Чудя се над една мисла,
Чудя се над една мисла,
една от многото в автобиографията на Вера Мутафчиева.
Самата тя нееднократно повтаря за себе си, че каквото и да и се случва, не мрънка, а се захваща да оправя някак нещата. То й личи и по писането, че е такава.
И на едно място изведнъж казва: Докато е млад, човек жали себе си. Не можа да го цитирам точно и не ми се търси, но беше в смисъл, че когато поостарее, човек вече се е прежалил едва ли не.
Дали е вярно?
Самата тя нееднократно повтаря за себе си, че каквото и да и се случва, не мрънка, а се захваща да оправя някак нещата. То й личи и по писането, че е такава.
И на едно място изведнъж казва: Докато е млад, човек жали себе си. Не можа да го цитирам точно и не ми се търси, но беше в смисъл, че когато поостарее, човек вече се е прежалил едва ли не.
Дали е вярно?
Panta rhei...
- majemela4ka
- Мнения: 964
- Регистриран на: 24.09.06, 16:12
- Обратна връзка:
Re: Чудя се над една мисла,
Мнемо, след още 3о-4о години ще ти кажа, първо да порасна.Мнемозина написа:една от многото в автобиографията на Вера Мутафчиева.
Самата тя нееднократно повтаря за себе си, че каквото и да и се случва, не мрънка, а се захваща да оправя някак нещата. То й личи и по писането, че е такава.
И на едно място изведнъж казва: Докато е млад, човек жали себе си. Не можа да го цитирам точно и не ми се търси, но беше в смисъл, че когато поостарее, човек вече се е прежалил едва ли не.
Дали е вярно?
Re: Чудя се над една мисла,
Добре де, кажи сега, докато си млада дали се жалиш.majemela4ka написа:Мнемо, след още 3о-4о години ще ти кажа, първо да порасна.Мнемозина написа:една от многото в автобиографията на Вера Мутафчиева.
Самата тя нееднократно повтаря за себе си, че каквото и да и се случва, не мрънка, а се захваща да оправя някак нещата. То й личи и по писането, че е такава.
И на едно място изведнъж казва: Докато е млад, човек жали себе си. Не можа да го цитирам точно и не ми се търси, но беше в смисъл, че когато поостарее, човек вече се е прежалил едва ли не.
Дали е вярно?
То за другото е ясно, че ще се питаме след време.
Просто ми е интересно дали пък и това не е въпрос на друго, не на възраст.
Panta rhei...
- majemela4ka
- Мнения: 964
- Регистриран на: 24.09.06, 16:12
- Обратна връзка:
Re: Чудя се над една мисла,
обратното е, струва ми сеМнемозина написа: Добре де, кажи сега, докато си млада дали се жалиш.
То за другото е ясно, че ще се питаме след време.
Просто ми е интересно дали пък и това не е въпрос на друго, не на възраст.
все си доказвам, че мога да нося още и още
бой, целувки... абе, всичко
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Чудя се над една мисла,
Мнемозина написа:една от многото в автобиографията на Вера Мутафчиева.
Самата тя нееднократно повтаря за себе си, че каквото и да и се случва, не мрънка, а се захваща да оправя някак нещата. То й личи и по писането, че е такава.
И на едно място изведнъж казва: Докато е млад, човек жали себе си. Не можа да го цитирам точно и не ми се търси, но беше в смисъл, че когато поостарее, човек вече се е прежалил едва ли не.
Според мен е въпрос на манталитет и светоусещане
Познавам млади и стари хора, които се самосъжаляват
Так че....
Индивидуално е, както почти всичко, което касае необятния космос на човешката душа:-):winkw:

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Re: Чудя се над една мисла,
Интересно.majemela4ka написа:обратното е, струва ми сеМнемозина написа: Добре де, кажи сега, докато си млада дали се жалиш.
То за другото е ясно, че ще се питаме след време.
Просто ми е интересно дали пък и това не е въпрос на друго, не на възраст.
