Време за поезия
Време за поезия
***
Само на едно отговор нямам:
Как бихме живели с теб, двамата,
под монотонния дъжд на годините,
с догорели страсти в камината,
ти – ревнив,
аз – подозрителна,
зад нежната грижа – с ненавист скрита,
затворени в тежки мълчания....
Когато тъгувам за тебе отчаяно,
казвам си с усмивка изкуствена:
- Да, спасихме от делника нашето чувство!
А душата, глупачка, все пита безмислено:
Как бихме живели с теб, двамата,
под неравния дъжд на годините,
с дълга букова жар в камината,
ти - добър,
аз - търпелива,
два свята, които един в друг преливат,
неизчерпаеми като океан ....
Но отговор няма.
Станка Пенчева
Само на едно отговор нямам:
Как бихме живели с теб, двамата,
под монотонния дъжд на годините,
с догорели страсти в камината,
ти – ревнив,
аз – подозрителна,
зад нежната грижа – с ненавист скрита,
затворени в тежки мълчания....
Когато тъгувам за тебе отчаяно,
казвам си с усмивка изкуствена:
- Да, спасихме от делника нашето чувство!
А душата, глупачка, все пита безмислено:
Как бихме живели с теб, двамата,
под неравния дъжд на годините,
с дълга букова жар в камината,
ти - добър,
аз - търпелива,
два свята, които един в друг преливат,
неизчерпаеми като океан ....
Но отговор няма.
Станка Пенчева
Страхотна тема:)
За поезия времето винаги е добро, а сега си е тъкмо прелестно, с това слънце, което не иска да пусне снега:))
А Станка Пенчева си ми е една от любимите.
Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева
УРОЦИ ПО СОЛФЕЖ
ти си като инструмент с ужасно много струни
/бас държа, че сам не знаеш точно колко/
някои от дълго време са изключени
и оставят прашни улейчета в пръстите,
когато ги докосна
ти си като инструмент с ужасно много струни
и половината вибрират само в моите ръце
някои са малко дрезгави
/понякога направо груби/
но после дръпвам нежните
и се превръщаш в лунен шепот
ти си като инструмент с ужасно много струни
и трябва много да внимавам, за да извлека акорди
и когато ги откривам
се споглеждаме учудени
колко музика се крие
в четири ръце
сплетени мажорно
http://www.litclub.com/library/nbpr/mse ... /uroci.htm
А Станка Пенчева си ми е една от любимите.
Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева
УРОЦИ ПО СОЛФЕЖ
ти си като инструмент с ужасно много струни
/бас държа, че сам не знаеш точно колко/
някои от дълго време са изключени
и оставят прашни улейчета в пръстите,
когато ги докосна
ти си като инструмент с ужасно много струни
и половината вибрират само в моите ръце
някои са малко дрезгави
/понякога направо груби/
но после дръпвам нежните
и се превръщаш в лунен шепот
ти си като инструмент с ужасно много струни
и трябва много да внимавам, за да извлека акорди
и когато ги откривам
се споглеждаме учудени
колко музика се крие
в четири ръце
сплетени мажорно
http://www.litclub.com/library/nbpr/mse ... /uroci.htm
Re: Време за поезия
10х - много истинско и много вярно...Semiramis написа:***
Само на едно отговор нямам:
Как бихме живели с теб, двамата,
под монотонния дъжд на годините,
с догорели страсти в камината,
ти – ревнив,
аз – подозрителна,
зад нежната грижа – с ненавист скрита,
затворени в тежки мълчания....
Когато тъгувам за тебе отчаяно,
казвам си с усмивка изкуствена:
- Да, спасихме от делника нашето чувство!
А душата, глупачка, все пита безмислено:
Как бихме живели с теб, двамата,
под неравния дъжд на годините,
с дълга букова жар в камината,
ти - добър,
аз - търпелива,
два свята, които един в друг преливат,
неизчерпаеми като океан ....
Но отговор няма.
Станка Пенчева
Това, че отговор няма ... дали не е красиво?
-
чикчирик
По равно
За теб е душата, а тялото - мое,
изтръпнало, тежко, потъващо бавно
за теб е росата, сланата е моя,
мирише на пръст, закопана във цвете,
но ти си бръшляна, а аз съм стената,
и гърлото аз, а писъкът - ти...
