Ами то всяко нещо зависи от друго нещо...Мнемозина написа:Пак зависи от това какво е мъдрост.[unknown] написа:Но са обикновенни в немъдростта си.Мнемозина написа: Това - очевидно, при така зададения въпрос.
Но има и не-мъдри хора, които са необикновени.
Значи са освободени от страсти?esti написа:Мъдри са тези, които имат ясен поглед върху....абе върху всичко (сега не съм философски настроена, ама за да не ми пишете отсъствие, ще се включа), та мъдрите хора обикновено са с потресаващо опростена и изчистена житейска философия.
Колко пъти се е случвало на сложен и засукан (за нас) въпрос, някой мъдрец да даде най-простия и ясен отговор и ти да си кажеш "верно бе, просто и логично е, а аз не съм се сетил".
Мъдрите не са обременени. Те са свободни хора.
И както ти каза, мъдростта е състояние на духа.
(засега стига, когато ми дойде музата, ще мъдрувам повече):blum:
Ум, житейски опит, проницателност, дълновидност и доброта.Мнемозина написа:мъдростта?
Живота, вселената и всичко останало, бих добавила.doktorka написа: Мъдростта е поглед върху живота.
Житейска позиция,която не те прикрепва с карфичка към таблото,подчинен на догми , нрави и порядки...а те оставя да се равиваш..и да създаваш сам себе си
както посочи Незнайко, има вътрешна,лична свобода.
Няма окови,не е обременен.
Живее живот,който сам е избрал и ще продължи пътя си.
...
те могат да си позволят да са добри...
омразата също е окови...
та тъй..и млади има
Не се ли сещаш? Намислила съм да помъдрявам и се чудя как става номерът.опърничава написа:Ум, житейски опит, проницателност, дълновидност и доброта.Мнемозина написа:мъдростта?
Помирение със света и себе си.
А теб защо толкова те интересува въпроса за мъдростта?
Тази вечер няма да ти отговоря.Мнемозина написа:Значи са освободени от страсти?esti написа:Мъдри са тези, които имат ясен поглед върху....абе върху всичко (сега не съм философски настроена, ама за да не ми пишете отсъствие, ще се включа), та мъдрите хора обикновено са с потресаващо опростена и изчистена житейска философия.
Колко пъти се е случвало на сложен и засукан (за нас) въпрос, някой мъдрец да даде най-простия и ясен отговор и ти да си кажеш "верно бе, просто и логично е, а аз не съм се сетил".
Мъдрите не са обременени. Те са свободни хора.
И както ти каза, мъдростта е състояние на духа.
(засега стига, когато ми дойде музата, ще мъдрувам повече):blum:
Или от страхове?
Или изобщо от лично отношение към проблема - просто спокойно, трезво и отстранено разсъждение?
Кажи на Незнайни да ти имплантира още някой мъдрец и ще стане работата.Мнемозина написа:Намислила съм да помъдрявам и се чудя как става номерът.
Не става с имплантиране, то трябва отвътре да ти идва...esti написа:Кажи на Незнайни да ти имплантира още някой мъдрец и ще стане работата.Мнемозина написа:Намислила съм да помъдрявам и се чудя как става номерът.
Извини ме. Нямах такова намерение. Май съм от Лакония днес, да.Мнемозина написа:Затрудни ме.
Искаш ли да ми кажеш защо така мислиш или днес си лаконичен?
Интиутивният ми (и може би правилен) отговор е "за всичко". Е - вероятно е пресилен. Затова да го кажа - за повечето важни неща за нас, за живота, за отношенията, за поведенията (както човешки, така и природни ... не говоря за познаване на даден урок по физика), за Бога, за Себе си ...Мнемозина написа:Преценки за какво?ELBI написа:Мъдър е който може да прави верни преценки. Умен, улегнал и с опит (поради което преценява вярно).Мнемозина написа:мъдростта?
Не, не ми казвайте, че мъдър е този, който знае, че нищо не знае. Това и аз го знам, пък не съм мъдра.
Познавате ли някой мъдър човек? Ама истински, жив, не от книгите или телевизията...
