Къде изчезна...

[4avdar4e]

.. Ланселота?? Ей туй пусто ЕДИТ даже почна да ми липсва...
Аре, кажете, или това беше някакво временно въдворяване на ред :blum:

[І]

.. Ланселота?? Ей туй пусто ЕДИТ даже почна да ми липсва...
Аре, кажете, или това беше някакво временно въдворяване на ред :blum:

Ланселотов ми се струе, че сЪ е преродил у нова персона /или стара/... Ма па да го ебххх нема го да каже наздраве Па да го ебххх. Аресваше ми как рутехме виртуалните мацки туканка и у свето дет го нема де И си викахме Наздраве по нощите. Макар и за кратко..

[Мнемозина]

.. Ланселота?? Ей туй пусто ЕДИТ даже почна да ми липсва...
Аре, кажете, или това беше някакво временно въдворяване на ред :blum:

Само той ли ти липсва?

Световните конспирации са много удобно утешение, когато нещо не ти се нрави, но дали ги има наистина или си ги измисляш, защото е по-лесно така?

[Магия]

Чавдарче ме изпревари с въпроса.
Аз не само Ланселот не виждам, но и Dark Angel я няма.

[4avdar4e]

Световните конспирации са много удобно утешение, когато нещо не ти се нрави, но дали ги има наистина или си ги измисляш, защото е по-лесно така?

Ъъъъ, кво?? Брутро, ти да не си станАла с нещо нагоре Кви конспирации, кви 5 лева, просто питам, без задна мисъл..

[4avdar4e]

Чавдарче ме изпревари с въпроса.
Аз не само Ланселот не виждам, но и Dark Angel я няма.

Ми на мен тоя заядливко ми прилипсва ...

[Мнемозина]

Световните конспирации са много удобно утешение, когато нещо не ти се нрави, но дали ги има наистина или си ги измисляш, защото е по-лесно така?

Ъъъъ, кво?? Брутро, ти да не си станАла с нещо нагоре Кви конспирации, кви 5 лева, просто питам, без задна мисъл..

Е, все с нещо нагоре трябва да съм станала , но в случая не е не с каквото трябва накъдето трябва (това последното е цитат от Пратчет, да не си помислите, че аз съм го измислила).

Ми въпросът ти никак не звучеше като да е без задна мисъл, да ти кажа честно, прочети си го пак.

За Ланселот знам, че беше болен.
А дали ще се върне... не знам. Надявам се. Както и за доста други хора, за които вече даже не се и питаме къде са и защо ги няма.

Добро утро!

[holi_day]

Добро утро. (ей тъй спокойно ви поздравявам - без удивителни и удивления)
Дори няма да ви кажа да престанете...
Приказвайте си...
Карайте се дори...
Скоро мои роднини ми доказаха, че когато хората след години мълчание си проговорят, отново могат да общуват истински и по начин, който търсят и им е липсвал...
От дни искам да кажа на Верчето, че ми липсват аватарите, които ми е намирала, за да не изпадна в признания, че всъщност тя ми липсва, но си премълчавам заради очакванията, че тя не ще и да чуе...
ама кво като очаквам това...
кво от туй...
шъ си кажа квото ми е...
и отнякъде мога да почна -

[snowprincess]

много хора ми липсват, дано да са добре

[holi_day]

да, сноу
и ако всеки е намерил средата си и е постигнал уюта си - защо не...
това би било чудесно

[vyara]

Добро утро. (ей тъй спокойно ви поздравявам - без удивителни и удивления)
Дори няма да ви кажа да престанете...
Приказвайте си...
Карайте се дори...
Скоро мои роднини ми доказаха, че когато хората след години мълчание си проговорят, отново могат да общуват истински и по начин, който търсят и им е липсвал...
От дни искам да кажа на Верчето, че ми липсват аватарите, които ми е намирала, за да не изпадна в признания, че всъщност тя ми липсва, но си премълчавам заради очакванията, че тя не ще и да чуе...
ама кво като очаквам това...
кво от туй...
шъ си кажа квото ми е...
и отнякъде мога да почна -

