Дълго е,

[Мнемозина]

знам.

Но понеже съм сигурна, че ще ви е интересно, го пускам. Освен това утре е неделя и какво друго ще правите, м?

Обичам да чета анализите на Иван Кръстев.

[4avdar4e]

знам.

Но понеже съм сигурна, че ще ви е интересно, го пускам. Освен това утре е неделя и какво друго ще правите, м?

Обичам да чета анализите на Иван Кръстев.

Ех, тия социолози, много думи, с които почти нищо не казват:winkw:

На мен по-интересно ми беше това:
Професията "професионализъм"

[Мнемозина]

знам.

Но понеже съм сигурна, че ще ви е интересно, го пускам. Освен това утре е неделя и какво друго ще правите, м?

Обичам да чета анализите на Иван Кръстев.

Ех, тия социолози, много думи, с които почти нищо не казват:winkw:

На мен по-интересно ми беше това:
Професията "професионализъм"

За Владислав Тодоров - да, и то е много хубаво. Изобщо почти всичко в този брой е добро, той е юбилеен. Хубаво е и "поздравлението" на Вл. Тодоров към вестника - "Пепел" май се казваше.
Но са Иван Кръстев не съм съгласна с тебе.

[4avdar4e]

За Владислав Тодоров - да, и то е много хубаво. Изобщо почти всичко в този брой е добро, той е юбилеен. Хубаво е и "поздравлението" на Вл. Тодоров към вестника - "Пепел" май се казваше.
Но са Иван Кръстев не съм съгласна с тебе.

Интересно е, но ми заприлича на одеало пачуърк. Пък и съм болна и мозъкът ми функционира на други честоти. Като се избистри, пак ще го прочета, честен кръст

[Мнемозина]

За Владислав Тодоров - да, и то е много хубаво. Изобщо почти всичко в този брой е добро, той е юбилеен. Хубаво е и "поздравлението" на Вл. Тодоров към вестника - "Пепел" май се казваше.
Но са Иван Кръстев не съм съгласна с тебе.

Интересно е, но ми заприлича на одеало пачуърк. Пък и съм болна и мозъкът ми функционира на други честоти. Като се избистри, пак ще го прочета, честен кръст

На хартишка изглежда по друг начин. Ако трябваше само на екран да го чета, също щях да се изтОщя по някое време.
Грипът ли те спипа?

[Gaspode]

Мдаааа
Интересно
Чета още... после може и да го осмисля... ебентуално...

[Глен]

знам.

Но понеже съм сигурна, че ще ви е интересно, го пускам. Освен това утре е неделя и какво друго ще правите, м?

Обичам да чета анализите на Иван Кръстев.

Допада ми!
Някой неща ме натъжават:

"Класическата демокрация предполага не просто националната държава като очевидна политическа общност, към която принадлежим, но и уседнал, неподвижен гражданин. Гражданин, който има място, има своя малка общност и през тази малка общност той участва в общия живот на националната държава. Но този гражданин е вече заплашен вид...
...Неслучайно най-активно гласуват не просто по-възрастните, а най-уседналите хора.

Другото следствие от мобилността (социална и пространствена) е невъзможността за самоопределение. През последната година беше направено поредното изследване за ‛Състоянието на обществото‛. И това, което открихме, беше, че единствените форми на солидарност, които са оцелели в България, са поколенческите. Няма никаква професионална солидарност. В обществото напълно са се разпаднали социалните идентификации. Хората не могат да разберат какво ги питаме, когато искаме да се определят като ‛селянин‛, ‛работник‛, ‛служещ‛, ‛предприемач‛. Повече от половината определят себе си като ‛обикновени хора‛, което е едно от най-безпомощните клишета, които социологията познава. Ако XX век открива ‛човека без качества‛, сега сме свидетели на раждането на ‛общество без качества‛. Ти все повече не знаеш къде си, какъв си, какво искаш и от кого го искаш.

И се затваряш, построяваш си гето. Това е много важно, защото социалните граници ще бъдат най-важните граници на Европа..."

[Мнемозина]

Допада ми!
Някой неща ме натъжават:

Да, и други тъжни работи има.
Изобщо... познанието и печал...

Чаве, как да членувам "печал" Печалта?

[esti]

Дъгичко е, след малко ще го прочета.
От снощи и аз се сдобих с темепературно дяте и като раздам хаповете и като си допия кафето, за да ми доде акъла на място, ще прочета и "дългото".

[Мнемозина]

Дъгичко е, след малко ще го прочета.
От снощи и аз се сдобих с темепературно дяте и като раздам хаповете и като си допия кафето, за да ми доде акъла на място, ще прочета и "дългото".

Ох, този грип...
Я бързо да оздравявате всички!
Аааа!

[esti]

Дъгичко е, след малко ще го прочета.
От снощи и аз се сдобих с темепературно дяте и като раздам хаповете и като си допия кафето, за да ми доде акъла на място, ще прочета и "дългото".

Ох, този грип...
Я бързо да оздравявате всички!
Аааа!