Да - познавах (не са между живите) такива хора, но освен от миналото и от настоящето познавам такива. Само дето не мога да се сетя за мъдри връстници... май всичките са по-възрастни...
И аз точно това си мислех, като пусках темата: дали пък не ни изглеждат някои хора мъдри, просто защото са по-улегнали и опитни от нас?
То помъдряването си идва от самосебе си. Да не мислиш, че всички мъдреци искат да са мъдри. Живеят си хората и хоп един ден вземат, че помъдрят. Ама искат ли да са мъдри или не, никой не ги пита. Мъдростта взела че се настанила в тях. Мда.Мнемозина написа:
Не се ли сещаш? Намислила съм да помъдрявам и се чудя как става номерът.
Това питах.Remmivs написа:Извини ме. Нямах такова намерение. Май съм от Лакония днес, да.Мнемозина написа:Затрудни ме.
Искаш ли да ми кажеш защо така мислиш или днес си лаконичен?
Ще се опитам да обясня малко по-подробно. Мъдростта се постига с провали. Успехите рядко водят до помъдряване. И мисля, че Цицерон беше казал, че функцията на мъдростта е да може да разграничи доброто от злото. Както и да го погледнеш мъдростта ти е пропорционална на тъгата ти.
Не съм сигурен, че точно това питаш. Май не. Но аз така те прочетох.
Може бе си приела просветлението за мъдрост. И в ивестен смисъл си била и си права.Мнемозина написа:Това питах.
Мога да кажа, че съм познавала двама мъдри хора.
За единия наистина мога да кажа, че е имало... не провали, но много несгоди и отхвърляне в живота му.
Но за втория не бих могла да кажа същото. Той беше човек някак обсебен от мисията си, обичаше хората и около него направо струеше светлина.
Не знам, може би така е по-добре.Remmivs написа:Може бе си приела просветлението за мъдрост. И в ивестен смисъл си била и си права.Мнемозина написа:Това питах.
Мога да кажа, че съм познавала двама мъдри хора.
За единия наистина мога да кажа, че е имало... не провали, но много несгоди и отхвърляне в живота му.
Но за втория не бих могла да кажа същото. Той беше човек някак обсебен от мисията си, обичаше хората и около него направо струеше светлина.
Аз мисля, че не познавам истински мъдри хора.
Мислех да не се изказвам по темата, ама нейсе!Мнемозина написа: Не знам, може би така е по-добре.
Те имат свойството бързо да си отиват.
Не се притеснявай за божествената искра - нея я знам, виждала съм я.ELBI написа:Интиутивният ми (и може би правилен) отговор е "за всичко". Е - вероятно е пресилен. Затова да го кажа - за повечето важни неща за нас, за живота, за отношенията, за поведенията (както човешки, така и природни ... не говоря за познаване на даден урок по физика), за Бога, за Себе си ...Мнемозина написа: Преценки за какво?
И аз точно това си мислех, като пусках темата: дали пък не ни изглеждат някои хора мъдри, просто защото са по-улегнали и опитни от нас?
По-възрастните хора са по-опитни от нас (но има поговорка - не питай старо, а патило!!!), в редица случаи са и по-улегнали (но от това, което са били като млади...), като това са необходими, но не и достатъчни условия. Потребни са още ум, опит, божествената искра (не ме карай да я дефинирам, моля те) и сърце.
Може би това е сместта за мъдрост... отново - необходима, но не и достатъчна... Може и да намеря няколко мъдри дефиниции, но това е като любовта и красотата - усещаш я като я видиш, не като прочетеш какво е!
Що пък да не опитваме?опърничава написа:То помъдряването си идва от самосебе си. Да не мислиш, че всички мъдреци искат да са мъдри. Живеят си хората и хоп един ден вземат, че помъдрят. Ама искат ли да са мъдри или не, никой не ги пита. Мъдростта взела че се настанила в тях. Мда.Мнемозина написа:
Не се ли сещаш? Намислила съм да помъдрявам и се чудя как става номерът.