Чета ви, бе. Доста отгоре-отгоре, някои теми или мнения направо прескачам, ама то си е нормално, когато не пишеш. Нямам обаче лоши чувства. Не е вярно, че не ща и да чуя. Аз просто се нося по течението на събитията и обстоятелствата. Не мога да променям някои неща и така ми е по-лесно и приятно.
Иначе за аватар дай жокер, някаква идейка и ще те уредим у жувотя, няма те оставим безаватарна.
И мерси де, за липсването. По би ми било удобно да не липсвам никому, даже и в другия ни форум им го казвам. Не искам да се обвързвам вече и да влагам емоции, и да се тръшкам, толкова е уморително.

[holi_day]

Чета ви, бе. Доста отгоре-отгоре, някои теми или мнения направо прескачам, ама то си е нормално, когато не пишеш. Нямам обаче лоши чувства. Не е вярно, че не ща и да чуя. Аз просто се нося по течението на събитията и обстоятелствата. Не мога да променям някои неща и така ми е по-лесно и приятно.
Иначе за аватар дай жокер, някаква идейка и ще те уредим у жувотя, няма те оставим безаватарна.
И мерси де, за липсването. По би ми било удобно да не липсвам никому, даже и в другия ни форум им го казвам. Не искам да се обвързвам вече и да влагам емоции, и да се тръшкам, толкова е уморително.

кви идеи да давам аз?!
аз мога само да капризнича, но пъ не бързам и не припирам
ти си като фризьор, на когото човек има доверие
отива, сяда на стола и казва:
- бе направи там нещо с косата ми, имам време

разбирам
и аз не влагам емоции
хеле пъ специално
просто като напират някви думи не мога да обясня
отде се раждат с толкова енергия и държат да видят "бял свят"
и си угаждам
като ми се мълчи - мълча
като ей тия напиращите ме притесняват - давам им свободата да идат и те на чаршията, пъ ку ще някой да им се присмее
та така

[Мнемозина]

От дни искам да кажа на Верчето, че ми липсват аватарите, които ми е намирала, за да не изпадна в признания, че всъщност тя ми липсва, но си премълчавам заради очакванията, че тя не ще и да чуе...

Да, аз също изобщо не смея да кажа нещо такова, по същите причини. Почти съм сигурна, че няма да ми повярват.
Вменяването на недобронамереност е много любопитен синдром.
Ако имаш добро отношение към някого и поради това му вярваш, трябва ли да му вярваш и когато той е убеден, че си направил или помислил нещо против него?
Омагьосан кръг, а всъщност - всъщност! е толкова лесно да бъде разкъсан.

[Semiramis]

брутро


Айвън не липсва ли и той

[Semiramis]

За Ланселот знам, че беше болен.
А дали ще се върне... не знам. Надявам се. Както и за доста други хора, за които вече даже не се и питаме къде са и защо ги няма.

Добро утро!

а аз знам, че беше във Варна
Той много ги усеща нещата и преди да обявят Добруджанската република се беше ориентирал

[holi_day]

От дни искам да кажа на Верчето, че ми липсват аватарите, които ми е намирала, за да не изпадна в признания, че всъщност тя ми липсва, но си премълчавам заради очакванията, че тя не ще и да чуе...

Да, аз също изобщо не смея да кажа нещо такова, по същите причини. Почти съм сигурна, че няма да ми повярват.
Вменяването на недобронамереност е много любопитен синдром.
Ако имаш добро отношение към някого и поради това му вярваш, трябва ли да му вярваш и когато той е убеден, че си направил или помислил нещо против него?
Омагьосан кръг, а всъщтост - всъщност! е толкова лесно да бъде разкъсан.

