МЪЖжжж написа:holi_day написа:
И каквото и да говорим, стигаме до мисълта на Уди Алън, която цитирах по-горе в темата. За любовта като отговор. Има ли я любовта, останалите неща се напасват.

Иначе и на мен ми е странно човек преднамерено да търси в кого да се влюби. Тези неща са си спонтанни - е моето разбиране за нещата. Силните чувства и нетърсени ни намират.
Някак това - сам съм и си търся половинка - трудно го възприемам.
Да! Баш!

И насила...не става.
Обаче ако си мислиш, че обичаш, а измисляш условности?! Това обич ли се явява или е поредното ООД?!

ми айде ти си затвори очите и скачай. но не можеш, нали. никой не може чак така вече... Холи по-добре го е казала горе.
мисля, че вече е време в темата да кажа
Прекаленото обсъждане почва да пречи

точно щото започва да се превръща в договаряне и в търсене на гаранции
дали на човека срещу теб ще му стигнат силите примерно
а реално какво правиш през това време
докато изчакваш, ти показваш пасивност и другия тълкува, че ти явно така си/ ще си правиш нататък..
което става поредна пречка
т.е тук принципно говорим.

и в общи линии ще си се върна на една по-горна мисъл моя
начи мъжът кани на танц, жената приема или отказва
или приема, но после се отказва
но на вечер макс в един танц канят дами
природно е така
жената избира мъж, който може да я покани
после може да се сбие заради нея даже
...