Клуб на читателя
Клуб на читателя
Мънички зеленички
Пред прозореца растеше розов храст. Доскоро той бе свеж и буен, но отскоро залиня, явно боледуваше.
В него се бяха настанили квартиранти, които го изяждаха. Все пак това бяха много порядъчни квартиранти в зелени униформи.
Заприказвах се с един от тях. Той беше само на три дни, но вече беше прадядо. Знаеш ли какво ми разказа? Всичко, което каза, беше вярно. Той разказваше за себе си и за останалите квартиранти.
- Ние сме най-странните същества на земята. Когато времето се затопли, раждаме живи деца. Тогава времето е благоприятно. Ние се сгодяваме веднага и се женим. Когато застудее, снасяме яйца. Така малките са на завет и на топло. Най-умното животно, мравката, което ние много уважаваме, ни изучава и ни цени. Мравките не ни изяждат веднага. Те вземат яйцата ни, слагат ги в мравуняка на първия етаж, подреждат ги по номера едно до друго и едно над друго. Всеки ден се излюпва по един от нас. Те го затварят в кошарка, затискат му задните крачета и го доят, докато умре. Това е много приятно! Мравките ни наричат с най-хубавото име: "мили дойни кравички". Всички животни, които са умни колкото мравките, ни наричат така. Само хората не правят така и това много ни обижда, даже понякога от обида ни секва сладкото мляко. Не можете ли да напишете нещо в наша полза, не можете ли да вразумите хората? Те ни поглеждат глупаво с неразбиращ, безизразен поглед само защото ние сме изяли едно розово листо, докато самите те ядат всички живи твари и всичко, което зеленее и расте. Те ни наричат с това презрително име, с това отвратително име... няма да го изрека, ууу! Вътрешностите ми се обръщат! Не мога да го кажа, поне не когато нося униформа, а аз винаги я нося.
Аз съм роден на листо от розовия храст. Аз и целият ни полк живеем от розовия храст и той продължава да живее чрез нас. А по-висшите същества, хората, не ни търпят. Те пристигат и ни унищожават със сапунена вода. Ужасно питие. Струва ми се, че я надушвам. Отвратително е да те изкъпят, когато си роден без нужда да се къпеш!
Човече! Ти, който ни гледаш със строгите си очи с цвета на сапунена вода, помисли ли за мястото ни в природата. За нашето съвършено устройство да снасяме яйца и да раждаме живи деца. И ние сме благословени "да се плодим и множим", ние се раждаме в розите и умираме в розите. Целият ни живот е поезия. Не ни лепвай това отвратително грозно име, името... - няма да го изрека! Наричай ни "дойните кравички на мравките", "войниците върху розовия храст", "мънички зеленички"!
И аз, човекът, стоях и гледах храста и мъничките зеленички, чието име няма да изрека, за да не обидя едно голямо семейство, обитателите на розовия храст, които снасят яйца и могат да раждат живи деца. Сапунената вода, с която исках да ги измия, защото аз бях дошъл със сапунена вода и лоши намерения, тази същата сапунена вода ще разбия на пяна. Ще правя сапунени балончета, ще се наслаждавам на тяхното великолепие, кой знае, може би във всяко от тях е скрита по една приказка.
Едно от балончетата стана много голямо и с искрящи цветове. На дъното му сякаш имаше сребриста перла. То бавно се понесе, литна към вратата и се пукна, а вратата се отвори и в стаята влезе феята на приказките.
Е, тя може да ти разкаже повече за - няма да им кажа името - мъничките зеленички.
- Листни въшки! - каза феята на приказките. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена. И ако в ежедневието това не винаги е възможно, то в приказките е разрешено.
Като дете никак не обичах Андерсен. Май само на негови приказки си спомням да съм плакала.
Пред прозореца растеше розов храст. Доскоро той бе свеж и буен, но отскоро залиня, явно боледуваше.
В него се бяха настанили квартиранти, които го изяждаха. Все пак това бяха много порядъчни квартиранти в зелени униформи.
Заприказвах се с един от тях. Той беше само на три дни, но вече беше прадядо. Знаеш ли какво ми разказа? Всичко, което каза, беше вярно. Той разказваше за себе си и за останалите квартиранти.
