Рошавата тема

[esti]

Хубаво бе, ама познавам мъже, останали без майки в много ранна детска възраст, и дори нямат спомени,
но пак са си станали стабилни и отговорни хора: също и други, чиито майки са с психични отклонения, съвсем леки, но тормозът и несигурността са били перманентни, и пак същия резултат - свястни хора, създали нормални семейства и отгледали хубави деца - за тях к'во да кажем...Нали ние, хората, имаме заложена способност да израстваме и да се усъвършенстваме - вярно, не всички го правят, но всеки има шанс.

Но е вярно и друго - човек, ако е тръгнал да психясва, все ще си намери някаква обективна причина.

Предполагам, че не си живяла с всички тези мъже и едва ли имаш задълбочен поглед върху тях.
Освен това "психясването" съм го употребила в широк смисъл.
Може да се каже и по друг начин - че имат особености в характера, реакциите, мирогледа и т.н. които са много характерни.
И да, всеки има шанс.
Ако пораженията не са фатални.

А ако човек е тръгнал да психясва изобщо не му трябва обективна причина:lol:

[vyara]

"На изток от рая" - подсети ме за нея. Как правиш точно това с децата си, което не искат... отдавна съм я чела - мътни ми бяха доводите на бащата там...

Няма доводи. Бащата винаги обича едното си дете повече. Него го бяха обичали по-малко като малък и после той правеше същото с единия от синовете си - караше го да се чувства по-малко обичан, по-лош и недостоен от другия, което пък караше въпросния син постоянно да се бори и доказва за обичта на баща си. Мътно беше кой всъщност беше по-добрия син, макар и отговора (като всеки първосигнален отговор) да беше уж очевиден.

Много хубава книга. Рядко ми се случва да препрочитам по няколко пъти една и съща книга и пак ще я препрочета.

[4avdar4e]

"На изток от рая"

Поздрав за теб!!!

Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за пръв път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им невинаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важно: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване.

От там

[Глас в пустиня]

Абе що като чета тая тема и все се сещам за култовият индийски филм - обичта на майката?!:roll:

Ами ти с твоята дъщеря? Не си ли луд по нея?:-)Все си мисля добре, че имаме две деца, че и за късмет момиче и момче - всичко се уравновесява и все сме по двама. Няма единия да го тормозят повече от родителска любов.

Да, луд съм - признавам си.

[Света вода ненапита]

Да, луд съм...

аха... за вързване

[latrevw]

И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване.

не съм съгласна аз

никога не съм се твърдяла пред децата си, че аз знам всичко и винаги имам отговор; напротив винаги съм казвала, че аз така мисля, но не мога да зная всичко, че има много неща, които не разбирам... та не мисля, че има бум и трясък, по-скоро постепенно осъзнаване, че и аз съм дете като тях, което всеки ден търси нови отговори

верно, чувствам се тъпо, когато не мога да отговоря на даден въпрос

[4avdar4e]

не съм съгласна аз

Спори със Стайнбек, не с мен

[Глас в пустиня]

Не ми се иска много да го правя, но като контарпункт...

Майките предпочитали една от рожбите си
Любимците се справяли по-трудно в живота

Едва ли има майка, която би признала, че има любимец сред децата си, но се оказва, че това е факт. Шокиращата новина съобщава в. “Дейли мейл“. Изданието се позовава на резултатите от допитване, направено от британския портал за родители Netmums. В допитването са участвали 1000 жени. Около 16 процента от майките признават, че имат по-силни чувства към едно от децата си. Близо 50 процента от анкетираните споделят, че обичат еднакво децата си, но по различен начин, а 30 процента смятат, че обичта към техните потомци е еднаква.

Според експертите обаче, ако едно дете е предпочитано пред другите, това не означава, че на него му се дава най-добрият старт в живота. Любимците твърде често са доста разглезени и по-късно трудно се справят самостоятелно с предизвикателствата, пред които се изправят. Липсата на равновесие за сметка на това подготвя останалите деца за несправедливостта, с която им предстои да се сблъскват по-късно в живота, обяснява социологът Мартина Дейвис.

