БоЕВ написа:
Не е проблем - раз(на)мести ми чивиите.
Моята теза е проста - обществената търпимост и тотална безнаказаност правят насилниците по-нагли и по-жестоки. В тоя контекст всеки глас за правата на погазващите елементарни чужди човешки права ми стои малце кощунствено.
Та да ти разкажа най-сетне за учителката на сина ми в началния курс.
Много я харесвах, казвам си веднаха, по случайност детето попадна при нея.
На всички родителски срещи намираше повод да ни занимае с един (примерно) Петър. Дете на разведени родители, майката е в затруднение, нека съберем по малко повече пари за екскурзията, за да дойде и той, да се приобщи, трудно дете е, но нека бъдем търпеливи, нека им помогнем с това, пък после с друго... Грижеше се жената, искаше да ги направи клас от приятели и според мен наистина успяваше, доколкото това е възможно. Защото момчето наистина си беше трудно и все попадаше в някакви конфликти.
И така до втори клас, когато през пролетта изведнъж става ясно, че майката на този Петър била толкова възмутена от госпожата, че отнесла въпроса до "Искрено и лично" и те с готовност решили да направят едно предаване - точно тогава много беше актуален въпросът пък за насилието в училищата.
Цялото предаване беше фученето на майката и обясненията й как учителката тормозела вече две години детето й, била му съсипала психиката, и не само че не го защитавала от другите момчета, ами ги и подстрекавала да го бият... абе купища обвинения, не ща да ги помня.
Миглена Ангелова (нине Чакръкчиева, ама май и такава не била вече) куткудякаше възмутено и изобщо не даде думата на някой от родителите в публиката, които бяха уж поканени да покажат другата гледна точка - извинявайте, не ни стигна ефирното време.
Успя да говори само заместник директорката на училището, обаче - странно - само за това как ръководството се старае да предотврати възможностите за насилие в училището, и нищо за оклеветената учителка.
Тя беше съсипана, направо болна беше от всичко това, защото наистина си обичаше професията и й личеше. Трудно й беше и пред децата да се появи, и пред колегите си, абе гадост.
Но какво от това? Нужна им беше жертва, насилник и... да се получи драматично предаване.
После писахме писма и подписки до предаването, искахме опровержения - трънки, никакъв ответ.
Понеже майката и детето живеят в нашия квартал, после се подочуха разни неща. Че такива истории е имало и с големия й син. Че нея всички я "биели" - и бившият й съпруг, колегите й, съседите й и че им създавала купища проблеми все по този начин...
Петърчо днес е побойникът на квартала, никога не ходи сам, винаги поне с двама доста мощни приятели край себе си и децата избягват да гледат към него, като го срещнат. За да не реши, че са го гледали лошо.
Та така.
Първо, както има маниакално малтретиращи, така има и маниакално малтретирани (като тази майка), и това второто също е проява на агресия.
И второ... оттогава рефлексът ми при излагането на подобни истории от медии, особено от някои техни представители, е първо да се попитам "а дали не е клевета". Или поне да не бързам.
Пак ти казвам, не знам какъв е този случай. Звучи наистина страховито. Просто ти обяснявам сдържаността и нежеланието си да давам прибързани оценки, когато едно шоу реши да раздава правосъдие.
Иначе за насилието по принцип можем да си говорим много, ако искаш.
