pocti_bezobidna написа:
Аз не вярвам в омразата.
Искам да кажа - съществува ярост, страх, инстинкт за оцеляване - да, ОК, но омраза?
Я се замислете - 100 % съм сигурна, че никого не мразите. Може да ви е яд на него/нея, да ви дразни, да сте обидени, наранени, да завиждате дори, ама да мразите? Се съмнявам силно, да знаете...
Мдам, и аз тъй.. Била съм гневна, дива, обидена, наранена.. Не съм завиждала, виж това е странно, и не помня да съм изпитвала див страх (освен на сън може би), но много пъти съм си давала сметка, че никого не мразя. И още толкова пъти съм се питала: какво ли е наистина да мразиш?? Не е ли като да те яде нещо бавно и мъчително отвътре, не се ли връща към теб?? Има толкова хубави неща на тоя свят, толкова неоткрити "пространства", що да се Абим, заради некой си

Бе знам ли, колкото хора, толкова .. магарета
