Не можах да се сдържа
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
Не можах да се сдържа
...
Последно промяна от Дядо Капинчо на 20.12.08, 21:44, променено общо 1 път.
Re: Не можах да се сдържа
Капинчо написа:Изправяне 3о4о на крака
Хахахаха:)))))
Изруди:))
Добре, че някои не си бяха постлали килимчетата отпред
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Re: Не можах да се сдържа
Тенкс, готино клипче, но не бих казал поучително.Капинчо написа:Изправяне 3о4о на крака
пп Я да те питам още тука - ти сега завърнали се, или това (пак) не е завръщане? Щото хем си тук и хем те няма.
Re: Не можах да се сдържа
Възможна развръзка, а може завръзка да е. Понеже се е случвало да ме осени ясновидство и зная колко отговорно е, оставям и др. възможности.Капинчо написа:Изправяне 3о4о на крака
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
Re: Не можах да се сдържа
...
Последно промяна от Дядо Капинчо на 20.12.08, 21:44, променено общо 1 път.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Re: Не можах да се сдържа
Поза!Капинчо написа: Ако в този форум има модератор, без значение кой, ще се постарая да не пиша повече.
Знаеш много добре, че винаги е имало и ще има модератор и модериране. Бил си свидетел на триенето и заключване на теми, включително и на бан-ване. Защо е позата обаче? Човекът ли е неудобен или...?
пп Нямам намерение да те псувам.
За какво се карат жабите
Да не го пускам в отделна тема, а и за да разведря обстановката с едно разказче на Радичков (доколкото изобщо е възможно нещо по темата за караниците да го разведри). Това е просто намигване. 
За какво се карат жабите
Поповата лъжичка живееше в една много хубава локва. Тя си плуваше по цял ден, гмуркаше се, подскачаше, играеше си. Около нея имаше много жаби, те спореха помежду си, надвикваха се, но поповата лъжичка не им обръщаше внимание. Пък и тя бе много мъничка, за да се интересува за какво се карат жабите; нека се карат, тяхна си работа! Ние си имаме цяла локва и много хубава опашка, затуй не трябва да обръщаме внимание на жабешката врява — тъй си мислеше поповата лъжичка и си играеше в локвата.
Един ден тя реши да излезе на брега на локвата. Бяха й пораснали вече крачета, можеше да се поразходи и по сушата. Щом изпълзя на брега, тя се огледа в локвата и видя, че й няма опашката.
— Къде ми е опашката? — попита поповата лъжичка.
Но жабите не й отговориха нищо, а продължиха да се гмуркат в локвата и да се карат помежду си. Някои пък правеха от брега такива големи скокове, че свят може да ти се завие.
Поповата лъжичка тъй и не разбра къде й е опашката. Тя не знаеше, че е пораснала вече, че е станала жаба и че жабите нямат опашки. Как тъй преди имаше опашка, а сега няма опашка! Сигурно е останала в локвата. Като реши, че опашката й е останала в локвата, младата жаба скочи от брега. Започна да се гмурка и да обикаля, стигна чак до дъното, разрови там тинята, но не намери нищо. Всички жаби се мятаха из локвата, ровеха тинята по дъното, излизаха на повърхността, колкото да вземат въздух и пак се гмуркаха. Беше такава голяма мътилка, че нищо не се виждаше наоколо. Нашата жаба се ядоса, почна да се кара на другите жаби да не мътят толкова много водата, но като се ослуша, разбра, че и другите жаби й викаха същото и всяка крещеше в ушите на съседката си да не мъти толкова много локвата, че не може да си намери опашката.
Така жабите се караха до вечерта, прегракнаха от викане, но нито една от тях не млъкна. Всяка си искаше опашката и всяка си мислеше, че опашката й е останала в локвата. Макар и жаби, те много добре си спомняха колко хубави опашки имаха, когато бяха попови лъжички.
На другия ден пак продължиха караницата; караха се и през нощта и не дадоха никому да заспи. И на следващия ден направиха същото, и на следващата нощ, и през деня след нощта, и през нощта след деня, та чак до днес. И днес, ако минете край локвата, ще видите там жабите да вдигат врява, да се лутат из локвата, да ровят тинята по дъното и да търсят опашките си. Някои ще кажат, че жабите са глупави… Я си помислете, ако и ние имахме опашки и бяхме ги загубили, няма ли да ги търсим? Сигурен съм, че ще ги търсим и дори по-голяма врява ще вдигаме.
