Аре, кажете, или това беше някакво временно въдворяване на ред
Къде изчезна...
Къде изчезна...
.. Ланселота?? Ей туй пусто ЕДИТ даже почна да ми липсва... 
Аре, кажете, или това беше някакво временно въдворяване на ред
:blum:
Аре, кажете, или това беше някакво временно въдворяване на ред
Re: Къде изчезна...
Ланселотов ми се струе, че сЪ е преродил у нова персона /или стара/... Ма па да го ебххх нема го да каже наздраве4avdar4e написа:.. Ланселота?? Ей туй пусто ЕДИТ даже почна да ми липсва...
Аре, кажете, или това беше някакво временно въдворяване на ред:blum:
Re: Къде изчезна...
Само той ли ти липсва?4avdar4e написа:.. Ланселота?? Ей туй пусто ЕДИТ даже почна да ми липсва...
Аре, кажете, или това беше някакво временно въдворяване на ред:blum:
Световните конспирации са много удобно утешение, когато нещо не ти се нрави, но дали ги има наистина или си ги измисляш, защото е по-лесно така?
Panta rhei...
Re: Къде изчезна...
Ъъъъ, кво?? Брутро, ти да не си станАла с нещо нагореМнемозина написа: Световните конспирации са много удобно утешение, когато нещо не ти се нрави, но дали ги има наистина или си ги измисляш, защото е по-лесно така?
Re: Къде изчезна...
Е, все с нещо нагоре трябва да съм станала4avdar4e написа:Ъъъъ, кво?? Брутро, ти да не си станАла с нещо нагореМнемозина написа: Световните конспирации са много удобно утешение, когато нещо не ти се нрави, но дали ги има наистина или си ги измисляш, защото е по-лесно така?Кви конспирации, кви 5 лева, просто питам, без задна мисъл..
Ми въпросът ти никак не звучеше като да е без задна мисъл, да ти кажа честно, прочети си го пак.
За Ланселот знам, че беше болен.
А дали ще се върне... не знам. Надявам се. Както и за доста други хора, за които вече даже не се и питаме къде са и защо ги няма.
Добро утро!
Panta rhei...
Re: Къде изчезна...
Добро утро. (ей тъй спокойно ви поздравявам - без удивителни и удивления)
Дори няма да ви кажа да престанете...
Приказвайте си...
Карайте се дори...
Скоро мои роднини ми доказаха, че когато хората след години мълчание си проговорят, отново могат да общуват истински и по начин, който търсят и им е липсвал...
От дни искам да кажа на Верчето, че ми липсват аватарите, които ми е намирала, за да не изпадна в признания, че всъщност тя ми липсва, но си премълчавам заради очакванията, че тя не ще и да чуе...
ама кво като очаквам това...
кво от туй...
шъ си кажа квото ми е...
и отнякъде мога да почна -

Дори няма да ви кажа да престанете...
Приказвайте си...
Карайте се дори...
Скоро мои роднини ми доказаха, че когато хората след години мълчание си проговорят, отново могат да общуват истински и по начин, който търсят и им е липсвал...
От дни искам да кажа на Верчето, че ми липсват аватарите, които ми е намирала, за да не изпадна в признания, че всъщност тя ми липсва, но си премълчавам заради очакванията, че тя не ще и да чуе...
ама кво като очаквам това...
кво от туй...
шъ си кажа квото ми е...
и отнякъде мога да почна -

«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Re: Къде изчезна...
да, сноу
и ако всеки е намерил средата си и е постигнал уюта си - защо не...
това би било чудесно
и ако всеки е намерил средата си и е постигнал уюта си - защо не...
това би било чудесно
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Re: Къде изчезна...
Чета ви, бе. Доста отгоре-отгоре, някои теми или мнения направо прескачам, ама то си е нормално, когато не пишеш. Нямам обаче лоши чувства. Не е вярно, че не ща и да чуя. Аз просто се нося по течението на събитията и обстоятелствата. Не мога да променям някои неща и така ми е по-лесно и приятно.holi_day написа:Добро утро. (ей тъй спокойно ви поздравявам - без удивителни и удивления)
Дори няма да ви кажа да престанете...