Още не знаем грип ли е, кво е - само Т дигна, други симптоми няма.
Сега ще видим накъде ще избие....

[esti]

Дали щото бях под влияние на темата с асоциациите или защото мозъка ми още не знае къде е след безсънната нощ и малко диагонално четох, но направих някаква асоциация с ЗО-40 и този откъс:

"Кен Джовит, когото вече споменах, от години пише книга, заглавието на която навярно трябва да бъде преведено като „Граници, межди и барикади‛. И това, което се опитва да разбере, са тези модуси на ограничаване и отграничаване. За него барикадата е граница между две напълно затворени общности, тя не позволява взаимно проникване и обогатяване, а само мирно съвместно съществуване. Барикада е границата от времето на студената война, това е граница, за която имаш нужда и от изходна, и от входна виза. Аналог на барикадата е католическият брак, в който разводът е невъзможен. „Междата‛ прилича на модерен бар, в който непознати се срещат, пият, понякога разговарят, често правят секс, но в този свят няма брак и всяка връзка всеки ден започва отначало. Межда е границата между Сомалия и Етиопия, границата, която лесно може да бъде премината и това я прави опасна. И накрая, съществува идеята за „границата‛ като аналог на брак с право на развод, като аналог на границите в ЕС, граници, които ни позволяват да общуваме, без да ни застрашават с промискуитетната си празнота. Харесвам този проект на Джовит, защото поне за мен той точно описва ситуацията, в която се намира Европа днес. Ние живеем в свят на межди, той поражда несигурност и страх от бъдещето и затова въображението ни произвежда барикади. И нашата единствена надежда е, че ще успеем да изградим свят, в който междите и барикадите ще бъдат заменени от граници."

[Глас в пустиня]

знам.

Но понеже съм сигурна, че ще ви е интересно, го пускам. Освен това утре е неделя и какво друго ще правите, м?

Обичам да чета анализите на Иван Кръстев.

Точно, ясно и логично!

Авторитети липсват, както от миналото така и от настоящето. Народът се дели на абсалютно всякакъв признак, полит. партии се превръщат в затворени олигархични кръгове, гражданско общество липсва за да наложи контрол върху полит. партизанщината. Интелигенцията ни е импотентна, не е в състояние да улови сигналите идващи от масите и да ги формулира в цели, не е в състояние да генерира авторитети.... Резултатите са налице.

[Мнемозина]

Дали щото бях под влияние на темата с асоциациите или защото мозъка ми още не знае къде е след безсънната нощ и малко диагонално четох, но направих някаква асоциация с ЗО-40 и този откъс:

"Кен Джовит, когото вече споменах, от години пише книга, заглавието на която навярно трябва да бъде преведено като „Граници, межди и барикади‛. И това, което се опитва да разбере, са тези модуси на ограничаване и отграничаване. За него барикадата е граница между две напълно затворени общности, тя не позволява взаимно проникване и обогатяване, а само мирно съвместно съществуване. Барикада е границата от времето на студената война, това е граница, за която имаш нужда и от изходна, и от входна виза. Аналог на барикадата е католическият брак, в който разводът е невъзможен. „Междата‛ прилича на модерен бар, в който непознати се срещат, пият, понякога разговарят, често правят секс, но в този свят няма брак и всяка връзка всеки ден започва отначало. Межда е границата между Сомалия и Етиопия, границата, която лесно може да бъде премината и това я прави опасна. И накрая, съществува идеята за „границата‛ като аналог на брак с право на развод, като аналог на границите в ЕС, граници, които ни позволяват да общуваме, без да ни застрашават с промискуитетната си празнота. Харесвам този проект на Джовит, защото поне за мен той точно описва ситуацията, в която се намира Европа днес. Ние живеем в свят на межди, той поражда несигурност и страх от бъдещето и затова въображението ни произвежда барикади. И нашата единствена надежда е, че ще успеем да изградим свят, в който междите и барикадите ще бъдат заменени от граници."

Когато една теория е добре направена, работи на много нива. И на много места.
Все пак мисля, че тук при нас не е толкова... ъъъ. такова.

[esti]

Когато една теория е добре направена, работи на много нива. И на много места.
Все пак мисля, че тук при нас не е толкова... ъъъ. такова.

Да, не е чак....такова.
Аз, щото по принцип съм си една...такава и затова. Пък и може би, щото момента е..такъв. Мда, всичко зависи от такивата моменти.

[Мнемозина]

знам.

Но понеже съм сигурна, че ще ви е интересно, го пускам. Освен това утре е неделя и какво друго ще правите, м?

Обичам да чета анализите на Иван Кръстев.

Точно, ясно и логично!

Авторитети липсват, както от миналото така и от настоящето. Народът се дели на абсалютно всякакъв признак, полит. партии се превръщат в затворени олигархични кръгове, гражданско общество липсва за да наложи контрол върху полит. партизанщината. Интелигенцията ни е импотентна, не е в състояние да улови сигналите идващи от масите и да ги формулира в цели, не е в състояние да генерира авторитети.... Резултатите са налице.