Мнемич, има една такава дума - стериотипи, която всеки се старае да избегне осъзнато или пък хлътва в нея. Има неща, които не се поддават на обобщения... Остави нещата на хаоса, те сами ще се подредят. Но по тяхната си логика. Представи огромен куп с ябълки. Няма как да ги подредиш по желания от теб начин и те са стоят по тоя начин подредени, ако не ги забодеш на стена със шипове, както ония картини от ябълки, които Странниче бе оставила...

[vyara]

Вменяването на недобронамереност е много любопитен синдром.
Ако имаш добро отношение към някого и поради това му вярваш, трябва ли да му вярваш и когато той е убеден, че си направил или помислил нещо против него?

Май трябва да го оставиш да мисли, каквото си мисли, така смятам...
И не би трябвало да те притеснява, че той е убеден в нещо погрешно, ако твоята съвест е чиста. Нормално е да не те разберат. Нормално е човек да не чува сърцето си. Не е хубаво, но е нормално, какво да направим сега. Когато аз съм добронамерена, никога не се притеснявам, че нещата, които казвам могат да бъдат приети погрешно, нали си знам, че не искам да нараня. Когато искам да нараня, също си го знам.
Има и още нещо - твоята реакция на реакцията на отсрещния. Например, казваш нещо добронамерено. Човекът отсреща се връзва. Ако ти продължиш да си си ти, няма проблем, той усеща, че това е казано мимоходом, без да имаш цел да нараниш. Ти дори не се замисляш за неговата реакция, защото не я очакваш, не ти е това целта. И той разбира (е, до голяма степен поне би било нормално да разбере). Но трябва ти на първо място да си наясно. Значи, какво разбрах аз за себе си лично - че ми е по-важно какво изпитвам аз, моето отношение какво е, моята преценка каква е. Не искам насрещния да прояви отношение или да направи някакво действие, за да откликна на него и да разкъсаме омагьосания кръг. Ако си стабилен в отношението и преценките си, няма омагьосани кръгове. Ако знаеш какво искаш. Не е ли така.

[4avdar4e]

брутро


Айвън не липсва ли и той

Мчи аз чат-пат го тормозя да пише по други източници на комуникация, ама тия студентки ще му изядат ... времето :rotfl24:

[Мнемозина]

От дни искам да кажа на Верчето, че ми липсват аватарите, които ми е намирала, за да не изпадна в признания, че всъщност тя ми липсва, но си премълчавам заради очакванията, че тя не ще и да чуе...

Да, аз също изобщо не смея да кажа нещо такова, по същите причини. Почти съм сигурна, че няма да ми повярват.
Вменяването на недобронамереност е много любопитен синдром.
Ако имаш добро отношение към някого и поради това му вярваш, трябва ли да му вярваш и когато той е убеден, че си направил или помислил нещо против него?
Омагьосан кръг, а всъщтост - всъщност! е толкова лесно да бъде разкъсан.

Мнемич, има една такава дума - стериотипи, която всеки се старае да избегне осъзнато или пък хлътва в нея. Има неща, които не се поддават на обобщения... Остави нещата на хаоса, те сами ще се подредят. Но по тяхната си логика. Представи огромен куп с ябълки. Няма как да ги подредиш по желания от теб начин и те са стоят по тоя начин подредени, ако не ги забодеш на стена със шипове, както ония картини от ябълки, които Странниче бе оставила...

Казваш ми го точно след като си се опитала да събереш някакви ябълки накуп - и пропускаш, че аз самата отдавна съм спряла да роптая срещу разпиляването им. Даже изпитвам вина, че не успях да направя нищо срещу това, а ти ми казваш, че съм искала да ги забождам. Винаги съм знаела, че не може да са подредени, със забождане пък съвсем. Ябълките правеха картините си сами... когато бяха заедно.
Каквото е - такова, да.
Сега картините са други.