Изотведрост
Родоският колос, второто чудо на света,
кърши ръце под проливния дъжд.
Ти си цялата омацана в цветовете на дъгата,
а шнурчетата на дългата ти рокля,
танцуват по Берингово море.
Моят ледоразбивач е розово папагалче,
пърхащо в джунглата на твоето недоумение.
Туземци махат с басмени кърпи и мънисто,
ситно като граховото зърно под твоето дюшече.
Самарканд е опнал диви пъпешови палати,
а твоите нежни тръпчинки от отложени усмивки
са моят харем от очарование.
Попови лъжички щъкат в бистрото на очите ни,
наченали сме своя полет през картина на Шагал,
по невидимата въжена люлка на слънцето...
Христо Стоев
За теб е душата, а тялото - мое,
изтръпнало, тежко, потъващо бавно
за теб е росата, сланата е моя,
мирише на пръст, закопана във цвете,
но ти си бръшляна, а аз съм стената,
и гърлото аз, а писъкът - ти...
Изотведрост
Родоският колос, второто чудо на света,
кърши ръце под проливния дъжд.
Ти си цялата омацана в цветовете на дъгата,
а шнурчетата на дългата ти рокля,
танцуват по Берингово море.
Моят ледоразбивач е розово папагалче,
пърхащо в джунглата на твоето недоумение.
Туземци махат с басмени кърпи и мънисто,
ситно като граховото зърно под твоето дюшече.
Самарканд е опнал диви пъпешови палати,
а твоите нежни тръпчинки от отложени усмивки
са моят харем от очарование.
Попови лъжички щъкат в бистрото на очите ни,
наченали сме своя полет през картина на Шагал,
по невидимата въжена люлка на слънцето...
Христо Стоев
ЛИРИЧЕСКАЯ
ЛИРИЧЕСКАЯ
Марине
Здесь лапы у елей дрожат на весу,
Здесь птицы щебечут тревожно.
Живешь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.
Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,
Пусть дождем опадают сирени -
Все равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели.
Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света.
И думаешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.
Пусть на листьях не будет росы поутру,
Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,-
Все равно я отсюда тебя заберу
В светлый терем с балконом на море.
В какой день недели, в котором часу
Ты выйдешь ко мне осторожно?
Когда я тебя на руках унесу
Туда, где найти невозможно?
Украду, если кража тебе по душе,-
Зря ли я столько сил разбазарил?
Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял!
1969
Владимир Высоцкий
Марине
Здесь лапы у елей дрожат на весу,
Здесь птицы щебечут тревожно.
Живешь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.
Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,
Пусть дождем опадают сирени -
Все равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели.
Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света.
И думаешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.
Пусть на листьях не будет росы поутру,
Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,-
Все равно я отсюда тебя заберу
В светлый терем с балконом на море.
В какой день недели, в котором часу
Ты выйдешь ко мне осторожно?
Когда я тебя на руках унесу
Туда, где найти невозможно?
Украду, если кража тебе по душе,-
Зря ли я столько сил разбазарил?
Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял!
1969
Владимир Высоцкий
Re: Страхотна тема:)
ужасно много ми хареса! Благодаря ти!Глен написа: Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Re: ЛИРИЧЕСКАЯ
Много любимо:Remmivs написа:
Александр Кочетков
БАЛЛАДА О ПРОКУРЕННОМ ВАГОНЕ
- Как больно, милая, как странно,
Сроднясь в земле, сплетясь ветвями,-
Как больно, милая, как странно
Раздваиваться под пилой.
Не зарастет на сердце рана,
Прольется чистыми слезами,
Не зарастет на сердце рана -
Прольется пламенной смолой.
- Пока жива, с тобой я буду -
Душа и кровь нераздвоимы,-
Пока жива, с тобой я буду -
Любовь и смерть всегда вдвоем.
Ты понесешь с собой повсюду -
Ты понесешь с собой, любимый,-
Ты понесешь с собой повсюду
Родную землю, милый дом.
- Но если мне укрыться нечем
От жалости неисцелимой,
Но если мне укрыться нечем
От холода и темноты?
- За расставаньем будет встреча,
Не забывай меня, любимый,
За расставаньем будет встреча,
Вернемся оба - я и ты.
- Но если я безвестно кану -
Короткий свет луча дневного,-
Но если я безвестно кану
За звездный пояс, в млечный дым?
