Прощавайте, ако някога някого с нещо съм засегнала.
И простено да ви е, ако изпитвате необходимост. Ама това не че аз ви прощавам (няма какво), а че ви го пожелавам.
Даже май се казва "просто да ти е", което има не само един смисъл.
простено да ти е!Мнемозина написа:
Прощавайте, ако някога някого с нещо съм засегнала.

Чудесно:-)vyara написа:
Приятен празник на всеки. Кой каквото празнува днес. Аз освен всичко имам и годишнина от брака на тази дата.

Мерси!frisky lioness написа:Чудесно:-)vyara написа:
Приятен празник на всеки. Кой каквото празнува днес. Аз освен всичко имам и годишнина от брака на тази дата.
Желая ви дълъг живот, изпълнен с много любов и разбирателство
и да почерпиш след години за диамантената сватба:winkw:
Сега в коя сте?
vyara написа: Мерси!
Днес обяснявах на децата колко празника има. И че днес само сме се оженили на хартия с баща им. Това стана след като те вече бяха родени (преди пет точно години). Но всъщност сме се "оженили" през 1998, когато решихме да живеем заедно, преди да се появят те. Така че не знам от коя година да броя, за да ти отговоря.
Но това е без значение. Днес, като подавах кафето на мъжа ми, ни удари ток (всъщност причината е много прозаична, имаме едно одеало на дивана, което се наелектризира и постоянно около него има статично електричество), но си казахме едновременно: между нас все още прехвърчат искри.

Благодаря!snowprincess написа:vyara написа: Мерси!
Днес обяснявах на децата колко празника има. И че днес само сме се оженили на хартия с баща им. Това стана след като те вече бяха родени (преди пет точно години). Но всъщност сме се "оженили" през 1998, когато решихме да живеем заедно, преди да се появят те. Така че не знам от коя година да броя, за да ти отговоря.
Но това е без значение. Днес, като подавах кафето на мъжа ми, ни удари ток (всъщност причината е много прозаична, имаме едно одеало на дивана, което се наелектризира и постоянно около него има статично електричество), но си казахме едновременно: между нас все още прехвърчат искри.
Честито!
vyara написа: Мерси!
Днес обяснявах на децата колко празника има. И че днес само сме се оженили на хартия с баща им. Това стана след като те вече бяха родени (преди пет точно години). Но всъщност сме се "оженили" през 1998, когато решихме да живеем заедно, преди да се появят те. Така че не знам от коя година да броя, за да ти отговоря.
Но това е без значение. Днес, като подавах кафето на мъжа ми, ни удари ток (всъщност причината е много прозаична, имаме едно одеало на дивана, което се наелектризира и постоянно около него има статично електричество), но си казахме едновременно: между нас все още прехвърчат искри.
Благодаря ти!Semiramis написа:vyara написа: Мерси!
Днес обяснявах на децата колко празника има. И че днес само сме се оженили на хартия с баща им. Това стана след като те вече бяха родени (преди пет точно години). Но всъщност сме се "оженили" през 1998, когато решихме да живеем заедно, преди да се появят те. Така че не знам от коя година да броя, за да ти отговоря.
Но това е без значение. Днес, като подавах кафето на мъжа ми, ни удари ток (всъщност причината е много прозаична, имаме едно одеало на дивана, което се наелектризира и постоянно около него има статично електричество), но си казахме едновременно: между нас все още прехвърчат искри.
Честито, Вяра!
Днес и прошка, да крепи любовта,
и вино, да омайва .. страхотно!
Да питам ли дали случайно сте избрали 14-ти?
Да. Мислех си тази сутрин, че прошката е в дъното на любовта и на чашата с вино, така че днес наистина всичко е едно.frisky lioness написа:
Честит празник и на всички влюбени, пияни, трезви и....кайто какъвто се чувства:winkw:
Важното е да има поводи за почерпка:winkw:
Започнах деня с червена роза и балон, на който пишеше..."I love you"
Довечера ще се ламкаме с халва, ще ядем баница, ще пием вино и ще празнуваме....
Всичко
Защото всичко е едно:winkw:
Рем?!:winkw::winkw:
Мнемозина написа:
И за да покажа нещо друго в рамките на същото едно: минах преди малко през Военноисторическия музей.
Парадните му входове са окичени с розови балони, а отвътре се разнасят празнични хорА и "Тих бял Дунав".
Със сълзи се смях, честно...