- Ние сме най-странните същества на земята. Когато времето се затопли, раждаме живи деца. Тогава времето е благоприятно. Ние се сгодяваме веднага и се женим. Когато застудее, снасяме яйца. Така малките са на завет и на топло. Най-умното животно, мравката, което ние много уважаваме, ни изучава и ни цени. Мравките не ни изяждат веднага. Те вземат яйцата ни, слагат ги в мравуняка на първия етаж, подреждат ги по номера едно до друго и едно над друго. Всеки ден се излюпва по един от нас. Те го затварят в кошарка, затискат му задните крачета и го доят, докато умре. Това е много приятно! Мравките ни наричат с най-хубавото име: "мили дойни кравички". Всички животни, които са умни колкото мравките, ни наричат така. Само хората не правят така и това много ни обижда, даже понякога от обида ни секва сладкото мляко. Не можете ли да напишете нещо в наша полза, не можете ли да вразумите хората? Те ни поглеждат глупаво с неразбиращ, безизразен поглед само защото ние сме изяли едно розово листо, докато самите те ядат всички живи твари и всичко, което зеленее и расте. Те ни наричат с това презрително име, с това отвратително име... няма да го изрека, ууу! Вътрешностите ми се обръщат! Не мога да го кажа, поне не когато нося униформа, а аз винаги я нося.
Аз съм роден на листо от розовия храст. Аз и целият ни полк живеем от розовия храст и той продължава да живее чрез нас. А по-висшите същества, хората, не ни търпят. Те пристигат и ни унищожават със сапунена вода. Ужасно питие. Струва ми се, че я надушвам. Отвратително е да те изкъпят, когато си роден без нужда да се къпеш!
Човече! Ти, който ни гледаш със строгите си очи с цвета на сапунена вода, помисли ли за мястото ни в природата. За нашето съвършено устройство да снасяме яйца и да раждаме живи деца. И ние сме благословени "да се плодим и множим", ние се раждаме в розите и умираме в розите. Целият ни живот е поезия. Не ни лепвай това отвратително грозно име, името... - няма да го изрека! Наричай ни "дойните кравички на мравките", "войниците върху розовия храст", "мънички зеленички"!
И аз, човекът, стоях и гледах храста и мъничките зеленички, чието име няма да изрека, за да не обидя едно голямо семейство, обитателите на розовия храст, които снасят яйца и могат да раждат живи деца. Сапунената вода, с която исках да ги измия, защото аз бях дошъл със сапунена вода и лоши намерения, тази същата сапунена вода ще разбия на пяна. Ще правя сапунени балончета, ще се наслаждавам на тяхното великолепие, кой знае, може би във всяко от тях е скрита по една приказка.
Едно от балончетата стана много голямо и с искрящи цветове. На дъното му сякаш имаше сребриста перла. То бавно се понесе, литна към вратата и се пукна, а вратата се отвори и в стаята влезе феята на приказките.
Е, тя може да ти разкаже повече за - няма да им кажа името - мъничките зеленички.
- Листни въшки! - каза феята на приказките. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена. И ако в ежедневието това не винаги е възможно, то в приказките е разрешено.
Като дете никак не обичах Андерсен. Май само на негови приказки си спомням да съм плакала.
Panta rhei...
Re: Клуб на читателя
Че, кое дете му харесва приказките?! А на приказките на братя Грим не си ли плакала? Хензел и Гретел кво е? Приказка за деца?! Баси...Мнемозина написа:
Като дете никак не обичах Андерсен. Май само на негови приказки си спомням да съм плакала.
Малката кибритопродавачка на Андерсен е №1 в моят топ 10 по идиотизъм в детски приказки...
Палечка- №2
Re: Клуб на читателя
Приказките на Братя Грим са народни приказки и това е по-различно. На Хензел и Гретел изпадах в недоумение в началото, но нали накрая всичко е както трябва.[unknown] написа:Че, кое дете му харесва приказките?! А на приказките на братя Грим не си ли плакала? Хензел и Гретел кво е? Приказка за деца?! Баси...Мнемозина написа:
Като дете никак не обичах Андерсен. Май само на негови приказки си спомням да съм плакала.