Интелигенция вече няма - като прослойка. А и масите категорично отказват сигналите им да бъдат улавяни и формулирани от някаква интелигенция. Масите не желаят интелигентни авторитети.

Иначе... то имаше там, Стефан Цанев, Недялко Йорданов - толкова усилия положиха, а им се хвана само "Труд".

[Ржевски]

Интелигенция вече няма - като прослойка. А и масите категорично отказват сигналите им да бъдат улавяни и формулирани от някаква интелигенция. Масите не желаят интелигентни авторитети.

Иначе... то имаше там, Стефан Цанев, Недялко Йорданов - толкова усилия положиха, а им се хвана само "Труд".

"Интелигенция - говно!"
Казал го е самият Владимир Илич, и като гледам напоследъка наш'та такава (в това число и четейки такива статии), все повече се замислям, дали пък аджеба оня сифилистичен мозък не е прозрял истината.

Като цяло статията/интервюто също е "гавно", поне според мен. Показва тоталното неразбиране на "народа" от същата тази "интелигенция", също така тоталната й ограниченост на база политически, или културни пристрастия на принципа Левски-ЦСКА, така характерно за дървените глави и промитите мозъци, но в момента не ми се занимава да цитирам конкретни местенца.
Е, ако много ми се "нафърляте" ще се постарая да си обоснова думите по-точно.

[Глен]

Аз пък, не знам защо правя асоция с една статия на Харалан Алексанрдов. Може би защото скоро слушах пак негови обобщения в "Сладък живот", по темата за Европа.

http://www.obshtestvo.net/?p=42

[Мнемозина]

Интелигенция вече няма - като прослойка. А и масите категорично отказват сигналите им да бъдат улавяни и формулирани от някаква интелигенция. Масите не желаят интелигентни авторитети.

Иначе... то имаше там, Стефан Цанев, Недялко Йорданов - толкова усилия положиха, а им се хвана само "Труд".

"Интелигенция - говно!"
Казал го е самият Владимир Илич, и като гледам напоследъка наш'та такава (в това число и четейки такива статии), все повече се замислям, дали пък аджеба оня сифилистичен мозък не е прозрял истината.

Като цяло статията/интервюто също е "гавно", поне според мен. Показва тоталното неразбиране на "народа" от същата тази "интелигенция", също така тоталната й ограниченост на база политически, или културни пристрастия на принципа Левски-ЦСКА, така характерно за дървените глави и промитите мозъци, но в момента не ми се занимава да цитирам конкретни местенца.
Е, ако много ми се "нафърляте" ще се постарая да си обоснова думите по-точно.

Нафърлям ти се.
Обосновавай се сега.

[vyara]

Нафърлям ти се.

Ауууу, ма как тъй? Пред сички ли? :lol::blum:

[esti]

Интелигенция вече няма - като прослойка. А и масите категорично отказват сигналите им да бъдат улавяни и формулирани от някаква интелигенция. Масите не желаят интелигентни авторитети.

Иначе... то имаше там, Стефан Цанев, Недялко Йорданов - толкова усилия положиха, а им се хвана само "Труд".

"Интелигенция - говно!"
Казал го е самият Владимир Илич, и като гледам напоследъка наш'та такава (в това число и четейки такива статии), все повече се замислям, дали пък аджеба оня сифилистичен мозък не е прозрял истината.

Като цяло статията/интервюто също е "гавно", поне според мен. Показва тоталното неразбиране на "народа" от същата тази "интелигенция", също така тоталната й ограниченост на база политически, или културни пристрастия на принципа Левски-ЦСКА, така характерно за дървените глави и промитите мозъци, но в момента не ми се занимава да цитирам конкретни местенца.
Е, ако много ми се "нафърляте" ще се постарая да си обоснова думите по-точно.

Нафърлям ти се.

Ми.....ъъъъ...такова....ний ще излезем да не ви притесняваме.:blum::blum::blum:

[Мнемозина]

Нафърлям ти се.

Ауууу, ма как тъй? Пред сички ли? :lol::blum:

Аз се редактирах.

[vyara]

Ести, сестро, изпреварила съм те.

[vyara]

Нафърлям ти се.

Ауууу, ма как тъй? Пред сички ли? :lol::blum:

Аз се редактирах.

Ама аз го написах преди!
И после си викам: Яснооо, Мнемо се е редактирала, значи и тя за същото си мисли. или по-скоро аз си мисля за същото...

[esti]

Ести, сестро, изпреварила съм те.

Защото възмущението и упрека винаги са по-бързи от деликатното оттегляне с разбиране.:blum::blum:

[vyara]

Ести, сестро, изпреварила съм те.

Защото възмущението и упрека винаги са по-бързи от деликатното оттегляне с разбиране.:blum::blum:

То това си беше подстрекаване, няма тука упрек.

Ама и ти си права, де.

[Мнемозина]

Нафърлям ти се.

Ауууу, ма как тъй? Пред сички ли? :lol::blum:

Аз се редактирах.

Ама аз го написах преди!
И после си викам: Яснооо, Мнемо се е редактирала, значи и тя за същото си мисли. или по-скоро аз си мисля за същото...

