Манджа!

[Пенчо Заека]

Тези дни като се наслучиха разни събития, зарязах и бачкане, и домашни задължения. Едно такова медитативно – тъжно – философско и радостно ми е. Първите три – ясно защо. В един ден – рожден ден и смърт, второто – покрай тази смърт родата от разни краища по света се събра. И като ми се издумкаха 10 човека в къщи – да се видим, да си спомним, да побъбрим, пък и да поядем, изведнъж изпадам в ужас, че нямам никва манджа! Нула! Една дребна кисела зелка, някви парчета пилешко, телешко и свинско, останали от предни готвеници, ориз, варива и тва е! Мъж ми вика – ше зема китайско, ама роднините от американско в хор ревнаха, че им е писнало и от китайско, и от японско, и въобще – от ресторантско, та искат нещо домашно. Предупреждавам аз, че не съм подготвена, но те – не, та не.

Тъй ли, викам си, претенции ще ми имате! Аз ся ше ви опрая! Ако ще и да ми отиде репутацията на добра готвачка на кино! Набутах месата, зелето, ориза, боба, граха, всичките подправки, дето ми се мотат из шкафа, в еднин голям кахлен съд, лювнах олиото и някъв алкохол – не помня вече къф, турих капака и го шатнах в печката на 250. И им викам – ше стане след 5-6 часа. Никой не ме чу, обаче. Улисани в приказки и зобене на заупокойно жито и сладки, изобщо не ги усетихме тези часове.

По едно време юношата вика, че бил гладен. Ми как не, беше станало среднощ. Гледам аз – онова се е пекло не 6, а 7 часа. Спретвам масата, вадя гювеча, не го опитвам, за да не се депресирвам, льопвам на всеки в чинията по един черпак от нещото с неопределен вид, казваме си наздраве и Бог да прости и.....загребваме с лъжиците. И настана тишина. Ама никой гък не казва. Само ме гледат с премрежени погледи и дъвчат. По едно време чувам боботене през нечия пълна уста:
-Е тва е най-гениалната ти манджа! Пак да направиш!

Та така, в памет на свекърва ми, открих нова рецепта. Само дето не я помня в подробности, и кой знае дали някога ще я повторя.

[Quid]

последно сега
колко алкохол сложи в гозбата?

[ELBI]

последно сега
колко алкохол сложи в гозбата?

ще готвиш довечера?

[Quid]

как ти звучи това а:rotfl24:

[Пенчо Заека]

последно сега
колко алкохол сложи в гозбата?

е, известно количество, колко

[ELBI]

как ти звучи това а:rotfl24:

горно .... бе, не съм на изпит на солфеж...

[Quid]

как ти звучи това а:rotfl24:

горно .... бе, не съм на изпит на солфеж...

нещо май си доста докачлив или така ми се струва
а?:-)

[ELBI]

как ти звучи това а:rotfl24:

горно .... бе, не съм на изпит на солфеж...

нещо май си доста докачлив или така ми се струва
а?:-)

що? нещо не си ме бъзикал тук, пък и аз съм знаен

иначе, както казваше Гергана, добре ми звучи да мушнеш едно 200 грама в манджата довечера и утре да пишеш на глаголица

[Quid]

ако мислиш че ми е ясно какво си написал значи си в голяма грешка попаднал
но това няма никакво значени

гледай по широко на нещата
кво издребняваш сега и влизаш в детайли:blum:

[ELBI]

...влизаш в детайли:blum:

200 евро не е детайл.

нито пък долен пияница

днес май на теб не ти е ден. Аз не бях в добра форма вчера или оня ден. Помни ли човек толкова дълго?

[сър Айвънхоу]

Едно месо, за да стане крехко, най-добре е дасе пече с "добавки" от лук, зеле и алкохол...
И двете нещица разкъсват там някакви си връзки и месото става крехко и се топи в устата...
Да знаеш, че алкохолеца и зелниите са свършили работата!
А кахления съд не позволява да се препече месото, защото разпределя толпината по незнам какъвси начин. Така че, след 5-тия или 6-тия час всичко си е било вече сготвено...

Толкоз от мие познания по кулинария... Дядо ми ми ги разправяше тия работи навремето, ама кой да слуша. Поне запомних кое как и с какво да се готви...

[Semiramis]

вдъхновила те е!
супер!

[Quid]

...влизаш в детайли:blum:

200 евро не е детайл.

нито пък долен пияница

днес май на теб не ти е ден. Аз не бях в добра форма вчера или оня ден. Помни ли човек толкова дълго?

може и да си прав
знам ли:-)

[Пенчо Заека]

Едно месо, за да стане крехко, най-добре е дасе пече с "добавки" от лук, зеле и алкохол...
И двете нещица разкъсват там някакви си връзки и месото става крехко и се топи в устата...
Да знаеш, че алкохолеца и зелниите са свършили работата!
А кахления съд не позволява да се препече месото, защото разпределя толпината по незнам какъвси начин. Така че, след 5-тия или 6-тия час всичко си е било вече сготвено...

Толкоз от мие познания по кулинария... Дядо ми ми ги разправяше тия работи навремето, ама кой да слуша. Поне запомних кое как и с какво да се готви...

Бе, то месо почти нямаше....сигурно се е разложило от другите работи. Ама и аз съм една, уж все се каня да си пиша, когато готвя нещо сбъркано Сега таз гениална манджа ще си остане само в нечии стомаси (за кратко) и нечии спомени (завинаги).

[Пенчо Заека]

вдъхновила те е!
супер!

Не , тя изобщо не можеше да готви, но беше абсолютен ценител! Та може и права да си.