Чудя се над една мисла,

[Мнемозина]

една от многото в автобиографията на Вера Мутафчиева.
Самата тя нееднократно повтаря за себе си, че каквото и да и се случва, не мрънка, а се захваща да оправя някак нещата. То й личи и по писането, че е такава.

И на едно място изведнъж казва: Докато е млад, човек жали себе си. Не можа да го цитирам точно и не ми се търси, но беше в смисъл, че когато поостарее, човек вече се е прежалил едва ли не.

Дали е вярно?

[majemela4ka]

една от многото в автобиографията на Вера Мутафчиева.
Самата тя нееднократно повтаря за себе си, че каквото и да и се случва, не мрънка, а се захваща да оправя някак нещата. То й личи и по писането, че е такава.

И на едно място изведнъж казва: Докато е млад, човек жали себе си. Не можа да го цитирам точно и не ми се търси, но беше в смисъл, че когато поостарее, човек вече се е прежалил едва ли не.

Дали е вярно?

Мнемо, след още 3о-4о години ще ти кажа, първо да порасна.

[Мнемозина]

една от многото в автобиографията на Вера Мутафчиева.
Самата тя нееднократно повтаря за себе си, че каквото и да и се случва, не мрънка, а се захваща да оправя някак нещата. То й личи и по писането, че е такава.

И на едно място изведнъж казва: Докато е млад, човек жали себе си. Не можа да го цитирам точно и не ми се търси, но беше в смисъл, че когато поостарее, човек вече се е прежалил едва ли не.

Дали е вярно?

Мнемо, след още 3о-4о години ще ти кажа, първо да порасна.

Добре де, кажи сега, докато си млада дали се жалиш.
То за другото е ясно, че ще се питаме след време.
Просто ми е интересно дали пък и това не е въпрос на друго, не на възраст.

[majemela4ka]

Добре де, кажи сега, докато си млада дали се жалиш.
То за другото е ясно, че ще се питаме след време.
Просто ми е интересно дали пък и това не е въпрос на друго, не на възраст.

обратното е, струва ми се
все си доказвам, че мога да нося още и още
бой, целувки... абе, всичко

[frisky lioness]

една от многото в автобиографията на Вера Мутафчиева.
Самата тя нееднократно повтаря за себе си, че каквото и да и се случва, не мрънка, а се захваща да оправя някак нещата. То й личи и по писането, че е такава.

И на едно място изведнъж казва: Докато е млад, човек жали себе си. Не можа да го цитирам точно и не ми се търси, но беше в смисъл, че когато поостарее, човек вече се е прежалил едва ли не.

Според мен е въпрос на манталитет и светоусещане

Познавам млади и стари хора, които се самосъжаляват
Так че....

Индивидуално е, както почти всичко, което касае необятния космос на човешката душа:-):winkw:

[Мнемозина]

Добре де, кажи сега, докато си млада дали се жалиш.
То за другото е ясно, че ще се питаме след време.
Просто ми е интересно дали пък и това не е въпрос на друго, не на възраст.

обратното е, струва ми се
все си доказвам, че мога да нося още и още
бой, целувки... абе, всичко

Интересно.
Щото и ти си овенка като нея.
Пък тя създава впечатление за много серт жена и точно това й изказване твърде ме зачуди.

[Мнемозина]

Според мен е въпрос на манталитет и светоусещане

Познавам млади и стари хора, които се самосъжаляват
Так че....

Индивидуално е, както почти всичко, което касае необятния космос на човешката душа:-):winkw:

И аз имам едно такова подозрение.

Жалко, пак няма как да се разбере кога остарява човек.

[majemela4ka]

Интересно.
Щото и ти си овенка като нея.
Пък тя създава впечатление за много серт жена и точно това й изказване твърде ме зачуди.

с рогата напред, дааааааа
козирог съм, ако има значение:blum:

дали пък не е имала предвид, че се пазим от/за щастието, което ще ни сполети някой друг път:winkw:

[Мнемозина]

Интересно.
Щото и ти си овенка като нея.
Пък тя създава впечатление за много серт жена и точно това й изказване твърде ме зачуди.