Известен пример за предпочитание на майката към едно от децата й е случаят с принц Андрю, третото дете на британската кралица Елизабет Втора. Той е роден през 1960 г. след принц Чарлз и принцеса Ана, но преди принц Едуард. Смята се, че херцогът на Йорк е любимото дете на майка си, тъй като е първото за 103 години, родено от действащ монарх. Говори се още, че Елизабет Втора е била много горда със сина си, когато той се присъединява към Кралския флот.

Голямата привързаност на кралицата обаче не й попречва да остане непоколебима в решението си принц Андрю да воюва за страната си и да настоява той да остане на кораба “Инвинсибъл” при избухването на Фолклендската война през 1982 г., въпреки опасността за живота му.

вторник, 23 септември 2008

Източник:

www.vsekiden.com/?p=38771

[Глас в пустиня]

Да, луд съм...

аха... за вързване

Стига бе, моето е тиха лудост...една такава ненатрапчива и съвършенна...

[latrevw]

не съм съгласна аз

Спори със Стайнбек, не с мен

не, аз не споря, просто мисля, че светът се е променил от Стайбек до сега и това е една от разликите, родителите вече не са богове в очите на децата си

[Света вода ненапита]

съвършенна...

а, не! моля-моля! съвършени вече са Елби и ести... и взеха свободните места за съвършенство... ти къде се буташ?

[Глас в пустиня]

съвършенна...

а, не! моля-моля! съвършени вече са Елби и ести... и взеха свободните места за съвършенство... ти къде се буташ?

Те са си така по рождени - съвършени и готини, а на мен само лудостта...и въобще не ми пречи ку искаш да знаеш.

[vyara]

верно, чувствам се тъпо, когато не мога да отговоря на даден въпрос

Аз пък все по-малко се чувствам тъпо, че не знам. А и те взеха да свикват. Например с това, че като пораснат ние ще остареем. Днес водя сина ми към неговата градина и го държа за ръчичка и той неочаквано ми казва:
- Мамо, като порасна ще ти купя оная кола като на чичо Ицо, която харесваш.
- Така ли мъничкия ми...
- Ама ти тогава ще бъдеш стара. Ще можеш ли да я караш? Бабите могат ли да карат коли?
- Да, миличък, ще мога. Аз ще бъда готина бабка.
- И няма да си слагаш такова на главата... един парцал..
- ...?! Забрадка ли, миличък.
- Ъъъъ, то забрадка ли се казва, такова, да.
- Няма, мамо. Само с прически ще ходя.

И се разбрахме, де.

[latrevw]

И се разбрахме, де.

сладури, така е свикват и това не ги прави неспокойни - да си довърша мисълта аз:-)

[Света вода ненапита]

Те са си така по рождени - съвършени и готини, а на мен само лудостта...и въобще не ми пречи ку искаш да знаеш.

кой е казал, че ти пречи? отива ти дори...

[4avdar4e]

- Мамо, като порасна ще ти купя оная кола като на чичо Ицо, която харесваш.

На мен пък ще ми строи къща, с градинка отпред и място за домати и краставици отзад, с веранда и люлеещ се стол. Мдам. Даже вече е нарисувана. Или поне апартамент в небостъргача, който ще построи като стане архитект. (щото тая седмица това ще става.. )

Така че, Верче, уредихме си старините

Душици златни!!

[4avdar4e]

не, аз не споря, просто мисля, че светът се е променил от Стайбек до сега и това е една от разликите, родителите вече не са богове в очите на децата си

Някой май днес е станал с д-то нагоре Що така буквално го приемаш?? За авторитети говорим, не за богове разбира се, и за момента на разочарование от тях..

[Света вода ненапита]

не, аз не споря, просто мисля, че светът се е променил от Стайбек до сега и това е една от разликите, родителите вече не са богове в очите на децата си

Някой май днес е станал с д-то нагоре Що така буквално го приемаш?? За авторитети говорим, не за богове разбира се, и за момента на разочарование от тях..