Именноооо. Аз това не съм си го помислила, обаче си помислих, че вие все това си мислите.

[vyara]

Нафърлям ти се.

Ауууу, ма как тъй? Пред сички ли? :lol::blum:

Аз се редактирах.

Ама аз го написах преди!
И после си викам: Яснооо, Мнемо се е редактирала, значи и тя за същото си мисли. или по-скоро аз си мисля за същото...

Именноооо. Аз това не съм си го помислила, обаче си помислих, че вие все това си мислите.

То за нас ясно, обаче ти ме изненадваш :winkw:
(шегичка бе, сори че пак оспамихме. И аз чакам Ржевски да се изкаже за ентелегенцията):-)

[Ржевски]

Нафърлям ти се.
Обосновавай се сега.

Ша бегам да са пудмия тогаз.
Пък ако ми хареса нафърлянето, утре ша пиша. Неделя е (беше) все пак - опитвам се да не работя цял ден

[Ржевски]

П.С. Пък и чакам първо да си прочета профила в другата тема относно асоциацията ми с носферату

[Глас в пустиня]

Интелигенция вече няма - като прослойка. А и масите категорично отказват сигналите им да бъдат улавяни и формулирани от някаква интелигенция. Масите не желаят интелигентни авторитети.

Иначе... то имаше там, Стефан Цанев, Недялко Йорданов - толкова усилия положиха, а им се хвана само "Труд".

Прощавай, ама това твоето е като - "на крива ракета космоса и пречи":lol:

Що е то, интелигенция:

Интелигенция е наименование на обособена социална група от хора, които професионално упражняват висококвалифициран умствен, предимно творчески, труд в областите, непосредствено свързани със създаването, съхраняването, разпространяването и социализацията на духовните ценности. Формира се без оглед на социалните слоеве. Подразделя се на научна, техническа, педагогическа, медицинска, художествена и др. Терминът интелигенция е въведен през 70-те г. на 19 век от руския писател П. Д. Боборикин. В съвременната социологическа литература се прави разграничение между "интелигент" като представител на масовите интелектуални професии и "интелектуалец" като принадлежащ към елита на интелигенцията.

Да не би през възраждането на "възрожденската интелигенция" да й е било по-лесно при "създаването, съхраняването, разпространяването и социализацията на духовните ценности". Въпреки, че и тогава е имало залитания като на днешните "интелигенти" - справка, Ботев - "Ех да бях като Пишурката, да възпея на баба си хурката!" :blum:

[Мнемозина]

Интелигенция вече няма - като прослойка. А и масите категорично отказват сигналите им да бъдат улавяни и формулирани от някаква интелигенция. Масите не желаят интелигентни авторитети.

Иначе... то имаше там, Стефан Цанев, Недялко Йорданов - толкова усилия положиха, а им се хвана само "Труд".

Прощавай, ама това твоето е като - "на крива ракета космоса и пречи":lol:

Няма какво да прощавам, точно така е.

Що е то, интелигенция:

Интелигенция е наименование на обособена социална група от хора, ...

Нали това казвам - в момента такава обособена социална група няма.

Да не би през възраждането на "възрожденската интелигенция" да й е било по-лесно при "създаването, съхраняването, разпространяването и социализацията на духовните ценности". Въпреки, че и тогава е имало залитания като на днешните "интелигенти" - справка, Ботев - "Ех да бях като Пишурката, да възпея на баба си хурката!" :blum:

Със сигурност й е било по-лесно, защото по време на създаване и оформяне на национална идентичност (което всъщност се случва тогава) интелигенцията има ясни цели, общи в повечето случаи, и т.нар. народ й се поддава. Днес е точно обратното.
Точно това ми хареса в интервюто - показването на стремеж към ново Възраждане, защото това е търсенето на "границата". Не в България обаче.

[Ржевски]

Ей ме на подмит и в понеделнишко настроение, готов за отбрана и охрана.

Ще почна първом малко изнадалече.

Благодарско на Боев за изнамереното определение за "интелигенция", с което обаче пак не съм баш много съгласен, щото ми звучи прекалено марксистко-ленински, независимо, че е писано в края на 19-ти век. Но и него (не Боев, а определението) ще го разкритикувам след това.

Сега малко за интелигенцията като цяло и по-специално за европейската такава. Защо точно за европейската. Ами защото азиатската не я познавам толкова добре, освен това културно е далеч от мен, а американската като такава не съществува. Не защото в Америка няма ужасно интелигентни хора, а защото са прекалено индивидуалисти, неотговарящи на определението по-горе: "обособена социална група".