все си доказвам, че мога да нося още и още
бой, целувки... абе, всичко
Щото и ти си овенка като нея.
Пък тя създава впечатление за много серт жена и точно това й изказване твърде ме зачуди.
Panta rhei...
Re: Чудя се над една мисла,
И аз имам едно такова подозрение.frisky lioness написа:
Според мен е въпрос на манталитет и светоусещане
Познавам млади и стари хора, които се самосъжаляват
Так че....
Индивидуално е, както почти всичко, което касае необятния космос на човешката душа:-):winkw:
Жалко, пак няма как да се разбере кога остарява човек.
Panta rhei...
- majemela4ka
- Мнения: 964
- Регистриран на: 24.09.06, 16:12
- Обратна връзка:
Re: Чудя се над една мисла,
с рогата напред, даааааааМнемозина написа:
Интересно.
Щото и ти си овенка като нея.
Пък тя създава впечатление за много серт жена и точно това й изказване твърде ме зачуди.
козирог съм, ако има значение:blum:
дали пък не е имала предвид, че се пазим от/за щастието, което ще ни сполети някой друг път:winkw:
Последно промяна от majemela4ka на 24.02.09, 10:21, променено общо 1 път.
Re: Чудя се над една мисла,
Ааа, да Имаранта беше овенка, объркала съм се. Ама все рогати, да.majemela4ka написа:с рогата напред, даааааааМнемозина написа:
Интересно.
Щото и ти си овенка като нея.
Пък тя създава впечатление за много серт жена и точно това й изказване твърде ме зачуди.
козирог съм, ако има значение:blum:
дали пък не е имала предвид, че се пазим за щастието, което ще ни сполети някой друг път:winkw:
Има значение, разбира се, особено докато ги няма астролозите тук.
Panta rhei...
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Чудя се над една мисла,
Когато изгуби вяра и надеждаМнемозина написа:Жалко, пак няма как да се разбере кога остарява човек.

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Хората са толкова различни, наистина всичко е въпрос на светоусещане и гледна точка. Поне според мен.
Скоро се запознах с едно момче на 24 години. Миналата година са му направили бъбречна трансплантация.
Самата операция е успешна, но един бъбрек не е достатъчен за организма му. В момента той е на хемодиализа в
Германия и в края на март ще му правят втора трансплантация. Исках да кажа, че това момче е едно от най-позитивните хора, които познавам. Нито веднъж не съм го чула да се жали или да се оплаква. Винаги е в добро настроение. Идея нямам откъде черпи сили, но истински му се възхищавам. Според мен се жалят слабите и малодушните.
Не мисля, че човек се прежалва с напредването на годините, по-скоро се примирява, за мен са различни неща.
В даден момент осъзнаваш, че има неща, които не зависят от теб и това, че са се случили не е толкова зле. :)
Скоро се запознах с едно момче на 24 години. Миналата година са му направили бъбречна трансплантация.
Самата операция е успешна, но един бъбрек не е достатъчен за организма му. В момента той е на хемодиализа в
Германия и в края на март ще му правят втора трансплантация. Исках да кажа, че това момче е едно от най-позитивните хора, които познавам. Нито веднъж не съм го чула да се жали или да се оплаква. Винаги е в добро настроение. Идея нямам откъде черпи сили, но истински му се възхищавам. Според мен се жалят слабите и малодушните.
Не мисля, че човек се прежалва с напредването на годините, по-скоро се примирява, за мен са различни неща.
В даден момент осъзнаваш, че има неща, които не зависят от теб и това, че са се случили не е толкова зле. :)
" Това, което не ме убива, ме прави по-силна!"
Дано се оправи!Магия написа:Хората са толкова различни, наистина всичко е въпрос на светоусещане и гледна точка. Поне според мен.
Скоро се запознах с едно момче на 24 години. Миналата година са му направили бъбречна трансплантация.