с рогата напред, дааааааа
козирог съм, ако има значение:blum:

дали пък не е имала предвид, че се пазим за щастието, което ще ни сполети някой друг път:winkw:

Ааа, да Имаранта беше овенка, объркала съм се. Ама все рогати, да.
Има значение, разбира се, особено докато ги няма астролозите тук.

[frisky lioness]

Жалко, пак няма как да се разбере кога остарява човек.

Когато изгуби вяра и надежда

[Магия]

Хората са толкова различни, наистина всичко е въпрос на светоусещане и гледна точка. Поне според мен.
Скоро се запознах с едно момче на 24 години. Миналата година са му направили бъбречна трансплантация.
Самата операция е успешна, но един бъбрек не е достатъчен за организма му. В момента той е на хемодиализа в
Германия и в края на март ще му правят втора трансплантация. Исках да кажа, че това момче е едно от най-позитивните хора, които познавам. Нито веднъж не съм го чула да се жали или да се оплаква. Винаги е в добро настроение. Идея нямам откъде черпи сили, но истински му се възхищавам. Според мен се жалят слабите и малодушните.
Не мисля, че човек се прежалва с напредването на годините, по-скоро се примирява, за мен са различни неща.
В даден момент осъзнаваш, че има неща, които не зависят от теб и това, че са се случили не е толкова зле. :)

[Мнемозина]

Хората са толкова различни, наистина всичко е въпрос на светоусещане и гледна точка. Поне според мен.
Скоро се запознах с едно момче на 24 години. Миналата година са му направили бъбречна трансплантация.
Самата операция е успешна, но един бъбрек не е достатъчен за организма му. В момента той е на хемодиализа в
Германия и в края на март ще му правят втора трансплантация. Исках да кажа, че това момче е едно от най-позитивните хора, които познавам. Нито веднъж не съм го чула да се жали или да се оплаква. Винаги е в добро настроение. Идея нямам откъде черпи сили, но истински му се възхищавам. Според мен се жалят слабите и малодушните.
Не мисля, че човек се прежалва с напредването на годините, по-скоро се примирява, за мен са различни неща.
В даден момент осъзнаваш, че има неща, които не зависят от теб и това, че са се случили не е толкова зле. :)

Дано се оправи!

Само че "жали се" не значи да се жалва и да хленчи. Това, че този силен младеж винаги се държи на позиция през околните, не гарантира, че той насаме няма своите моменти на униние и слабост.
Мисля, че всеки ги има тези моменти, кой с по-голямо, кой с по-малко основание, но не всеки ги показва.

[Мнемозина]

Жалко, пак няма как да се разбере кога остарява човек.

Когато изгуби вяра и надежда

Или пък когато му стане скучно?

Сигурно пак е строго индивидуално...

П.П. Добре, че пропусна любовта.

[snowprincess]

Хората са толкова различни, наистина всичко е въпрос на светоусещане и гледна точка. Поне според мен.
Скоро се запознах с едно момче на 24 години. Миналата година са му направили бъбречна трансплантация.
Самата операция е успешна, но един бъбрек не е достатъчен за организма му. В момента той е на хемодиализа в
Германия и в края на март ще му правят втора трансплантация. Исках да кажа, че това момче е едно от най-позитивните хора, които познавам. Нито веднъж не съм го чула да се жали или да се оплаква. Винаги е в добро настроение. Идея нямам откъде черпи сили, но истински му се възхищавам. Според мен се жалят слабите и малодушните.
Не мисля, че човек се прежалва с напредването на годините, по-скоро се примирява, за мен са различни неща.
В даден момент осъзнаваш, че има неща, които не зависят от теб и това, че са се случили не е толкова зле. :)

дано да се оправи момчето след втората трансплантация
по принцип един бъбрек е достатъчен за всеки организъм, но може би организмът му отхвърля новия орган

[frisky lioness]

Жалко, пак няма как да се разбере кога остарява човек.

Когато изгуби вяра и надежда

Или пък когато му стане скучно?

Сигурно пак е строго индивидуално...

П.П. Добре, че пропусна любовта.

