4в1

[Ън]

Това "размахване на пръст" ли е?
А, това?

Ти ще ми паднеш в ръчичките....

[сър Айвънхоу]

Това "размахване на пръст" ли е?
А, това?

Ти ще ми паднеш в ръчичките....

[4avdar4e]

Менопауза, андропауза и лют пубертет съчетан със старческа деменция в едно.
Напоследък така ми изглежда зочо.
Нищо лично.
И извинявайте ако има нещо.

Ние сме неккво изумително общество, начи: от деЦката градина скочихме право в старческия дом :rotfl24:

[snowprincess]

Вижте сега, в тази тема просто си споделих усещането, което имам в последно време.
И няма място за упреци или размахване на пръст.
Не можеш да се сърдиш на някой, че е остарял примерно или, че се е променил и е заменил предишните си вълненията с някакви други...
Все пак това е нормалния ход на времето.

темперамента не зависи от възрастта, къвто се родиш-такъв умираш

характера се изгражда, но той зависи от самия човек
някои психолози дефинират характера като съзнателно формиране и отстояване в поведението на 11 черти: цялостност, търпение, постоянство, въздържаност, смирение, кураж, справедливост, работливост, непринуденост, скромност, придържане към златното правило: “Не прави на другите това, което не искаш да ти направят на теб”

това, което усещаш сега не е остаряването

[Ън]

Нищо човешко не ми е чуждо.

Добре, другарю... Маркс!...

П.П.

Що Маркс, бе? Тва е Теренций.
Много рано за наздраве...тц, тц, тц....тая днешна младеж.....

[esti]

На всички им е позволено да ме обичат.
А къде е споделено и къде не, това е друг въпрос.

Това означава, че не ме обичаш ли?

Аз обичам мъжете - в този смисъл те обичам.
Но мъжете, които обичам са много малко на брой - в този смисъл не те обичам.
По-ясно не мога да го кажа.

[сър Айвънхоу]

Аз обичам мъжете - в този смисъл те обичам.
Но мъжете, които обичам са много малко на брой - в този смисъл не те обичам.
По-ясно не мога да го кажа.

Разбрах... и тако и вако... Нормално за една жена да не е напълно наясно с чувствата си!

[Мнемозина]

Менопауза, андропауза и лют пубертет съчетан със старческа деменция в едно.
Напоследък така ми изглежда зочо.
Нищо лично.
И извинявайте ако има нещо.

Ние сме неккво изумително общество, начи: от деЦката градина скочихме право в старческия дом :rotfl24:

Важното е, че сме общество.
Като ни минат обществените депресии, ще станем старци-разбойници и ще целим младите с прашки.

[esti]

това, което усещаш сега не е остаряването

А какво е?
Ти какво усещаш.....ако не е прекалено лично питането.

[esti]

Аз обичам мъжете - в този смисъл те обичам.
Но мъжете, които обичам са много малко на брой - в този смисъл не те обичам.
По-ясно не мога да го кажа.

Разбрах... и тако и вако... Нормално за една жена да не е напълно наясно с чувствата си!

Както е нормално за едни мъж (слава богу не за всички) да не оценят деликатността на една жена.

[snowprincess]

А какво е?
Ти какво усещаш.....ако не е прекалено лично питането.

Събрали се всички животни на горската полянка да си говорят. пристигнало и магарето. Още с пристигането си започнало да реве колкото му глас държи. Попитали го: "магаре, млъкни най-накрая! какво си се разревало?", а магарето казало "ами аз ако не си покажа магарията пред всички къде да я покажа?"

всъщност, в горния си пост забравих да рекна, че качествата с възрастта се изострят
който е бил лекомислен - съвсем ще улети във въздуха
който е бил пестелив - скъперник ще стане на дърти години
който е нещастен - по- ще става
който е скандалджия, не завиждам на тези около него
...

все още сме в годините когато изпитваме стремеж за самореализация в професия и семейство, но наближава времето (45-50г.), когато трябва да си направим равносметка и критична преоценка на постигнатото
нормално е да ни тресат депресии ако мечтите ни се виждат нереални и неосъществими

[esti]

нормално е да ни тресат депресии ако мечтите ни се виждат нереални и неосъществими

Колкото и странно да е аз не усещам чак депресарско звучене във форума.
По-скоро е някакъв променем ракурс на мислене и светоусещане.
Разбира се, всичко е субективно и е напълно възможно не форумния ракурс да е променен, а моя.