Та като цяло в Европа виждам няколко вида интелигенция разделена по регионални особености:
1. Източно централно европейска. Мрачна, не виждаща изход, депресирана, пияна и... гениална. Както се изказа оня ден Кембъла предаването си "Говорилня" по ББТ (препоръчвам ви го туй предаване горещо, най-малкото защото този човек е способен да
направи всичко с думите.): "Абе гледам руски филм, 5 минути на екрана нищо не се случва, никой не е убит, а ми избиват сълзи на очите и всеки момент ще ревна"
2. Западно централно европейска. Борбена, рационална, действена и... гениална.
3. Южно централно европейска. Весела, сръбнала, кавгаджийска и гавраджийска, държаща в едната ръка книгата, а в другата шпагата, и... гениална. Благодарение на нея и на западно централно европейската имаме това прословуто Просвещение за което говори и Иван Кръстев. Защото източната колкото и да е гениална никога не е успявала да претвори идеите си в дела.

Къде сме ние както се казва? Ами ние сме в отделна четвърта група. Нашата интелигенция последните 100 години е като цяло мързелива, мрънкаща и... много рядко гениална. Основният проблем на нашата интелигенция през последните 60 години е защо аджеба колегата по перо има апартамент с 20 квадрата по-голям и защо плочкаджията взема толкоз много пари на метър квадратен, а аз - не. Нашата интелигенция солиспистично (да видите че и аз знам чужди думички) се е втренчила в пъпа си и нищо друго освен тоя пъп за нея не съществува. Едно от най-големите престъпления на комунистическия режим у нас, може би дори най-голямото беше, че реализира 99.999% на практика един от девизите си - този за равенството и еднаквостта. Като следствие на това средите на интелигенцията и държавната върхушка се напълниха със селяндури (не селяни) желаещи да прогресират. Нагли, ограничени и пробивни еснафи с дребни душици. Некадърн графомани, специализирали се в целуването на задници.

През последните 15-20 години обаче се разви един друг подвид - "интелигенция" на която основния проблем е, че не може да си намери такъв. И проблемът не е в липсата на проблеми (тафотология малко ама ша прощавате), а в липсата на идеи за решаването им. Обаче все нещо трябва да се върши, пък и самолюбието страда когато никой не говори за теб затуй пишем и говорим, даваме интервюта. И понеже не можем, или ни е срам да лепим плочки - пишем. Врем се по центрове за управления, обяснения и прогнозиране на нещо си (най-често на демокрацията), и усвояваме парите на европейските данъкоплатци.
В краен случай преподаваме в НБУ.

Част от тази интелигенция страда от още едно заболяване - шизофрения. Казвал съм го и друг път, но пак ще го напомня. Последното се дължи на желанието за самоопределяне като дясна или либерална такава. Проблемът идва от там, че сама по себеси интелигенцията трябва да бъде носител на прогреса. Да, тя трябва да отговаря и за запазване на ценностите, но основната й дейност не е пазителството на старото, а предлагане на нови решения. С това перфектно се справят организации като църквата да кажем. До тук с обяснението на "що е интелигенция и има ли тя почва у нас".

Сега конкретно по статията и за автора.
Първо, да кажа, че когато тоя автор го видя в някое предаване или предизборно студио винаги превключвам на друг канал - не щото ми е нещо неприятен, ами щото знам, че ще си изгубя времето. Той няма какво ново или интересно да ми каже.
Да вметна само, че интернет изданието на "Култура" е правено от някой безнадежен некадърник. Човек не може да маркира части от текста на страницата, в следствие на което ми се налага да изкопирам целия текст нейде другаде, а и освен това там виси страховития надпис: "Оцени: Оценката на статия е достъпна само за регистрирани потребители.". Е, аз като виден неподдръжник на реда и авторското право ще си позволя да оценя нещата тук.

Христо Буцев: Да започнем от Русия. Миналата година започнахме с Полша, там се случваха интересни неща. Сега, с влизането ни в ЕС, Русия може би ни става по-интересна? Още повече, че там започва подготовката за наследството на Путин...

Иван Кръстев: Нашите разговори все повече започват да ме плашат. Преди бях убеден, че те приличат на джазова пиеса и ние се опитваме да импровизираме на зададена тема, а темата е Европа. И това ми харесваше. Но днес усещането ми е, че това, което правим, е по-скоро някаква серия от психоаналитични сесии, които трябва да ни излекуват или от ‛страха от Европа‛, или от ‛страха за Европа‛.

Какво виждаме веднага след първото зачитане в текста? Политологът Кръстев го е страх. От разговори. За "страха от Европа", "страха за Европа" и ще си позволя да допълня "страха на Европа". От къде накъде ще има такива неправилни страхове а?
Полтологът е възмутен като да кажем психолог, който е решил, че пациентът му иска да осъществи сексуален акт с малко магаренце. Само дето пациентът изобщо не иска такива такива неща. Всъщност главният ни герой се опитва да пусне майтап, който обаче хич не е смешен.

Следва обаче втори абзац. Веднага и вече насериозно:

Преди година ние се съгласихме, че никой не може да разбере Европа, ако не разбере експлозията на популизма и
анти-либерализма в Полша. Днес ми предлагате да започна с Русия. И това също ми изглежда естествено, защото през
последната година Русия се опитва да конструира себе си като Другата Европа&, като идеологическа, а не просто като
политическа или икономическа алтернатива на ЕС.