[snowprincess]

обичам да те чета, липсваш ми и на мен, верче

[Green Light]

Мнемич, има една такава дума - стериотипи, която всеки се старае да избегне осъзнато или пък хлътва в нея. Има неща, които не се поддават на обобщения... Остави нещата на хаоса, те сами ще се подредят. Но по тяхната си логика. Представи огромен куп с ябълки. Няма как да ги подредиш по желания от теб начин и те са стоят по тоя начин подредени, ако не ги забодеш на стена със шипове, както ония картини от ябълки, които Странниче бе оставила...

Много хубаво казано, то лошо казано тука нищо е е, но не съм съгласен. Имам един два купа от ябълки, които направо разритах аз. Много любим, най- обичания от мен братовчед с когото не си говорим и не се виждаме много години. Приятел, пак така- най-добрия, пак така- не се виждаме и чуваме след сърдита раздяла, друг приятел и съдружник, то же самое. Никакви купове не са това, ябълка до ябълка няма. Паралели с тук, колкото искаш

[Мнемозина]

Вменяването на недобронамереност е много любопитен синдром.
Ако имаш добро отношение към някого и поради това му вярваш, трябва ли да му вярваш и когато той е убеден, че си направил или помислил нещо против него?

Май трябва да го оставиш да мисли, каквото си мисли, така смятам...
И не би трябвало да те притеснява, че той е убеден в нещо погрешно, ако твоята съвест е чиста. Нормално е да не те разберат. Нормално е човек да не чува сърцето си. Не е хубаво, но е нормално, какво да направим сега. Когато аз съм добронамерена, никога не се притеснявам, че нещата, които казвам могат да бъдат приети погрешно, нали си знам, че не искам да нараня. Когато искам да нараня, също си го знам.
Има и още нещо - твоята реакция на реакцията на отсрещния. Например, казваш нещо добронамерено. Човекът отсреща се връзва. Ако ти продължиш да си си ти, няма проблем, той усеща, че това е казано мимоходом, без да имаш цел да нараниш. Ти дори не се замисляш за неговата реакция, защото не я очакваш, не ти е това целта. И той разбира (е, до голяма степен поне би било нормално да разбере). Но трябва ти на първо място да си наясно. Значи, какво разбрах аз за себе си лично - че ми е по-важно какво изпитвам аз, моето отношение какво е, моята преценка каква е. Не искам насрещния да прояви отношение или да направи някакво действие, за да откликна на него и да разкъсаме омагьосания кръг. Ако си стабилен в отношението и преценките си, няма омагьосани кръгове. Ако знаеш какво искаш. Не е ли така.

Мда, говориш по принцип, обаче за всяко твое изречение си в различна степен права.
Естествено, че го оставяш да си мисли, каквото си мисли, не че имаш и друг избор.
Аз пък за себе си установих, че въпреки че много добре знам коя към и каква съм и кога какво съм мислила и правила - не ми е все едно.

Омагьосаните кръгове не винаги се завъртат от нас и не всичко е във властта ни.

[Мнемозина]

брутро


Айвън не липсва ли и той

То и Семирамис ми липсва, ако питаш.

[vyara]

Мда, говориш по принцип, обаче за всяко твое изречение си в различна степен права.
Естествено, че го оставяш да си мисли, каквото си мисли, не че имаш и друг избор.
Аз пък за себе си установих, че въпреки че много добре знам коя към и каква съм и кога какво съм мислила и правила - не ми е все едно.

Омагьосаните кръгове не винаги се завъртат от нас и не всичко е във властта ни.

