Семейството на мъжа ми беше в траур. Разбира се, отдадохме се на спомени за загиналия, какъв чаровник и веселяк беше, как преди години отседнахме в къщата му в Тринидад и Тобаго /тогава работеше там/, как ни готвеше и какъв купон беше.
И днес гръмна новината, че Хосе се обадил то телефона.
Оказа се, че в посолството работели двама души с едно и също име и фамилия и загиналият бил колегата Хосе, а нашият приятел по чудо останал жив. Дълго време бил в шок, след земетресението там нямало нито вода, нито храна, имало боеве по улицата за подхвърлени консерви хуманитарна помощ, но човекът оцелял! Не мога наистина да се зарадвам, защото някой друг е загинал.
Но отново ми се напомни какво крехко нещо е животът...