Приказвайте си...
Карайте се дори...
Скоро мои роднини ми доказаха, че когато хората след години мълчание си проговорят, отново могат да общуват истински и по начин, който търсят и им е липсвал...
От дни искам да кажа на Верчето, че ми липсват аватарите, които ми е намирала, за да не изпадна в признания, че всъщност тя ми липсва, но си премълчавам заради очакванията, че тя не ще и да чуе...
ама кво като очаквам това...
кво от туй...
шъ си кажа квото ми е...
и отнякъде мога да почна -
Иначе за аватар дай жокер, някаква идейка и ще те уредим у жувотя, няма те оставим безаватарна.
И мерси де, за липсването. По би ми било удобно да не липсвам никому, даже и в другия ни форум им го казвам. Не искам да се обвързвам вече и да влагам емоции, и да се тръшкам, толкова е уморително.
Re: Къде изчезна...
кви идеи да давам аз?!vyara написа:Чета ви, бе. Доста отгоре-отгоре, някои теми или мнения направо прескачам, ама то си е нормално, когато не пишеш. Нямам обаче лоши чувства. Не е вярно, че не ща и да чуя. Аз просто се нося по течението на събитията и обстоятелствата. Не мога да променям някои неща и така ми е по-лесно и приятно.
Иначе за аватар дай жокер, някаква идейка и ще те уредим у жувотя, няма те оставим безаватарна.
И мерси де, за липсването. По би ми било удобно да не липсвам никому, даже и в другия ни форум им го казвам. Не искам да се обвързвам вече и да влагам емоции, и да се тръшкам, толкова е уморително.
аз мога само да капризнича, но пъ не бързам и не припирам
ти си като фризьор, на когото човек има доверие
отива, сяда на стола и казва:
- бе направи там нещо с косата ми, имам време
разбирам
и аз не влагам емоции
хеле пъ специално
просто като напират някви думи не мога да обясня
отде се раждат с толкова енергия и държат да видят "бял свят"
и си угаждам
като ми се мълчи - мълча
като ей тия напиращите ме притесняват - давам им свободата да идат и те на чаршията, пъ ку ще някой да им се присмее
та така
Последно промяна от holi_day на 06.03.09, 10:39, променено общо 1 път.
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Re: Къде изчезна...
Да, аз също изобщо не смея да кажа нещо такова, по същите причини. Почти съм сигурна, че няма да ми повярват.holi_day написа: От дни искам да кажа на Верчето, че ми липсват аватарите, които ми е намирала, за да не изпадна в признания, че всъщност тя ми липсва, но си премълчавам заради очакванията, че тя не ще и да чуе...
Вменяването на недобронамереност е много любопитен синдром.
Ако имаш добро отношение към някого и поради това му вярваш, трябва ли да му вярваш и когато той е убеден, че си направил или помислил нещо против него?
Омагьосан кръг, а всъщност - всъщност! е толкова лесно да бъде разкъсан.
Panta rhei...
Re: Къде изчезна...
Айвън не липсва ли и той
http://s3.postimage.org/1PQgi.jpg : )))
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Re: Къде изчезна...
Мнемозина написа:
За Ланселот знам, че беше болен.
А дали ще се върне... не знам. Надявам се. Както и за доста други хора, за които вече даже не се и питаме къде са и защо ги няма.
Добро утро!
Той много ги усеща нещата и преди да обявят Добруджанската република се беше ориентирал
http://s3.postimage.org/1PQgi.jpg : )))
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Re: Къде изчезна...
