с дългите крака

особенно го впечатлявахме. Успявам аз да отбивам атаки, да се правя на ударена... Да, ама Зв. пристига, щото съм му се обадила и казала, че има къде да спи и няма проблем. "Кацва" той, хапваме, пийваме няколко дни без да се усети Комса, работата си върви, купонът - вечер, разказвам му аз кво-що, докато една сутрин влиза въпросният велик селянин и ни събужда с думите "Ставайте путки, че ми е станал":shy: В този момент моя любим се надига тежко, ама мноооого тежко откъм стената и казва "И на мен всяка сутрин ми е станал, имаш ли интерес?":rotfl24::rotfl24:
Е, това ми беше бригадата... Влакчето (щото на отиване със самолет бяхме), без пари за отработените дни, ама спомени като за световно. И знаех, че имам мъж до себе си..
П.П. Как ми се размина наказанието по комсомолска линия, не зная
П.П.П. Тва не е по темата

:rotfl24: