Аха, така е и в чешки и полски. Примерно, август е srpen (с вариантите му в вругите..) - етимологията е ясна: сърп, демек га се жъне. А ноември е "листопад", на украински и полски февруари е "лют"ELBI написа: Една близка се върна скоро от Украйна и разказа за имената на техните месеци - според това, което се прави в този сезон на годината - много интересно.
Пък словаците са приели латинските наименования. И в един момент в мойта бедна главица настава пълна обърквация 
Не, не, имах предвид, че в част от славянските езици - чешки, полски, украински, са запазени старите (значещи) имена на месеците (което е споменато в статията). Но в различните страни има разминаване при някои месеци, вероятно заради географията. И беше много смешно веднъж, на едни преговори превеждам, а единият от нашенците знае полски. И казвам аз на чехите, че договорът ще се сключи през месец květe (май). А пичът, дето е учил полски ме поправя, щото на полски същото почти име е за априлpocti_bezobidna написа: Чакай - не разбрах. В статията ли са объркали нещо или за особености на езиците става дума? говорих си наскоро с едни поляци - като цяло имам чуството, че за до го проговоря този език, трябва да и вържа моя на фльога, направо са ми непроизносими някои думички
Това, което чух ми звучеше ужасно сложно за научаване - като изговор става дума. Много съгласни една до друга и едни дъъъълги думи. Пък с тия обърквации - на една среща един македонец ми вика: "Ти с кво ще се излагаш?" И ме гледа едно мило, мило. Аз в първия момент се наежих, нали - никой няама да се излага, хайде де! И след сектнда зацепих, че значението на думата всъшност е друго. Много се смяхме и двамата после.4avdar4e написа:Не, не, имах предвид, че в част от славянските езици - чешки, полски, украински, са запазени старите (значещи) имена на месеците (което е споменато в статията). Но в различните страни има разминаване при някои месеци, вероятно заради географията. И беше много смешно веднъж, на едни преговори превеждам, а единият от нашенците знае полски. И казвам аз на чехите, че договорът ще се сключи през месец kv?te (май). А пичът, дето е учил полски ме поправя, щото на полски същото почти име е за априлpocti_bezobidna написа: Чакай - не разбрах. В статията ли са объркали нещо или за особености на езиците става дума? говорих си наскоро с едни поляци - като цяло имам чуството, че за до го проговоря този език, трябва да и вържа моя на фльога, направо са ми непроизносими някои думички
Аз много го харесвам полския, както и поляците, особено от най-северните части
Ъъъ, не вярваш в патриахалните ценности как? Просто като такива или в това, че са причина за нещо в манталитета ни в момента?4avdar4e написа:Аз не вярвам в нещото "патриархални ценности"... Ако имам сили тия дни ще ти обясня по-надълго. Но цялата ни литература сочи, че квото се случва сега, се е случвало винагиMila написа: Не е само до форма - патриархалните ценности, които са в основата на бг-манталитета,
отдавна вече са неадекватни на времето, макар че все още насила се крепят, от тези, които имат изгода.
П.П. Днес цял ден разсъждавам над един въпрос на Ст. Цанев от "Български хроники" (здрасти Маготич) - защо българските царе не са имали шутове???
Уф.4avdar4e написа:Според Ст. Цанев шутовете на кралете на запад са имали ролята на нещо като бушон... Те са били единствените хора, които са могли да се "бъзикат" с кралете. А наште царе не са обичали такива неща. По нашите ширини истината се приема доста трудно, дори от шутаGaspode написа: Интересен въпрос, обаче
Имах предвид "легенда" спомената в няколко истории преди Паисиевата.ELBI написа:Ами и това не е вярно. Гърците имат Каланта (много сходно звучене), която е сходна по време и обичаи с Коледа (няма какво да обясняваме религиозната връзка и сходство между българи и гърци).БоЕВ написа:...Тия дни, покрай Коледа изпаднах в размисли - има една легенда за някакъв илирийски цар и синът му Коледа, за обет относно отбелязването на неговото рождение и църковните забрани и анатеми за тези които празнуват Коледа и коледуват. Ако не се лъжа само при нас шетат коледари и се казва Коледа. На други места е Рождество, Божич и тн.
Нека и чавето помогне, но забелязах от едно бързо търсене (къв кеф е в това отношение Интернет), че на чешки, полски, словашки се казва също Коледа.
Такива ми ти работи.
Странно е, че макар повторяемостта на тая връзка, твърдения от тоя род все още биват отхвърляни. Но не за това ставаше дума, а за забраната:В "История во кратце о болгарском народе славенском, сочинися и описася в лето 1792 Спиридоном йерошимонахом" се съобщава, че след българския цар Илирик (DFKV, 4522 г. от Сътворението, 986 г. пр.Хр.), цар Владилий (820 г. пр.Хр.), цар Коледа (цар Колад, 4745 от Сътворението, 763 пр.Хр.) следват синовете му цар Брем, владетел на Малка Мизия и цар Болг, владетел на Голяма Мизия, като последният "завоева Тракию, Македонию, Далмацию даже до Белое море и до Рим".
Шестият български цар Ладо (цар Лило, DCK, 4920 г. от Сътворението, 588 г. пр.Хр.) "пише Зонара осего Лила или Ладо пойде на Рим с великою войскою глет и изиде в сретение ему римский цар именем Тарквиния Лука и примирися с ним возвратися назад".
След това българският цар Перун (цар Пеперуд), чийто васал е бил цар Филип Македонски, е убит от сина на последния - цар Александър Македонски "и взя Александър войску илирическую и два сина Перунова и пойде бити Вселеную".
След завръщането си от Индия Александър "же дарова им (на синовете на Перун) Македонию отечество свое. И даде им писмо, написано на костанной хрертии златими словами, народ славний и непобедимий, ештеже и царскую титлу, за превеликую храброст и за преславную победу еже полтими Вселеную. А сам остася в Вавилон.
И от тогда пяша болгари имя словяни и македонци зватся. И тако якоже рекох владели не толико Восток, но и Запад, Германию и Францию, Италию и самого великого Рима. Даже до году EHD (5604 от Сътворението, 96 г. сл.Хр.".
