Remmivs написа:Вчера голямата ме пита какво е маджун. И аз й викам ми нещо като пластелин, с който се закрепваха прозорците навремето. А тя ми вика не може да е това щото се прави от сини сливи. И аз :blink::shocked: Как пък го разбра това - ми пише го в Патиланци или някъде из тези книги беше (не запомних, старост - нерадост). След което трябваше да призная, че не зная това значение на думата и я посъветвах да провери в тълковния речник.
Сър, маджун е онази гъста и много сладка смесица от сока на различни плодове, прави се в голяма тава(чувен), слагат се плодовете да се варят и след като изтече целият сок от тях се прецежда и отново се вари до пълното сгъстяване на сместта. Прилича на мед но е малко по рядко и ужасно вкусно.Моята прабаба беше невероятен специалист по маджуна.
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
pocti_bezobidna написа:Другото, което никога не разбрах е положението с яката на Том Сойер. Начи, леля му го пипа по тила, яката му е здрава, значи - не е избягал от училище да се къпе на реката. И Сид го изпорти, че е зашита с друг цвят конец и се разбра, че той си я е зашил. Е, те това си е загадка и до днес за мен - как така непременно се къса яката?
яки и ръкавели на ризите са пришивали и по нашенско едно време. били са скъпи мъжките ризи и затова като се протърка яката се реже и се пришива нова.
Remmivs написа:Вчера голямата ме пита какво е маджун. И аз й викам ми нещо като пластелин, с който се закрепваха прозорците навремето. А тя ми вика не може да е това щото се прави от сини сливи. И аз :blink::shocked: Как пък го разбра това - ми пише го в Патиланци или някъде из тези книги беше (не запомних, старост - нерадост). След което трябваше да призная, че не зная това значение на думата и я посъветвах да провери в тълковния речник.
Маджун ли се казваше?! В "Патиланци" имам предвид.
Това е едно от нещата, които ме бяха поразили като малка - варяха там нещо си цяла нощ - аПсолУтно правилно, от сини сливи - и се получи нещо като дебела кора, която се реже и си гризкаш. Като го четях, изглеждаше строшно вкусно!
Другото, което никога не разбрах е положението с яката на Том Сойер. Начи, леля му го пипа по тила, яката му е здрава, значи - не е избягал от училище да се къпе на реката. И Сид го изпорти, че е зашита с друг цвят конец и се разбра, че той си я е зашил. Е, те това си е загадка и до днес за мен - как така непременно се къса яката?
Ами заши му го отпред, ако влезе в реката без да разшие яката на ризата си, трябва да влезе с риза, ще се изпоцапа и измокри, лелята ще разбере. Той затва си взима конец и игла, къса конеца на леля си, къпе се и се зашива после, ама е помни черен ли е бил конеца или бял. Тва с маджуна и аз точно така, като тебе, много вкусно ми се струваше и много чудно.
[quote="Green Light"
Ами заши му го отпред, ако влезе в реката без да разшие яката на ризата си, трябва да влезе с риза, ще се изпоцапа и измокри, лелята ще разбере. Той затва си взима конец и игла, къса конеца на леля си, къпе се и се зашива после, ама е помни черен ли е бил конеца или бял. Тва с маджуна и аз точно така, като тебе, много вкусно ми се струваше и много чудно.[/quote]
Е така де - защо просто не си свали ризата, а?
Бийд обясни по-горе, ама аз пак недоразбрах.
Аз пък си спомням как ми беше чудно, че познаха Хък по рефлекса да си събере коленете. Щото момиче от онуй време не би го направило. А сега едва ли има такива момичета. То по мое време още нямаше, та сега...
Remmivs написа:Аз пък си спомням как ми беше чудно, че познаха Хък по рефлекса да си събере коленете. Щото момиче от онуй време не би го направило. А сега едва ли има такива момичета. То по мое време още нямаше, та сега...
