Имам един любим виц на психо тема:ELBI написа:Дано някой ден успееш да оперираш някои неща от съзнанието ти. Нямам представа как точно става (сигурно с малко тренировки за едно-друго - уж има методики в психоанализата...), но е полезно и здравословно. Нито пък имам право на съвети или мнение, но така или иначе има тема и я прочетох... да си го кажа. Сещам се и за оня филм, дето младежите изпадаха в клинична смърт (това е прекалено де, но имаше интересен смисъл - че е важно да се отърси човек в живота си от неща, дето го тормозят), след което отиваха и искаха прошка за неща, за които са били виновни. А като е бил невинен за нещо човек - ами просто да повярва, че е бил невинен.
Аз не мисля през деня, но всяка нощ сънувам. Много отчетливо, все едно се случва сега пак. И се събуждам уморен, уплашен и състарен.pocti_bezobidna написа:Незнайни, всичко това е свършило и ти си го надмогнал.
Няма да му позволяваш пак да ти се сагнездва в сърцето и главата.
Ако ти помага - говори, излей го, не го задържай в себе си.
ПС. Зелени, имаш конкуренция в думичките
хихи, точно това си помислих, даже проверих от Ън ли е темата или от Грийнаpocti_bezobidna написа:
ПС. Зелени, имаш конкуренция в думичките
Знам сега, че ще ти прозвучи шантаво, но обърни играта.Ън написа: Аз не мисля през деня, но всяка нощ сънувам. Много отчетливо, все едно се случва сега пак. И се събуждам уморен, уплашен и състарен.
говоря шантави неща понякога, знам... обаче е от опит. шантава работа, ма поне си мислиш, че правиш нещо и ти става по-добре. добро утро по обяд! "Нищо не е по-лично от съня. Той е съкровен акт, в него сме напълно разголени. Дълбоко скритото у нас излиза на повърхността. Не можем да контролираме този процес - сънят не е наше дело. Нямаме заслуга за него и не носим никаква отговорност нито когато е прекрасен, нито когато е ужасяващ.Semiramis написа:Знам сега, че ще ти прозвучи шантаво, но обърни играта.Ън написа: Аз не мисля през деня, но всяка нощ сънувам. Много отчетливо, все едно се случва сега пак. И се събуждам уморен, уплашен и състарен.
Писала съм, не можах да го намеря, може би е в по-стария форум - имах период /покрай лични проблеми/, в който всяка нощ сънувах до побъркване. и сутрин - като премазана. и в общи линии повторно преживявам един и същи кошмар от миналото. супер реално. с модификации, но реално. Обаче започнах да опитвам да осъзнавам, че сънувам докато сънувам...и после полека да променям нещо...и ..един вид го управляваш и го изчистваш. Ако не ти се ходи на психоаналитик де. Като почнах да помня и да осъзнавам, тематиката на сънищата се разшили .. взе да ми става интересно и най-вече спря чувството, че насън нося камъни. и се разредиха после... Аз специално много обичам да сънувам в последните няколко години.
ахам, мога да се съглася, че еsnowprincess написа: "Нищо не е по-лично от съня. Той е съкровен акт, в него сме напълно разголени. Дълбоко скритото у нас излиза на повърхността. Не можем да контролираме този процес - сънят не е наше дело. Нямаме заслуга за него и не носим никаква отговорност нито когато е прекрасен, нито когато е ужасяващ.
Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е преди всичко друго „отдушник" на много от поривите, които потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. И главно - изтиква на повърхността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огромен компютър - нашето несъзнавано.
Сънят е също нашият таен и най-ценен разузнавач. Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях"
ПИЕР ДАКО
мене ми е терсене на сън само като ни умират децата...левкемии, травми ибаси....ама по често сънувам че летя, нещо като плуване брус е. никой не го учудва че го мога само аз в сънения ми свят. много кофти като се събудя да разбера че я губя тази способност...Добър ден.
Всяка раздяла е една малка смърт. По незначителен повод ми го каза човек без значение, но го запомних. И понеже съня също е малкото братче на смъртта, почти винаги когато стане въпрос за сънуване се сещам за тая мисъл.Ън написа:си написах епитафията. Беше нежно поетична. Харесах си я. Обаче я забравих като се събудих...
Нарисувах си и картина- последна. Нея запомних- Няколко падащи, разливащи и чупещи се чаши. В различен период от тяхната съдба, но всички обречени на разрушение.
Пак се карах с баща ми. То не е точно каране, а вой, крещене. Бушуващ гняв, задушаващ и всепоглъщащ. А той пак ми се подиграваше и ме обиждаше. С насмешка, снизходително...
Накрая пак сънувах безумни неща- разкъсваха ме, ядяха ме...и аз тях.
и пак умрях
и пак се събудих
Добър ден.
прощаваш му в себе си, заради себе си. не заради него. Него, така или иначе, не можеш да промениш. Важното е как ти ще се чувстваш. Тежко е да живееш с омраза и гняв в сърцето си.jazz написа:2 дена се усуквам около темата
само слушам
вяра е права
но как прощаваш на някой който се мисли за невинен
ей туй ми е проблема
ами зависи от случката.Нефертити написа:изхода е само безразличието,windcolours написа:те за тва става дума.jazz написа: вече май не ми пука
чак толкова много
Тогава спираме и да сънуваме такива неща.
но то адски трудно се постига!!