Помислих за любовта, но ми мина през главата, че дори да си изгубил любовта си, докато имаш вяра и надежда, че можеш да откриеш нова, по-чиста, по-истинска, всичко е ОК

[Магия]

Хората са толкова различни, наистина всичко е въпрос на светоусещане и гледна точка. Поне според мен.
Скоро се запознах с едно момче на 24 години. Миналата година са му направили бъбречна трансплантация.
Самата операция е успешна, но един бъбрек не е достатъчен за организма му. В момента той е на хемодиализа в
Германия и в края на март ще му правят втора трансплантация. Исках да кажа, че това момче е едно от най-позитивните хора, които познавам. Нито веднъж не съм го чула да се жали или да се оплаква. Винаги е в добро настроение. Идея нямам откъде черпи сили, но истински му се възхищавам. Според мен се жалят слабите и малодушните.
Не мисля, че човек се прежалва с напредването на годините, по-скоро се примирява, за мен са различни неща.
В даден момент осъзнаваш, че има неща, които не зависят от теб и това, че са се случили не е толкова зле. :)

Дано се оправи!

Само че "жали се" не значи да се жалва и да хленчи. Това, че този силен младеж винаги се държи на позиция през околните, не гарантира, че той насаме няма своите моменти на униние и слабост.
Мисля, че всеки ги има тези моменти, кой с по-голямо, кой с по-малко основание, но не всеки ги показва.

Убедена съм, че има своите моменти на слабост, всеки ги има. Но ми допада оптимизма му и това, че е винаги усмихнат :)

[shshtt]

е ми гениални хора има!
абсолютно е така!
в един момент ти светва, че каквото и да те очаква, то не е толкова много
много като количество, като време, като сила на емоциите
и се отписваш
в хубавия смисъл на думата - живееш както живееш, радваш се, плачеш и така
кротко и бавно

[ELBI]

Ами до някъде си е така. Макар и да не мисля, че точната дума е "жали". Като млад знаеш по-малко и за себе си, и за света, и за това за какво да се ядосваш и за какво не, и т.н. и т,.н. (в този ред на мисли). След време си си отговорил на повечето подобни въпроси, задал си си множество други и на тях си отговорил.

Остават неща като кой ще спечели довечера в мача Интер-Юнайтед

Апропо, довечера или утре ще пусна малко материали за един велик българин - Димитър Петков. Леко очудване от това име в повечето хора - нали - в смисъл - абе чували са го, ама кой точно беше...

[Мнемозина]

е ми гениални хора има!
абсолютно е така!
в един момент ти светва, че каквото и да те очаква, то не е толкова много
много като количество, като време, като сила на емоциите
и се отписваш
в хубавия смисъл на думата - живееш както живееш, радваш се, плачеш и така
кротко и бавно

Да, нещо такова си представях и аз.
Само дето не е сигурно колко е това, дето те очаква.

[Мнемозина]

Ами до някъде си е така. Макар и да не мисля, че точната дума е "жали". Като млад знаеш по-малко и за себе си, и за света, и за това за какво да се ядосваш и за какво не, и т.н. и т,.н. (в този ред на мисли). След време си си отговорил на повечето подобни въпроси, задал си си множество други и на тях си отговорил.

Остават неща като кой ще спечели довечера в мача Интер-Юнайтед

Апропо, довечера или утре ще пусна малко материали за един велик българин - Димитър Петков. Леко очудване от това име в повечето хора - нали - в смисъл - абе чували са го, ама кой точно беше...

Остава и възможността да си си отговорил погрешно обаче. А има и въпроси, които цял живот си задаваш отново и отново и отговорите често са различни.

Апропо, много добре знам кого си представям, като чуя името "Димитър Петков". Само дето той със сигурност е е този, за когото ще пуснеш нещо.

[ELBI]

Ами до някъде си е така. Макар и да не мисля, че точната дума е "жали". Като млад знаеш по-малко и за себе си, и за света, и за това за какво да се ядосваш и за какво не, и т.н. и т,.н. (в този ред на мисли). След време си си отговорил на повечето подобни въпроси, задал си си множество други и на тях си отговорил.

Остават неща като кой ще спечели довечера в мача Интер-Юнайтед

Апропо, довечера или утре ще пусна малко материали за един велик българин - Димитър Петков. Леко очудване от това име в повечето хора - нали - в смисъл - абе чували са го, ама кой точно беше...

