Не.
Не себе си, а нещата, за които говоря.
Нещата, с които хората се занимават.
Нещата, които хората ценят.
Изобщо хората.
Ако не си забелязала, да ти обърна внимание, че никога не говоря за неща, които не ме интересуват. Което не значи, че говоря за всичко, което ме интересува.
Ако за теб иронизирането на това е приятно прекарване, то за мен не е. Това би ми било скучно и неуважително към отсрещния, сигурно за стотен път го казвам.
Аз разговори мога да водя всякак, дори и висяща с главата надолу. И за мен няма никакво значение дали ще чета или ще слушам.
Ако това тук за теб не е разговор, защо участваш всъщност? Какво удоволствие ти достави участието в него?[/quote]
нали не си представяш как започвам да стъпвам на пръсти само защото ти си решила да си засегната от несериозното ми отношение ,към една съвсем сеиозна тема?

1.иронията започна когато се опита да ми дадеш пример с Хипократовата клетва и нагази във води ,които са ти непознати.
едно е да си философсваме,друго е да ти е живота през повече от 70% от времето.

2.самоирония е думата,която бих използвала.Удоволствието идва от там.

3.това в никакъв случай не е стъпване на пръсти-само изясняване на позиция.
4.пак силягам-да наваксвам на сън.Лека нощ.