[Мнемозина]

А какво е?
Ти какво усещаш.....ако не е прекалено лично питането.

Събрали се всички животни на горската полянка да си говорят. пристигнало и магарето. Още с пристигането си започнало да реве колкото му глас държи. Попитали го: "магаре, млъкни най-накрая! какво си се разревало?", а магарето казало "ами аз ако не си покажа магарията пред всички къде да я покажа?"

всъщност, в горния си пост забравих да рекна, че качествата с възрастта се изострят
който е бил лекомислен - съвсем ще улети във въздуха
който е бил пестелив - скъперник ще стане на дърти години
който е нещастен - по- ще става
който е скандалджия, не завиждам на тези около него
...

все още сме в годините когато изпитваме стремеж за самореализация в професия и семейство, но наближава времето (45-50г.), когато трябва да си направим равносметка и критична преоценка на постигнатото
нормално е да ни тресат депресии ако мечтите ни се виждат нереални и неосъществими

Е не съм съгласна, не сме чак толкова еднопосочни.
Добрите ни черти няма ли и те да се поизострят? Хората се променят и в добра посока и аз съм го виждала това.
Не ме отчайвай сега...

[snowprincess]

Е не съм съгласна, не сме чак толкова еднопосочни.
Добрите ни черти няма ли и те да се поизострят? Хората се променят и в добра посока и аз съм го виждала това.
Не ме отчайвай сега...

аз не казах само негативните, макар че от добър да станеш по-добър е като да станеш светия

[Мнемозина]

Е не съм съгласна, не сме чак толкова еднопосочни.
Добрите ни черти няма ли и те да се поизострят? Хората се променят и в добра посока и аз съм го виждала това.
Не ме отчайвай сега...

аз не казах само негативните, макар че от добър да станеш по-добър е като да станеш светия

Е, щом се налага...

[Remmivs]

Стъпването на пръсти е друга тема. То е донякъде хубаво и желателно, донякъде не - всеки сам си определя границата.
Но не ми беше за него думата....
Имам усещането, че младостта си отива от този форум.
Не, че е фатално - все пак това е бъдещето на всички.
Аз просто споделих впечатление.

Младостта е стейт ъф майнд както се казва на книжовен латински. И аз съм напълно убеден в това. Нищо, че за тялото с пълна сила резонира песента на Мишо Белчев:

Младостта си отива

[4avdar4e]

Младостта е стейт ъф майнд както се казва на книжовен латински. И аз съм напълно убеден в това. Нищо, че за тялото с пълна сила резонира песента на Мишо Белчев:

Младостта си отива

Еййй чшшш, дет вика Грийн, оня ден я пуснах, точно със същия бекграунд

[Remmivs]

Еййй чшшш, дет вика Грийн, оня ден я пуснах, точно със същия бекграунд

Тук ли? Сори, майна! Не съм чел. Знаеш как е напоследък.

PS
Тази пускала ли си я
http://www.vbox7.com/play:90e7f7f3

[Амаранта]

Стъпването на пръсти е друга тема. То е донякъде хубаво и желателно, донякъде не - всеки сам си определя границата.
Но не ми беше за него думата....
Имам усещането, че младостта си отива от този форум.
Не, че е фатално - все пак това е бъдещето на всички.
Аз просто споделих впечатление.

Младостта е стейт ъф майнд както се казва на книжовен латински. И аз съм напълно убеден в това. Нищо, че за тялото с пълна сила резонира песента на Мишо Белчев:

Младостта си отива

Така е, но напоследък се стряскам, като говоря с хора на моята възраст, които са станали едни такива сериозни, строги, някак сковани, традиционалисти, а сме израсли заедно, един куп щуротии сме правили. Покрай тях започвам да се чувствам като някакъв инфантил. И се чудя, компанията ли е време да сменя, или трябва вече и аз да ставам сюрьозна...

[Remmivs]

Така е, но напоследък се стряскам, като говоря с хора на моята възраст, които са станали едни такива сериозни, строги, някак сковани, традиционалисти, а сме израсли заедно, един куп щуротии сме правили. Покрай тях започвам да се чувстам като някакъв инфантил. И се чудя, компанията ли е време да сменя, или трябва вече и аз да ставам сюрьозна...