Докато Андерсен... там има много, много тъга. И са така написани, че какъвто и да е краят, тъгата си остава у теб и нея помниш.
Panta rhei...
Re: Клуб на читателя
Въпросът е как са ги подбрали, нали...Мнемозина написа: Приказките на Братя Грим са народни приказки и това е по-различно. На Хензел и Гретел изпадах в недоумение в началото, но нали накрая всичко е както трябва.
въпреки че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца
Абсолютна идиотщина са му приказките. Не знам защо го величаят. Само ужас докарва на децата. Това ли трябва да носи приказката...Мнемозина написа:Докато Андерсен... там има много, много тъга. И са така написани, че какъвто и да е краят, тъгата си остава у теб и нея помниш.
Re: Клуб на читателя
Чакай сега да ти обясня: публикуването на тези приказки от Братя Грим е свързано с Хердеровите идеи (народът, народностното, фолклорът и т.н.), а не толкова с децата. И това отпраща темата в съвсем друга посока.[unknown] написа:Въпросът е как са ги подбрали, нали...Мнемозина написа: Приказките на Братя Грим са народни приказки и това е по-различно. На Хензел и Гретел изпадах в недоумение в началото, но нали накрая всичко е както трябва.
въпреки че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца
Не, не, защо ужас, ти така ли си ги възприемал? За мен не бяха ужасни, сега усещам, че са раздвижвали чувствителността ми в някаква посока.[unknown] написа:Абсолютна идиотщина са му приказките. Не знам защо го величаят. Само ужас докарва на децата. Това ли трябва да носи приказката...Мнемозина написа:Докато Андерсен... там има много, много тъга. И са така написани, че какъвто и да е краят, тъгата си остава у теб и нея помниш.
Уф, докато надипля цитатите... ако продължиш пак така в два ръкава, ще ги отделя в различни постове.
Panta rhei...
Re: Клуб на читателя
Мъ не ми обяснявай нищо, моля ти се... Много мразя да ми обясняват каквото и да е без да съм поискал такова обяснение. Събрани немски, народни приказки от братя Грим- първи том- 1812 година- „Kinder- und Hausmarchen" („Приказки за ДЕЦАТА и дома")Мнемозина написа:
Чакай сега да ти обясня: публикуването на тези приказки от Братя Грим е свързано с Хердеровите идеи (народът, народностното, фолклорът и т.н.), а не толкова с децата. И това отпраща темата в съвсем друга посока.
Ами да- точно- УЖАС
Не, не, защо ужас, ти така ли си ги възприемал? За мен не бяха ужасни, сега усещам, че са раздвижвали чувствителността ми в някаква посока.
Може и в три....Уф, докато надипля цитатите... ако продължиш пак така в два ръкава, ще ги отделя в различни постове.
Re: Клуб на читателя
Както искаш, разбира се.[unknown] написа:
Мъ не ми обяснявай нищо, моля ти се... Много мразя да ми обясняват каквото и да е без да съм поискал такова обяснение.
Panta rhei...
Re: Клуб на читателя
мен и сега ми се случваМнемозина написа: Май само на негови приказки си спомням да съм плакала.
just perfect
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Аз не знам дали го обичах. Имаме два тома андерсенови приказки и двата съм прочел именно, като дете. Поне съм разбрал, че е нещо особено. Спомням си, че имаше една приказка, за принцеса, която искаше да се омъжи за този, който сътвори най- интересната техническа играчка. Накрая май нещо се счупи и тя май избра нещо банално, забравил съм. Много пъти я четох но нищо не разбрах. Всъщност не съм си я обяснил и до ден днешен, сигурно защото не съм я препрочитал.
Чудя се, дали е за деца? Андерсен това. Приказки без извод и без заклчение. Може би е точно за деца? Вкарва в главите им странен свят. И лош, и добър. Свят си.
П.П. Славея и розата ми беше супер любима. Много тъжна приказка.