Самата операция е успешна, но един бъбрек не е достатъчен за организма му. В момента той е на хемодиализа в
Германия и в края на март ще му правят втора трансплантация. Исках да кажа, че това момче е едно от най-позитивните хора, които познавам. Нито веднъж не съм го чула да се жали или да се оплаква. Винаги е в добро настроение. Идея нямам откъде черпи сили, но истински му се възхищавам. Според мен се жалят слабите и малодушните.
Не мисля, че човек се прежалва с напредването на годините, по-скоро се примирява, за мен са различни неща.
В даден момент осъзнаваш, че има неща, които не зависят от теб и това, че са се случили не е толкова зле. :)
Само че "жали се" не значи да се жалва и да хленчи. Това, че този силен младеж винаги се държи на позиция през околните, не гарантира, че той насаме няма своите моменти на униние и слабост.
Мисля, че всеки ги има тези моменти, кой с по-голямо, кой с по-малко основание, но не всеки ги показва.
Panta rhei...
Re: Чудя се над една мисла,
Или пък когато му стане скучно?frisky lioness написа:Когато изгуби вяра и надеждаМнемозина написа:Жалко, пак няма как да се разбере кога остарява човек.
Сигурно пак е строго индивидуално...
П.П. Добре, че пропусна любовта.
Panta rhei...
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
дано да се оправи момчето след втората трансплантацияМагия написа:Хората са толкова различни, наистина всичко е въпрос на светоусещане и гледна точка. Поне според мен.
Скоро се запознах с едно момче на 24 години. Миналата година са му направили бъбречна трансплантация.
Самата операция е успешна, но един бъбрек не е достатъчен за организма му. В момента той е на хемодиализа в
Германия и в края на март ще му правят втора трансплантация. Исках да кажа, че това момче е едно от най-позитивните хора, които познавам. Нито веднъж не съм го чула да се жали или да се оплаква. Винаги е в добро настроение. Идея нямам откъде черпи сили, но истински му се възхищавам. Според мен се жалят слабите и малодушните.
Не мисля, че човек се прежалва с напредването на годините, по-скоро се примирява, за мен са различни неща.
В даден момент осъзнаваш, че има неща, които не зависят от теб и това, че са се случили не е толкова зле. :)
по принцип един бъбрек е достатъчен за всеки организъм, но може би организмът му отхвърля новия орган

- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Чудя се над една мисла,
Помислих за любовта, но ми мина през главата, че дори да си изгубил любовта си, докато имаш вяра и надежда, че можеш да откриеш нова, по-чиста, по-истинска, всичко е ОКМнемозина написа:Или пък когато му стане скучно?frisky lioness написа:Когато изгуби вяра и надеждаМнемозина написа:Жалко, пак няма как да се разбере кога остарява човек.
Сигурно пак е строго индивидуално...
П.П. Добре, че пропусна любовта.

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Убедена съм, че има своите моменти на слабост, всеки ги има. Но ми допада оптимизма му и това, че е винаги усмихнат :)Мнемозина написа:Дано се оправи!Магия написа:Хората са толкова различни, наистина всичко е въпрос на светоусещане и гледна точка. Поне според мен.
Скоро се запознах с едно момче на 24 години. Миналата година са му направили бъбречна трансплантация.
Самата операция е успешна, но един бъбрек не е достатъчен за организма му. В момента той е на хемодиализа в
Германия и в края на март ще му правят втора трансплантация. Исках да кажа, че това момче е едно от най-позитивните хора, които познавам. Нито веднъж не съм го чула да се жали или да се оплаква. Винаги е в добро настроение. Идея нямам откъде черпи сили, но истински му се възхищавам. Според мен се жалят слабите и малодушните.
Не мисля, че човек се прежалва с напредването на годините, по-скоро се примирява, за мен са различни неща.
В даден момент осъзнаваш, че има неща, които не зависят от теб и това, че са се случили не е толкова зле. :)
Само че "жали се" не значи да се жалва и да хленчи. Това, че този силен младеж винаги се държи на позиция през околните, не гарантира, че той насаме няма своите моменти на униние и слабост.
Мисля, че всеки ги има тези моменти, кой с по-голямо, кой с по-малко основание, но не всеки ги показва.
