Капинчо написа:
Знам, че си права, но аз съм си аз.
едно приятелско семейство
и не отидохме на море
Даването е вътрешна потребност, както и много други неща.
Ако чакаш благодарност за даването... значи не е от вътре и не е даване, а търговия.

Имали сме доста приказка с "бившата" по този повод. Тя е с благородна професия.. кинезитерапевт. Дига хора от легло след инсулти, инфаркти.. Почти отписани в БГ действителността.
Понякога се сърдеше, че ей го на...не са минали дори 1 кутия бомбони /примерно/ да оставят или поне да кажат "благодаря" за довиждане. Ама.. за мен и нея 1 кутия бомбони е ..нищо. А за хората лежали след такова състояние без доходи и за тяхните семейства може да си е цяло състояние. А много често изразяването на благодарността с 1 проста кутия бомбони им се струва и подигравка с лекаря. Затова...може би предпочитат да не го направят. А "водейки се по обществените нагласи" не могат само с 1 дума "Благодаря". Щото така са научени... че "благодаря" семейство не храни.

И ги е срам заради това, което смятат, че дължат на лекаря си не може да се възмезди нито с дуемата, нито с бомбоните..и обикновено предпочитат да избегнат ситуацията.
Тогава така и говорех. Ако искаш да помагаш и смяташ наистина за призвание своята професия- прави нужното и не чакай благодарност. Ако все пак я получиш /независимо в какъв вид/, знай че това е потвърждението и за всички останали под върха на ледника /който е 10% видим- другото е под водата/ за това, което си направила. Е тогава наистина ще си доволна от себе си.
Понякога се съгласяваше...
Та така и с теб. Или са ПРИЯТЕЛИ и си им дал безусловно, или не са...а ти просто си им дал, чакайки нещо си... благодарност поне.
От там е и дразнението ти.

Аз затова винаги, когато съм давал нещо в заем съм го смятал за подарено. Ако го върнат...добре. Ако не го върнат..пак добре.

Имали са нужда. Може пък за тях това да е било първият празник от години насам- да отидат на море.
Аз бих подарил такъв празник на ПРИЯТЕЛИ. И би ме зарадвало,независимо от какво положение съм аз /стига да съм жив

/.
Но...хора. Различни сме.
