скарахме се

[shshtt]

Напротив, примера си е съвсем ок - важното е като родител да доставиш максимално радост на децата.
А те се радват много само на неща, които много искат.
Кое дете какво много иска може само който го познава да прецени - индивидуално е.

[Green Light]

всяка втора издадена книга в бг
беше от чандлър по едно време
тази мисъл съм ч пропуснално някои майки
са си ^&#$)( майката

Ама какво са ти виновни майките и аз в частност, като в темата си писал същото, което и аз казвам.
Купонът си е купон, а приятелството е съвсем друго нещо.
Да направиш купон, за да си намериш приятели... ми няма да се получи. Не купонът, приятелството.
Целта на купона трябва да е друга.

Ти ни занасяш, ама да кажа и нещо сериозно. Липсата на приятели в тинейджърска възраст може да е много гадно нещо. И това- да каниш хора у вас може много да помогне. Това е личен опит. Няма да се разпростирам, понеже ме мързи, но купоните у нас бяха желани и чакани от съучениците ми. От друга страна майка ми и татко ми ми съдействаха и не знам с удоволствие ли или без, но ни оставяха самички и спяха в роднини. Така се чувствах добре- популярен сред съучениците и подкрепян от родителите. И по тая може би причина нито едните, нито другите не съм разочаровал.
Не че не съм се оливал. Просто не го правех у нас... Леле.. бе, това е друга тема...
Исках да кажа, че всеки има две неща: приятелства и популярност. И докато сме в даскало и двете са много важни. Не ми казвай- аз не съм била "популярна", странях и т.н. През различните години е било различно, но повече или по- малко всеки от нас е имал "рейтинг"
Ама тва е сериозно, бе, ей! Ч! Няма да се смеете! Егати! Купона "у вас" е много важен. Обаче гледай: 200 човека и фойерверки е парвенющина, ако става въпрос за възрастен човек, нали? Защо да е различно ако става въпрос за 7мокласничка? Трябва да и се обясни.
Според мен Сноу иска нов ремонт, а мъжа и не дава. Това е. Купон, мечти, 200 човека, айде де!

[Мнемозина]

Ти ни занасяш, ама да кажа и нещо сериозно. Липсата на приятели в тинейджърска възраст може да е много гадно нещо. И това- да каниш хора у вас може много да помогне. Това е личен опит. Няма да се разпростирам, понеже ме мързи, но купоните у нас бяха желани и чакани от съучениците ми. От друга страна майка ми и татко ми ми съдействаха и не знам с удоволствие ли или без, но ни оставяха самички и спяха в роднини. Така се чувствах добре- популярен сред съучениците и подкрепян от родителите. И по тая може би причина нито едните, нито другите не съм разочаровал.
Не че не съм се оливал. Просто не го правех у нас... Леле.. бе, това е друга тема...
Исках да кажа, че всеки има две неща: приятелства и популярност. И докато сме в даскало и двете са много важни. Не ми казвай- аз не съм била "популярна", странях и т.н. През различните години е било различно, но повече или по- малко всеки от нас е имал "рейтинг"
Ама тва е сериозно, бе, ей! Ч! Няма да се смеете! Егати! Купона "у вас" е много важен. Обаче гледай: 200 човека и фойерверки е парвенющина, ако става въпрос за възрастен човек, нали? Защо да е различно ако става въпрос за 7мокласничка? Трябва да и се обясни.
Според мен Сноу иска нов ремонт, а мъжа и не дава. Това е. Купон, мечти, 200 човека, айде де!

Не, не ви занасям изобщо.
Връзката "купон - приятелство" Сноу я направи и затова коментирам точно това.
Иначе номерът с популярността и купоните ми е ясен, но той е нещо друго.

Виж, другото, което казваш, е доста в целта, поне според мен. Къде е границата между посичането на мечтите и подреждането на някакви ценности, което все пак също е редно да опитаме да покажем на децата си.