Но пък ясна. Веднага я схванах и понеже явно не съм успявал с другите та затова сигурно в тая се влюбих. Обичам да разбирам нещата
Чудя се, дали е за деца? Андерсен това. Приказки без извод и без заклчение. Може би е точно за деца? Вкарва в главите им странен свят. И лош, и добър. Свят си.
П.П. Славея и розата ми беше супер любима. Много тъжна приказка.
Но пък ясна. Веднага я схванах и понеже явно не съм успявал с другите та затова сигурно в тая се влюбих. Обичам да разбирам нещата
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Клуб на читателя
Аз го харесвах Андерсен (и сега го харесвам).Мнемозина написа:
Като дете никак не обичах Андерсен. Май само на негови приказки си спомням да съм плакала.
А на сума ти детски книжки съм плакала. Тва Маугли, Нилс Холгерсон, Питър Пан -
все не свършваха така, както на мен ми се искаше...
Виж, Братя Грим не ги харесвах.
Един приятел има теория за тях - казва, че няма начин народ, възпитаващ децата си с Братя Грим да не роди Хитлер.
За тоя с Макс и Мориц да не говорим. Б@си извратената история!
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Ми щото аз го лиших май френд Оскар от авторски права, май. Писах я към андерсеновите славея и розата. Тва е нищо. Той от кво ли не е бил лишен, дреме му на него за авторските праваpocti_bezobidna написа:Що бе? Ко казах?Green Light написа:ХАХАХАХААААpocti_bezobidna написа:Е, Оскар Уайлд пък съвсем не е за деца.Green Light написа:
П.П. Славея и розата ми беше супер любима. Много тъжна приказка.
Ма па никакъв такт нямаш....:crying:
А! Не съм обърнала внимание на това.Green Light написа: Ми щото аз го лиших май френд Оскар от авторски права, май. Писах я към андерсеновите славея и розата. Тва е нищо. Той от кво ли не е бил лишен, дреме му на него за авторските права
Че си я писал към Андерсеновите, де.
Ми, няма страшно - 70 години тъй или иначе са минали от кончината му, поне за материални авторски права не може да претендира, нали. Ще свидетелстваме в твоя полза, ако е напъпли хищнически настроен адвокат по ЗАПСП.
Хауф е да! Благодаря!pocti_bezobidna написа:За Снежната царица ли става въпрос или за онзи, родения в неделя, дето си пожела каменно сърце?
Май че беше Вилхелм Хауф... Ама не съм много сигурна...
http://www.fliorir.com/details/details72.htm
http://www.mediashare.bg/audios/504/det ... syrce.html
Само че не беше най-интересната техническа играчка, а който сътвори най-невероятното. Ако става дума за същата приказка, защото имаше и един механичен славей пък в друга подобна.Green Light написа:Аз не знам дали го обичах. Имаме два тома андерсенови приказки и двата съм прочел именно, като дете. Поне съм разбрал, че е нещо особено. Спомням си, че имаше една приказка, за принцеса, която искаше да се омъжи за този, който сътвори най- интересната техническа играчка. Накрая май нещо се счупи и тя май избра нещо банално, забравил съм. Много пъти я четох но нищо не разбрах. Всъщност не съм си я обяснил и до ден днешен, сигурно защото не съм я препрочитал.
Чудя се, дали е за деца? Андерсен това. Приказки без извод и без заклчение. Може би е точно за деца? Вкарва в главите им странен свят. И лош, и добър. Свят си.
П.П. Славея и розата ми беше супер любима. Много тъжна приказка.
Но пък ясна. Веднага я схванах и понеже явно не съм успявал с другите та затова сигурно в тая се влюбих. Обичам да разбирам нещата
За деца е - и не е само за деца. Сега като чета мъничките зеленички и разбирам какво толкова ме е пленявало у Андерсен - кара те да се поставиш на мястото на листните въшки. На оловния войник. На цветята на малката Ида. Да потънеш в светлинката на кибритената клечка... Наистина да видиш света по друг начин.
Panta rhei...
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Клуб на читателя
Ау, да, и Маугли, разбира се.pocti_bezobidna написа:Аз го харесвах Андерсен (и сега го харесвам).Мнемозина написа:
Като дете никак не обичах Андерсен. Май само на негови приказки си спомням да съм плакала.