Не бойте се деца! Тук виждаме, че страх няма, ситуацията се е успокоила и всичко казано преди това е било нещо като анимационно филмче за дете в зъболекарски кабинет.

Разговорът за Русия лесно би могъл да бъде изчерпан с твърдението, че завръщането на Русия на голямата политическа сцена е временно явление, страничен продукт от новите цени на петрола. И това твърдение е вярно.

Бийте звънеца и гасете свещите! Кръстев изчерпи цялата тема само с този абзац. Е, поразсъждава малко след това в същия абзац че ако САЩ не водеха войни та да поскъпва петрола, Русия вече нямаше да я има на картата на света.

По-натакъка следва една страхотна мешавица от цитати с които Кръстев упорито се опитва да не каже нещо свое и.... успява!
В края на тая мешавица обаче има нещичко интересно:

Според тях една държава, за да може да бъде суверенна сама по себе си, трябва да отговаря на няколко условия. Първо, да има достатъчно военна мощ. (И извън Русия все повече идеята за суверенитета започва да се свързва с идеята за ядрено оръжие.

Тук се прави опит да ни се обясни, че ако си силен имаш възможност да си независим. Страхотно прозрение, браво на Автора!

Това е част от резултата от хуманитарните интервенции през 90-те години.

Не съм прав Мнемо, признавам си и си посипвам капацината с пепел.
Върхът е тоя Кръстев бе!
Честно, едва ли някой може да измисли по-голям оксиморон от "хуманитарна интервенция" опитвайки се да каже "войните". Дори войната на Русия в Авганистан едно време беше наричана "братска помощ" и как ли не, но не, и по този начин. Шапка му свалям, вече знам как да се държа пред по-големия брат, който и да е той. Новият инглиш на Оруел е победен с поне 2 обиколки.

Всъщност това, което иранците научиха от сръбската война и от иракската война, е, че да си суверенен, значи да си ядрен.)
Това не само иранците го научиха, ами целият свят го разбра. Надявам се в скоро време целият свят да стане ядрен. Искрено! Само по този начин могат да бъдат спрени вой.. таковата де, хуманитарните интервенции.

Другото обаче, което е характерно в руската визия, е, че за тях по принцип суверенитетът не е право, а възможност, потенциал.

Суверинитетът не е право, а възможност, потенциал..... моля, ако някой все пак е разбрал какво точно иска да каже Кръстев с тия си думи, да вземе и да ми обясни, щото явно аз не достигам до тия висоти на мисълта.

Защо тази идея за суверенитета е толкова важна за Русия? Тя е важна, защото твърдението на руските идеолози е, че в света има не повече от 7-8 държави, имащи потенциала и способността да бъдат суверенни. И това са Индия, Китай, САЩ, Европейският съюз като нов играч…

Защо ли наистина тоя суверинитет е важен за Русия. Кво пък толкоз а? Що не се откажат от него като нас? Ами заради техните идеолози оказва се. Гадове мръсни!


За страни като примерно България, Унгария или Полша, които нямат ресурс за такава суверенност, влизането в ЕС изглежда смислено решение, тъй като идеята, че делегираш част от своя суверенитет, едва ли изглежда противоречива, защото делегираш нещо, което на практика нямаш.

Ами кво да кажа.... прав е човекът. Обаче изглежда, че това не е негово съждение, а на горните гадове мръсни. Демек те карат на сила бедните държавици да се присъединят към ЕС.
Прочитаме малко по-доле и:

В момента и ЕС, и Русия говорят за страни като Украйна, като Беларус, като Молдова или Грузия като за някакво общо споделено пространство между ЕС и Русия. Но това, на което най-вероятно ще станем свидетели през идващите две или три години, е почти незабележимото, но реално завръщане на политиката на сфери на влияние. Новата руска идеология не оставя място за ничия земя между ЕС и Русия. Ако страни като Украйна или Беларус, според Москва, нямат потенциала да бъдат суверенни, те ще трябва да бъдат част от зоната на влияние на една от суверенните сили.

Правилно - гадовете са го измислили, а не Кръстев.

През вече далечната 1991 година един от най-странните и виртуозни изследователи на комунизма, Кен Джовит, предрече, че краят на съветската система бележи преминаването от един свят с граници към един свят с межди. И ако в природата на границата е да разделя ясно оформени и различими неща, то междата разделя безформености.

Е, признавам си на мен тоз цитиран виртуоз не ми е известен, обаче тук разбирам нещо, което тотално променя представите ми за света. Междата видите ли разделяла безформености. Кръстев, Кръстев... поне малко нашите класически автори да беше попрочел, писали за българското село и щеше да разбереш, че междата разделя две абсолютни оформености но самата тя е неоформеност - хаос, буреняк и липса на поддръжка. Отново виждаме Оруеловия нюинглиш в действие - подменяне смисъла на думите.

От тук насетне започва рефрена за заплахата за демокрацията (бият Паниковски) и етническите конфликти. На нея и последвалото към края твърдение за това, че папата ще превърне римо-католическата църква в център на просвещението на Европа (все едно Хитлер да обещае да строи слънчеви и отоплени детски градини за еврейските дечица) ще се спра в следващото издание, щото за днес ми иде много вече.