разсеяна е нещо днес...

[latrevw]

не, аз не споря, просто мисля, че светът се е променил от Стайбек до сега и това е една от разликите, родителите вече не са богове в очите на децата си

Някой май днес е станал с д-то нагоре Що така буквално го приемаш?? За авторитети говорим, не за богове разбира се, и за момента на разочарование от тях..

що бе, не с д-то; и аз същото казвам, използвах "богове", за да звучи по-силно

и авторитети не сме, обичат ни силно и безрезервно и затова се уповават на това, което им казваме, но като установят, че не сме прави, въобще не са така шокирани или травмирани

[Мнемозина]

не, аз не споря, просто мисля, че светът се е променил от Стайбек до сега и това е една от разликите, родителите вече не са богове в очите на децата си

Някой май днес е станал с д-то нагоре Що така буквално го приемаш?? За авторитети говорим, не за богове разбира се, и за момента на разочарование от тях..

що бе, не с д-то; и аз същото казвам, използвах "богове", за да звучи по-силно

и авторитети не сме, обичат ни силно и безрезервно и затова се уповават на това, което им казваме, но като установят, че не сме прави, въобще не са така шокирани или травмирани

Да. Днешните деца нямат авторитети, срещу които да се борят и направо си е за чудене как порастват.
Самата идея за някого като авторитет е неглижирана по условие.
Отношенията вече са съвсем различни.

Писаното от Стайнбек се отнася повече до нас, отколкото до децата ни.

[esti]

Не ми се иска много да го правя, но като контарпункт...

Майките предпочитали една от рожбите си
Любимците се справяли по-трудно в живота

Никакъв контрапункт не е това.
Такива майки са властни и егоистични.
Моделират "любимците си" и ги манипулират.
Истинската майчина обич не може нито да разглези, нито да стресира децата.
Обичта не е крайност.

[4avdar4e]

и авторитети не сме, обичат ни силно и безрезервно и затова се уповават на това, което им казваме, но като установят, че не сме прави, въобще не са така шокирани или травмирани

Няма такова нещо като безрезервна любов, хеле пък у децата.. Ся, не говоря за тия, дето са на по годинка Макар че и у тях вече егото се вижда. Тая романтика я има само в детските песнички и приказки.. Здравословен егоизъм, търсене на защита / храна / подслон.... Което всъщност, може би, е основата на всяко чувство. Ахъм..

Бе, я вие си пишете, аз отивам на слънце

П.П. Върнах се да допиша.. Безрезервната любов има (би трябва да има) друга посока: от нас към тях...

[4avdar4e]

Самата идея за някого като авторитет е неглижирана по условие.
Отношенията вече са съвсем различни.

Защо? Нали уж така възпитаваме - с пример (личен) - тоест авторитет??? Кое е по-различното на отношенията? Че не използваме сопи ли??? Или оставяне без вечеря? Аз използвам последния възпитателен инструмент

Има авторитети, и вкъщи, и в училище, оооох, колко ясно са очертани и видими...

[latrevw]

Няма такова нещо като безрезервна любов, хеле пък у децата.. Ся, не говоря за тия, дето са на по годинка Макар че и у тях вече егото се вижда. Тая романтика я има само в детските песнички и приказки.. Здравословен егоизъм, търсене на защита / храна / подслон.... Което всъщност, може би, е основата на всяко чувство. Ахъм..

Бе, я вие си пишете, аз отивам на слънце

някак си не мога да се оттърва от чувството, че говорим едно и също, но го разбираме по различен начин:-)
абсолютно съм съгласна с това, което си написала, то и кучето обича най-много мен, защото го храня и му давам да яде

не мога да се изразя разбираемо вероятно, затова давам пример - я си помисли ти за майка си, въпреки всичко, при всяка евентуална нейна болка, теб те жегва нещо изотвърте, дълбоко - ей това е то безрезервната любов, за която говоря, наречи я природа или вид инстинкт.
моята любов ( и твоята) към децата не е ли безрезервна, можеш ли да си представиш ситуация, в която би спряла да им я даваш, каквото и да направят?

