latrevw написа:
точно!
интересно се получи това за приятелството
егати, никога не съм възприемала приятелството като нещо, което някой трябва да направи за мен. някой трябва да жертва живота си или пък да ми даде бъбрека си, за да ми е приятел ли? и ако не го направи, значи ме е предал - боже!!!
за мен приятел е този, който не иска нищо насреща. приятели сме, хубаво ни е, понякога може да си помагаме, друг път - не. това е живота, необходимо ли е някой да ми е роб, за да ми е приятел.
относно разбитите илюзии в клуба - приятели сме точно, защото можем да си простим и да забравим всички простотии, които неизбежно за дългото време, което сме заедно, се случват. никой не е само черен или само бял, никой не е докрай безкористен, никой не е безгрешен. въпросът е като цяло какво ти е донесъл даден човек.
аз затова и така не мога да разбера позицията на Вяра, особено на Ести, вероятно и на Амаранта - предали сме ви, били сме несправедливи, двоен стандарт и какво ли още не. ок, дори да е било така. ако сме приятели можем да загърбим всичко това. защото другите не са просто "маса", те са тези, с които така или иначе живеем всеки ден, донякъде може да се изключиш и да обичаш само семейството си. но нима в него е изключено да се случи същото, което и тук. не, не е, но на близките си прощаваш и забравяш. е, аз прощавам и на приятелите си и не е необходимо да ги изяде лъва, за да докажат приятелството си.
Нищо не си разбрала, девойкомориубава
Приятел е този, за когото ТИ си готова да направиш нещо... всичко... квото и да е.
Приятелството няма нищо общо с това какво той е готов да прави за теб. И роб да ти е, и сърцето си да ти даде, буквално имам предвид - трансплатнация, ако ти не го чустваш като приятел ще го смяташ просто за поредния балък, когото си излъгала. Посоката е грешна, девойкомориубава, ОТ теб, не КЪМ теб. Приятелството се дава.
А за приятелстово и прощаването и прочее - едно определение за приятелството ми хареса преди време - Приятелите са хора, които ни обичат въпреки, че ни познават
И стига набива канчето на зВяра. Особено с мои аргументи, еле па като не си ги разбрала а ги въртиш според както
зВяра си има мнение, нейно си е. Така, както го изразява, и на мен не ми харесва. Кофти е да си в "маса"-та - всеки иска да се откроява някак. Но това си е нейното мнение. Аз пък я смятам за приятел - бих положил всички усилия да и помогна ако някога поиска нещо от мен. И бих положил максимум усилия да не се налага да искам помощ от нея. Приятелче ми е тя
И ти, и... няма да изброявам
Странна птица, оказва се, е приятелството...
то се подарява...
и си позволявам да си мисля, че самотата гротескно окачва табели по дърветата в една гора. в Гората.