[Мнемозина]

Ржевски, ти ме уби!
Какво беше туй подмиване, какво беше туй чудо! И как не ти хванаха пръстите пришки от толкова писане.

За някои неща съм съгласна, обаче за други - върло не.
Обаче при количеството на твоето писание ще трябва да ти отговарям... направо не знам кога.

[Ржевски]

Ржевски, ти ме уби!
Какво беше туй подмиване, какво беше туй чудо! И как не ти хванаха пръстите пришки от толкова писане.

За някои неща съм съгласна, обаче за други - върло не.
Обаче при количеството на твоето писание ще трябва да ти отговарям... направо не знам кога.

При такива инциденти - най-добре на маса на следващата сбирка

[Мнемозина]

Ржевски, ти ме уби!
Какво беше туй подмиване, какво беше туй чудо! И как не ти хванаха пръстите пришки от толкова писане.

За някои неща съм съгласна, обаче за други - върло не.
Обаче при количеството на твоето писание ще трябва да ти отговарям... направо не знам кога.

При такива инциденти - най-добре на маса на следващата сбирка

Много си хитър - аз на маса само мълча и слушам.

[4avdar4e]

И макар че е седем сутринта, изчетох туй писание бавно и с наслада. Ржевски, дай да те цуна, дет съ вика!!!

Браво и благодаря!:-)

[vyara]

И макар че е седем сутринта, изчетох туй писание бавно и с наслада. Ржевски, дай да те цуна, дет съ вика!!!

Браво и благодаря!:-)

Нямало интелектуалци, а?

Всъщност Ржевски не бих го нарекла с тази дума, щото и аз не я харесвам, но винаги го чета с голям интерес.

[Dark Angel]

Нямало интелектуалци, а?

Всъщност Ржевски не бих го нарекла с тази дума, щото и аз не я харесвам, но винаги го чета с голям интерес.

думата и аз не я харесвам

четох из темата с интерес

[Мнемозина]

Ржевски, ще се подмиваш ли пак?
Щото ми се отвори малко време да ти отговоря.
Моля останалите да ме извинят, ако стане дълго, обаче той първи започна!

Първо, интелигенцията, по-конкретно българската такава.
Първо ще трябва да ми обясниш какво точно разбираш под интелигенция. Имам чувството, че ми говориш за това, което по време на соца беше лансирано като такова - съдя и по първия ти пост в темата. Ако виждаш интелигенцията така, то няма начин просто да не очакваш от нея, да не изискваш от нея да претвори идеите си в дела. Тази интелигенция (ти я описваш много точно) после влезе в рубриката "интелектуалци по пантофи". Обичащ мира и парите - Любомир Левчев, помниш ли?
Моля те, обаче, да направим разликата между тази интелигенция и хората на духа. Звучи малко особено, но става дума за хора, които в мислите и делата си са малко над земята, леко встрани от нас.
Има такива, имало е и преди, насред цялата гмеж на художествено-творческата интелигенция. Нищо, че не ги знаеш. Няма и как да ги знаеш, защото тях по вестниците не ги пишат. Те едва ли биха предложили, както ти пишеш, нови решения, защото за това трябва публичност, каквато те нямат и не желаят. А не я желаят поради следното:
Големият грях на соца беше, че в съзнанието на хората изравни едните с другите.
Има периоди, в които целокупният народ има нужда от примера на такива хора. И други, в които съвсем няма нужда от тях. Сега сме във втори период от цикъла и толкова. Никой умен човек не се мори да говори, като знае, че няма да го чуят.
Между другото, либералната интелигенция страда точно толкова от конюктурност, колкото и предходницата си. Но някои са все пак по-интелигентни и смятам, че Иван Кръстев е от тези случаи.

За самата статия. Първо, това не е статия, а интервю, разговор, така че непостигнатата цялостност и усещането за мешавица от цитати, е отговорност не само на един човек (това май повече към Чавето).

Уважавайки изцяло мнението ти и най-вече търпението да ми го напишеш, ще ти кажа моето виждане по твоите несъгласия.

Сега конкретно по статията и за автора.
Първо, да кажа, че когато тоя автор го видя в някое предаване или предизборно студио винаги превключвам на друг канал - не щото ми е нещо неприятен, ами щото знам, че ще си изгубя времето. Той няма какво ново или интересно да ми каже.

Аз, за разлика от тебе, нямам нищо против някой друг да казва неща, които вече знам. Освен че се чувствам по-спокойна (в смисъл "не съм съвсем чалната"), винаги това, което ти е известно, казано от някой друг - с неговия поглед към същото това нещо - ти ги показва по различен начин. Освен това, ако трябва да се говори и пише само когато казваш нещо изцяло ново, всички трябва да замлъкнем. Точно затова не споделям иронията ти към интервюто в това отношение и смятам, че няма нужда да отговарям на тези ти коментари.
За интернет изданието на "Култура" съм съгласна.