Мнемич, има една такава дума - стериотипи, която всеки се старае да избегне осъзнато или пък хлътва в нея. Има неща, които не се поддават на обобщения... Остави нещата на хаоса, те сами ще се подредят. Но по тяхната си логика. Представи огромен куп с ябълки. Няма как да ги подредиш по желания от теб начин и те са стоят по тоя начин подредени, ако не ги забодеш на стена със шипове, както ония картини от ябълки, които Странниче бе оставила...Мнемозина написа:Да, аз също изобщо не смея да кажа нещо такова, по същите причини. Почти съм сигурна, че няма да ми повярват.holi_day написа: От дни искам да кажа на Верчето, че ми липсват аватарите, които ми е намирала, за да не изпадна в признания, че всъщност тя ми липсва, но си премълчавам заради очакванията, че тя не ще и да чуе...
Вменяването на недобронамереност е много любопитен синдром.
Ако имаш добро отношение към някого и поради това му вярваш, трябва ли да му вярваш и когато той е убеден, че си направил или помислил нещо против него?
Омагьосан кръг, а всъщтост - всъщност! е толкова лесно да бъде разкъсан.
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Re: Къде изчезна...
Май трябва да го оставиш да мисли, каквото си мисли, така смятам...Мнемозина написа: Вменяването на недобронамереност е много любопитен синдром.
Ако имаш добро отношение към някого и поради това му вярваш, трябва ли да му вярваш и когато той е убеден, че си направил или помислил нещо против него?
И не би трябвало да те притеснява, че той е убеден в нещо погрешно, ако твоята съвест е чиста. Нормално е да не те разберат. Нормално е човек да не чува сърцето си. Не е хубаво, но е нормално, какво да направим сега. Когато аз съм добронамерена, никога не се притеснявам, че нещата, които казвам могат да бъдат приети погрешно, нали си знам, че не искам да нараня. Когато искам да нараня, също си го знам.
Има и още нещо - твоята реакция на реакцията на отсрещния. Например, казваш нещо добронамерено. Човекът отсреща се връзва. Ако ти продължиш да си си ти, няма проблем, той усеща, че това е казано мимоходом, без да имаш цел да нараниш. Ти дори не се замисляш за неговата реакция, защото не я очакваш, не ти е това целта. И той разбира (е, до голяма степен поне би било нормално да разбере). Но трябва ти на първо място да си наясно. Значи, какво разбрах аз за себе си лично - че ми е по-важно какво изпитвам аз, моето отношение какво е, моята преценка каква е. Не искам насрещния да прояви отношение или да направи някакво действие, за да откликна на него и да разкъсаме омагьосания кръг. Ако си стабилен в отношението и преценките си, няма омагьосани кръгове. Ако знаеш какво искаш. Не е ли така.
Re: Къде изчезна...
Мчи аз чат-пат го тормозя да пише по други източници на комуникация, ама тия студентки ще му изядат ... времетоМираж написа:брутро
Айвън не липсва ли и той
Re: Къде изчезна...
Казваш ми го точно след като си се опитала да събереш някакви ябълки накуп - и пропускаш, че аз самата отдавна съм спряла да роптая срещу разпиляването им. Даже изпитвам вина, че не успях да направя нищо срещу това, а ти ми казваш, че съм искала да ги забождам. Винаги съм знаела, че не може да са подредени, със забождане пък съвсем. Ябълките правеха картините си сами... когато бяха заедно.holi_day написа:Мнемич, има една такава дума - стериотипи, която всеки се старае да избегне осъзнато или пък хлътва в нея. Има неща, които не се поддават на обобщения... Остави нещата на хаоса, те сами ще се подредят. Но по тяхната си логика. Представи огромен куп с ябълки. Няма как да ги подредиш по желания от теб начин и те са стоят по тоя начин подредени, ако не ги забодеш на стена със шипове, както ония картини от ябълки, които Странниче бе оставила...Мнемозина написа:Да, аз също изобщо не смея да кажа нещо такова, по същите причини. Почти съм сигурна, че няма да ми повярват.holi_day написа: От дни искам да кажа на Верчето, че ми липсват аватарите, които ми е намирала, за да не изпадна в признания, че всъщност тя ми липсва, но си премълчавам заради очакванията, че тя не ще и да чуе...
Вменяването на недобронамереност е много любопитен синдром.
Ако имаш добро отношение към някого и поради това му вярваш, трябва ли да му вярваш и когато той е убеден, че си направил или помислил нещо против него?