- Я за тебя молиться стану,
Чтоб не забыл пути земного,
Я за тебя молиться стану,
Чтоб ты вернулся невредим.
Трясясь в прокуренном вагоне,
Он стал бездомным и смиренным,
Трясясь в прокуренном вагоне,
Он полуплакал, полуспал,
Когда состав на скользком склоне
Вдруг изогнулся страшным креном,
Когда состав на скользком склоне
От рельс колеса оторвал.
Нечеловеческая сила,
В одной давильне всех калеча,
Нечеловеческая сила
Земное сбросила с земли.
И никого не защитила
Вдали обещанная встреча,
И никого не защитила
Рука, зовущая вдали.
С любимыми не расставайтесь!
С любимыми не расставайтесь!
С любимыми не расставайтесь!
Всей кровью прорастайте в них,-
И каждый раз навек прощайтесь!
И каждый раз навек прощайтесь!
И каждый раз навек прощайтесь!
Когда уходите на миг!
1932
Re: Страхотна тема:)
Радвам се, че ти е допаднала тази лирика, затова си позволявам да споделя с теб още едно име на автор, чиито стихове определено докосват-latrevw написа:ужасно много ми хареса! Благодаря ти!Глен написа: Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева
Дарина Маринова
Имам малко време - да се върна,
После още миг - да си отида,
Тихо като скреж да те прегърна,
Мълком през ключалка да те видя.
После да поискам да те имам,
Цялата да бъда грях и тяло
Без да видя блудницата зима
Как те заличава с мъртво бяло.
http://liternet.bg/library/bl/m/dmarin.htm
А аз ти благодаря, че прочете и сподели!:)
Re: Страхотна тема:)
хехехе...Глен написа:Радвам се, че ти е допаднала тази лирика, затова си позволявам да споделя с теб още едно име на автор, чиито стихове определено докосватlatrevw написа:ужасно много ми хареса! Благодаря ти!Глен написа: Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева
може и с мен да споделиш
тук всеки чете всичко и ако не се изказва /за справка - темата на Полковника/ ...
сигурна съм, че и на още хора им допада
не върви някак по цял ден да си благодарим и да се похвалваме
хах
Хах, не върви разбира се,
аз реших автоматично, че всички го четат:)
А за благодарствията не ми обръщай внимание, аз си имам някакво вярване, че е много важно да намериш начин да благорадиш, дори и по незначителен повод.
На теб благодаря за темата.
Понякога думите не стигат:)
аз реших автоматично, че всички го четат:)
А за благодарствията не ми обръщай внимание, аз си имам някакво вярване, че е много важно да намериш начин да благорадиш, дори и по незначителен повод.
На теб благодаря за темата.
Понякога думите не стигат:)
Re: хах
това звучи нежно...Глен написа:Хах, не върви разбира се,
аз реших автоматично, че всички го четат:)
А за благодарствията не ми обръщай внимание, аз си имам някакво вярване, че е много важно да намериш начин да благорадиш, дори и по незначителен повод.
На теб благодаря за темата.
Понякога думите не стигат:)
пускай и други любими неща, а тук, в клуба, много се кефя, когато хората пускат любими стихове, музика... нямам време, или може би търпение, да се ровя.
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Re: Страхотна тема:)
хм...Semiramis написа:хехехе...Глен написа:Радвам се, че ти е допаднала тази лирика, затова си позволявам да споделя с теб още едно име на автор, чиито стихове определено докосватlatrevw написа:ужасно много ми хареса! Благодаря ти!Глен написа: Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева
може и с мен да споделиш
тук всеки чете всичко и ако не се изказва /за справка - темата на Полковника/ ...
сигурна съм, че и на още хора им допада
не върви някак по цял ден да си благодарим и да се похвалваме
що не казвате, че е Поручик, не Полковник
другото все някой го е казал
- поручик Ржевски
- Мнения: 252
- Регистриран на: 01.10.06, 19:33
Re: Страхотна тема:)
Охо - повишихте ма в звание.... още малко и доцент ша станаSemiramis написа:хм...Semiramis написа:хехехе...Глен написа:Радвам се, че ти е допаднала тази лирика, затова си позволявам да споделя с теб още едно име на автор, чиито стихове определено докосватlatrevw написа:ужасно много ми хареса! Благодаря ти!Глен написа: Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева
може и с мен да споделиш
тук всеки чете всичко и ако не се изказва /за справка - темата на Полковника/ ...
