МЪЖжжж написа:да си некъв добър у тоя свят.
Се четвъртития ти е у гъза, поради "стечения на обстоятелства", а черното е бяло и обратното, според превеса на носителите на "ценности" у народа.
"Палачинката" при мен се обърна. Май тая вечер...или тоя петък. Все тая.
Явно аз нещо съм сбъркан. Дееееби и книжките дет четох у детството.

Не ги давайте на децата си. Вредни са!
У`сведомявам само. Да не се чудите /а причините съвсем не са у Вас

/.
Изпитвам пъкленото желание да стана клошар и от нищо да не ми пука.
Мислех да не пиша,
защото не вярвам, че наистина те интересуват разни мнения... но се убодох на тази думичка "добър",
и ще се изкажа, пък който както иска да го разбира.
Имам наблюдения, че хората, които наричат себе си "добри",
или не ги бива в пазарлъка (когато става въпрос за работа), или смятат, че е срамно да изявяват себе си и да искат каквото и да е. Надяват се, че някой ще ги оцени и възнагради по достойнство. Повярвай ми, знам за какво говоря - години наред се смятах за "добра", докато не дойде един момент, в който бях вече толкова пре-затрупана с ангажименти и обещания към разни шефове, колеги, близки, приятели, познати и т.н., че си дадох сметка, че вече не живея моя живот - ей така - беше ми се изплъзнал и не знаех къде е.....
Има и друг момент - когато се сринеш, винаги се намират един куп приятели, които те потупват по рамото и ти обясняват, че ти си най-върха, а целия свят е скапан...Много съм го слушала това, но никога не ми е ставало по-добре. Има нещо сбъркано в тази работа - все едно да взимаш обезболяващи - лекуваш симптома, а не болестта... Приятелите много променят мащаба на нещата - в подходяща среда някои дреболии започват да изглеждат грандиозни, а някои съществени неща се смаляват и почти изчезват. Понякога е много важно да поотдалечиш гледната си точка. Аз, например, не мога да ти кажа дали светът е скапан, или не - прекалено съм дребна, и кръгозорът ми е твърде тесен - разполагам само с някакви фрагменти. А процесите, които текат паралелно и довеждат до случването (или не) на разни неща са прекалено е много и са прекалено мащабни, за да мога да ги обхвана и да дам оценка. Пък и на кого му пука за моята оценка и дали я давам?!
Само такъв съвет мога да ти дам - смени мащаба на възприятията си - светът е такъв, какъвто е. Можем само да го изучаваме, и да откриваме някакви закономерности, но едва ли ще можем някога да го обхванем в цялост. Винаги все нещо остава...
И да, не си съсипвай живота, за да "отмъстиш" на скапания свят. На него въобще не му пука кой си и какво правиш.
Живей си с кеф, и каквото и да решиш, каквото и да направиш, нека то бъде резултат от твоето най-дълбоко и най-истинско желание.

:-)