Омагьосан кръг, а всъщтост - всъщност! е толкова лесно да бъде разкъсан.
Каквото е - такова, да.
Сега картините са други.
Panta rhei...
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Къде изчезна...
Много хубаво казано, то лошо казано тука нищо е е, но не съм съгласен. Имам един два купа от ябълки, които направо разритах аз. Много любим, най- обичания от мен братовчед с когото не си говорим и не се виждаме много години. Приятел, пак така- най-добрия, пак така- не се виждаме и чуваме след сърдита раздяла, друг приятел и съдружник, то же самое. Никакви купове не са това, ябълка до ябълка няма. Паралели с тук, колкото искашholi_day написа: Мнемич, има една такава дума - стериотипи, която всеки се старае да избегне осъзнато или пък хлътва в нея. Има неща, които не се поддават на обобщения... Остави нещата на хаоса, те сами ще се подредят. Но по тяхната си логика. Представи огромен куп с ябълки. Няма как да ги подредиш по желания от теб начин и те са стоят по тоя начин подредени, ако не ги забодеш на стена със шипове, както ония картини от ябълки, които Странниче бе оставила...
Re: Къде изчезна...
Мда, говориш по принцип, обаче за всяко твое изречение си в различна степен права.vyara написа:Май трябва да го оставиш да мисли, каквото си мисли, така смятам...Мнемозина написа: Вменяването на недобронамереност е много любопитен синдром.
Ако имаш добро отношение към някого и поради това му вярваш, трябва ли да му вярваш и когато той е убеден, че си направил или помислил нещо против него?
И не би трябвало да те притеснява, че той е убеден в нещо погрешно, ако твоята съвест е чиста. Нормално е да не те разберат. Нормално е човек да не чува сърцето си. Не е хубаво, но е нормално, какво да направим сега. Когато аз съм добронамерена, никога не се притеснявам, че нещата, които казвам могат да бъдат приети погрешно, нали си знам, че не искам да нараня. Когато искам да нараня, също си го знам.
Има и още нещо - твоята реакция на реакцията на отсрещния. Например, казваш нещо добронамерено. Човекът отсреща се връзва. Ако ти продължиш да си си ти, няма проблем, той усеща, че това е казано мимоходом, без да имаш цел да нараниш. Ти дори не се замисляш за неговата реакция, защото не я очакваш, не ти е това целта. И той разбира (е, до голяма степен поне би било нормално да разбере). Но трябва ти на първо място да си наясно. Значи, какво разбрах аз за себе си лично - че ми е по-важно какво изпитвам аз, моето отношение какво е, моята преценка каква е. Не искам насрещния да прояви отношение или да направи някакво действие, за да откликна на него и да разкъсаме омагьосания кръг. Ако си стабилен в отношението и преценките си, няма омагьосани кръгове. Ако знаеш какво искаш. Не е ли така.
Естествено, че го оставяш да си мисли, каквото си мисли, не че имаш и друг избор.
Аз пък за себе си установих, че въпреки че много добре знам коя към и каква съм и кога какво съм мислила и правила - не ми е все едно.
Омагьосаните кръгове не винаги се завъртат от нас и не всичко е във властта ни.
Panta rhei...
Re: Къде изчезна...
То и Семирамис ми липсва, ако питаш.Мираж написа:брутро
Айвън не липсва ли и той
Panta rhei...
Re: Къде изчезна...
Еми да, там е работата, аз защо казах по-горе, че много неща не мога да променя, а тръшканията ми бяха щото вярвах, че мога. Сега, загубила тази вяра, ми става все едно, защото отговарям за себе си. Защо да ме вълнува, когато другите също като мен имат избор - да ми вярват или да си вярват.Мнемозина написа: Мда, говориш по принцип, обаче за всяко твое изречение си в различна степен права.
Естествено, че го оставяш да си мисли, каквото си мисли, не че имаш и друг избор.
Аз пък за себе си установих, че въпреки че много добре знам коя към и каква съм и кога какво съм мислила и правила - не ми е все едно.
