БоЕВ написа:[unknown] написа:БоЕВ написа:ФОРУМ-ПОБОЙНИК - Боев
А стига бе - тва верно ли го мислите всички!?:shocked:
Не. Аз мисля, че е Грийн. Я го виж- всички иска да ги дави

Нещо като воден побойник.

С опит[гледам много лошо]! Mакар и с променлив успех. Имам един братовчед, който е от типа "българин". Много здраво говедо, огромен, егати звяра, егати чудото. Та и той така, като вас тука, ме дразни кажи речи цял месец на морето. Яде ми салатата, пие ми бирата, на волейбол ме бие, "кестен" ми вика, такива неща, които се измиват само с кръв или с вида на мускулите на опонента. И един ден малоумната ми кръв и плът(на около 10- 20%, щото амнайсти братовчед се пада) ми предлага да сме вадели мидиии. И отиваме да плуваме, риш, в заливче едно "Делфина" до Созопол. Аз, един френд- плувец и братчеда. Братчеда го предложи тва място- елате- вика - ще ви водя да се гмуркаме. Страшно място, не го знаете, ще извадим миди, ще скачаме от скалите, хем и здрав плаж ще си направиме.
Са, аз, не знам дали съм ви казвал ама тва Ян Торп, Майкъл Фелпс, Мат Бионди, Джони Вайсмюлер, аз съм ги учил тия хора да плуват е от такива. Та си викам, ела ми маймуно, ела ми само ти на мене във водата и ще видиш волейбол. Гледам че и авречето, плувчето, и то потрива ръце, и той бая му беше насъбрал... Един път се спогледахме само и се разбрахме! В тая вода ще влеземе тримата, ама ще излезем двама, третия ще го влачим. Просто си го представях. Сърдечен масаж със скок. Тряс! Ох на батко(аз съм му батко на брадчеда) Само едно не можех да разбера. Защо тва момче ще ни води да далдисваме, при положение че поне дест пъти по различни поводи съм му обяснявал в най- малки подробности как и какво ще му се случи само да го набарам във водата. Моя приятел също му каза в прав текст, аз вика и ти на дълбокото ще изглеждаме като един жив и един удавен. Ама, кво да правиш, акъл ли е или мускули... Викам- край! Тоя и двата си грама мозък е обърнал в бицепс, тва е обяснението, друго няма. Ама щом си го е надробил, ще сърба.
Скача, начи, той във водата и пляскоти някак нататъка. Пък ние двамата поседяхме, поседяхме, че да влезе навътре, да не е на плиткото и да се усети. Изчакахме го да се дислоцира в средата на заливчето. Ей го седи с мъка и гледа дали идваме. Идваме, идваме. Плонж двамата и бесен кроул до него. Скачам директно като лъв отгоре, викам сега го натискам да потъне, после на конче на гърба му, после го завъртам, бе много добре го бях измислил, цяла сутрин си го представях в детайли какво ще направя. Та скачам аз и попадам на бетон. ?!?! Стена. Камък. Не разбирам още какво става щото вода в очите, малко съм шашарде, но все пак хладнокръвието ми надделява дотолкова че да загрея, че рамото ми е приклещено от ръчището на братчеда. Аверчето се вее като знаме закачен на другата ръка. Ръка не ами греда, егати. А грозното говедо, стъпил здраво на една скала се смее като по филмите на ужасите. И като се почна... Той номер ни направил, маймуната му с маймуна, и ние се вързахме като стопроцентови риби.
От тогава много мразя вкуса на солена вода. Голяма гадост.