А на сума ти детски книжки съм плакала. Тва Маугли, Нилс Холгерсон, Питър Пан -
все не свършваха така, както на мен ми се искаше...
Виж, Братя Грим не ги харесвах.
Един приятел има теория за тях - казва, че няма начин народ, възпитаващ децата си с Братя Грим да не роди Хитлер.
За тоя с Макс и Мориц да не говорим. Б@си извратената история!
А приятелят ти не е съвсем неправ за приказките братя Грим, обаче това същото е казвано за много други неща в немската култура. Обаче пък и много зависи какво избираш да видиш в нещо, а там много пъти е било избирано с определена тенденция.
Panta rhei...
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Май уцели. Механичния славей го помня, не е той. Уцели. Механичното чудо.Мнемозина написа:Само че не беше най-интересната техническа играчка, а който сътвори най-невероятното. Ако става дума за същата приказка, защото имаше и един механичен славей пък в друга подобна.Green Light написа:Аз не знам дали го обичах. Имаме два тома андерсенови приказки и двата съм прочел именно, като дете. Поне съм разбрал, че е нещо особено. Спомням си, че имаше една приказка, за принцеса, която искаше да се омъжи за този, който сътвори най- интересната техническа играчка. Накрая май нещо се счупи и тя май избра нещо банално, забравил съм. Много пъти я четох но нищо не разбрах. Всъщност не съм си я обяснил и до ден днешен, сигурно защото не съм я препрочитал.
Чудя се, дали е за деца? Андерсен това. Приказки без извод и без заклчение. Може би е точно за деца? Вкарва в главите им странен свят. И лош, и добър. Свят си.
П.П. Славея и розата ми беше супер любима. Много тъжна приказка.
Но пък ясна. Веднага я схванах и понеже явно не съм успявал с другите та затова сигурно в тая се влюбих. Обичам да разбирам нещата
За деца е - и не е само за деца. Сега като чета мъничките зеленички и разбирам какво толкова ме е пленявало у Андерсен - кара те да се поставиш на мястото на листните въшки. На оловния войник. На цветята на малката Ида. Да потънеш в светлинката на кибритената клечка... Наистина да видиш света по друг начин.
Иначе и аз така смятам. Света по друг начин. Това родителите не умеят да го покажат на децата си, другаде трябва да го видят. Ние представляваме естаблишмента и нищо наистина ново и нестандартно като мироглед не можем да предложим.
П.П. Но трябва да се опитваме. Задълже. Иначе лично аз ще загубя самоуважението си.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Да, бе, какво го нападнахте братята. На мене ми харесваха много.
(Ма то аз и в Хитлер намирам нещичко идейно...)
П.П. Не, тва в скобите е бъзик. Сори. Крива работа
(Ма то аз и в Хитлер намирам нещичко идейно...)
П.П. Не, тва в скобите е бъзик. Сори. Крива работа
Последно промяна от Green Light на 10.04.09, 10:09, променено общо 1 път.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Майтапя се, па ти. Все не ми се получава, напоследък.Мнемозина написа:Как бе, Дивите лебеди, Новите дрехи на царя, Малката кибритопродавачка, Огнивото, Принцесата и граховото зърно, Оле затвори очички, Снежната кралица, толкова много има още.Green Light написа:Той тоя Андерсън кво е писал, в края на краищата?
...
Ох.
Малката русалка.
Да, точно това си мислех - че не бих могла да разкажа на детето си Андерсенова приказка. Мога само да му я прочета.Green Light написа:
Май уцели. Механичния славей го помня, не е той. Уцели. Механичното чудо.
Иначе и аз така смятам. Света по друг начин. Това родителите не умеят да го покажат на децата си, другаде трябва да го видят. Ние представляваме естаблишмента и нищо наистина ново и нестандартно като мироглед не можем да предложим.
П.П. Но трябва да се опитваме. Задълже. Иначе лично аз ще загубя самоуважението си.
И това няма нищо общо с лошата ми памет. Но май би могло да се каже за всички действително авторски приказки.
Panta rhei...