Омагьосаните кръгове не винаги се завъртат от нас и не всичко е във властта ни.
Лично аз имах един случай в живота си, в който наистина не ми беше все едно. Обидих преди години брат си. Тоест, казах му точно каквото мисля, но в неподходящ момент и той после здравата ми се разсърди и отряза всякакви контакти с мен. На всеки мой опит за подаване на ръка бивах посичана. Изобщо окото ми не трепна. Продължих до дупка да му показвам колко е важен той за мен. Не мога да допусна, както става в много семейства, да имам дългогодишна вражда с толкова близък и важен човек и то заради една-две казани не на място думи. Нямаше начин за мен друг. Написах ми едно писмо, заедно с един подарък за рожден ден, който той не отвори цяла година, в което му казвах, че за мен няма значение кога ще го прочете или кога ще ми прости, за мен е важен той и аз няма да спра да го обичам, а той да прави, каквото сам прецени. И че искам децата ми да познават вуйчо си и т.н. и т.н. Някои неща с времето се задълбочават по силата единствено на навика и инерцията. Ако беше друг, щях да му тегля една майна, но беше не кой да е. Човек няма сто братя, майки или бащи, това е истината. Така че зависи от твоето отношение на първо място и ако наистина ти пука, другият ще го разбере. Все някога.
Re: Къде изчезна...
Амин, дето се вика.vyara написа:... Така че зависи от твоето отношение на първо място и ако наистина ти пука, другият ще го разбере. Все някога.
Ами ще видим.
Panta rhei...
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Re: Къде изчезна...
какво мислеше, че можеш да променишvyara написа: Еми да, там е работата, аз защо казах по-горе, че много неща не мога да променя, а тръшканията ми бяха щото вярвах, че мога.

Re: Къде изчезна...
Мислех си, че мога да накарам друг да види някого с моите очи. Недоумявах как този или онзи не виждат нечии достойнства или качества и как не могат да се уважават заради тях, а не да се хващат за различията. Мислех, че щом аз смятам за възможно да останем заедно и другите трябва да смятат като мен. И то си беше възможно. Де да знам вече дали е. Но аз това съм го казвала. Любопитно ми е защо питаш обаче.snowprincess написа:какво мислеше, че можеш да променишvyara написа: Еми да, там е работата, аз защо казах по-горе, че много неща не мога да променя, а тръшканията ми бяха щото вярвах, че мога.
Re: Къде изчезна...
Не си ме разбрала, явно неясна съм била.Мнемозина написа:Казваш ми го точно след като си се опитала да събереш някакви ябълки накуп - и пропускаш, че аз самата отдавна съм спряла да роптая срещу разпиляването им. Даже изпитвам вина, че не успях да направя нищо срещу това, а ти ми казваш, че съм искала да ги забождам. Винаги съм знаела, че не може да са подредени, със забождане пък съвсем. Ябълките правеха картините си сами... когато бяха заедно.
Каквото е - такова, да.
Сега картините са други.
Примерът ми не е бил добър.
Оставила грешно впечатление, че искам да събирам ябълки.
Те могат да се движат, т.е. освен движението, което те могат сами, съвсем естествено е да могат и външни фактори да им повлияят...
На мен са ми интересни движенията в резултат на собствен избор.
Когато някой е до теб - само като резултат, че е така ли е важно? За мен е по-добре това, че така е избрал, а не, че го налагат някакви обстоятелства други или че просто така се е получило...
Избор - хората винаги имат такъв.
Нали и аз имах избор - да се домъкна ли отново или да не се...
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Re: Къде изчезна...
защото не разбрах какво си искала да променишvyara написа:Мислех си, че мога да накарам друг да види някого с моите очи. Недоумявах как този или онзи не виждат нечии достойнства или качества и как не могат да се уважават заради тях, а не да се хващат за различията. Мислех, че щом аз смятам за възможно да останем заедно и другите трябва да смятат като мен. И то си беше възможно. Де да знам вече дали е. Но аз това съм го казвала. Любопитно ми е защо питаш обаче.snowprincess написа:какво мислеше, че можеш да променишvyara написа: Еми да, там е работата, аз защо казах по-горе, че много неща не мога да променя, а тръшканията ми бяха щото вярвах, че мога.