" Това, което не ме убива, ме прави по-силна!"
Ами до някъде си е така. Макар и да не мисля, че точната дума е "жали". Като млад знаеш по-малко и за себе си, и за света, и за това за какво да се ядосваш и за какво не, и т.н. и т,.н. (в този ред на мисли). След време си си отговорил на повечето подобни въпроси, задал си си множество други и на тях си отговорил.
Остават неща като кой ще спечели довечера в мача Интер-Юнайтед
Апропо, довечера или утре ще пусна малко материали за един велик българин - Димитър Петков. Леко очудване от това име в повечето хора - нали - в смисъл - абе чували са го, ама кой точно беше...
Остават неща като кой ще спечели довечера в мача Интер-Юнайтед
Апропо, довечера или утре ще пусна малко материали за един велик българин - Димитър Петков. Леко очудване от това име в повечето хора - нали - в смисъл - абе чували са го, ама кой точно беше...
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Да, нещо такова си представях и аз.shshtt написа:е ми гениални хора има!
абсолютно е така!
в един момент ти светва, че каквото и да те очаква, то не е толкова много
много като количество, като време, като сила на емоциите
и се отписваш
в хубавия смисъл на думата - живееш както живееш, радваш се, плачеш и така
кротко и бавно
Само дето не е сигурно колко е това, дето те очаква.
Panta rhei...
Остава и възможността да си си отговорил погрешно обаче. А има и въпроси, които цял живот си задаваш отново и отново и отговорите често са различни.ELBI написа:Ами до някъде си е така. Макар и да не мисля, че точната дума е "жали". Като млад знаеш по-малко и за себе си, и за света, и за това за какво да се ядосваш и за какво не, и т.н. и т,.н. (в този ред на мисли). След време си си отговорил на повечето подобни въпроси, задал си си множество други и на тях си отговорил.
Остават неща като кой ще спечели довечера в мача Интер-Юнайтед
Апропо, довечера или утре ще пусна малко материали за един велик българин - Димитър Петков. Леко очудване от това име в повечето хора - нали - в смисъл - абе чували са го, ама кой точно беше...
Апропо, много добре знам кого си представям, като чуя името "Димитър Петков". Само дето той със сигурност е е този, за когото ще пуснеш нещо.
Panta rhei...
Е ... за по-интелигентните това име е с няколко представиМнемозина написа:Остава и възможността да си си отговорил погрешно обаче. А има и въпроси, които цял живот си задаваш отново и отново и отговорите често са различни.ELBI написа:Ами до някъде си е така. Макар и да не мисля, че точната дума е "жали". Като млад знаеш по-малко и за себе си, и за света, и за това за какво да се ядосваш и за какво не, и т.н. и т,.н. (в този ред на мисли). След време си си отговорил на повечето подобни въпроси, задал си си множество други и на тях си отговорил.
Остават неща като кой ще спечели довечера в мача Интер-Юнайтед
Апропо, довечера или утре ще пусна малко материали за един велик българин - Димитър Петков. Леко очудване от това име в повечето хора - нали - в смисъл - абе чували са го, ама кой точно беше...
Апропо, много добре знам кого си представям, като чуя името "Димитър Петков". Само дето той със сигурност е е този, за когото ще пуснеш нещо.
Иначе - да - може и да си отговорил погрешно. Но това зависи от гледната точка. Освен ако не е нещо за състава на химично съединение
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
- Marygold_vn
- Мнения: 351
- Регистриран на: 03.10.06, 10:37
Re: Чудя се над една мисла,
Ако включа себе си в овенската статистика - вярно е:shy:Мнемозина написа:една от многото в автобиографията на Вера Мутафчиева.
Самата тя нееднократно повтаря за себе си, че каквото и да и се случва, не мрънка, а се захваща да оправя някак нещата. То й личи и по писането, че е такава.
И на едно място изведнъж казва: Докато е млад, човек жали себе си. Не можа да го цитирам точно и не ми се търси, но беше в смисъл, че когато поостарее, човек вече се е прежалил едва ли не.