П.П. сори, късно ти видях дописаното

[4avdar4e]

някак си не мога да се оттърва от чувството, че говорим едно и също, но го разбираме по различен начин:-)

Както обикновено

Всъщност, това, което още исках да кажа е, че не трябва да идеализираме децата, нито пък да ги натоварваме със свръхочаквания. Умереност, наблюдения и ... баланс

П.П. Крайно време е, зочовеците да се хванем и да печелим мангизи от психо-, икономически, футболни и авто-консултации

[latrevw]

Умереност, наблюдения и ... баланс

П.П. Крайно време е, зочовеците да се хванем и да печелим мангизи от психо-, икономически, футболни и авто-консултации

знаех си аз

обаче пак остана най-трудното - баланса

въртим, сучем и пак на изходната точка се връщаме:lol: верно е кръгла, шибана му земя:-)

[Мнемозина]

Самата идея за някого като авторитет е неглижирана по условие.
Отношенията вече са съвсем различни.

Защо? Нали уж така възпитаваме - с пример (личен) - тоест авторитет??? Кое е по-различното на отношенията? Че не използваме сопи ли??? Или оставяне без вечеря? Аз използвам последния възпитателен инструмент

Има авторитети, и вкъщи, и в училище, оооох, колко ясно са очертани и видими...

Не, личният пример не е авторитет.
Личният пример работи по различен начин от авторитета.
Авторитетът е нещо, което приемаш безусловно и на което се доверяваш безусловно и безкритично.
Можеш да имаш авторитети в дадена област и без да взимаш личен пример от тях. И можеш да взимаш личен пример от хора, които не са чак такива авторитети за теб (аз поне съм правила и двете).

Просто са различни неща.

[Semiramis]

"На изток от рая" - подсети ме за нея. Как правиш точно това с децата си, което не искат... отдавна съм я чела - мътни ми бяха доводите на бащата там...

Няма доводи. Бащата винаги обича едното си дете повече. Него го бяха обичали по-малко като малък и после той правеше същото с единия от синовете си - караше го да се чувства по-малко обичан, по-лош и недостоен от другия, което пък караше въпросния син постоянно да се бори и доказва за обичта на баща си. Мътно беше кой всъщност беше по-добрия син, макар и отговора (като всеки първосигнален отговор) да беше уж очевиден.

Много хубава книга. Рядко ми се случва да препрочитам по няколко пъти една и съща книга и пак ще я препрочета.

Мисля си, че бащата успяваше да изтормози и двете си деца именно защото са две. Всъщност ти доста ясно каза, че е ...мътно и многопластово. А може би обича повече този, когото тормози повече? в стил Боев ... Кой кой е - пак е относително..

Струва ми се, че в различно време механизмите са различни, но принципът е вечен...

[esti]

Умереност, наблюдения и ... баланс

П.П. Крайно време е, зочовеците да се хванем и да печелим мангизи от психо-, икономически, футболни и авто-консултации

знаех си аз

обаче пак остана най-трудното - баланса

въртим, сучем и пак на изходната точка се връщаме:lol: верно е кръгла, шибана му земя:-)

Ако обръщаме повече внимание на наблюдението и опознаването на децата си, тогава не е (не би трябвало:lol: да е) толкова трудно да се намери баланс.
Защото хората се раждат с основите на своята същност, а майките (в повечето случаи - айде да не пренебрегваме толкова бащите) дават основата за посоката в която ще се развиваме.
Ако успеем да опознаем децата си и не ги възпитаваме в драстичен конфликт с тяхната дълбока същност, тогава може да си получи един наистина добър баланс.
Абе кой е казал, че е лесно...
Ако ние самите се познавахме в дълбоката си същност сигурно никога нямаше да ни мине през ума да създаваме и възпитаваме деца.

[esti]

Авторитетът е нещо, което приемаш безусловно и на което се доверяваш безусловно и безкритично.

В този смисъл, значи аз нямам авторитети.
И ако детето ми няма авторитети в същия смисъл - ще се радвам.