Туй не го помня. Помня, че сите примерни момченца от у-щето му завиждаха
Remmivs написа:Аз пък си спомням как ми беше чудно, че познаха Хък по рефлекса да си събере коленете. Щото момиче от онуй време не би го направило. А сега едва ли има такива момичета. То по мое време още нямаше, та сега...
О, да, и аз това го помня... Даже пробвах, карах баща ми да ми хвърля топка, за да видя дали ще реагирам като момиче
Капинчо написа:Вие по-младите играли ли сте на фунийки. То си е почти като сегашния пейнтбол. Това ни беше най интересната игра, особено по време на строежите на блоковете около нас - същински Берлин 1945.
на фунийки бях експерт снайперист /бях още с 1.0 VOD / VOS демек виждах като ястреб/ имах и тръба трицевка с приклад от пневматична пушка цялата конструкция приличаше малко на аркебуза, де....предмет на завист в гръцката махала
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Капинчо написа:Вие по-младите играли ли сте на фунийки. То си е почти като сегашния пейнтбол. Това ни беше най интересната игра, особено по време на строежите на блоковете около нас - същински Берлин 1945.
на фунийки бях експерт снайперист /бях още с 1.0 VOD / VOS демек виждах като ястреб/ имах и тръба трицевка с приклад от пневматична пушка цялата конструкция приличаше малко на аркебуза, де....предмет на завист в гръцката махала
Аз пък и много бързо презареждах. Бях с двуцевка и с двете фунийки в тръбите и две в ръката тръшвах четирима преди да се усетят
Аз пък бях моторизиран на правите участъци, имах скейтборд
Баща ми сумА ти години го даваше на приятели да си разместват мебелите, без да драскат така скъпите паркети...
Remmivs написа:Аз пък си спомням как ми беше чудно, че познаха Хък по рефлекса да си събере коленете. Щото момиче от онуй време не би го направило. А сега едва ли има такива момичета. То по мое време още нямаше, та сега...
Какви, бе, какви няма? Дето си събират коленете ли? :blum:
Капинчо написа:Вие по-младите играли ли сте на фунийки. То си е почти като сегашния пейнтбол. Това ни беше най интересната игра, особено по време на строежите на блоковете около нас - същински Берлин 1945.
на фунийки бях експерт снайперист /бях още с 1.0 VOD / VOS демек виждах като ястреб/ имах и тръба трицевка с приклад от пневматична пушка цялата конструкция приличаше малко на аркебуза, де....предмет на завист в гръцката махала
Аз пък и много бързо презареждах. Бях с двуцевка и с двете фунийки в тръбите и две в ръката тръшвах четирима преди да се усетят
Пияндурник...аз като бъдещ дофтур бех съжалителен и не слагах кърфици по върха на фунийките за специални хора
мажех ги с лака за нокти на майка
ефектът беше същия, пък и не се намираха вещ док /топлийки/
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Кент написа:Пияндурник...аз като бъдещ дофтур бех съжалителен и не слагах кърфици по върха на фунийките за специални хора
мажех ги с лака за нокти на майка
ефектът беше същия, пък и не се намираха вещ док /топлийки/
О, да! И като й нарежех и "Жената днес" и ставаше направо неприбираемо у дома...
Капинчо написа:Вие по-младите играли ли сте на фунийки. То си е почти като сегашния пейнтбол. Това ни беше най интересната игра, особено по време на строежите на блоковете около нас - същински Берлин 1945.
сваляхме от трамваите месинговите тръби за фуниики
после минахме на стъклени тръби
и карфици слагахме във фунииките
абе изроди:-)
Пълни.
Ние бяхме по-хуманни: оръжията ни бяха шишета от веро, пълни с вода.
Голям бой ставаше със съседната махала, ужас.
Remmivs написа:Аз пък си спомням как ми беше чудно, че познаха Хък по рефлекса да си събере коленете. Щото момиче от онуй време не би го направило. А сега едва ли има такива момичета. То по мое време още нямаше, та сега...
