Един близък приятел беше изпратен на работа в Хаити и след земетресението дълго време се опитвахме да получим сведения за него. Разбрахме, че сградата на посолството, в което е работел, се е сгромолясала и повечето хора в нея са били премазани и загинали на място. Едва преди три седмици успяхме да получим вести за Хосе, за съжаление най-лошите.
Семейството на мъжа ми беше в траур. Разбира се, отдадохме се на спомени за загиналия, какъв чаровник и веселяк беше, как преди години отседнахме в къщата му в Тринидад и Тобаго /тогава работеше там/, как ни готвеше и какъв купон беше.
И днес гръмна новината, че Хосе се обадил то телефона.

Оказа се, че в посолството работели двама души с едно и също име и фамилия и загиналият бил колегата Хосе, а нашият приятел по чудо останал жив. Дълго време бил в шок, след земетресението там нямало нито вода, нито храна, имало боеве по улицата за подхвърлени консерви хуманитарна помощ, но човекът оцелял!
Не мога наистина да се зарадвам, защото някой друг е загинал.
Но отново ми се напомни какво крехко нещо е животът...