Не можах да се сдържа

[Дядо Капинчо]

...

[Strunz]

Изправяне 3о4о на крака

Хахахаха:)))))
Изруди:))

Добре, че някои не си бяха постлали килимчетата отпред

[vyara]

На мен не ми се отваря.

[Green Light]

хехехе! На гуми, бе!

[Set]

Всъщност

[Глас в пустиня]

Изправяне 3о4о на крака

Тенкс, готино клипче, но не бих казал поучително.


пп Я да те питам още тука - ти сега завърнали се, или това (пак) не е завръщане? Щото хем си тук и хем те няма.

[holi_day]

Изправяне 3о4о на крака

Възможна развръзка, а може завръзка да е. Понеже се е случвало да ме осени ясновидство и зная колко отговорно е, оставям и др. възможности.

[Дядо Капинчо]

...

[Глас в пустиня]

Ако в този форум има модератор, без значение кой, ще се постарая да не пиша повече.

Поза!

Знаеш много добре, че винаги е имало и ще има модератор и модериране. Бил си свидетел на триенето и заключване на теми, включително и на бан-ване. Защо е позата обаче? Човекът ли е неудобен или...?

пп Нямам намерение да те псувам.

[vyara]

Да не го пускам в отделна тема, а и за да разведря обстановката с едно разказче на Радичков (доколкото изобщо е възможно нещо по темата за караниците да го разведри). Това е просто намигване.


За какво се карат жабите

Поповата лъжичка живееше в една много хубава локва. Тя си плуваше по цял ден, гмуркаше се, подскачаше, играеше си. Около нея имаше много жаби, те спореха помежду си, надвикваха се, но поповата лъжичка не им обръщаше внимание. Пък и тя бе много мъничка, за да се интересува за какво се карат жабите; нека се карат, тяхна си работа! Ние си имаме цяла локва и много хубава опашка, затуй не трябва да обръщаме внимание на жабешката врява — тъй си мислеше поповата лъжичка и си играеше в локвата.

Един ден тя реши да излезе на брега на локвата. Бяха й пораснали вече крачета, можеше да се поразходи и по сушата. Щом изпълзя на брега, тя се огледа в локвата и видя, че й няма опашката.

— Къде ми е опашката? — попита поповата лъжичка.

Но жабите не й отговориха нищо, а продължиха да се гмуркат в локвата и да се карат помежду си. Някои пък правеха от брега такива големи скокове, че свят може да ти се завие.

Поповата лъжичка тъй и не разбра къде й е опашката. Тя не знаеше, че е пораснала вече, че е станала жаба и че жабите нямат опашки. Как тъй преди имаше опашка, а сега няма опашка! Сигурно е останала в локвата. Като реши, че опашката й е останала в локвата, младата жаба скочи от брега. Започна да се гмурка и да обикаля, стигна чак до дъното, разрови там тинята, но не намери нищо. Всички жаби се мятаха из локвата, ровеха тинята по дъното, излизаха на повърхността, колкото да вземат въздух и пак се гмуркаха. Беше такава голяма мътилка, че нищо не се виждаше наоколо. Нашата жаба се ядоса, почна да се кара на другите жаби да не мътят толкова много водата, но като се ослуша, разбра, че и другите жаби й викаха същото и всяка крещеше в ушите на съседката си да не мъти толкова много локвата, че не може да си намери опашката.

Така жабите се караха до вечерта, прегракнаха от викане, но нито една от тях не млъкна. Всяка си искаше опашката и всяка си мислеше, че опашката й е останала в локвата. Макар и жаби, те много добре си спомняха колко хубави опашки имаха, когато бяха попови лъжички.

На другия ден пак продължиха караницата; караха се и през нощта и не дадоха никому да заспи. И на следващия ден направиха същото, и на следващата нощ, и през деня след нощта, и през нощта след деня, та чак до днес. И днес, ако минете край локвата, ще видите там жабите да вдигат врява, да се лутат из локвата, да ровят тинята по дъното и да търсят опашките си. Някои ще кажат, че жабите са глупави… Я си помислете, ако и ние имахме опашки и бяхме ги загубили, няма ли да ги търсим? Сигурен съм, че ще ги търсим и дори по-голяма врява ще вдигаме.

Хубаво е, че нямаме опашки!

Йордан Радичков

[Глас в пустиня]

Да не го пускам в отделна тема, а и за да разведря обстановката с едно разказче на Радичков (доколкото изобщо е възможно нещо по темата за караниците да го разведри). Това е просто намигване.


За какво се карат жабите

Поповата лъжичка живееше в една много хубава локва. Тя си плуваше по цял ден, гмуркаше се, подскачаше, играеше си. Около нея имаше много жаби, те спореха помежду си, надвикваха се, но поповата лъжичка не им обръщаше внимание. Пък и тя бе много мъничка, за да се интересува за какво се карат жабите; нека се карат, тяхна си работа! Ние си имаме цяла локва и много хубава опашка, затуй не трябва да обръщаме внимание на жабешката врява — тъй си мислеше поповата лъжичка и си играеше в локвата.

Един ден тя реши да излезе на брега на локвата. Бяха й пораснали вече крачета, можеше да се поразходи и по сушата. Щом изпълзя на брега, тя се огледа в локвата и видя, че й няма опашката.

— Къде ми е опашката? — попита поповата лъжичка.

Но жабите не й отговориха нищо, а продължиха да се гмуркат в локвата и да се карат помежду си. Някои пък правеха от брега такива големи скокове, че свят може да ти се завие.

