Своя или чужда....
къде сте по-силни-в пазенето на собствена или чужда тайна?
Свои тайни не мога да пазя. В смисъл- старая се да нямам такива и да съм прозрачна, защото тогава можем да получим най-обективна външна оценка на своите мисли, чувства и дела. Понякога ни е нужна. Да бъдем прекалено самоуверени често е наклонена и хлъзгава плоскост и на моменти външен одит е полезен, ако не и необходим.
Друг е въпросът, че аз решавам КОГА да споделя....И с кого
Чуждите тайни....
с годините се научих да ценя доверието на хората, защото често ни го дават много трудно. Или по-скоро се заслужава много трудно. В тези кучешки времена навън...
Преди време на мене наистина не можеше да се разчита в това. Сега обаче е различно, Последната година пренаредих приоритетите си и смея да кажа, че оценявам високо чуждото доверие. И че, когато давам думата си да НЕ разнасям нечия тайна, това и правя.
То па не,че някой би признал обратното за себе си
Но аз за себе си знам. И нощем спя спокойно. Вече.