сигурна съм, че и на още хора им допада
не върви някак по цял ден да си благодарим и да се похвалваме
що не казвате, че е Поручик, не Полковник
другото все някой го е казал
Re: Страхотна тема:)
тцпоручик Ржевски написа:Охо - повишихте ма в звание.... още малко и доцент ша станаSemiramis написа:хм...Semiramis написа:хехехе...Глен написа:Радвам се, че ти е допаднала тази лирика, затова си позволявам да споделя с теб още едно име на автор, чиито стихове определено докосватlatrevw написа:ужасно много ми хареса! Благодаря ти!Глен написа: Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева
може и с мен да споделиш
тук всеки чете всичко и ако не се изказва /за справка - темата на Полковника/ ...
сигурна съм, че и на още хора им допада
не върви някак по цял ден да си благодарим и да се похвалваме
що не казвате, че е Поручик, не Полковник
другото все някой го е казал:lol:
вероятно другарю, ще спрете при последното мъжко звание - демек капитан...нагоре ... знаеш какви стават и ми е жал да те увреждам. още.
Re: Страхотна тема:)
Глей само да не станеш като любимия ми преподавател по ОЗННС. Влиза, начи, той и казва: "Добър ден! Името ми е Доцент Полковник Минчев":rotfl24::rotfl24:поручик Ржевски написа: Охо - повишихте ма в звание.... още малко и доцент ша стана:lol:
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: Време за поезия
* * *
И голото ти тяло е пустиня.
Няма къде да закачиш своите устни.
И все пак в безкрая й
намерих една
вдлъбнатина от пъпна връв.
Тя беше събрала, като око на кладенец,
глътка жива вода
за моите рани…
Венко Евтимов
И голото ти тяло е пустиня.
Няма къде да закачиш своите устни.
И все пак в безкрая й
намерих една
вдлъбнатина от пъпна връв.
Тя беше събрала, като око на кладенец,
глътка жива вода
за моите рани…
Венко Евтимов
-
Jean Moore
- Мнения: 6
- Регистриран на: 11.01.07, 23:05
Re: Време за поезия
И щом не мога да те имам целият,
ще трябва част по част да те открадвам,
да те жадувам тайно и мъчително
и вечно да търся, до побъркване....
Започвам да те мразя
и наистина
от липсата ти чувствам се изстинала,
отчаяна, ограбена, погубена
душата ми се лута като скитница.
Умората връхлита неочаквано
от жертви и компромиси пробудена.
Не ме поставяй повече на изпитания!
Не искам да те мразя!
Обичам те!
ще трябва част по част да те открадвам,
да те жадувам тайно и мъчително
и вечно да търся, до побъркване....
Започвам да те мразя
и наистина
от липсата ти чувствам се изстинала,
отчаяна, ограбена, погубена
душата ми се лута като скитница.
Умората връхлита неочаквано
от жертви и компромиси пробудена.
Не ме поставяй повече на изпитания!
Не искам да те мразя!
Обичам те!
Re: Време за поезия
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Re: Време за поезия
Semiramis написа:***
Може би ти спиш,
а аз съм будна!
И дразня се от твойто похъркване!
Но знам- побутна ли те-
ти ще кажеш":Мило,
така ми е добре,
сънувам теб!"
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Нека си спомним и класиката...
* * *
Девойко, твоите очи
са истински сапфири.
Щастлив мъжът, в когото те
с любов сега се взират!
Елмаз е твоето сърце –
как всичко осиява!
Щастлив мъжът, комуто то
в любов се обещава.
Рубин е твоята уста,
не зная по-чаровна.
Щастлив мъжът, комуто тя
нашепва реч любовна!
Да знаех този мъж щастлив
и срещнех го случайно
е гората сам – ще се прости
с туй щастие безкрайно.
Хайнрих Хайне
Девойко, твоите очи
са истински сапфири.
Щастлив мъжът, в когото те
с любов сега се взират!
Елмаз е твоето сърце –
как всичко осиява!
Щастлив мъжът, комуто то
в любов се обещава.
Рубин е твоята уста,
не зная по-чаровна.
Щастлив мъжът, комуто тя
нашепва реч любовна!
Да знаех този мъж щастлив
и срещнех го случайно
е гората сам – ще се прости
с туй щастие безкрайно.
Хайнрих Хайне
Петър Алипиев
ДЪЖД
Дъждът внезапен по лицето ти се стича,
а моята душа в душата ти наднича
и тъй безсмислено събрани двете,
додето превали, ще си държат ръцете,
след туй ще литнат много надалече
и няма никога да се завърнат вече,
защото взеха от света каквото взеха,
но взетото преди нима ще е утеха...
ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ
Голямата любов е гръм и буря,
връхлита те, живота ти разтуря,
изпълва те със смисъл нов,
през тебе като огнен смерч минава,
но трайно щастие не дава
голямата любов.
Голямата любов е трепет божи
и до небето да те дигне може -
из тъмни бездни тъмен зов,
съдба е тя, забрава, страст и жажда,
но никога деца не ражда
голямата любов.
Дъждът внезапен по лицето ти се стича,
а моята душа в душата ти наднича
и тъй безсмислено събрани двете,
додето превали, ще си държат ръцете,
след туй ще литнат много надалече
и няма никога да се завърнат вече,
защото взеха от света каквото взеха,
но взетото преди нима ще е утеха...
ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ
Голямата любов е гръм и буря,
връхлита те, живота ти разтуря,
изпълва те със смисъл нов,
през тебе като огнен смерч минава,
но трайно щастие не дава
голямата любов.
Голямата любов е трепет божи
и до небето да те дигне може -
из тъмни бездни тъмен зов,
съдба е тя, забрава, страст и жажда,
но никога деца не ражда
голямата любов.
Re: Петър Алипиев
О, страхотни са и двете... И на моменти..по-точно някъде дълбоко в тебе и в света ... толкова верни... Прекрасни са!!!Remmivs написа:ДЪЖД
Дъждът внезапен по лицето ти се стича,
а моята душа в душата ти наднича
и тъй безсмислено събрани двете,
додето превали, ще си държат ръцете,
след туй ще литнат много надалече
и няма никога да се завърнат вече,
защото взеха от света каквото взеха,
но взетото преди нима ще е утеха...
ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ
Голямата любов е гръм и буря,
връхлита те, живота ти разтуря,
изпълва те със смисъл нов,
през тебе като огнен смерч минава,
но трайно щастие не дава
голямата любов.
Голямата любов е трепет божи
и до небето да те дигне може -
из тъмни бездни тъмен зов,
съдба е тя, забрава, страст и жажда,
но никога деца не ражда
голямата любов.
10х друже!!!
-
Jean Moore
- Мнения: 6
- Регистриран на: 11.01.07, 23:05
Re: Време за поезия
Добре заварила!
Наздраве!

Наздраве!
Re: Време за поезия
Jean Moore написа:Добре заварила!
Наздраве!
![]()
за дъжда тази нощ
-
Jean Moore
- Мнения: 6
- Регистриран на: 11.01.07, 23:05
Re: Време за поезия
за дъжда тази нощ[/quote]
Нима вали в София?
Re: Време за поезия
Нима вали в София?[/quote]Jean Moore написа:![]()
за дъжда тази нощ
ай аман от тая София
кого го интересува дали вали там
хехе...
може и тук да е спряло вече
Пловдив, 13-ти ...
на Рем дъжда е страхотен.
-
Jean Moore
- Мнения: 6
- Регистриран на: 11.01.07, 23:05
Re: Време за поезия
Semiramis написа:Jean Moore написа::wine
хехе...
може и тук да е спряло вече
Пловдив, 13-ти ...
Охооо....Пловдив, Тримонциум, Старият град, Старите занаяти....спомени, спомени....
Re: Време за поезия
Jean Moore написа:Semiramis написа:Jean Moore написа::wine
хехе...
може и тук да е спряло вече
Пловдив, 13-ти ...
Охооо....Пловдив, Тримонциум, Старият град, Старите занаяти....спомени, спомени....
Таммм преди сто лета...
прашни калдаръми
слизат в съня ми
белите салкъми
са там.
Като дим в комина ...
лека нощ!
Re: Време за поезия
Варна, морето..Semiramis написа: Таммм преди сто лета...
прашни калдаръми
слизат в съня ми
белите салкъми
са там.
Като дим в комина ...
лека нощ!
хубави жениии....