не съобразих годините и дали се валентинвахме тогава...и дали вие сте се тогаваvyara написа: Благодаря ти!
Е, не случайно, разбира се. Това си беше съвсем умишлено и преднамерено сключване на брак.
Истината е, че аз винаги съм била против подобни формалности. Три пъти отклонявах предложенията за брак на мъжа ми, съвсем официални. Но дойде един момент, в който осъзнах, че трябва да имам брак заради децата си. Преди да дойдат те не ми е било нужно подобно нещо.
Мда. И вървиш сред танкове и военни самолети и... абе пълен сюр, първоаприлско някак.frisky lioness написа:Мнемозина написа:
И за да покажа нещо друго в рамките на същото едно: минах преди малко през Военноисторическия музей.
Парадните му входове са окичени с розови балони, а отвътре се разнасят празнични хорА и "Тих бял Дунав".
Със сълзи се смях, честно...:rotfl24:
Честита годишнина!vyara написа:Няма за какво да прощавам на някого. Простила съм и съм разбрала всеки в редките случаи, когато ме е боляло. Все по-рядко ме заболява, защото все по-често разбирам, че всеки постъпва, воден от личните си проблеми и светоглед, а не за да ме нарани. Затова.
Ако неволно съм засегнала някого, нека ми прости. Ако не е по силите му, нека прочете горното.
Приятен празник на всеки. Кой каквото празнува днес. Аз освен всичко имам и годишнина от брака на тази дата.
Прекрасен е, благодаря!wild_moon написа:Поднасям ви и един мой любим стих, за който се сетих покрай днешния повод...
Ти и Аз - Ръка за прошка
Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновна съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И тази тук една съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена...
Дамян Дамянов
Ами защото битката между Валентин и Зарезан вече е традиционна и отвлича вниманието, и се знае, че е на 14-ти, пък Заговезни е подвижен празник.Нефертити написа:Простете, за да ви простя!
Този празник днес остава малко незабелязан между другите два.
Много познати ми честитиха Зарезан и Валентин, но се наложи да им напомня за Заговезни.
А това бе един от най-приятните празници от моето детство. Завързването на яйце и халва, хамкането,
олелията покрай това събитие ми е оставила страхотни спомени. Ще се опитам и аз да ги предам на детето си, дано успея.
Зададох си въпроса обаче: Защо така допуснахме да избледнеят празниците у нас? Обичаите? Приехме чуждите, пренебрегнахме нашите. А беше толкова хубаво някога.
Вяра, честито!:-)
Ти май си единствената, при която имам усещането за нещо недоизчистено тук.wild_moon написа:Честит празник, мили мои! Нека всеки празнува неговия празник и не забравя, че за празника на душата не е нужна нарочна дата в календара!
Нека душата ви празнува днес!
И тъй като днес е Прошка....
Прегръщам ви и моля за прошка и ви поднасям своята!
Ами не знам, за мен едното (винаги, когато ти идва отвътре) не изключва другото (заради празника). Или по-скоро обратното, второто не изключва първото. Просто на празника има малко по-различен смисъл като че ли.Stranniche написа:Много прощална стана тази тема!
...
Нещата трябва да се казват в момента, в който ти идва отвътре, а не защото в даден ден се всички говорят за прошка.
"По обичай" някак си не звучи истинско.
Всичко е простено и е отдавна зад гърба ни!Мнемозина написа:Ти май си единствената, при която имам усещането за нещо недоизчистено тук.wild_moon написа:Честит празник, мили мои! Нека всеки празнува неговия празник и не забравя, че за празника на душата не е нужна нарочна дата в календара!
Нека душата ви празнува днес!
И тъй като днес е Прошка....
Прегръщам ви и моля за прошка и ви поднасям своята!
Съжалявам за тогава, реакцията ми беше стресова.
Мисля, че няма да допусна такова нещо отново. Т.е. надявам се да успея.
wild_moon написа:Колкото до искането и даването на прошка по обичай или спонтанно, все си мисля, че този празник просто ни напомня колко е важно да можеш да поискаш и да дадеш прошка. Колцина са онези, които спонтанно искат прошка, дори и да са усетили, че има за какво? Не отричам, че се случва, просто празника ни кара да се взрем в неща, които в суматохата на ежедневето пропускаме, подбутва ни да направим нещо, което иначе нерядко отлагаме до безкрайност и някак все не му идва момента, особено пък с най-близките.