Дали е вярно?
Може би остатъчен инфантилизъм - нали се сещаш как дечковците манипулират...
А може би е привлекателен образа на жертвата / страдалец - и някак хич не се усещаш как влизаш дълбоко в тази роля... После обаче живота те шамаросва и бързо-бързо идваш на себе си. А и вродения овчи оптимизъм и той си казва думата
Тогава мотото става: Който пъшка - умира, който търси - намира:-)
Silence must be heard...
Мнемо, доколкото познавам Вера Мутафчиева
, ми се иска малко да опонирам на повечето мнения (шъ извинявате, малко на диагонал прочетох, но мисля вденах главното).
Та, думата "жаля" (ако и ти цитираш правилно, но подоризам - да!) не е равна в нейния речник и светоусещане на "самосъжалявам". Жаля е пазя се, щадя се, не се напиням много-много, нещо такова.. И не е до зодия, до виждане на света е. Мисля, че всичките отговори ги има в биографията и автобиографията й..
Тоест, с напредването на възрастта не че си се прежалил, а си даваш сметка, че времето ти намалява, а имаш да направиш/кажеш толкова много неща, колкото повече знаеш и можеш, толкова повече искаш..
Нещо такова
П.П. Сега шсъ повърна да прочета кво разправяте тук за овенските качества
:rotfl24:
Та, думата "жаля" (ако и ти цитираш правилно, но подоризам - да!) не е равна в нейния речник и светоусещане на "самосъжалявам". Жаля е пазя се, щадя се, не се напиням много-много, нещо такова.. И не е до зодия, до виждане на света е. Мисля, че всичките отговори ги има в биографията и автобиографията й..
Тоест, с напредването на възрастта не че си се прежалил, а си даваш сметка, че времето ти намалява, а имаш да направиш/кажеш толкова много неща, колкото повече знаеш и можеш, толкова повече искаш..
Нещо такова
П.П. Сега шсъ повърна да прочета кво разправяте тук за овенските качества
- Marygold_vn
- Мнения: 351
- Регистриран на: 03.10.06, 10:37
Еееееееее, Чаве, признавам без бой:shy: точно така го разбрах:-)4avdar4e написа:Мнемо, доколкото познавам Вера Мутафчиева, ми се иска малко да опонирам на повечето мнения (шъ извинявате, малко на диагонал прочетох, но мисля вденах главното).
Та, думата "жаля" (ако и ти цитираш правилно, но подоризам - да!) не е равна в нейния речник и светоусещане на "самосъжалявам". Жаля е пазя се, щадя се, не се напиням много-много, нещо такова.. И не е до зодия, до виждане на света е. Мисля, че всичките отговори ги има в биографията и автобиографията й..
Тоест, с напредването на възрастта не че си се прежалил, а си даваш сметка, че времето ти намалява, а имаш да направиш/кажеш толкова много неща, колкото повече знаеш и можеш, толкова повече искаш..
Нещо такова
П.П. Сега шсъ повърна да прочета кво разправяте тук за овенските качества:rotfl24:
В такъв случай, отново позовавайки се на личната си овенска стастика - опрвергавам това и мнение - на млади години се втурвах през глава - работех и хич не се жалех - малко като наркомания ми беше - сега по-се пестя - и в тоя момент не мога да не цитирам нещо, което чух в един филм за Буда:
ако пренатегнеш струните на китара - те ще се скъсат и няма да засвириш, ако ги оставиш хлабави - тонът щя я фалшив - и пак няма да засвириш...
ПП Извън шегата - права си - не е до зодии - до ... светоусещане или по-скоро до себеусещане и себепознание е...
Silence must be heard...
Re: Чудя се над една мисла,
Ох, това с инфантилизма е твърде относително. Щото инфантилизмът може да бъде и хленчене, но и заравяне на главата в пясъка за нещо по-сериозничко, отлагане на решаването му и т.н.Marygold_vn написа:
Ако включа себе си в овенската статистика - вярно е:shy:
Може би остатъчен инфантилизъм - нали се сещаш как дечковците манипулират...