И на мен, спокойно.Green Light написа:Майтапя се, па ти. Все не ми се получава, напоследък.Мнемозина написа:Как бе, Дивите лебеди, Новите дрехи на царя, Малката кибритопродавачка, Огнивото, Принцесата и граховото зърно, Оле затвори очички, Снежната кралица, толкова много има още.Green Light написа:Той тоя Андерсън кво е писал, в края на краищата?
...
Ох.
Малката русалка.
Просто си ги припомних и аз.
Panta rhei...
Re: Клуб на читателя
Точно защото има за какво...[unknown] написа:Абсолютна идиотщина са му приказките. Не знам защо го величаят. Само ужас докарва на децата. Това ли трябва да носи приказката...Мнемозина написа: Докато Андерсен... там има много, много тъга. И са така написани, че какъвто и да е краят, тъгата си остава у теб и нея помниш.
Учат на човещина.
Да видиш света на другите...
Да знаеш, че има и друг свят освен твоя, но най-важното, че светът на другите съществува едновременно с твоя свят...
Страхотни приказки са си...
Иначе любимите ми са разказваните и преразказани приказки от Николай Райнов
нищо, че има самовили и вампири... както и други фантазни образи -
нима при съвременните приказки не е така?! не е ли точно приказен герой Хари Потър, а Джоан Роулинг не приковава ли точно вниманието със стария похват напрежиение и страх....
Ми Толкин?!...
само дето на дължина взеха да порастват съвременните приказки, а като се вгледаш познатите битки добро-зло
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Re: Клуб на читателя
Вчера се бях сетила покрай темата за Райнов.holi_day написа: Иначе любимите ми са разказваните и преразказани приказки от Николай Райнов
нищо, че има самовили и вампири... както и други фантазни образи -
В такъв шаш бях като малка - неговият Педя човек е един гаден гном, зъл и крайно неприятен. Така и не свикнах с милия му образ в "Лека нощ, деца". Бях ужасно изненадана от проявленето му на чило човече, разказващо приказки. Мислех си, че тия от Телевизора нещо не са доразбрали.
Толкин (така като ми гледаш аватараholi_day написа:Ми Толкин?!...
само дето на дължина взеха да порастват съвременните приказки, а като се вгледаш познатите битки добро-зло
Не съм сигурна доколко разказва приказки и доколко си играе с митологиите.
Re: Клуб на читателя
Виж, тези на Николай Райнов и аз ги помня като страшнички - и то не заради самовилите и вампирите, с тях се спогаждах, ами едни черепи имаше накачени по оградата в една от приказките...holi_day написа: Точно защото има за какво...
Учат на човещина.
Да видиш света на другите...
Да знаеш, че има и друг свят освен твоя, но най-важното, че светът на другите съществува едновременно с твоя свят...
Страхотни приказки са си...
Иначе любимите ми са разказваните и преразказани приказки от Николай Райнов
нищо, че има самовили и вампири... както и други фантазни образи -
нима при съвременните приказки не е така?! не е ли точно приказен герой Хари Потър, а Джоан Роулинг не приковава ли точно вниманието със стария похват напрежиение и страх....
Ми Толкин?!...
само дето на дължина взеха да порастват съвременните приказки, а като се вгледаш познатите битки добро-зло
Тях не съм ги чела от дете, трябва да си ги припомня. Интересно как ли ще ми изглеждат сега.
Panta rhei...
Re: Клуб на читателя
Приказките (народните) също имат топла връзка с митологиите, само дето не би било точно да се каже, че си играят с тях.pocti_bezobidna написа:
Толкин (така като ми гледаш аватара) е Нумеро Уно отвсякъде.
Не съм сигурна доколко разказва приказки и доколко си играе с митологиите.
Уф, то мен ако питаш, всичко има връзка с митологиите. Така че по-добре не ме питай. Всеки си има увреждания.
Panta rhei...
Re: Клуб на читателя
Ами именно заради "играта" ми харесва.Мнемозина написа: Приказките (народните) също имат топла връзка с митологиите, само дето не би било точно да се каже, че си играят с тях.
:
И заради това, че връзката е с най различни митологии.
Библейски сюжет смесен с някоя скандинавска сага.