4avdar4e написа:Начи така, идиот, инфантил и дебил ме наричаш, така ли???esti написа: Дори е задължително да превърти, защото току виж го помислят за дебил.
Наскоро четох, че у нас все още е много силно патриархалното мислене, хората споделят с приятели, роднини и близки и затова терапевтите нямат почва тук все още...
П.П. Ох, сетих се нещо покрай падането и драскотините. Дзвера да е бил къде 3 г. На площадката сме, пристига и реве, та се къса.. Какво, стана, бе, дете? Ударих сеееееее. Къде бе? А той се обръща и сочи с пръст към камъните.. Ей таааааааам. Още я разнасят тая случка майките
уф....пък аз, да пази Господ, като си имах големите проблеми преди години само мълчах. И една съседка, даже не ми беше близка... Тя всъщност не общуваше с никой от квартала .. един ден ме спря на улицата и ме покани на кафе. Поне с 30 години по-възрастна от мен беше. Първото и изречение беше Наблюдавам те и знам какво ти е. То аз не знаех тогава, та тя. Аз упорита - нищо ми няма - казвам. Та тази жената всъщност ми предлагаше да ме заведе при психиатър, даже при психолог, да не съм се стряскала... да поговоря просто... Пък аз се озъбих много остро, че кой пък ще ми каже какво ми е и кой е тоя, дето по-добре от мен ще знае .... и психиатрите ДГД. 
мога и сама. Тогава жената започна да разказва за себе си. Мина време, стигнах си сама до решения и направих каквото съм смятала за правилно. и днес, когато се видя какви съм ги свършила се сещам за оня разказ и се гледам. Не ми е най-приятното, но за много неща стъпвам точно като нея - едни са път, други са избор, едни избягва, други - няма как.... И не ми се пие кафе с нея. Не сме съседки вече, виждаме се веднъж в годината. Все едно ме е анализирала вече и не искам да ми се рови в душата. Предпочитам да си чета и да слушам, някак...
Б@СИ. Ми точно за Бургас ли ми се ходи ся?! Т`ва беше вчера... 
Но...търси причините в себе си.