А може би е привлекателен образа на жертвата / страдалец - и някак хич не се усещаш как влизаш дълбоко в тази роля... После обаче живота те шамаросва и бързо-бързо идваш на себе си. А и вродения овчи оптимизъм и той си казва думата
Тогава мотото става: Който пъшка - умира, който търси - намира:-)
Panta rhei...
Е там е работата, че контекстът не беше такъв, че да го прочета по този начин. Иначе нямаше да ми направи впечатление точно тази мисъл. И няма никаква логика в това, което казваш, защото тя в цялата си автобиография разказва как изобщо не се е жалила в смисъл на работене и натоварване - нито като млада, нито след това.4avdar4e написа:Мнемо, доколкото познавам Вера Мутафчиева, ми се иска малко да опонирам на повечето мнения (шъ извинявате, малко на диагонал прочетох, но мисля вденах главното).
Та, думата "жаля" (ако и ти цитираш правилно, но подоризам - да!) не е равна в нейния речник и светоусещане на "самосъжалявам". Жаля е пазя се, щадя се, не се напиням много-много, нещо такова.. И не е до зодия, до виждане на света е. Мисля, че всичките отговори ги има в биографията и автобиографията й..
Тоест, с напредването на възрастта не че си се прежалил, а си даваш сметка, че времето ти намалява, а имаш да направиш/кажеш толкова много неща, колкото повече знаеш и можеш, толкова повече искаш..
Нещо такова
П.П. Сега шсъ повърна да прочета кво разправяте тук за овенските качества:rotfl24:
Беше си точно в смисъл - човек жали себе си само докато е млад.
Ей така, във вътрешните си разговори ако щеш.
Panta rhei...
Не знам, сложно ми е да го обясня, защото нейните книги (автобиографичните) са едно от най-хубавите неща, които съм прочела напоследък. И имам усещането, че я познавам, че ми е приятелка, майка, другарка (в най-хубавия смисъл на тази опорочена дума).Marygold_vn написа: Еееееееее, Чаве, признавам без бой:shy: точно така го разбрах:-)
В такъв случай, отново позовавайки се на личната си овенска стастика - опрвергавам това и мнение - на млади години се втурвах през глава - работех и хич не се жалех - малко като наркомания ми беше - сега по-се пестя - и в тоя момент не мога да не цитирам нещо, което чух в един филм за Буда:
ако пренатегнеш струните на китара - те ще се скъсат и няма да засвириш, ако ги оставиш хлабави - тонът щя я фалшив - и пак няма да засвириш...
ПП Извън шегата - права си - не е до зодии - до ... светоусещане или по-скоро до себеусещане и себепознание е...
Аз пък съм сякаш обратно на теб (ако разбира се правилно съм те разбрала): сега по се втурвам презглава, но студено някак, вече не браня каузи, а интереси... Тоест, пестя емоциите за сметка на целите, нещо такова
П.П. А колкото до овните... Аз много си ги обичам, в повечето случаи, особено женските уфтси, а понякога даже и мъжките
П.П.1. Абе, имам чувството, че с теб говорим за едно и също нещо, но погледното от/под друг ракурс
Ами странно тогава..Мнемозина написа: Беше си точно в смисъл - човек жали себе си само докато е млад.
Ей така, във вътрешните си разговори ако щеш.
Хъм... Аз туй май никога не съм го умеела достатъчно добре, че да постигна вътрешна промяна
Игнора и оммммм-а по ми прилягат..
П.П. Кво ли па се правя и аз, че мисля, а??
- Marygold_vn
- Мнения: 351
- Регистриран на: 03.10.06, 10:37
4avdar4e написа:Не знам, сложно ми е да го обясня, защото нейните книги (автобиографичните) са едно от най-хубавите неща, които съм прочела напоследък. И имам усещането, че я познавам, че ми е приятелка, майка, другарка (в най-хубавия смисъл на тази опорочена дума).