Поповата лъжичка тъй и не разбра къде й е опашката. Тя не знаеше, че е пораснала вече, че е станала жаба и че жабите нямат опашки. Как тъй преди имаше опашка, а сега няма опашка! Сигурно е останала в локвата. Като реши, че опашката й е останала в локвата, младата жаба скочи от брега. Започна да се гмурка и да обикаля, стигна чак до дъното, разрови там тинята, но не намери нищо. Всички жаби се мятаха из локвата, ровеха тинята по дъното, излизаха на повърхността, колкото да вземат въздух и пак се гмуркаха. Беше такава голяма мътилка, че нищо не се виждаше наоколо. Нашата жаба се ядоса, почна да се кара на другите жаби да не мътят толкова много водата, но като се ослуша, разбра, че и другите жаби й викаха същото и всяка крещеше в ушите на съседката си да не мъти толкова много локвата, че не може да си намери опашката.

Така жабите се караха до вечерта, прегракнаха от викане, но нито една от тях не млъкна. Всяка си искаше опашката и всяка си мислеше, че опашката й е останала в локвата. Макар и жаби, те много добре си спомняха колко хубави опашки имаха, когато бяха попови лъжички.

На другия ден пак продължиха караницата; караха се и през нощта и не дадоха никому да заспи. И на следващия ден направиха същото, и на следващата нощ, и през деня след нощта, и през нощта след деня, та чак до днес. И днес, ако минете край локвата, ще видите там жабите да вдигат врява, да се лутат из локвата, да ровят тинята по дъното и да търсят опашките си. Някои ще кажат, че жабите са глупави… Я си помислете, ако и ние имахме опашки и бяхме ги загубили, няма ли да ги търсим? Сигурен съм, че ще ги търсим и дори по-голяма врява ще вдигаме.

Хубаво е, че нямаме опашки!

Йордан Радичков

Мислиш ли че някой ще прочете?

За да видиш трябва ушило.

[vyara]

Бе който прочете, ся. Много важно пък. Това е само намигване. Намиг.

[Глас в пустиня]

Бе който прочете, ся. Много важно пък. Това е само намигване. Намиг.

Само да не криеш и ти нож зад гърбаси като Ести.
От намигване стигнахме до аматьор.
Лесно е да викаш "свобода" когато си добре пазен.

[vyara]

Бе който прочете, ся. Много важно пък. Това е само намигване. Намиг.

Само да не криеш и ти нож зад гърбаси като Ести.
От намигване стигнахме до аматьор.
Лесно е да викаш "свобода" когато си добре пазен.

Крия. Два ножа. И ги забивам в гърбовете на хората само и единствено.

Понякога да станеш уязвим е най-силното оръжие.

[Dark Angel]

Верке, тоз разказ е готин
супер е
стана ми смешно като си представих образно цялата навалица по дъното

сетих се горе, на Жабешкото езеро беше фул с малки жабета
и някои още имаха опашчици и не скачаха хубаво
опашките пречат да се скача
и децата седяха час и нещо на камъните да обядват и наблюдават мъненките жабки
аз спах през това време

[Глас в пустиня]

Понякога да станеш уязвим е най-силното оръжие.

Приятели.

[vyara]

Понякога да станеш уязвим е най-силното оръжие.

Приятели.

Аааа не, това не е уязвимост. Айде няма да се шегувам, че може да се разсърдиш.

[Глас в пустиня]

Айде няма да се шегувам, че може да се разсърдиш.

Аз ли



Никога!

[holi_day]

Само да не криеш и ти нож зад гърбаси като Ести.

БоЕВ, ку има нещо да казваш на някого, на него - лично...

[Глас в пустиня]

Само да не криеш и ти нож зад гърбаси като Ести.

БоЕВ, ку има нещо да казваш на някого, на него - лично...

Лични не използвам.

Няма чуваемост и фактите се изкривяват.

[doktorka]

Само да не криеш и ти нож зад гърбаси като Ести.

БоЕВ, ку има нещо да казваш на някого, на него - лично...

Лични не използвам.

Няма чуваемост и фактите се изкривяват.

яяяя...
късметлия!
хванал си е златната рибка...
че и голяма!

Боев,пожелай си мен

[Set]

Само да не криеш и ти нож зад гърбаси като Ести.

БоЕВ, ку има нещо да казваш на някого, на него - лично...

Лични не използвам.

Няма чуваемост и фактите се изкривяват.

яяяя...
късметлия!
хванал си е златната рибка...
че и голяма!

Боев,пожелай си мен

боевЪ е фанал рибата на революцията

Всъщност

[Глас в пустиня]

Само да не криеш и ти нож зад гърбаси като Ести.

БоЕВ, ку има нещо да казваш на някого, на него - лично...

Лични не използвам.

Няма чуваемост и фактите се изкривяват.

яяяя...
късметлия!
хванал си е златната рибка...
че и голяма!

Боев,пожелай си мен

боевЪ е фанал рибата на революцията

Всъщност

По-добре риба в ръката отколкото...

[Set]

Само да не криеш и ти нож зад гърбаси като Ести.

БоЕВ, ку има нещо да казваш на някого, на него - лично...

Лични не използвам.

Няма чуваемост и фактите се изкривяват.

яяяя...
късметлия!
хванал си е златната рибка...
че и голяма!

Боев,пожелай си мен

боевЪ е фанал рибата на революцията

Всъщност

По-добре риба в ръката отколкото...

Ееее ти щом знаеш кое е по-добре

Всъщщност

[doktorka]

хахаха...
и това го казва мъж...
по-добре риба в ръката ....:rotfl24::rotfl24:

но аз пак те обичам...
много ,много...


любофффф какво да се прави...

[Глас в пустиня]

Един за всички и всички за един.



Ае весело ви!

[doktorka]

Един за всички и всички за един.



Ае весело ви!

аа молим...
тук се учим ...
всеки сам за себе си...

ти си само за мен...
с други не те деля...