[Stranniche]

поводът беше, че голямата разказа за своя позната, която като свършила 7ми клас, баща и направил купон с 200 човека (аз предполагам, че цифрата е силно преувеличена, но тя я е възприела буквално) и че тя също мечтаела за такъв купон

Трудно е, когато децата се сравняват едно с друго.
Учех в училище, в което част от децата бяха на т.нар. номенклатура. Веднъж вървях по "Витошка" с две съученички и едната се "оплака", че имала 70 лева у себе си, които трябвало да похарчи, защото на другия ден щели да й дадат нови. По времето на бозата от 4 и от 6 ст., на мен 2-3 лева ми се струваха огромна сума. Тогава и през ум не ми мина да искам да съм на мястото на това момиче, защото родителите ми ми купуваха книжки, даваха ми стотинки за някоя суха паста или баничка - повече не ми трябваше.
Но когато същата съученичка се върна с разкази от Сингапур... ами нещо ми тепна наистина. Разбирах обаче, че това е неизпълнима мечта и се научих да "си знам мястото" и да не искам истински това което исках...

Не е хубаво да се расте с такава психика. Важно е родителите да знаят как да обяснят на децата си границите на възможното без да накърняват способностите им за мечтаене и самочувствието.

[snowprincess]

поне до сега аз не съм видял някой да си е променил съдбата
вероятно няма и да видя
но е хубаво човек да наблюдава ентусиасти макар да е доста цинично понякога:-)

моля те, дай ми дефиниция за съдба, сериозно питам
какво човек не може да промени с решенията и действията си - към какаво са насочени интересите му, каква работа ще работи, кои от хората, които срещне по пътя си ще станат значими за него, дали и кога да се омъжи/ожени... какво
с каква точност твоята наука изчислява и познава миналото на човек

[snowprincess]

1. намерили за какво да се карат
2. купон с 200 човека е яко, особено като си на 14
3. преди последния купон, който прави дъщеря ми бяха зададени въпроси "може ли да има наргиле? може ли да вземеш лимони и текила? може ли вие с татко да не сте в къщи?" добре, че бях седнала...

не бе, скарване е силна дума в случая
ние като се "караме" си мълчим и липсва диалог
мъж ми го е страх да спори с мен, беше някакво обвинение за момента

на мен купони едно време не са ми липсвали, вечно движех в различни компании, но за дъщеря ми това е нещо непознато и ново, затова се учудих

и на мен ми зададе този въпрос, но още обмислям отговора - може ли вие с татко да не сте в къщи?

[snowprincess]

Баси!:blink:
Това абитуриентски бал ли е или? И какво като е завършила 7-ми клас? Голяма работа! Или това ще й е стимула да завърши и 8-ми?:rotfl24: А после като една циганка с която работех - била със средно образование, защото учила до четвърти клас, а четвърти клас е средата на осми.
Фукарията няма край и не познава граница - това не е мечта, а съревнование кой е по-по-най. Не позволявай на децата да бъдат увлечени в такава надпревара.

За училище и оценки пари/материални награди не бива да има!

Иначе от моят скромен опит да ти кажа, един купон с целия клас + някое и друго другарче, за РД, добре ще й се отрази. По това време(13г) моята си правеше купоните сама в къщи - ние подготвяхме материалното, а тя правеше подредбата и след това почистването. След 16 започнаха да се събират по заведения или дискотеки.

Не всяка прищявка е мечта - спекулират мъниците малки!

даже няма да е целия клас, поиска да са около 15-16 човека за рд

[snowprincess]

всеки си прави каквото може
и според детето
за едно може едно
за друго - друго
в конкретната ситуация
съм сигурен
че не може да напише списък с 20
а не с 200 човека

и аз съм убедена в това, което казваш
дори я попитах откъде мисли, че може да намери толкова народ, при положение, че се разбира само с половината деца от класа си и още толкова от каратето, но тя само вдигна рамене

[snowprincess]

Това, разбира се, е чудесно, стига заедно с урока, че понякога е по-хубяво докато го мечтаеш, отколкото когато го получиш, да се получи и урока, че всяка мечта си има своята цена (грозна дума, знам), че за да ти се сбъдне мечтата трябва (зверски понякога) да се потрудиш...
(просто мнение)

ПП Да, аз също бих се постарал да стане.

тя много повече се труди, отколкото се забавлява

[snowprincess]

Сноу, бая си мислех какво да ти кажа, но май заемам плътно позицията на мъжа ти. Че купон с 200 човека е романтична мечта за 7мокласничка, може да реши само много романтична майка. Купон с 200 човека 7 ми клас е е глезотия, а осъществяването му е разглезване. Аз бих го заявил на Терминаторите, без да обяснявам повече.