Еми да, там е работата, аз защо казах по-горе, че много неща не мога да променя, а тръшканията ми бяха щото вярвах, че мога. Сега, загубила тази вяра, ми става все едно, защото отговарям за себе си. Защо да ме вълнува, когато другите също като мен имат избор - да ми вярват или да си вярват.
Лично аз имах един случай в живота си, в който наистина не ми беше все едно. Обидих преди години брат си. Тоест, казах му точно каквото мисля, но в неподходящ момент и той после здравата ми се разсърди и отряза всякакви контакти с мен. На всеки мой опит за подаване на ръка бивах посичана. Изобщо окото ми не трепна. Продължих до дупка да му показвам колко е важен той за мен. Не мога да допусна, както става в много семейства, да имам дългогодишна вражда с толкова близък и важен човек и то заради една-две казани не на място думи. Нямаше начин за мен друг. Написах ми едно писмо, заедно с един подарък за рожден ден, който той не отвори цяла година, в което му казвах, че за мен няма значение кога ще го прочете или кога ще ми прости, за мен е важен той и аз няма да спра да го обичам, а той да прави, каквото сам прецени. И че искам децата ми да познават вуйчо си и т.н. и т.н. Някои неща с времето се задълбочават по силата единствено на навика и инерцията. Ако беше друг, щях да му тегля една майна, но беше не кой да е. Човек няма сто братя, майки или бащи, това е истината. Така че зависи от твоето отношение на първо място и ако наистина ти пука, другият ще го разбере. Все някога.

[Мнемозина]

... Така че зависи от твоето отношение на първо място и ако наистина ти пука, другият ще го разбере. Все някога.

Амин, дето се вика.

Ами ще видим.

[snowprincess]

Еми да, там е работата, аз защо казах по-горе, че много неща не мога да променя, а тръшканията ми бяха щото вярвах, че мога.

какво мислеше, че можеш да промениш

[vyara]

Еми да, там е работата, аз защо казах по-горе, че много неща не мога да променя, а тръшканията ми бяха щото вярвах, че мога.

какво мислеше, че можеш да промениш

Мислех си, че мога да накарам друг да види някого с моите очи. Недоумявах как този или онзи не виждат нечии достойнства или качества и как не могат да се уважават заради тях, а не да се хващат за различията. Мислех, че щом аз смятам за възможно да останем заедно и другите трябва да смятат като мен. И то си беше възможно. Де да знам вече дали е. Но аз това съм го казвала. Любопитно ми е защо питаш обаче.

[holi_day]

Казваш ми го точно след като си се опитала да събереш някакви ябълки накуп - и пропускаш, че аз самата отдавна съм спряла да роптая срещу разпиляването им. Даже изпитвам вина, че не успях да направя нищо срещу това, а ти ми казваш, че съм искала да ги забождам. Винаги съм знаела, че не може да са подредени, със забождане пък съвсем. Ябълките правеха картините си сами... когато бяха заедно.
Каквото е - такова, да.
Сега картините са други.

Не си ме разбрала, явно неясна съм била.
Примерът ми не е бил добър.
Оставила грешно впечатление, че искам да събирам ябълки.
Те могат да се движат, т.е. освен движението, което те могат сами, съвсем естествено е да могат и външни фактори да им повлияят...
На мен са ми интересни движенията в резултат на собствен избор.
Когато някой е до теб - само като резултат, че е така ли е важно? За мен е по-добре това, че така е избрал, а не, че го налагат някакви обстоятелства други или че просто така се е получило...
Избор - хората винаги имат такъв.
Нали и аз имах избор - да се домъкна ли отново или да не се...

[snowprincess]

Еми да, там е работата, аз защо казах по-горе, че много неща не мога да променя, а тръшканията ми бяха щото вярвах, че мога.

какво мислеше, че можеш да промениш

Мислех си, че мога да накарам друг да види някого с моите очи. Недоумявах как този или онзи не виждат нечии достойнства или качества и как не могат да се уважават заради тях, а не да се хващат за различията. Мислех, че щом аз смятам за възможно да останем заедно и другите трябва да смятат като мен. И то си беше възможно. Де да знам вече дали е. Но аз това съм го казвала. Любопитно ми е защо питаш обаче.