Остава и възможността да си си отговорил погрешно обаче. А има и въпроси, които цял живот си задаваш отново и отново и отговорите често са различни.

Апропо, много добре знам кого си представям, като чуя името "Димитър Петков". Само дето той със сигурност е е този, за когото ще пуснеш нещо.

Е ... за по-интелигентните това име е с няколко представи

Иначе - да - може и да си отговорил погрешно. Но това зависи от гледната точка. Освен ако не е нещо за състава на химично съединение

[Marygold_vn]

една от многото в автобиографията на Вера Мутафчиева.
Самата тя нееднократно повтаря за себе си, че каквото и да и се случва, не мрънка, а се захваща да оправя някак нещата. То й личи и по писането, че е такава.

И на едно място изведнъж казва: Докато е млад, човек жали себе си. Не можа да го цитирам точно и не ми се търси, но беше в смисъл, че когато поостарее, човек вече се е прежалил едва ли не.

Дали е вярно?

Ако включа себе си в овенската статистика - вярно е:shy:
Може би остатъчен инфантилизъм - нали се сещаш как дечковците манипулират...
А може би е привлекателен образа на жертвата / страдалец - и някак хич не се усещаш как влизаш дълбоко в тази роля... После обаче живота те шамаросва и бързо-бързо идваш на себе си. А и вродения овчи оптимизъм и той си казва думата
Тогава мотото става: Който пъшка - умира, който търси - намира:-)

[4avdar4e]

Мнемо, доколкото познавам Вера Мутафчиева , ми се иска малко да опонирам на повечето мнения (шъ извинявате, малко на диагонал прочетох, но мисля вденах главното).
Та, думата "жаля" (ако и ти цитираш правилно, но подоризам - да!) не е равна в нейния речник и светоусещане на "самосъжалявам". Жаля е пазя се, щадя се, не се напиням много-много, нещо такова.. И не е до зодия, до виждане на света е. Мисля, че всичките отговори ги има в биографията и автобиографията й..
Тоест, с напредването на възрастта не че си се прежалил, а си даваш сметка, че времето ти намалява, а имаш да направиш/кажеш толкова много неща, колкото повече знаеш и можеш, толкова повече искаш..

Нещо такова

П.П. Сега шсъ повърна да прочета кво разправяте тук за овенските качества :rotfl24:

[Marygold_vn]

Мнемо, доколкото познавам Вера Мутафчиева , ми се иска малко да опонирам на повечето мнения (шъ извинявате, малко на диагонал прочетох, но мисля вденах главното).
Та, думата "жаля" (ако и ти цитираш правилно, но подоризам - да!) не е равна в нейния речник и светоусещане на "самосъжалявам". Жаля е пазя се, щадя се, не се напиням много-много, нещо такова.. И не е до зодия, до виждане на света е. Мисля, че всичките отговори ги има в биографията и автобиографията й..
Тоест, с напредването на възрастта не че си се прежалил, а си даваш сметка, че времето ти намалява, а имаш да направиш/кажеш толкова много неща, колкото повече знаеш и можеш, толкова повече искаш..

Нещо такова

П.П. Сега шсъ повърна да прочета кво разправяте тук за овенските качества :rotfl24:

Еееееееее, Чаве, признавам без бой:shy: точно така го разбрах:-)
В такъв случай, отново позовавайки се на личната си овенска стастика - опрвергавам това и мнение - на млади години се втурвах през глава - работех и хич не се жалех - малко като наркомания ми беше - сега по-се пестя - и в тоя момент не мога да не цитирам нещо, което чух в един филм за Буда:
ако пренатегнеш струните на китара - те ще се скъсат и няма да засвириш, ако ги оставиш хлабави - тонът щя я фалшив - и пак няма да засвириш...
ПП Извън шегата - права си - не е до зодии - до ... светоусещане или по-скоро до себеусещане и себепознание е...

[Мнемозина]

Ако включа себе си в овенската статистика - вярно е:shy:
Може би остатъчен инфантилизъм - нали се сещаш как дечковците манипулират...
А може би е привлекателен образа на жертвата / страдалец - и някак хич не се усещаш как влизаш дълбоко в тази роля... После обаче живота те шамаросва и бързо-бързо идваш на себе си. А и вродения овчи оптимизъм и той си казва думата
Тогава мотото става: Който пъшка - умира, който търси - намира:-)

Ох, това с инфантилизма е твърде относително. Щото инфантилизмът може да бъде и хленчене, но и заравяне на главата в пясъка за нещо по-сериозничко, отлагане на решаването му и т.н.