[vyara]

Мисля си, че бащата успяваше да изтормози и двете си деца именно защото са две. Всъщност ти доста ясно каза, че е ...мътно и многопластово. А може би обича повече този, когото тормози повече? в стил Боев ... Кой кой е - пак е относително..

Струва ми се, че в различно време механизмите са различни, но принципът е вечен...

Той не ги тормозеше нарочно. Дори беше силно незаинтересован от тях, нали китаеца ги гледаше предимно. Но да, струва ми се, че въпреки всичко любовта се показва различно на всяко дете. На по-слабото дете по един начин, на по-оцеляващото - по-друг. Даже няма да преувелича, ако кажа, че децата са тези, които предизвикват това, те се раждат такива - които да пораждат любов у околните или пък да са по-остри и ту да я отблъскват, ту да я търсят тази любов... Всъщност тази книга не дава директни отговори, тя провокира по-задълбочени изводи. Всеки път намирам нещо ново в нея.

[Ън]

Минавам през парка и гледам- един баща се кара на 5-6 годишният си син:
- Защо мина през тревата? Алеи няма ли, че през тревата минаваш?! Дай тука колелото! Няма да го видиш повече!!!
Грабва му колелото и синът естествено почва да реве.
Аз си мисля- Глей къф строг баща, ся лапето няма да види колело повече...
А той, бащата, вика:
- Добре де, недей да плачеш, ела си вземи колелото...
Баси и възпитателя

[doktorka]

верно, чувствам се тъпо, когато не мога да отговоря на даден въпрос

Аз пък все по-малко се чувствам тъпо, че не знам. А и те взеха да свикват. Например с това, че като пораснат ние ще остареем. Днес водя сина ми към неговата градина и го държа за ръчичка и той неочаквано ми казва:
- Мамо, като порасна ще ти купя оная кола като на чичо Ицо, която харесваш.

"мамо,колко е 150 + 3?"
153.
"Мамо,ти как всичко знаеш?"
:blum:

[esti]

Баси и възпитателя

Миналата седмица по улицата - майка към детето си:

- Видя ли бе, видя ли се какъв си!
Никой не те иска тебе, никой - и баща ти не те иска.

Друга майка:
- Ела тук!
Йоанооо, ела тук ти казах ма глупачко!

Двете деца бяха някъде 4-5 годишни.

[4avdar4e]

"мамо,колко е 150 + 3?"
153.
"Мамо,ти как всичко знаеш?"
:blum:

Мамоооооо... Оу.. Айнщайн и Хитлер познавали са се? ..Ъъъъъ, кво? (повтаря се въпроЗът). Не помня, не се сещам Ми питай Чичко Гугъл, де..

Интересен диалог от снощи, даааа..

[4avdar4e]

Ей сега, преди час и нещо... Мама с фигурални чорапи, високи токове и дънки до коленете и детенце. Минаха през детската площадка. И майката изпика детето в пясъчника, ахъмм... С една любима съклубарка седяхаме и гледахме втрещено..

[bead_]

Двете деца бяха някъде 4-5 годишни.

[Света вода ненапита]

Двете деца бяха някъде 4-5 годишни.

мдаааам... за съжаление това е доста висок процент сред "майките"... и "бащите"...
насила правени деца, насила гледани...

[bead_]

Двете деца бяха някъде 4-5 годишни.

мдаааам... за съжаление това е доста висок процент сред "майките"... и "бащите"...
насила правени деца, насила гледани...

боклуци. толко могат.
на нашата държава децата са й последната грижа. незнам дали да разкажа неволите си тая седмица... заради една истерична лелка в детската градина минах през директор детска градина, регионален инспекторат по образование, агенция за закрила на детето, зам. кмет по образованието. най-накрая реших, че ми е най-лесно да дам 50 кинта на един циганин да й строши капачките и да приключа

тва аз ли го написах изобщо?!?!?????:shy:

[Света вода ненапита]

най-накрая реших, че ми е най-лесно да дам 50 кинта на един циганин да й строши капачките и да приключа

:

даде ли ги?