хм, романтична майка
срина ми се имиджа на желязната лейди

[snowprincess]

Ами аз ти казах, за мен това не е мечта.

И във всички случаи идеята за купон за 200 души не е свързана с търсене на приятелство. А ако наистина за нея е свързана (ей това трябва да провериш) е добре да си поговорите за това що е приятелство.
Но ми се струва, че ти наистина виждаш своето обяснение в желанието й, а не нейното.
Нещо такова.

да, възможно е да виждам своето обяснение, но тя каза "мечтая", не го измислих аз
може да се е появила потребност от приобщаване към голяма група хора, щото тя до момента е като вълк единак (две приятелки само, едната от които почина миналата година)

[snowprincess]

Ами как се чувствам в подобни ситуации- неловко или леко виновно може би, а също и озадачена и възхитена.
Не си спомням в будно състояние да съм мечтала - при мен всичко е план, така че съм споделяла с родителрте си само планове.
Ако нещо ми се е струвало невъзможно или пък прекалено трудно за тях - не съм си позволявала да го искам или споделям.
Хлапетата ми споделят неосъществими за момента мечти, като кой къде щял да учи, какво щял да постигне и пр. Мигам само насреща им и казвам че незнам - може и да може да стане но аз не знам как.

Така де, отклоних се - значи когато те искат нещо, правя всичко по силите си, защото вярвам, че за да го кажат гласно, значи наистина го искат.
Пример - сина ми до тази година не си беше празнувал рождения ден, въпреки че сме му предлагали. Сега стана на 18 год. и каза, че исска купон с 30 и повече човека, но да не е в кръчма, а на хижа. Сто телефона навъртях - никъде на евтините места не искаха да ги пуснат. Накрая купонясваха вкъщи - определихме бюджет от 200 лв и напазарувахме със сина,приготвих им 100 сандвича и други работи, чаши и чинии за еднократна употреба, изнесохме повечето мебели, чупливи неща и картините, обиколихме съседите да предупредим че няма да спят нощес и отидохме да спим у едни приятели.
По-щастлив не си спомням да съм го виждала - струваше си нанагорнището.

Ако си сигурна, че не е прищявка и можеш да си го позволиш - направи й жеста с купона

а аз на моите казвам, че всичко, към което се стремят ще стане, няма невъзможни неща
днес голямата е на изпит за степен в каратето, довечера ще се върне със син колан, убедена съм в това
родителите трябва да държим в мислите си успеха на децата си, не провала им

няма как да и направя купон с 200 човека, нереално е за момента, но ако много го иска, един ден ще го има

[snowprincess]

Не съм съгласен. Според мен примера, който си дала с теб и сина ти е противоположен на съвета ти. Децата, малките, не знаят къде е границата между мечтата и прищявката. Трябва някой да им го каже, самички няма да го разберат.

ако под прищявка разбираш - тропане с крака, плач и искане - децата ми не са такива
беше просто премрежен поглед - ех, колко хубаво би било и аз да имам такъв купон
знаят границата, което пък не означава, че няма да се опитат да я променят ако познават майка си и баща си добре, щото има 50%-50% шанс

[snowprincess]

Според мен Сноу иска нов ремонт, а мъжа и не дава. Това е. Купон, мечти, 200 човека, айде де!

къв нов ремонт, от три месеца сме в нова къща и този още не е свършил
не бъди лош пророк и не ме плаши за последствията от рд следващия месец

[snowprincess]

Не, не ви занасям изобщо.
Връзката "купон - приятелство" Сноу я направи и затова коментирам точно това.
Иначе номерът с популярността и купоните ми е ясен, но той е нещо друго.

Виж, другото, което казваш, е доста в целта, поне според мен. Къде е границата между посичането на мечтите и подреждането на някакви ценности, което все пак също е редно да опитаме да покажем на децата си.

при всички положения ще са наложени от родителите ценности, на по-късен етап ще си изградят свои

[snowprincess]

Трудно е, когато децата се сравняват едно с друго.

