Беше завършил някакъв телефонджийски техникум преди следването си. Родителите му в провинцията много бедни - не могат да му помагат. Тогава стипендии за бедност нямаше.
Но той кандидатствал вече с план в главата.
Беше си намерил една хубава квартира и близо до университета, там са скъпи. Гарсониерка на ІІ ет. над телефонна кабинка на улицата и се беше свързал с нея. Беше си изкарал апарат в кухнята, баш над кабината. И всичките мамини синчета и дъщерички от провинцията ходеха при него да се обаждат на семействата си, на тамошните си гаджета и т.н. на УЛТРА НИСКИ ТАРИФИ, при това засичани грубо. Разговорите бяха платими и в домашни наденици, ракии и вина. Пък сигурно и по някои по-неконвенционални варианти на бартерната търговия.
По време на студентстването ми апаратите от телефонните кабинки вече можеха да се набират. Номерата им ге пишеше на едни метални табелки отстрани на апарата. Та този колега можеха и да го търсят разни гаджета, мама и тате...