Сега можем да бъдем и сериозни, Лейди Амаранта, това е просто. Което не значи, или поне не и за мен, че трябва винаги да сме сериозни. Ние сме едни деца завинаги. Или поне за мен е така.

[Мнемозина]

Така е, но напоследък се стряскам, като говоря с хора на моята възраст, които са станали едни такива сериозни, строги, някак сковани, традиционалисти, а сме израсли заедно, един куп щуротии сме правили. Покрай тях започвам да се чувстам като някакъв инфантил. И се чудя, компанията ли е време да сменя, или трябва вече и аз да ставам сюрьозна...

Сега можем да бъдем и сериозни, Лейди Амаранта, това е просто. Което не значи, или поне не и за мен, че трябва винаги да сме сериозни. Ние сме едни деца завинаги. Или поне за мен е така.

И какво, преди това не сме можели да бъдем и сериозни?
Не, не е това.
Просто не бива да има "трябва" в картинката.
Кой когато както се усеща/се е усещал/ще се усеща.

[Remmivs]

И какво, преди това не сме можели да бъдем и сериозни?
Не, не е това.
Просто не бива да има "трябва" в картинката.
Кой когато както се усеща/се е усещал/ще се усеща.

Добре, нека прецизираме думата - сериозни в смисъл на солидни. Преди това не сме можели да бъдем ТОЛКОВА сериозни.
А иначе... да, така е.

[4avdar4e]

Еййй чшшш, дет вика Грийн, оня ден я пуснах, точно със същия бекграунд

Тук ли? Сори, майна! Не съм чел. Знаеш как е напоследък.

PS
Тази пускала ли си я
http://www.vbox7.com/play:90e7f7f3

Бе ей

песните

П.П. Обаче не знам що не показва баш моя постинг, а малко по-надолу, това така и не се научих да го правя

[Амаранта]

Сега можем да бъдем и сериозни, Лейди Амаранта, това е просто. Което не значи, или поне не и за мен, че трябва винаги да сме сериозни. Ние сме едни деца завинаги. Или поне за мен е така.

И какво, преди това не сме можели да бъдем и сериозни?
Не, не е това.
Просто не бива да има "трябва" в картинката.
Кой когато както се усеща/се е усещал/ще се усеща.

А аз на младини много сериозна. Те там някъде май е ключа, защото сега се оказа, че имам неизживяно детство:rotfl24:,
и може и да не ми стигне времето, да си го изживея.

В този връзка се сетих, че навремето, когато бях на около 20г., веднъж попаднах в една компания на 40-45 годишни. В първия ммомент си помислих "ся кво ще правя с тия пенсии", но после, като видях колко хубаво се веселят, едни такива спокойни, отпуснати и непринудени, реших, че това ще да е най-хубавата възраст. Но явно, това не е правило.

[Мнемозина]

А аз на младини много сериозна. Те там някъде май е ключа, защото сега се оказа, че имам неизживяно детство:rotfl24:,
и може и да не ми стигне времето, да си го изживея.

В този връзка се сетих, че навремето, когато бях на около 20г., веднъж попаднах в една компания на 40-45 годишни. В първия ммомент си помислих "ся кво ще правя с тия пенсии", но после, като видях колко хубаво се веселят, едни такива спокойни, отпуснати и непринудени, реших, че това ще да е най-хубавата възраст. Но явно, това не е правило.

Ако има някакво правило, то според мен е, че всеки - ама всеки - има чувството за нещо недоизживяно. Каквото и да е изживявал.
Ако се обърнеш назад, ще видиш, че си изживявала точно онова, от което си имала нужда тогава. И от тази гледна точка сега изживяваш това, от което имаш нужда сега (дори и да не ти изглежда така в момента).
Винаги може да е най-хубавата възраст, зависи как я гледаш.

Всъщност от уточнението на Рем за солидността се сетих, че истинският въпрос на тази тема е "можем ли сега да бъдем не-солидни".
И според мен пак всеки ще си има своя отговор, номерът е да си го открие.

П.П. Редактирам се: това е въпросът на съседната тема, но те двете в нещо си приличат и виж как се смесиха.

[Remmivs]

А аз на младини много сериозна. Те там някъде май е ключа, защото сега се оказа, че имам неизживяно детство:rotfl24:,
и може и да не ми стигне времето, да си го изживея.