Да, така е. Имах предвид само, че от живота ни изчезват бързо. Възможна причина:БоЕВ-ски написа:Мислех да не се изказвам по темата, ама нейсе!Мнемозина написа: Не знам, може би така е по-добре.
Те имат свойството бързо да си отиват.
Не, не си отиват бързо Мнемо, ние просто късно ги забелязваме, а това е така, защото хората имат чудното своиство да се преценяват по това, с какво тоя е по-лош от мен, а не с какво е по-добър.
За да бъде мъдър един човек е необходимо да натрупа знание, а това знание трябва да бъде осмислено и пречупено през опита на годините. Не е важно човек да е достатъчно препатил, а трябва и да си е направил верните изводи от дистанцията на годините освободени от всякакъв субективизъм. Затова за младите(наборите) казваме, че са "зрели", но не и мъдри. Мъдрият човек е самотник, ненатрапчив, освободен от битовизми и суета, може би и за това мъдреците си ги представяме като отшелници, а мъдри хора има навсякъде между нас, но ние рядко ги разпознаваме. Мъдроста не се влияе от произход, раса, семейно положение, социален статус, образование, тя е плод на живота, опита и верността/стойноста на направените изводи.
Малее , и моя дядо е дядо Панчо ама е учил в Бърно - фармация . И се е оженил за баба ми дето е голямата дъщеря на главния счетоводител и съдружник на Накотиана . Това за тези дето са чели романа " Тютюн ".4avdar4e написа:
ПознаваХ, за съжаление. На Звеневия дядото. Дядо Панчо живееше в една махала на село Фролош (на около 5 км). Това е високо в Рила, родното място на Майстора. На един зверски за изнеженото градско чедо баир. Гледаше животинки, вареше ракийца. Сух, жилав, винаги усмихнат и енергичен (запознах се с него, когато беше почти на 80). Вярно, учил е във Виена (смятай кога!), цял живот е бил дърводелец, правил е мебели. Оженил се за най-богатата мома (щерка на кмета, с огромно количество земя наоколо - тва не е ли мъдро?:winkw:) Слушаше радио, нямаше телевизор. Но толкова мъдрост, благост и доброта, които струяха от него, никога не съм срещала. Само съжалявам, че си отиде рано - на 90 и нещо, можех да го познавам по-дълго.
Дали това е придобита житейска мъдрост или винаги е бил такъв? Не знам....
Изобщо не се шугувквам!Мнемозина написа: Ти се шегуваш, обаче ...
Да, прав си, това беше много мрачно. Но ако го преобразувам така: не желание или стремеж към смъртта, а липса на страх от нея? Не е ли и това част от мъдростта?Anonymous написа:Изобщо не се шугувквам!Мнемозина написа: Ти се шегуваш, обаче ...
Ако не си жив- за какво ти е да си мъдър, знаещ, добърррррр...?
Понеже нас ни гази точно момента с оцеляването чрез или при пълната липса на мъдрост, най-разумно е да се пре/бъде, което е висша форма на мъдрост.
И за кво да посрещаш нещо унищожаващо с обич, след като след този акт едното от двете ще го отняма?
Състояние на духа . И отношение към света около теб . Според мен .Мнемозина написа:мъдростта?
Не, не ми казвайте, че мъдър е този, който знае, че нищо не знае. Това и аз го знам, пък не съм мъдра.
Познавате ли някой мъдър човек? Ама истински, жив, не от книгите или телевизията...
Мнемозина написа: ...стремеж към смъртта, а липса на страх от нея? Не е ли и това част от мъдростта?
Звеневия написа:Мнемозина написа: ...стремеж към смъртта, а липса на страх от нея? Не е ли и това част от мъдростта?
Ей - отиди една сутрин в събота, примерно, на партерния етаж на Пирогов...
Много мъдри хора има там, ама всички стенат от болка и липса на вяра.
Лично присъствах на една ***** случка, - шофьор на тир - сменял гума, всичко ОК, обаче крика изпуснал и прицепа му беше захапал половината таз и надолу. Пломбите ми в устата се отделиха от гнездата си от...
Сигурно е бил един от неМЪДРИТЕ.
РР Дано да са го спасили!
Доста отрезвяващ пример.