Христо Буцев: Да започнем от Русия. Миналата година започнахме с Полша, там се случваха интересни неща. Сега, с влизането ни в ЕС, Русия може би ни става по-интересна? Още повече, че там започва подготовката за наследството на Путин...

Иван Кръстев: Нашите разговори все повече започват да ме плашат. Преди бях убеден, че те приличат на джазова пиеса и ние се опитваме да импровизираме на зададена тема, а темата е Европа. И това ми харесваше. Но днес усещането ми е, че това, което правим, е по-скоро някаква серия от психоаналитични сесии, които трябва да ни излекуват или от ‛страха от Европа‛, или от ‛страха за Европа‛.

Какво виждаме веднага след първото зачитане в текста? Политологът Кръстев го е страх. От разговори. За "страха от Европа", "страха за Европа" и ще си позволя да допълня "страха на Европа". От къде накъде ще има такива неправилни страхове а?
Полтологът е възмутен като да кажем психолог, който е решил, че пациентът му иска да осъществи сексуален акт с малко магаренце. Само дето пациентът изобщо не иска такива такива неща. Всъщност главният ни герой се опитва да пусне майтап, който обаче хич не е смешен.

Майтапът тук не е смешен, защото страхът на И.К. не е нито от Европа, нито за Европа, а е страх от самата форма на изявата му - и като чета тук възраженията, съвсем основателен.

Според тях една държава, за да може да бъде суверенна сама по себе си, трябва да отговаря на няколко условия. Първо, да има достатъчно военна мощ. (И извън Русия все повече идеята за суверенитета започва да се свързва с идеята за ядрено оръжие.

Тук се прави опит да ни се обясни, че ако си силен имаш възможност да си независим. Страхотно прозрение, браво на Автора!

Не, тук става не за това какво е да си независим, а да се подчертае засилването на точно определена страна на суверенитета. И че се наблюдава ново засилване на тази идея за суверенитета (като военно обезпечен) именно в Русия.

Това е част от резултата от хуманитарните интервенции през 90-те години.

Не съм прав Мнемо, признавам си и си посипвам капацината с пепел.
Върхът е тоя Кръстев бе!
Честно, едва ли някой може да измисли по-голям оксиморон от "хуманитарна интервенция" опитвайки се да каже "войните". Дори войната на Русия в Авганистан едно време беше наричана "братска помощ" и как ли не, но не, и по този начин. Шапка му свалям, вече знам как да се държа пред по-големия брат, който и да е той. Новият инглиш на Оруел е победен с поне 2 обиколки.

Всъщност това, което иранците научиха от сръбската война и от иракската война, е, че да си суверенен, значи да си ядрен.)
Това не само иранците го научиха, ами целият свят го разбра. Надявам се в скоро време целият свят да стане ядрен. Искрено! Само по този начин могат да бъдат спрени вой.. таковата де, хуманитарните интервенции.

Значи, аз също не харесвам този род евфемизми. Не следя внимателно терминологията на самите американци по въпроса - нещо ми се върти в главата като "умиротворителна акция", но... В български контекст съм по-склонна да приема израза "хуманитарна интервенция" точно като reductio ad absurdum, бърза иронийка мимоходом, която се вижда, ако искаш да я видиш.

Другото обаче, което е характерно в руската визия, е, че за тях по принцип суверенитетът не е право, а възможност, потенциал.

Суверинитетът не е право, а възможност, потенциал..... моля, ако някой все пак е разбрал какво точно иска да каже Кръстев с тия си думи, да вземе и да ми обясни, щото явно аз не достигам до тия висоти на мисълта.

Сега ще опитам.
Суверенитетът е независимост, нали?
Ти независим ли си? А имаш ли право на това?
Има разлика между това дали една власт ти казва "ти имаш права" или "ти може и да имаш права, но не е съвсем задължително всъщност". В първия случай те лъже, а във втория... усещаш нюанса, нали?.

През вече далечната 1991 година един от най-странните и виртуозни изследователи на комунизма, Кен Джовит, предрече, че краят на съветската система бележи преминаването от един свят с граници към един свят с межди. И ако в природата на границата е да разделя ясно оформени и различими неща, то междата разделя безформености.

Е, признавам си на мен тоз цитиран виртуоз не ми е известен, обаче тук разбирам нещо, което тотално променя представите ми за света. Междата видите ли разделяла безформености. Кръстев, Кръстев... поне малко нашите класически автори да беше попрочел, писали за българското село и щеше да разбереш, че междата разделя две абсолютни оформености но самата тя е неоформеност - хаос, буреняк и липса на поддръжка. Отново виждаме Оруеловия нюинглиш в действие - подменяне смисъла на думите.

Ами ето, човекът едно ново за тебе нещо е казал, а ти и за него го оплюваш.
Прощавай, ама точно тук се заяждаш на дребно. Предложи друга дума тогава. Но самата идея е ясна - щом няма твърди граници, е трудно да се разграничат и определят нещата, които уж са различни. За това иде реч.

Хайде, пък на маса за други работи ще... мълча.