голямата се сравнява с другите само по учене, хем е горда от това, че е успешна ученичка и знае повече от връсниците си, хем и е мъчно, че те не могат да оценят труда и
но аз и казах, че може да те оценява човек, който е постигнал поне колкото теб или повече, за другите е невъзможно
за материални неща не се сравнява

[Мнемозина]

Но ми се струва, че ти наистина виждаш своето обяснение в желанието й, а не нейното.
Нещо такова.

да, възможно е да виждам своето обяснение, но тя каза "мечтая", не го измислих аз
може да се е появила потребност от приобщаване към голяма група хора, щото тя до момента е като вълк единак (две приятелки само, едната от които почина миналата година)

Ако е така, както казваш, то би трябвало някъде да я има тая голяма и сплотена група хора. Защото ме съмнява тя да се получи изведнъж на еднократен купон.
То точно това се опитвах и да кажа по-горе, де - че купонът става "мечтаният купон", когато имаш идеята за хората, които ще бъдат там.

Аз само за една такава голяма и сплотена група от хора се сещам в момента и... абе много е подозрително, Сноу, девойката ли иска купон наистина? Я пак си помисли, направи си един самоанализ...

[bead_]

и на мен ми зададе този въпрос, но още обмислям отговора - може ли вие с татко да не сте в къщи?

ако може да сте си вкъщи ти го препоръчвам горещо

[Глас в пустиня]

даже няма да е целия клас, поиска да са около 15-16 човека за рд

Така става. В началото си помислих, че си хукнала да организираш голямото(200 човека) парти.

[bead_]

при всички положения ще са наложени от родителите ценности, на по-късен етап ще си изградят свои

химера е, че можем да им налагаме ценностите си. особено на будни, мислещи, любопитни деца.

понякога наблюдавам със страх девойката вкъщи. има ужасно много информация, мощни вълни от разни модни увлечения, "отворени" по-големи приятели...

в един момент ми обясни, че марихуаната не е нищо страшно и опасно, след това видях неин съученик /една година по-голям, но се движат в една компания/ с огромна татуировка на че на рамото, сега пък някакви расистки идеи дочува /гледам, че си е свалила от замунда два филма за хитлер, чете вазов, но с друго око - ксенофобско/, едно съседче пък се беше нарязало цялото - емо /тия емо на мен ми напомнят накогашните пънкари и много ме стряскат/. забравих - гледа анимета

да налагам... не се виждам в тази роля, а след 1-2 години съвсем ще отпадне подобна силова позиция. а и не знам дали ще бъда права да налагам каквото и да е. това не ме спира непрекъснато да говорим, да излагам своето виждане за живота, да разказвам моята версия за това или онова събитие. но по очите й познавам, че вече се съмнява в думите ми, задава въпроси, контрира ме. разговоряме дълбоко и стойностно. радвам се от една страна, от друга /май се повтарям/ се плаша. честно казано не ми се е случвало скоро да обсъждам Важните неща с някого толкова сериозно /може би такива разговори съм имала аз с баща ми преди години/ и знам, че всяка моя дума, казана или премълчана, може да промени отношенията ни.

[Мнемозина]

при всички положения ще са наложени от родителите ценности, на по-късен етап ще си изградят свои

Говорех за показване, а не за налагане. На собствената ценностна йерархия.
Което ние неминуемо правим за децата си и няма как да избягаме от това.
Точно колкото и не можем да им я наложим тая своя ценностна йерархия.

И колкото и да ни е тъжно, ограничителната на моменти родителска роля също не можем да избегнем, колкото и да ни се иска.

[Quid]

оставете децата на мира бре
кво сте се вторачили такива:-)

[Мнемозина]

оставете децата на мира бре
кво сте се вторачили такива:-)

Кви деца бе, с майките е проблемът, не разбра ли?

[Quid]

не
не разбрах
може и да е валяло

[vyara]

при всички положения ще са наложени от родителите ценности, на по-късен етап ще си изградят свои

химера е, че можем да им налагаме ценностите си. особено на будни, мислещи, любопитни деца.

понякога наблюдавам със страх девойката вкъщи. има ужасно много информация, мощни вълни от разни модни увлечения, "отворени" по-големи приятели...