В този връзка се сетих, че навремето, когато бях на около 20г., веднъж попаднах в една компания на 40-45 годишни. В първия ммомент си помислих "ся кво ще правя с тия пенсии", но после, като видях колко хубаво се веселят, едни такива спокойни, отпуснати и непринудени, реших, че това ще да е най-хубавата възраст. Но явно, това не е правило.

Красотата е в очите на съзерцаващия - и на 20 и на 20х2.

Почти офф. Вчера във фитнеса един от треньорите на няколко пъти повтори, че остарява (няколко години по-малък от мен е). И накрая едно от момичетата, които тренираха там (с друг треньор, но ние сме като едно задружно семейство и непрекъснато вървят шеги и закачки и отделни и смесени едновременно разговори) му каза - спри да го повтаряш, защото се депресирам, аз съм ти набор. На мен ми стана смешно, но си замълчах, тактично. Прочее, собствената ни красота, душевно богатство и младост са също елемент на това, което виждат очите ни. С добавката, че това, което те виждат, често се излъчва и навън - към другите. Щастието е заразно (включително се предава и по полов път ).

Та, бъдете щастливи и хората около вас също ще поемат от тази енергия и ще я предадат. Това е направила онази компания някога за теб. Просто последвай примера им.

[annonymus]

....който е бил пестелив - скъперник ще стане на дърти години

А аз, какъвто съм разсипник?
Найш как се надявам (все още) да възпитав финансова дисциплина у себе си!
Не ми се получава и т`ва е!

[сър Айвънхоу]

А аз, какъвто съм разсипник?
Найш как се надявам (все още) да възпитав финансова дисциплина у себе си!
Не ми се получава и т`ва е!

Нали знаеш, че народа е казал, че дървото се огъва, докато е младо...
Малко ни е късно вече да си възпитаваме, каквото и да е... за съжаление...

[esti]

Е не съм съгласна, не сме чак толкова еднопосочни.
Добрите ни черти няма ли и те да се поизострят? Хората се променят и в добра посока и аз съм го виждала това.
Не ме отчайвай сега...

Ама то никой не може да те отчая ако ти не искаш.
Обаче позволи ми да не се съглася с твърдението, че хората се променят към добро, когато става дума не за друго, а за остаряване.
Това си е биологична закономерност и няма как да ни се разминат функционалните промени - анатомични, психични...
Когато клетките ни остаряват и се променят, дори умират, няма как това да води до прогрес т.е. да се променяме към добро.
Способностите ни за приспособяване към живота се свеждат до минимум, а това си има и съответните последствия.
Нормално е - остаряването води до смърт т.е. природата се стреми да ни унищожи, а не да ни създаде отново.
Иначе няма да има кръговрат.
Абе знае си работата природата.

[Remmivs]

Нали знаеш, че народа е казал, че дървото се огъва, докато е младо...
Малко ни е късно вече да си възпитаваме, каквото и да е... за съжаление...

Не, не е. Денят в, който престанем да се променяме, да учим нови неща, да познаваме нови усещания, е денят на нашата душевна смърт. Независимо от жизнерадостната ни солидна опаковка. Никога не трябва да се предаваме, никога! Седем пъти падни - осем пъти стани!

[Мнемозина]

Е не съм съгласна, не сме чак толкова еднопосочни.
Добрите ни черти няма ли и те да се поизострят? Хората се променят и в добра посока и аз съм го виждала това.
Не ме отчайвай сега...

Ама то никой не може да те отчая ако ти не искаш.
Обаче позволи ми да не се съглася с твърдението, че хората се променят към добро, когато става дума не за друго, а за остаряване.
Това си е биологична закономерност и няма как да ни се разминат функционалните промени - анатомични, психични...
Когато клетките ни остаряват и се променят, дори умират, няма как това да води до прогрес т.е. да се променяме към добро.
Способностите ни за приспособяване към живота се свеждат до минимум, а това си има и съответните последствия.
Нормално е - остаряването води до смърт т.е. природата се стреми да ни унищожи, а не да ни създаде отново.
Иначе няма да има кръговрат.
Абе знае си работата природата.

Един от най-светлите и прекрасни хора, които съм познавала, от тези, които винаги гледат с любопитство и с обич, той просто пръскаше светлина наоколо и наистина правеше света и хората около себе си по-добри със самото си отношение към тях - и беше над 70-те.