друг да види през твоите очи - не означава, че ще види истината, а само ти какво чувстваш, което не води автоматично до това да чувства нещата и той като теб
можеш да се пробваш да промениш нагласата, но това си е работа на специалистите по PR
достойнствата и качествата - при възприемането на ценностите често се случва „магнетизмът” на определен човек да „притегли” към себе си предпочитанията на някого, да „изкриви” и деформира представите му, може и да има достойнства и качества, заради които си заслужава да бъде уважаван, но по принцип, всяко общество санкционира отклоняващото се от нормата поведение (не различията), може да харесваш някого, но да не приемаш за нормално поведението му
не можехме да останем заедно, защото Сет искаше да си тръгне (искаше да си тръгне сам, но вие го последвахте и той се почувства задължен да направи вашия форум)
не можеш да промениш никого, ако той не го поиска сам

Re: Къде изчезна...
Не, не, примерът ти си е много добър и впечатлението за събирането на ябълките го имам не от него.holi_day написа: Не си ме разбрала, явно неясна съм била.
Примерът ми не е бил добър.
Оставила грешно впечатление, че искам да събирам ябълки.
Те могат да се движат, т.е. освен движението, което те могат сами, съвсем естествено е да могат и външни фактори да им повлияят...
На мен са ми интересни движенията в резултат на собствен избор.
Когато някой е до теб - само като резултат, че е така ли е важно? За мен е по-добре това, че така е избрал, а не, че го налагат някакви обстоятелства други или че просто така се е получило...
Избор - хората винаги имат такъв.
Нали и аз имах избор - да се домъкна ли отново или да не се...
Холи, всички движения тук са в резултат на собствен избор, няма никакъв механизъм за упражняване на насилие в която и да било посока. Нито за нечие оттегляне, нито за нечие връщане.
Формално не е така, знам, но на практика е точно така.
Ако някой иска да е тук, в крайна сметка ще намери начин да е тук.
Аз това му и харесвам на клубното общуване: че мога да повторя на някого стотина пъти, че предпочитам присъствието пред отсъствието му, пък той ако иска да чува и да се връща.
Само дето преди някак повече се усещаше, че държим един на друг, сега не смеем да си го казваме, даже твърдим обратното (за да не упражняваме насилие върху ябълките).
Всичко тече...
Panta rhei...
Re: Къде изчезна...
Това е само твоята гледна точка и тя е различна от моята.snowprincess написа: не можехме да останем заедно, защото Сет искаше да си тръгне (искаше да си тръгне сам, но вие го последвахте и той се почувства задължен да направи вашия форум)
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Re: Къде изчезна...
кое по-точноvyara написа: Това е само твоята гледна точка и тя е различна от моята.
че не можехме да останем заедно ли, защото Сет е искал да си тръгне
или че се е почувствал задължен да направи форума

Re: Къде изчезна...
Не мога да говоря от негово име. Не знам искал ли е да си тръгва. Не знам за подбудите му да прави друг форум. Знам, че никога не е бил сигурен ще просъществува ли новият форум или не. Но така е с повечето неща в живота - гаранция-франция. Знам още, че никой с никого за нищо не се е наговарял. Всичко беше собствен избор и собствена свободна воля. Ако се е следвало нещо, то не е било личност, а принципи. Поне за мен, защото нали за себе си само можем да говорим.snowprincess написа:кое по-точноvyara написа: Това е само твоята гледна точка и тя е различна от моята.
че не можехме да останем заедно ли, защото Сет е искал да си тръгне
или че се е почувствал задължен да направи форума
Някак е досадно да се предъвкват тези неща. Минало-заминало. В момента пиша, защото исках да кажа две приказки на Холи, а се разприказвах. Предпочитам да се обаждам в теми, които ме вълнуват, ако това се случи, а не да присъствам на определено място. Там съм, където ми е комфортно в момента. Нищо никога не съм си налагала, нещата така се стичат понякога.