в един момент ми обясни, че марихуаната не е нищо страшно и опасно, след това видях неин съученик /една година по-голям, но се движат в една компания/ с огромна татуировка на че на рамото, сега пък някакви расистки идеи дочува /гледам, че си е свалила от замунда два филма за хитлер, чете вазов, но с друго око - ксенофобско/, едно съседче пък се беше нарязало цялото - емо /тия емо на мен ми напомнят накогашните пънкари и много ме стряскат/. забравих - гледа анимета

да налагам... не се виждам в тази роля, а след 1-2 години съвсем ще отпадне подобна силова позиция. а и не знам дали ще бъда права да налагам каквото и да е. това не ме спира непрекъснато да говорим, да излагам своето виждане за живота, да разказвам моята версия за това или онова събитие. но по очите й познавам, че вече се съмнява в думите ми, задава въпроси, контрира ме. разговоряме дълбоко и стойностно. радвам се от една страна, от друга /май се повтарям/ се плаша. честно казано не ми се е случвало скоро да обсъждам Важните неща с някого толкова сериозно /може би такива разговори съм имала аз с баща ми преди години/ и знам, че всяка моя дума, казана или премълчана, може да промени отношенията ни.

Чуйте кака ви какво ще ви рече. За налагане изобщо няма смисъл да говорим. Изклювам го изобщо. Но ценностите и примерът на родителя остават. Много надълбоко, защото в тази възраст на повърхността бушуват, както казваш, толкова влияния, че другото няма как да не остане на заден план. Но то си е там, вярвай в това.
При постъпките спрямо децата е като всяка друга житейска ситуация - избор - да действаш ли съобразно собствените си критерии, принципи и ценности в дадена ситуация или да се направиш, че тях ги няма в името на нечие "добруване" (най-често криворазбрано). Та така. Човек носи отговорност за постъпките си (или пасуването си) в контекста на всяка една ситуация и стъпка в живота си. И колкото е по-неотклонен в това, толкова е по-възможно да повлияе на ценностите и постъпките на лутащите се около себе си.

[Remmivs]

а сдобрихте ли се

не съм чел темата

луднал съм

пак

[Мнемозина]

Човек носи отговорност за постъпките си (или пасуването си) в контекста на всяка една ситуация и стъпка в живота си. И колкото е по-неотклонен в това, толкова е по-възможно да повлияе на ценностите и постъпките на лутащите се около себе си.

Човек някак влияе на света изобщо, дори и просто присъствайки в него по своя си начин, бивайки това, което е... Много силно го усещам това напоследък и не зная страшно ли е или хубаво.

[bead_]

Чуйте кака ви какво ще ви рече. .

1. никва кака не си ни ти!
2. всичко останало - вАжи

[bead_]

Говорех за показване, а не за налагане. На собствената ценностна йерархия.

.

да, да, абсолютно си права. показваме я. непрекъснато, то от себе си не можем да избягаме. но те растат като гъби след дъжд и някак се разпардушинват всякакви ценностни йерархии. дано остава в бек офиса онова, което винаги съм искала да притежават и да ценят у другите. ама пък ако не... коя съм аз да се бъркам!!!

в органичителната родителска роля съм също много силна. обаче напоследък само мъненкият хваща дикиш. възрастта му е такава - жадно поглъща всичко, което чуе и види. послушен е.

[Мнемозина]

Говорех за показване, а не за налагане. На собствената ценностна йерархия.

.

да, да, абсолютно си права. показваме я. непрекъснато, то от себе си не можем да избягаме. но те растат като гъби след дъжд и някак се разпардушинват всякакви ценностни йерархии. дано остава в бек офиса онова, което винаги съм искала да притежават и да ценят у другите. ама пък ако не... коя съм аз да се бъркам!!!

в органичителната родителска роля съм също много силна. обаче напоследък само мъненкия хваща дикиш. възрастта му е такава - жадно поглъща всичко, което чуе и види. послушен е.

Остава.
Вгледай се в себе си и в собствените си родители и ще се успокоиш.
Това им е работата сега на децата - да разпердушинват йерархиите, за да си ги подредят после пак вече като свои и по своя си начин, както им пасва. Нашата работа сега е да си пеем, каквото си знаем, за да ни се съпротивляват тайно или явно.

За нас трудното е, че самото общество е в някакъв пубертет без голяма надежда за порастване. Но ще го сборим и това.