О, да, и аз това го помня... Даже пробвах, карах баща ми да ми хвърля топка, за да видя дали ще реагирам като момиче
аз току що направих експеримента на хъкълбери с децата
каката хвана камиончето, въобще без да се помръдне от кръста надолу
а малкото си разтвори краката докато го хващаше....
ама за да земе по добра позиция за рибаунд
и го хвърли веднага срещу мене като пружина
желязно камионче
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Капинчо написа:Вие по-младите играли ли сте на фунийки. То си е почти като сегашния пейнтбол. Това ни беше най интересната игра, особено по време на строежите на блоковете около нас - същински Берлин 1945.
Аве Къпин, ти за колко по млади ни имаш бре
да не си съратник на сфинкса случайно
тука в зочо сички са на една възраст
разпусната, порочна и хитра
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Green Light написа:Моите деца не знаят какво е "буриш" Буриш е, когато на топчета се опиташ да стреляш не от там от където трябва. Играли ли сте на топчета? "Зук" също не знаят какво е. Последен- тва е "зук" "Предзук"- съответно предпоследен.
Помните ли такива думи от даскало? Имахме си много- това помня, възрастните едвам ни разбираха. Обаче думите -аз май съм ги забравил.
Пък аз днес научих една мнооого по-стара и много красива дума.
Оглъбяване.
Последно промяна от Мнемозина на 04.01.08, 18:27, променено общо 1 път.
В училище (4-5 клас) си правехме картечница. Пластмасова химикалка се обезкостява да остане само тръбичката, после пълниш устата с ориз, пъхаш тръбичката и духаш :))
Като ти омръзне - земаш балон, пълниш с вода на чешмата, отпред тръбичката от химикалката и ...
И огнемети си правехме - запалих на една уфтсъ от класа косата... ама нали съм хладнокръвен и бързомислещ - плеснах я с ръка и я загасих... а тя ме натопи, че съм я бил ударил... уфтсъ
Никой от нас не е толкова глупав колкото всички нас взети заедно.
Quid написа:абе
танел
сирииче
каменарче
гуда
чорчик
сълзица
.........
и като няма топчета
на капачки
къде отиваш може би едва ли не:blum:
Лелееее... на топчета, на капачки... имаше на триъгълник, или на дупка...
Имаше един интересен термин - "пиеш вода" - тва когато топчето на ръба на дупката... Като пораснахме викахме: "Пиеш сп***а!"...
Еееех... детство...
Remmivs написа:Вчера голямата ме пита какво е маджун. И аз й викам ми нещо като пластелин, с който се закрепваха прозорците навремето. А тя ми вика не може да е това щото се прави от сини сливи. И аз :blink::shocked: Как пък го разбра това - ми пише го в Патиланци или някъде из тези книги беше (не запомних, старост - нерадост). След което трябваше да призная, че не зная това значение на думата и я посъветвах да провери в тълковния речник.
Маджун ли се казваше?! В "Патиланци" имам предвид.
Това е едно от нещата, които ме бяха поразили като малка - варяха там нещо си цяла нощ - аПсолУтно правилно, от сини сливи - и се получи нещо като дебела кора, която се реже и си гризкаш. Като го четях, изглеждаше строшно вкусно!
навремето го продаваха в "полуготова храна"...ама имаше друго име с "п" започваше.не петмез,което е от тикви ами...ади де!
ПЕСТИЛ се казвашееее...ама ква съм умна беееее
Другото, което никога не разбрах е положението с яката на Том Сойер. Начи, леля му го пипа по тила, яката му е здрава, значи - не е избягал от училище да се къпе на реката. И Сид го изпорти, че е зашита с друг цвят конец и се разбра, че той си я е зашил. Е, те това си е загадка и до днес за мен - как така непременно се къса яката както на войнишките ризи едно време.маха се само яката и се пере само яката.Не си ли виждала?
:blink::shocked: Как пък го разбра това - ми пише го в Патиланци или някъде из тези книги беше (не запомних, старост - нерадост). След което трябваше да призная, че не зная това значение на думата и я посъветвах да провери в тълковния речник.
Всичко е едно! 
:blum:
:blum: