Време за поезия

[Semiramis]

***

Само на едно отговор нямам:
Как бихме живели с теб, двамата,
под монотонния дъжд на годините,
с догорели страсти в камината,
ти – ревнив,
аз – подозрителна,
зад нежната грижа – с ненавист скрита,
затворени в тежки мълчания....
Когато тъгувам за тебе отчаяно,
казвам си с усмивка изкуствена:
- Да, спасихме от делника нашето чувство!
А душата, глупачка, все пита безмислено:
Как бихме живели с теб, двамата,
под неравния дъжд на годините,
с дълга букова жар в камината,
ти - добър,
аз - търпелива,
два свята, които един в друг преливат,
неизчерпаеми като океан ....
Но отговор няма.

Станка Пенчева

[Глен]

За поезия времето винаги е добро, а сега си е тъкмо прелестно, с това слънце, което не иска да пусне снега:))
А Станка Пенчева си ми е една от любимите.
Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева

УРОЦИ ПО СОЛФЕЖ




ти си като инструмент с ужасно много струни
/бас държа, че сам не знаеш точно колко/
някои от дълго време са изключени
и оставят прашни улейчета в пръстите,
когато ги докосна


ти си като инструмент с ужасно много струни
и половината вибрират само в моите ръце
някои са малко дрезгави
/понякога направо груби/
но после дръпвам нежните
и се превръщаш в лунен шепот


ти си като инструмент с ужасно много струни
и трябва много да внимавам, за да извлека акорди
и когато ги откривам
се споглеждаме учудени
колко музика се крие
в четири ръце
сплетени мажорно

http://www.litclub.com/library/nbpr/mse ... /uroci.htm

[ELBI]

***

Само на едно отговор нямам:
Как бихме живели с теб, двамата,
под монотонния дъжд на годините,
с догорели страсти в камината,
ти – ревнив,
аз – подозрителна,
зад нежната грижа – с ненавист скрита,
затворени в тежки мълчания....
Когато тъгувам за тебе отчаяно,
казвам си с усмивка изкуствена:
- Да, спасихме от делника нашето чувство!
А душата, глупачка, все пита безмислено:
Как бихме живели с теб, двамата,
под неравния дъжд на годините,
с дълга букова жар в камината,
ти - добър,
аз - търпелива,
два свята, които един в друг преливат,
неизчерпаеми като океан ....
Но отговор няма.

Станка Пенчева

10х - много истинско и много вярно...

Това, че отговор няма ... дали не е красиво?

[чикчирик]

По равно

За теб е душата, а тялото - мое,
изтръпнало, тежко, потъващо бавно
за теб е росата, сланата е моя,
мирише на пръст, закопана във цвете,
но ти си бръшляна, а аз съм стената,
и гърлото аз, а писъкът - ти...



Изотведрост

Родоският колос, второто чудо на света,
кърши ръце под проливния дъжд.
Ти си цялата омацана в цветовете на дъгата,
а шнурчетата на дългата ти рокля,
танцуват по Берингово море.
Моят ледоразбивач е розово папагалче,
пърхащо в джунглата на твоето недоумение.
Туземци махат с басмени кърпи и мънисто,
ситно като граховото зърно под твоето дюшече.
Самарканд е опнал диви пъпешови палати,
а твоите нежни тръпчинки от отложени усмивки
са моят харем от очарование.
Попови лъжички щъкат в бистрото на очите ни,
наченали сме своя полет през картина на Шагал,
по невидимата въжена люлка на слънцето...


Христо Стоев

[Remmivs]

ЛИРИЧЕСКАЯ

Марине

Здесь лапы у елей дрожат на весу,
Здесь птицы щебечут тревожно.
Живешь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.

Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,
Пусть дождем опадают сирени -
Все равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели.

Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света.
И думаешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.

Пусть на листьях не будет росы поутру,
Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,-
Все равно я отсюда тебя заберу
В светлый терем с балконом на море.

В какой день недели, в котором часу
Ты выйдешь ко мне осторожно?
Когда я тебя на руках унесу
Туда, где найти невозможно?

Украду, если кража тебе по душе,-
Зря ли я столько сил разбазарил?
Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял!


1969

Владимир Высоцкий

[latrevw]

Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева

ужасно много ми хареса! Благодаря ти!

[4avdar4e]

Много любимо:

Александр Кочетков
БАЛЛАДА О ПРОКУРЕННОМ ВАГОНЕ

- Как больно, милая, как странно,
Сроднясь в земле, сплетясь ветвями,-
Как больно, милая, как странно
Раздваиваться под пилой.
Не зарастет на сердце рана,
Прольется чистыми слезами,
Не зарастет на сердце рана -
Прольется пламенной смолой.

- Пока жива, с тобой я буду -
Душа и кровь нераздвоимы,-
Пока жива, с тобой я буду -
Любовь и смерть всегда вдвоем.
Ты понесешь с собой повсюду -
Ты понесешь с собой, любимый,-
Ты понесешь с собой повсюду
Родную землю, милый дом.

- Но если мне укрыться нечем
От жалости неисцелимой,
Но если мне укрыться нечем
От холода и темноты?
- За расставаньем будет встреча,
Не забывай меня, любимый,
За расставаньем будет встреча,
Вернемся оба - я и ты.

- Но если я безвестно кану -
Короткий свет луча дневного,-
Но если я безвестно кану
За звездный пояс, в млечный дым?
- Я за тебя молиться стану,
Чтоб не забыл пути земного,
Я за тебя молиться стану,
Чтоб ты вернулся невредим.

Трясясь в прокуренном вагоне,
Он стал бездомным и смиренным,
Трясясь в прокуренном вагоне,
Он полуплакал, полуспал,
Когда состав на скользком склоне
Вдруг изогнулся страшным креном,
Когда состав на скользком склоне
От рельс колеса оторвал.

Нечеловеческая сила,
В одной давильне всех калеча,
Нечеловеческая сила
Земное сбросила с земли.
И никого не защитила
Вдали обещанная встреча,
И никого не защитила
Рука, зовущая вдали.

С любимыми не расставайтесь!
С любимыми не расставайтесь!
С любимыми не расставайтесь!
Всей кровью прорастайте в них,-
И каждый раз навек прощайтесь!
И каждый раз навек прощайтесь!
И каждый раз навек прощайтесь!
Когда уходите на миг!

1932

[Глен]

Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева

ужасно много ми хареса! Благодаря ти!

Радвам се, че ти е допаднала тази лирика, затова си позволявам да споделя с теб още едно име на автор, чиито стихове определено докосват-

Дарина Маринова

Имам малко време - да се върна,
После още миг - да си отида,
Тихо като скреж да те прегърна,
Мълком през ключалка да те видя.

После да поискам да те имам,
Цялата да бъда грях и тяло
Без да видя блудницата зима
Как те заличава с мъртво бяло.

http://liternet.bg/library/bl/m/dmarin.htm

А аз ти благодаря, че прочете и сподели!:)

[Semiramis]

Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева

ужасно много ми хареса! Благодаря ти!

Радвам се, че ти е допаднала тази лирика, затова си позволявам да споделя с теб още едно име на автор, чиито стихове определено докосват

хехехе...
може и с мен да споделиш

тук всеки чете всичко и ако не се изказва /за справка - темата на Полковника/ ...

сигурна съм, че и на още хора им допада
не върви някак по цял ден да си благодарим и да се похвалваме

[Глен]

Хах, не върви разбира се,
аз реших автоматично, че всички го четат:)

А за благодарствията не ми обръщай внимание, аз си имам някакво вярване, че е много важно да намериш начин да благорадиш, дори и по незначителен повод.

На теб благодаря за темата.
Понякога думите не стигат:)

[latrevw]

Хах, не върви разбира се,
аз реших автоматично, че всички го четат:)

А за благодарствията не ми обръщай внимание, аз си имам някакво вярване, че е много важно да намериш начин да благорадиш, дори и по незначителен повод.

На теб благодаря за темата.
Понякога думите не стигат:)

това звучи нежно...

пускай и други любими неща, а тук, в клуба, много се кефя, когато хората пускат любими стихове, музика... нямам време, или може би търпение, да се ровя.

[Semiramis]

Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева

ужасно много ми хареса! Благодаря ти!

Радвам се, че ти е допаднала тази лирика, затова си позволявам да споделя с теб още едно име на автор, чиито стихове определено докосват

хехехе...
може и с мен да споделиш

тук всеки чете всичко и ако не се изказва /за справка - темата на Полковника/ ...

сигурна съм, че и на още хора им допада
не върви някак по цял ден да си благодарим и да се похвалваме

хм...
що не казвате, че е Поручик, не Полковник

другото все някой го е казал

[поручик Ржевски]

Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева

ужасно много ми хареса! Благодаря ти!

Радвам се, че ти е допаднала тази лирика, затова си позволявам да споделя с теб още едно име на автор, чиито стихове определено докосват

хехехе...
може и с мен да споделиш

тук всеки чете всичко и ако не се изказва /за справка - темата на Полковника/ ...

сигурна съм, че и на още хора им допада
не върви някак по цял ден да си благодарим и да се похвалваме

хм...
що не казвате, че е Поручик, не Полковник

другото все някой го е казал

Охо - повишихте ма в звание.... още малко и доцент ша стана :lol:

[Semiramis]

Особено близко чувствам обаче стиховете на една друга поетеса - Мария Сердарева

ужасно много ми хареса! Благодаря ти!

Радвам се, че ти е допаднала тази лирика, затова си позволявам да споделя с теб още едно име на автор, чиито стихове определено докосват

хехехе...
може и с мен да споделиш

тук всеки чете всичко и ако не се изказва /за справка - темата на Полковника/ ...

сигурна съм, че и на още хора им допада
не върви някак по цял ден да си благодарим и да се похвалваме

хм...
що не казвате, че е Поручик, не Полковник

другото все някой го е казал

Охо - повишихте ма в звание.... още малко и доцент ша стана :lol:

тц
вероятно другарю, ще спрете при последното мъжко звание - демек капитан...нагоре ... знаеш какви стават и ми е жал да те увреждам. още.

[4avdar4e]

Охо - повишихте ма в звание.... още малко и доцент ша стана :lol:

Глей само да не станеш като любимия ми преподавател по ОЗННС. Влиза, начи, той и казва: "Добър ден! Името ми е Доцент Полковник Минчев":rotfl24::rotfl24:

[сър Айвънхоу]

* * *

И голото ти тяло е пустиня.
Няма къде да закачиш своите устни.
И все пак в безкрая й
намерих една
вдлъбнатина от пъпна връв.
Тя беше събрала, като око на кладенец,
глътка жива вода
за моите рани…

Венко Евтимов

[Jean Moore]

И щом не мога да те имам целият,
ще трябва част по част да те открадвам,
да те жадувам тайно и мъчително
и вечно да търся, до побъркване....
Започвам да те мразя
и наистина
от липсата ти чувствам се изстинала,
отчаяна, ограбена, погубена
душата ми се лута като скитница.
Умората връхлита неочаквано
от жертви и компромиси пробудена.
Не ме поставяй повече на изпитания!
Не искам да те мразя!
Обичам те!

[Ън]

Добре дошъл/дошла и НАЗДРАВЕ!

П.П. Чичко Гугъл относно твоят ник

[anhela]

***

Може би ти спиш,
а аз съм будна!
И дразня се от твойто похъркване!
Но знам- побутна ли те-
ти ще кажеш":Мило,
така ми е добре,
сънувам теб!"

[Remmivs]

Благодаря на всички!

[сър Айвънхоу]

* * *

Девойко, твоите очи
са истински сапфири.
Щастлив мъжът, в когото те
с любов сега се взират!

Елмаз е твоето сърце –
как всичко осиява!
Щастлив мъжът, комуто то
в любов се обещава.

Рубин е твоята уста,
не зная по-чаровна.
Щастлив мъжът, комуто тя
нашепва реч любовна!

Да знаех този мъж щастлив
и срещнех го случайно
е гората сам – ще се прости
с туй щастие безкрайно.

Хайнрих Хайне

[Remmivs]

ДЪЖД

Дъждът внезапен по лицето ти се стича,
а моята душа в душата ти наднича
и тъй безсмислено събрани двете,
додето превали, ще си държат ръцете,
след туй ще литнат много надалече
и няма никога да се завърнат вече,
защото взеха от света каквото взеха,
но взетото преди нима ще е утеха...

ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ

Голямата любов е гръм и буря,
връхлита те, живота ти разтуря,
изпълва те със смисъл нов,
през тебе като огнен смерч минава,
но трайно щастие не дава
голямата любов.

Голямата любов е трепет божи
и до небето да те дигне може -
из тъмни бездни тъмен зов,
съдба е тя, забрава, страст и жажда,
но никога деца не ражда
голямата любов.

[ELBI]

ДЪЖД

Дъждът внезапен по лицето ти се стича,
а моята душа в душата ти наднича
и тъй безсмислено събрани двете,
додето превали, ще си държат ръцете,
след туй ще литнат много надалече
и няма никога да се завърнат вече,
защото взеха от света каквото взеха,
но взетото преди нима ще е утеха...

ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ

Голямата любов е гръм и буря,
връхлита те, живота ти разтуря,
изпълва те със смисъл нов,
през тебе като огнен смерч минава,
но трайно щастие не дава
голямата любов.

Голямата любов е трепет божи
и до небето да те дигне може -
из тъмни бездни тъмен зов,
съдба е тя, забрава, страст и жажда,
но никога деца не ражда
голямата любов.

О, страхотни са и двете... И на моменти..по-точно някъде дълбоко в тебе и в света ... толкова верни... Прекрасни са!!!

10х друже!!!

[Jean Moore]

Добре заварила!
Наздраве!

[Semiramis]

Добре заварила!
Наздраве!

за дъжда тази нощ

[Jean Moore]

за дъжда тази нощ[/quote]

Нима вали в София?

[Semiramis]

за дъжда тази нощ

Нима вали в София?[/quote]

ай аман от тая София
кого го интересува дали вали там

хехе...
може и тук да е спряло вече
Пловдив, 13-ти ...

на Рем дъжда е страхотен.

[Jean Moore]

:wine

хехе...
може и тук да е спряло вече
Пловдив, 13-ти ...

Охооо....Пловдив, Тримонциум, Старият град, Старите занаяти....спомени, спомени....

[Semiramis]

:wine

хехе...
може и тук да е спряло вече
Пловдив, 13-ти ...

Охооо....Пловдив, Тримонциум, Старият град, Старите занаяти....спомени, спомени....

Таммм преди сто лета...
прашни калдаръми
слизат в съня ми
белите салкъми
са там.
Като дим в комина ...



лека нощ!

[І]

Таммм преди сто лета...
прашни калдаръми
слизат в съня ми
белите салкъми
са там.
Като дим в комина ...


лека нощ!

Варна, морето..
хубави жениии....