Хубаво е, че нямаме опашки!
Йордан Радичков
За какво се карат жабите
Поповата лъжичка живееше в една много хубава локва. Тя си плуваше по цял ден, гмуркаше се, подскачаше, играеше си. Около нея имаше много жаби, те спореха помежду си, надвикваха се, но поповата лъжичка не им обръщаше внимание. Пък и тя бе много мъничка, за да се интересува за какво се карат жабите; нека се карат, тяхна си работа! Ние си имаме цяла локва и много хубава опашка, затуй не трябва да обръщаме внимание на жабешката врява — тъй си мислеше поповата лъжичка и си играеше в локвата.
Един ден тя реши да излезе на брега на локвата. Бяха й пораснали вече крачета, можеше да се поразходи и по сушата. Щом изпълзя на брега, тя се огледа в локвата и видя, че й няма опашката.
— Къде ми е опашката? — попита поповата лъжичка.
Но жабите не й отговориха нищо, а продължиха да се гмуркат в локвата и да се карат помежду си. Някои пък правеха от брега такива големи скокове, че свят може да ти се завие.
Поповата лъжичка тъй и не разбра къде й е опашката. Тя не знаеше, че е пораснала вече, че е станала жаба и че жабите нямат опашки. Как тъй преди имаше опашка, а сега няма опашка! Сигурно е останала в локвата. Като реши, че опашката й е останала в локвата, младата жаба скочи от брега. Започна да се гмурка и да обикаля, стигна чак до дъното, разрови там тинята, но не намери нищо. Всички жаби се мятаха из локвата, ровеха тинята по дъното, излизаха на повърхността, колкото да вземат въздух и пак се гмуркаха. Беше такава голяма мътилка, че нищо не се виждаше наоколо. Нашата жаба се ядоса, почна да се кара на другите жаби да не мътят толкова много водата, но като се ослуша, разбра, че и другите жаби й викаха същото и всяка крещеше в ушите на съседката си да не мъти толкова много локвата, че не може да си намери опашката.
Така жабите се караха до вечерта, прегракнаха от викане, но нито една от тях не млъкна. Всяка си искаше опашката и всяка си мислеше, че опашката й е останала в локвата. Макар и жаби, те много добре си спомняха колко хубави опашки имаха, когато бяха попови лъжички.
На другия ден пак продължиха караницата; караха се и през нощта и не дадоха никому да заспи. И на следващия ден направиха същото, и на следващата нощ, и през деня след нощта, и през нощта след деня, та чак до днес. И днес, ако минете край локвата, ще видите там жабите да вдигат врява, да се лутат из локвата, да ровят тинята по дъното и да търсят опашките си. Някои ще кажат, че жабите са глупави… Я си помислете, ако и ние имахме опашки и бяхме ги загубили, няма ли да ги търсим? Сигурен съм, че ще ги търсим и дори по-голяма врява ще вдигаме.
Хубаво е, че нямаме опашки!
Йордан Радичков
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Re: За какво се карат жабите
Мислиш ли че някой ще прочете?vyara написа:Да не го пускам в отделна тема, а и за да разведря обстановката с едно разказче на Радичков (доколкото изобщо е възможно нещо по темата за караниците да го разведри). Това е просто намигване.
За какво се карат жабите
Поповата лъжичка живееше в една много хубава локва. Тя си плуваше по цял ден, гмуркаше се, подскачаше, играеше си. Около нея имаше много жаби, те спореха помежду си, надвикваха се, но поповата лъжичка не им обръщаше внимание. Пък и тя бе много мъничка, за да се интересува за какво се карат жабите; нека се карат, тяхна си работа! Ние си имаме цяла локва и много хубава опашка, затуй не трябва да обръщаме внимание на жабешката врява — тъй си мислеше поповата лъжичка и си играеше в локвата.
Един ден тя реши да излезе на брега на локвата. Бяха й пораснали вече крачета, можеше да се поразходи и по сушата. Щом изпълзя на брега, тя се огледа в локвата и видя, че й няма опашката.
— Къде ми е опашката? — попита поповата лъжичка.
Но жабите не й отговориха нищо, а продължиха да се гмуркат в локвата и да се карат помежду си. Някои пък правеха от брега такива големи скокове, че свят може да ти се завие.
