Минаването през Кърджали не представляваше интерес - този град ми е до болка познат :) Видяхме от високо новото водно огледало в града, минахме покрай разклона за плаващите ресторанти и продължихме по един селски път към село със съвсем тематичното име Дъждовница. Преди това спряхме да поснимам яз. Кърджали от високо:


В селото беше първата изненада - минахме през него по това, което се водеше за главен път, и излезнахме от другата му страна на нещо, което също би трябвало да е главен път, но беше широк колкото да мине една кола само и леко перфориран на места :). След първите няколко метра, в които се питахме това ли е пътя и "в какво се забъркахме" реших да продължим напред. Според единсвеният знак още в Кърджали, до пещерата имаше има-няма 22 километра - значи ни оставаха 10тина след селото... Ще карам още 3-4 км, викам, па после ще му мислим. Първият знак, че сме на прав път, бяха едни скални ниши, които видяхме първо на картата а после и на живо. Спряхме и се поразходихме по една полускрита в храстите пътека...






В далечината видяхме скално конче - нова планинска порода

Тръгнахме си след като намерихме разхвърляни по земята кости и един динозавърски зъб до тях

Продължихме по лъкатушещото пътче покрай направените на всеки завой чешми още няколко километра. Чудно нещо - толкова години прекарвам толкова време в този регион и никога не съм ходил в тази посока... Накрая виждаме малка отбивка от пътя и табела - от там тръгва пътеката за пещерата. Пътеката е нова, или поне беседките и местата за почивка са нови - явно изградени по някой от еко-проектите. Още на първата беседка виждаме една жена - отказала се да се катери с нейната група и чака да се върнат. Според нея пътя е доста като време и е изкачване през цялото време. Тръгваме...






Мда. Час и малко катерене. Виждаме пещерата в далечината


Последните метри са вече по равно. Ето една почти 360 градусова панорама:

В ляво горе се вижда малко червено покривче - това е последното място за почивка от пътеката. Доста по-солидно от другите, с огнище, масичка... Има и оставени дърва, сол и подпалки вътре...


Там е и последния пътеуказател :)

И последните метри до пещерата...












Слизането е почти толкова трудно, но поне доста по-бързо. Успяваме да стигнем до колата почти без падания. Добре, че основно падат по-младите участници в експедицията, а на тях и по-малко им се отразява


Изпиваме цялата налична вода в колата (странно, но при цялото изобилие на чешми покрай пътя, по пътеката нямаше нито една - само онова кладенче от сминката, от което не посмяхме да пием)... товарим се и тръгваме обратно. Едно последно спиране за сминка на "Чудовището от Лох Кърджали"

и продължаваме. Спирахме да разгледаме и Главатарския хан до язовира, пием по кафе там и се прибираме за заслужена почивка