Аз пък съм сякаш обратно на теб (ако разбира се правилно съм те разбрала): сега по се втурвам презглава, но студено някак, вече не браня каузи, а интереси... Тоест, пестя емоциите за сметка на целите, нещо такова![]()
П.П. А колкото до овните... Аз много си ги обичам, в повечето случаи, особено женските уфтси, а понякога даже и мъжките
П.П.1. Абе, имам чувството, че с теб говорим за едно и също нещо, но погледното от/под друг ракурс
Silence must be heard...
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Мисля че и в трите възрасти, отнощението към нас самите е като към най- голямата ценност на мирозданието. Може би се променя само идеята какво да правим с това съкровище. Първо е- "искам да видя колко широк периметър мога да надуя около себе си. Колкото повече, толкова по- добре" Второ "това тук е мое, това тук съм аз." И последно, може би. "Май повечето от мене ми е излишно. Само ми пречи."
Така написано, третата възраст ми изглежда най-добре.Green Light написа:Мисля че и в трите възрасти, отнощението към нас самите е като към най- голямата ценност на мирозданието. Може би се променя само идеята какво да правим с това съкровище. Първо е- "искам да видя колко широк периметър мога да надуя около себе си. Колкото повече, толкова по- добре" Второ "това тук е мое, това тук съм аз." И последно, може би. "Май повечето от мене ми е излишно. Само ми пречи."
Едно произведение на изкуството било съвършено не когато нямало какво да се добави, а когато нямало какво да се отнеме от него.
Кой ли пък го беше казал това...
Panta rhei...
Re: Чудя се над една мисла,
една приятелка има бебче, роди се миналия ноември. гледаш го това малко, съвършено същество и ти се иска да вярваш, че пред него са отворени всички невероятни възможности - да стане втория ганди, втория стоян михайловски, втория джон ленън, втория стивън хокинг или най-малкото първия андрей едикойси ......Мнемозина написа:
Дали е вярно?
след четиридесет и девет години, примерно, същия поглед отстрани ще вижда в него един попривършил с възможностите човек. в общия случай. това е една от причините да съм склонна да й вярвам...
just perfect
Re: Чудя се над една мисла,
Хм... възможностите... а ако става дума за щастие, за баланс, за осъзната радост от живота?bead_ написа:една приятелка има бебче, роди се миналия ноември. гледаш го това малко, съвършено същество и ти се иска да вярваш, че пред него са отворени всички невероятни възможности - да стане втория ганди, втория стоян михайловски, втория джон ленън, втория стивън хокинг или най-малкото първия андрей едикойси ......Мнемозина написа:
Дали е вярно?
след четиридесет и девет години, примерно, същия поглед отстрани ще вижда в него един попривършил с възможностите човек. в общия случай. това е една от причините да съм склонна да й вярвам...
Мисля, че петдесетгодишният човек има не по-малка възможност да притежава всичко това от едногодишното дете.
Да не говорим за това, че може би вече го е имал - а миналото е далеч по-сигурно от бъдещето.
Много интересно го завъртя, но гледайки към друг човек. А ако го обърнеш към себе си това?
Panta rhei...
Re: Чудя се над една мисла,
Хъм, аз за бебета искам само да са живи и здрави, пък да става(т) каквото им е написаноbead_ написа: една приятелка има бебче, роди се миналия ноември. гледаш го това малко, съвършено същество и ти се иска да вярваш, че пред него са отворени всички невероятни възможности - да стане втория ганди, втория стоян михайловски, втория джон ленън, втория стивън хокинг или най-малкото първия андрей едикойси ......
след четиридесет и девет години, примерно, същия поглед отстрани ще вижда в него един попривършил с възможностите човек. в общия случай. това е една от причините да съм склонна да й вярвам...
А пък на 49 хич не възнамерявам да съм приключила с възможностите (ако е дал Господ, де)..
Re: Чудя се над една мисла,
Е па те я!Мнемозина написа: в смисъл, че когато поостарее, човек вече се е прежалил едва ли не.
Дали е вярно?