Поповата лъжичка тъй и не разбра къде й е опашката. Тя не знаеше, че е пораснала вече, че е станала жаба и че жабите нямат опашки. Как тъй преди имаше опашка, а сега няма опашка! Сигурно е останала в локвата. Като реши, че опашката й е останала в локвата, младата жаба скочи от брега. Започна да се гмурка и да обикаля, стигна чак до дъното, разрови там тинята, но не намери нищо. Всички жаби се мятаха из локвата, ровеха тинята по дъното, излизаха на повърхността, колкото да вземат въздух и пак се гмуркаха. Беше такава голяма мътилка, че нищо не се виждаше наоколо. Нашата жаба се ядоса, почна да се кара на другите жаби да не мътят толкова много водата, но като се ослуша, разбра, че и другите жаби й викаха същото и всяка крещеше в ушите на съседката си да не мъти толкова много локвата, че не може да си намери опашката.
Така жабите се караха до вечерта, прегракнаха от викане, но нито една от тях не млъкна. Всяка си искаше опашката и всяка си мислеше, че опашката й е останала в локвата. Макар и жаби, те много добре си спомняха колко хубави опашки имаха, когато бяха попови лъжички.
На другия ден пак продължиха караницата; караха се и през нощта и не дадоха никому да заспи. И на следващия ден направиха същото, и на следващата нощ, и през деня след нощта, и през нощта след деня, та чак до днес. И днес, ако минете край локвата, ще видите там жабите да вдигат врява, да се лутат из локвата, да ровят тинята по дъното и да търсят опашките си. Някои ще кажат, че жабите са глупави… Я си помислете, ако и ние имахме опашки и бяхме ги загубили, няма ли да ги търсим? Сигурен съм, че ще ги търсим и дори по-голяма врява ще вдигаме.
Хубаво е, че нямаме опашки!
Йордан Радичков
За да видиш трябва ушило.

- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Крия. Два ножа.БоЕВ написа:Само да не криеш и ти нож зад гърбаси като Ести.vyara написа:Бе който прочете, ся. Много важно пък. Това е само намигване. Намиг.
От намигване стигнахме до аматьор.
Лесно е да викаш "свобода" когато си добре пазен.
Понякога да станеш уязвим е най-силното оръжие.
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Верке, тоз разказ е готин 
супер е
стана ми смешно като си представих образно цялата навалица по дъното
сетих се горе, на Жабешкото езеро беше фул с малки жабета
и някои още имаха опашчици и не скачаха хубаво
опашките пречат да се скача
и децата седяха час и нещо на камъните да обядват и наблюдават мъненките жабки
аз спах през това време


супер е
стана ми смешно като си представих образно цялата навалица по дъното
сетих се горе, на Жабешкото езеро беше фул с малки жабета
и някои още имаха опашчици и не скачаха хубаво
опашките пречат да се скача
и децата седяха час и нещо на камъните да обядват и наблюдават мъненките жабки
аз спах през това време

- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
боевЪ е фанал рибата на революциятаdoktorka написа:яяяя...БоЕВ написа:Лични не използвам.holi_day написа:БоЕВ, ку има нещо да казваш на някого, на него - лично...БоЕВ написа:Само да не криеш и ти нож зад гърбаси като Ести.
Няма чуваемост и фактите се изкривяват.
късметлия!
хванал си е златната рибка...
че и голяма!
Боев,пожелай си мен
Всъщност
Memento mori.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
По-добре риба в ръката отколкото...Set написа:боевЪ е фанал рибата на революциятаdoktorka написа:яяяя...БоЕВ написа:Лични не използвам.holi_day написа:БоЕВ, ку има нещо да казваш на някого, на него - лично...БоЕВ написа:Само да не криеш и ти нож зад гърбаси като Ести.
Няма чуваемост и фактите се изкривяват.
късметлия!
хванал си е златната рибка...
че и голяма!
Боев,пожелай си мен
Всъщност
Ееее ти щом знаеш кое е по-добреБоЕВ написа:По-добре риба в ръката отколкото...Set написа:боевЪ е фанал рибата на революциятаdoktorka написа:яяяя...БоЕВ написа:Лични не използвам.holi_day написа:БоЕВ, ку има нещо да казваш на някого, на него - лично...БоЕВ написа:Само да не криеш и ти нож зад гърбаси като Ести.
Няма чуваемост и фактите се изкривяват.
късметлия!
хванал си е златната рибка...
че и голяма!
Боев,пожелай си мен
Всъщност
Всъщщност
Memento mori.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16