[Мнемозина]

Мнемо, доколкото познавам Вера Мутафчиева , ми се иска малко да опонирам на повечето мнения (шъ извинявате, малко на диагонал прочетох, но мисля вденах главното).
Та, думата "жаля" (ако и ти цитираш правилно, но подоризам - да!) не е равна в нейния речник и светоусещане на "самосъжалявам". Жаля е пазя се, щадя се, не се напиням много-много, нещо такова.. И не е до зодия, до виждане на света е. Мисля, че всичките отговори ги има в биографията и автобиографията й..
Тоест, с напредването на възрастта не че си се прежалил, а си даваш сметка, че времето ти намалява, а имаш да направиш/кажеш толкова много неща, колкото повече знаеш и можеш, толкова повече искаш..

Нещо такова

П.П. Сега шсъ повърна да прочета кво разправяте тук за овенските качества :rotfl24:

Е там е работата, че контекстът не беше такъв, че да го прочета по този начин. Иначе нямаше да ми направи впечатление точно тази мисъл. И няма никаква логика в това, което казваш, защото тя в цялата си автобиография разказва как изобщо не се е жалила в смисъл на работене и натоварване - нито като млада, нито след това.

Беше си точно в смисъл - човек жали себе си само докато е млад.
Ей така, във вътрешните си разговори ако щеш.

[4avdar4e]

Еееееееее, Чаве, признавам без бой:shy: точно така го разбрах:-)
В такъв случай, отново позовавайки се на личната си овенска стастика - опрвергавам това и мнение - на млади години се втурвах през глава - работех и хич не се жалех - малко като наркомания ми беше - сега по-се пестя - и в тоя момент не мога да не цитирам нещо, което чух в един филм за Буда:
ако пренатегнеш струните на китара - те ще се скъсат и няма да засвириш, ако ги оставиш хлабави - тонът щя я фалшив - и пак няма да засвириш...
ПП Извън шегата - права си - не е до зодии - до ... светоусещане или по-скоро до себеусещане и себепознание е...

Не знам, сложно ми е да го обясня, защото нейните книги (автобиографичните) са едно от най-хубавите неща, които съм прочела напоследък. И имам усещането, че я познавам, че ми е приятелка, майка, другарка (в най-хубавия смисъл на тази опорочена дума).

Аз пък съм сякаш обратно на теб (ако разбира се правилно съм те разбрала): сега по се втурвам презглава, но студено някак, вече не браня каузи, а интереси... Тоест, пестя емоциите за сметка на целите, нещо такова

П.П. А колкото до овните... Аз много си ги обичам, в повечето случаи, особено женските уфтси, а понякога даже и мъжките

П.П.1. Абе, имам чувството, че с теб говорим за едно и също нещо, но погледното от/под друг ракурс

[4avdar4e]

Беше си точно в смисъл - човек жали себе си само докато е млад.
Ей така, във вътрешните си разговори ако щеш.

Ами странно тогава.. Защото това едва ли е до възраст.. Или си склонен да се жалиш (както вече разбирам = самосъжаляваш), или не..
Хъм... Аз туй май никога не съм го умеела достатъчно добре, че да постигна вътрешна промяна
Игнора и оммммм-а по ми прилягат..

П.П. Кво ли па се правя и аз, че мисля, а?? :rotfl24:

[Marygold_vn]

Не знам, сложно ми е да го обясня, защото нейните книги (автобиографичните) са едно от най-хубавите неща, които съм прочела напоследък. И имам усещането, че я познавам, че ми е приятелка, майка, другарка (в най-хубавия смисъл на тази опорочена дума).

