pocti_bezobidna написа:
Формално погледнато, така е. Пък и ефектно звучи.
Но общо взето когато взимаш решение "целесъобразно" да треснеш някого по главата с атомна бомба (примерно) или няколко хиляди военнопленици да ги изпозастреляш или пък да проведеш етническо прочистване - до тези решенвия се стига след някаво мислене, след някава оценка какъв ще е резултата и какви ще са ти облагите и ползите. Има последователност, процесът е продължителен, тоест - би трябвало да има някакъв момент в който да се обади нещо като съвест или каквото и да е там, морал ли, страх от Бога ли, няма значение ка ще го наречеш - дето би трябвало да ти тури спирачките.
Иначе тия дето пишат стихове и изведнъж изтребват съседите от горния и долния етаж с чука за пържоли или други подръчни оръжия ги диагностицират. Клинично.
Тоя, който дава такива заповеди, обикновено е далече от ужаса на изпълнението им. За него си е просто статистика. Нещо, като да пръскаш против комари. После, като види по числата, че се е поолял, евентуално измисля някакво благородно оправдание - къде за пред хората, къде за пред себе си...
Всъщност, за себе си почти съм сигурен, че бих дал заповед за нещо такова, ако съм сигурен, че би спасило много от моите войници. Колко е много - не зная. Както се твърди че е казал Айнщайн, сто косъма на главата са малко, но един в супата...