защото не разбрах какво си искала да промениш

друг да види през твоите очи - не означава, че ще види истината, а само ти какво чувстваш, което не води автоматично до това да чувства нещата и той като теб
можеш да се пробваш да промениш нагласата, но това си е работа на специалистите по PR

достойнствата и качествата - при възприемането на ценностите често се случва „магнетизмът” на определен човек да „притегли” към себе си предпочитанията на някого, да „изкриви” и деформира представите му, може и да има достойнства и качества, заради които си заслужава да бъде уважаван, но по принцип, всяко общество санкционира отклоняващото се от нормата поведение (не различията), може да харесваш някого, но да не приемаш за нормално поведението му

не можехме да останем заедно, защото Сет искаше да си тръгне (искаше да си тръгне сам, но вие го последвахте и той се почувства задължен да направи вашия форум)

не можеш да промениш никого, ако той не го поиска сам

[Мнемозина]

Не си ме разбрала, явно неясна съм била.
Примерът ми не е бил добър.
Оставила грешно впечатление, че искам да събирам ябълки.
Те могат да се движат, т.е. освен движението, което те могат сами, съвсем естествено е да могат и външни фактори да им повлияят...
На мен са ми интересни движенията в резултат на собствен избор.
Когато някой е до теб - само като резултат, че е така ли е важно? За мен е по-добре това, че така е избрал, а не, че го налагат някакви обстоятелства други или че просто така се е получило...
Избор - хората винаги имат такъв.
Нали и аз имах избор - да се домъкна ли отново или да не се...

Не, не, примерът ти си е много добър и впечатлението за събирането на ябълките го имам не от него.

Холи, всички движения тук са в резултат на собствен избор, няма никакъв механизъм за упражняване на насилие в която и да било посока. Нито за нечие оттегляне, нито за нечие връщане.
Формално не е така, знам, но на практика е точно така.
Ако някой иска да е тук, в крайна сметка ще намери начин да е тук.

Аз това му и харесвам на клубното общуване: че мога да повторя на някого стотина пъти, че предпочитам присъствието пред отсъствието му, пък той ако иска да чува и да се връща.
Само дето преди някак повече се усещаше, че държим един на друг, сега не смеем да си го казваме, даже твърдим обратното (за да не упражняваме насилие върху ябълките).
Всичко тече...

[vyara]

не можехме да останем заедно, защото Сет искаше да си тръгне (искаше да си тръгне сам, но вие го последвахте и той се почувства задължен да направи вашия форум)

Това е само твоята гледна точка и тя е различна от моята.

[snowprincess]

Това е само твоята гледна точка и тя е различна от моята.

кое по-точно
че не можехме да останем заедно ли, защото Сет е искал да си тръгне
или че се е почувствал задължен да направи форума

[vyara]

Това е само твоята гледна точка и тя е различна от моята.

кое по-точно
че не можехме да останем заедно ли, защото Сет е искал да си тръгне
или че се е почувствал задължен да направи форума

Не мога да говоря от негово име. Не знам искал ли е да си тръгва. Не знам за подбудите му да прави друг форум. Знам, че никога не е бил сигурен ще просъществува ли новият форум или не. Но така е с повечето неща в живота - гаранция-франция. Знам още, че никой с никого за нищо не се е наговарял. Всичко беше собствен избор и собствена свободна воля. Ако се е следвало нещо, то не е било личност, а принципи. Поне за мен, защото нали за себе си само можем да говорим.

Някак е досадно да се предъвкват тези неща. Минало-заминало. В момента пиша, защото исках да кажа две приказки на Холи, а се разприказвах. Предпочитам да се обаждам в теми, които ме вълнуват, ако това се случи, а не да присъствам на определено място. Там съм, където ми е комфортно в момента. Нищо никога не съм си налагала, нещата така се стичат понякога.

[holi_day]

Някак е досадно да се предъвкват тези неща. Минало-заминало. В момента пиша, защото исках да кажа две приказки на Холи, а се разприказвах.

