Не съм избирала - паднА ми (се)
Кандидат свекървата ми казваше "ама той въобще не обича деца", камоли да го видя в положение като Звеневия
:blink:. Ко бях видяла някой да гледа бебе - ехе..кой знае къде щях да съм улетяла. .
времето показа, че той обожава деца, между другото.
Истината е, че аз просто го информирах, че искам дете с него и без него. Да не се чувства ангажиран, да не го притискам и изнудвам нещо. И ако иска да остане ще съм щастлива, а ако не иска - ще го приема без да го занимавам повече и да не се притеснява. И той остана. Щото съм била много млада, много упорита и с пълната увереност, че ще се справя и сама. И че искам да е с мен заради мен, ако не - ок. Ама да е ясно.
Нали избираме по инстинкт за продължаване на рода - приличал ми е на здрав и силен да даде здраво поколение, би казала науката.
А аз мога да разбивам стени с глава, стига да знам защо или заради кого. И стига да искам
Питането ми е за тоя момент, в който сте преценили, че това е човекът, с когото искате да имате общи деца.. Имало ли е такъв, някога изобщо мисли ли сте, че това е човекът, с когото искате да имате и да отглеждате дете/деца???
, да не ми отговаря 