Re: Къде изчезна...
Така е. Ние се разбрахме с няколко думи.vyara написа:Някак е досадно да се предъвкват тези неща. Минало-заминало. В момента пиша, защото исках да кажа две приказки на Холи, а се разприказвах.
Не е нужно някой да обяснява къде е и защо.
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Re: Къде изчезна...
това не е моя гледна точка, а факт - той поиска вечен банvyara написа:Не мога да говоря от негово име. Не знам искал ли е да си тръгва. Не знам за подбудите му да прави друг форум.snowprincess написа:кое по-точноvyara написа: Това е само твоята гледна точка и тя е различна от моята.
че не можехме да останем заедно ли, защото Сет е искал да си тръгне
или че се е почувствал задължен да направи форума
и още нещо - вие се променихте - уж не искахте модератори, а сега в новия форум сте всичките такива
сега ще пейстна нещо, което ще компрометира само мен, а не Сет
Set (08.9.2008 г. 14:23):
защото когато се сопнаха за свободата на словото останахме няколко простака, които искаха да има модериране
Set (08.9.2008 г. 14:48):
чакам да видя има ли някой мъж да пита къде е модератора
Set (08.9.2008 г. 14:48):
и да ме измодерират
Set (08.9.2008 г. 15:30):
давам максимум 3 седмици
Set (08.9.2008 г. 15:51):
ако някой нагрубява или наранява друг - трябва да се маха
Set (08.9.2008 г. 15:51):
ако някой страда - трябва да се маха
Set (08.9.2008 г. 15:54):
но ако някой се почувства наранен трябва да има механизъм да бъде предпазен
Set (08.9.2008 г. 16:06):
ако сам не може - помага друг
Set (08.9.2008 г. 16:45):
няма да се разпадне ако спра да пиша
Set (08.9.2008 г. 16:56):
ще останат тези, които имат нужда
няма нужда от повече приказки, всеки може да бъде където си иска

Re: Къде изчезна...
сноу, сори че са месяняма нужда от повече приказки, всеки може да бъде където си иска
ама дали е толкова необходимо
да се човъркат стари рани:-)
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Re: Къде изчезна...
в момента тонът е спокоен, нов скандал няма да има, това е само ехоКент написа:
сноу, сори че са меся
ама дали е толкова необходимо
да се човъркат стари рани:-)
оня скандал си свърши работата - беше клапан да се разреди напрежението и да се елиминират определени хора
стилистичните прийоми при всеки скандал са:
- Натрупване на изобличителни въпроси
- Акумулиране на негативна информация
- Градация на фактите
- Използване на хипербола
- Аналогии
- Намеци
- Пародии
- Сатира и хумор (може да обезличим – виц, карикатура, шарж, хумористичен разказ – куршуми за убийство)
- Използване на тези и антитези
сега няма такова нещо, но искам хората да разберат защо и как се е получило
искам старите рани наистина да оздравеят (дори да има белег), не да гноят постоянно
спирам

- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Къде изчезна...
Малко се шубелисахме Кенте, си мисля аз, да казваме, което мислим. Аз също. Дали да не се поотпуснем, малко, така?Кент написа:сноу, сори че са месяняма нужда от повече приказки, всеки може да бъде където си иска
ама дали е толкова необходимо
да се човъркат стари рани:-)
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Къде сте вий, богини мили?FancyGirl написа:Auuu без Дарки не можееее !!!
а щрунца таз ряпа и него не го виждам
ще ми се скъса сърцето !
Дали сте още в оня храм?
Ако, уви, са ви сменили,
не са ви заменили, знам!
Ще чуя ли отново хора,
сред който нашта Трепсихора
се носи в полет лекокрил?
Или пред моя взор унил
ще грее сцената бездушно
и аз с досада през лорнет
ще гледам някакъв балет,
ще се прозявам равнодушно
и ще си спомням, свел чело,
това, което е било?