Така е. Ние се разбрахме с няколко думи.

Не е нужно някой да обяснява къде е и защо.

[snowprincess]

Това е само твоята гледна точка и тя е различна от моята.

кое по-точно
че не можехме да останем заедно ли, защото Сет е искал да си тръгне
или че се е почувствал задължен да направи форума

Не мога да говоря от негово име. Не знам искал ли е да си тръгва. Не знам за подбудите му да прави друг форум.

това не е моя гледна точка, а факт - той поиска вечен бан
и още нещо - вие се променихте - уж не искахте модератори, а сега в новия форум сте всичките такива
сега ще пейстна нещо, което ще компрометира само мен, а не Сет

Set ‎(08.9.2008 г. 14:23):
защото когато се сопнаха за свободата на словото останахме няколко простака, които искаха да има модериране
Set ‎(08.9.2008 г. 14:48):
чакам да видя има ли някой мъж да пита къде е модератора
Set ‎(08.9.2008 г. 14:48):
и да ме измодерират
Set ‎(08.9.2008 г. 15:30):
давам максимум 3 седмици
Set ‎(08.9.2008 г. 15:51):
ако някой нагрубява или наранява друг - трябва да се маха
Set ‎(08.9.2008 г. 15:51):
ако някой страда - трябва да се маха
Set ‎(08.9.2008 г. 15:54):
но ако някой се почувства наранен трябва да има механизъм да бъде предпазен
Set ‎(08.9.2008 г. 16:06):
ако сам не може - помага друг
Set ‎(08.9.2008 г. 16:45):
няма да се разпадне ако спра да пиша
Set ‎(08.9.2008 г. 16:56):
ще останат тези, които имат нужда

няма нужда от повече приказки, всеки може да бъде където си иска

[Kent]

няма нужда от повече приказки, всеки може да бъде където си иска

сноу, сори че са меся
ама дали е толкова необходимо
да се човъркат стари рани:-)

[snowprincess]

сноу, сори че са меся
ама дали е толкова необходимо
да се човъркат стари рани:-)

в момента тонът е спокоен, нов скандал няма да има, това е само ехо
оня скандал си свърши работата - беше клапан да се разреди напрежението и да се елиминират определени хора
стилистичните прийоми при всеки скандал са:
- Натрупване на изобличителни въпроси
- Акумулиране на негативна информация
- Градация на фактите
- Използване на хипербола
- Аналогии
- Намеци
- Пародии
- Сатира и хумор (може да обезличим – виц, карикатура, шарж, хумористичен разказ – куршуми за убийство)
- Използване на тези и антитези

сега няма такова нещо, но искам хората да разберат защо и как се е получило
искам старите рани наистина да оздравеят (дори да има белег), не да гноят постоянно
спирам

[Green Light]

няма нужда от повече приказки, всеки може да бъде където си иска

сноу, сори че са меся
ама дали е толкова необходимо
да се човъркат стари рани:-)

Малко се шубелисахме Кенте, си мисля аз, да казваме, което мислим. Аз също. Дали да не се поотпуснем, малко, така?

[FancyGirl]

Auuu без Дарки не можееее !!!
а щрунца таз ряпа и него не го виждам
ще ми се скъса сърцето !

[Green Light]

Auuu без Дарки не можееее !!!
а щрунца таз ряпа и него не го виждам
ще ми се скъса сърцето !

Къде сте вий, богини мили?
Дали сте още в оня храм?
Ако, уви, са ви сменили,
не са ви заменили, знам!
Ще чуя ли отново хора,
сред който нашта Трепсихора
се носи в полет лекокрил?
Или пред моя взор унил
ще грее сцената бездушно
и аз с досада през лорнет
ще гледам някакъв балет,
ще се прозявам равнодушно
и ще си спомням, свел чело,
това, което е било?