[Амаранта]

....
Обаче позволи ми да не се съглася с твърдението, че хората се променят към добро, когато става дума не за друго, а за остаряване.
Това си е биологична закономерност и няма как да ни се разминат функционалните промени - анатомични, психични...
Когато клетките ни остаряват и се променят, дори умират, няма как това да води до прогрес т.е. да се променяме към добро.
Способностите ни за приспособяване към живота се свеждат до минимум, а това си има и съответните последствия.
Нормално е - остаряването води до смърт т.е. природата се стреми да ни унищожи, а не да ни създаде отново.
Иначе няма да има кръговрат.
Абе знае си работата природата.

По принцип е така, но смъртта е еднократен акт. Щом сме живи, значи не сме мъртви, и за нас важат правилата за живите.
Друг е въпроса, че и целия живот може да бъде агония.

[annonymus]

Нали знаеш, че народа е казал, че дървото се огъва, докато е младо...
Малко ни е късно вече да си възпитаваме, каквото и да е... за съжаление...

Не, не е. Денят в, който престанем да се променяме, да учим нови неща, да познаваме нови усещания, е денят на нашата душевна смърт. Независимо от жизнерадостната ни солидна опаковка. Никога не трябва да се предаваме, никога! Седем пъти падни - осем пъти стани!

Е, много сериозен си днес...

[esti]

Един от най-светлите и прекрасни хора, които съм познавала, от тези, които винаги гледат с любопитство и с обич, той просто пръскаше светлина наоколо и наистина правеше света и хората около себе си по-добри със самото си отношение към тях - и беше над 70-те.

Възрастта не е фиксирана.
Вероятно при този човек страческите изменения биха се появили по-късно....
А и вие под един покрив ли живеехте?
Питам, защото и дядо ми (почина на 94) също пръскаше светлина наоколо и никой външен човек не можеше да повярва, че отвреме навреме се опитваше да раздава правосъдие с бастуна, нещо, което във времената, когато беше с акъла си беше немислимо.
Беше го подгонила склерозата накрая и....
А беше най-кроткия, умен, добър и мъдър човек, когото съм познавала.

[Звенения]

Предлагам да си учредим фонд "памперси"

[Remmivs]

Ама то никой не може да те отчая ако ти не искаш.
Обаче позволи ми да не се съглася с твърдението, че хората се променят към добро, когато става дума не за друго, а за остаряване.
Това си е биологична закономерност и няма как да ни се разминат функционалните промени - анатомични, психични...
Когато клетките ни остаряват и се променят, дори умират, няма как това да води до прогрес т.е. да се променяме към добро.
Способностите ни за приспособяване към живота се свеждат до минимум, а това си има и съответните последствия.
Нормално е - остаряването води до смърт т.е. природата се стреми да ни унищожи, а не да ни създаде отново.
Иначе няма да има кръговрат.
Абе знае си работата природата.

Клетките ни, веществата в нас се рециклират на има няма няколко години (мога да проверя точно колко ако някой се интересува или пък докторите ще ни помогнат), различните органи се рециклират с различен период но като цяло много малко са атомите, които остават постоянно в нас. И атомите не остаряват. Та парадокса на Арго е в пълна сила и за нас. А пък и вторият фазов преход (ако раждането е първия) може и да е към по-добро. Може.

[esti]

По принцип е така, но смъртта е еднократен акт. Щом сме живи, значи не сме мъртви, и за нас важат правилата за живите.
Друг е въпроса, че и целия живот може да бъде агония.

Важат правилата на природата.
А те са, че всичко живо остарява и умира.

[Remmivs]

Е, много сериозен си днес...

Мога да бъда и такъв.

[annonymus]

Клетките ни, веществата в нас се рециклират на има няма няколко години (мога да проверя точно колко ако някой се интересува или пък докторите ще ни помогнат), различните органи се рециклират с различен период но като цяло много малко са атомите, които остават постоянно в нас. И атомите не остаряват. Та парадокса на Арго е в пълна сила и за нас. А пък и вторият фазов преход (ако раждането е първия) може и да е към по-добро. Може.

Е как остряваме тогава?

[сър Айвънхоу]

Е, много сериозен си днес...

Мога да бъда и такъв.

Ама защо?