Капинчо написа:
Много нежно! Благодаря!
Като тийнеджър мразех старите градски песни. Може би, защото ги чувах само в пиянското изпълнение на "старците"(40-50 годишни).
Сега много от тях пасват на есенното ми настроение и ми носят повече удоволствие от джи-джи-биджи парчетата дето слушах като млад.
С годините някои неща у човека се променят. Собствния му свят се изплъзва като вода от шепи и той се опитва да задържи последните капки.

а аз ги обичам - напомнят ми за дядо ми -
голям образ беше - освен че ме е водил на мач, ме научи да играя табла и .. на разни други неженски неща ...
да пея гамата правилно - не успя

но Луди-млади години и тези ... много са ми

като ядосаше баба ми пробваше на италиански:
Марина, Марина, Марина, Марина се казваше тя.
Марина, Марина, Марина, във нея открих любовта.
баба ми: Какво-какво?!
а той: Марина беше сладка като баба Радка
Подминах я и казах "Отивам си у нас"