Аз пък съм сякаш обратно на теб (ако разбира се правилно съм те разбрала): сега по се втурвам презглава, но студено някак, вече не браня каузи, а интереси... Тоест, пестя емоциите за сметка на целите, нещо такова

П.П. А колкото до овните... Аз много си ги обичам, в повечето случаи, особено женските уфтси, а понякога даже и мъжките

П.П.1. Абе, имам чувството, че с теб говорим за едно и също нещо, но погледното от/под друг ракурс

Мисля, че ще потърся тези книги - така може би разговора ще е равностоен:-) В момента ми изплуват две заглавия - Алкивиад Велики и Белот на две ръце - харесва ми изказа и:-)

[Green Light]

Мисля че и в трите възрасти, отнощението към нас самите е като към най- голямата ценност на мирозданието. Може би се променя само идеята какво да правим с това съкровище. Първо е- "искам да видя колко широк периметър мога да надуя около себе си. Колкото повече, толкова по- добре" Второ "това тук е мое, това тук съм аз." И последно, може би. "Май повечето от мене ми е излишно. Само ми пречи."

[Мнемозина]

Мисля че и в трите възрасти, отнощението към нас самите е като към най- голямата ценност на мирозданието. Може би се променя само идеята какво да правим с това съкровище. Първо е- "искам да видя колко широк периметър мога да надуя около себе си. Колкото повече, толкова по- добре" Второ "това тук е мое, това тук съм аз." И последно, може би. "Май повечето от мене ми е излишно. Само ми пречи."

Така написано, третата възраст ми изглежда най-добре.

Едно произведение на изкуството било съвършено не когато нямало какво да се добави, а когато нямало какво да се отнеме от него.
Кой ли пък го беше казал това...

[bead_]

Дали е вярно?

една приятелка има бебче, роди се миналия ноември. гледаш го това малко, съвършено същество и ти се иска да вярваш, че пред него са отворени всички невероятни възможности - да стане втория ганди, втория стоян михайловски, втория джон ленън, втория стивън хокинг или най-малкото първия андрей едикойси ......
след четиридесет и девет години, примерно, същия поглед отстрани ще вижда в него един попривършил с възможностите човек. в общия случай. това е една от причините да съм склонна да й вярвам...

[Мнемозина]

Дали е вярно?

една приятелка има бебче, роди се миналия ноември. гледаш го това малко, съвършено същество и ти се иска да вярваш, че пред него са отворени всички невероятни възможности - да стане втория ганди, втория стоян михайловски, втория джон ленън, втория стивън хокинг или най-малкото първия андрей едикойси ......
след четиридесет и девет години, примерно, същия поглед отстрани ще вижда в него един попривършил с възможностите човек. в общия случай. това е една от причините да съм склонна да й вярвам...

Хм... възможностите... а ако става дума за щастие, за баланс, за осъзната радост от живота?
Мисля, че петдесетгодишният човек има не по-малка възможност да притежава всичко това от едногодишното дете.
Да не говорим за това, че може би вече го е имал - а миналото е далеч по-сигурно от бъдещето.

Много интересно го завъртя, но гледайки към друг човек. А ако го обърнеш към себе си това?

[4avdar4e]

една приятелка има бебче, роди се миналия ноември. гледаш го това малко, съвършено същество и ти се иска да вярваш, че пред него са отворени всички невероятни възможности - да стане втория ганди, втория стоян михайловски, втория джон ленън, втория стивън хокинг или най-малкото първия андрей едикойси ......
след четиридесет и девет години, примерно, същия поглед отстрани ще вижда в него един попривършил с възможностите човек. в общия случай. това е една от причините да съм склонна да й вярвам...

Хъм, аз за бебета искам само да са живи и здрави, пък да става(т) каквото им е написано И се наслаждавам докрай на удоволствието, което те ми доставят, позволявайки ми да ги гушкам, целувам, да им пея (тва кой друг ще ми позволи!?!?), едни такива простички неща.
А пък на 49 хич не възнамерявам да съм приключила с възможностите (ако е дал Господ, де)..

[І]

в смисъл, че когато поостарее, човек вече се е прежалил едва ли не.
Дали е вярно?

Е па те я! Бил съм всичко дет може да бъде човек или поне в по-добрия смисъл. Сега баш ми е все тая май дали ще сдам багажа сред букетите.. А май и умишлено си го привиквам с якото пушене, пиене и бачкане. Е, вярно..остана да пооженя и децата ама...толко нема а изкарам.