Мнемозина написа:...
Кажи ми тогава какво да прави човек с:
1. Тия, дето ги харесва, но не е съгласен с тях.
2. Тия, дето не ги харесва, но е съгласен с тях.
С другите е лесно.

Начи срещу нас живее едно семейство възрастни майка и син. Майката беше учител, сина май е учен някакъв метеоролог ли де е... Видях го по телевизията веднъж. Или социолог да беше. Не помня. Майката известно време по заместване даже ми преподаваше. Биология. Сега е мноого възрастна. Супер тихи хора, поздравявам ги редовно, но късогледи ли са, що ли, всеки път се изненадват някак и така ме отминават без едно кимване даже. Изглеждат като тези, които и на мравката път правят, симпатични са ми били винаги.
Тяхната противоположност живее под нас. На възраст колкото мене. Само ще кажа, че е този род човек, който без да е борец или мутра, страстно желае да е, и много старателно играе тая роля. Тероризира всички под 8 и над 80 години, строг е и е справедлив с тях, и е страшилище за всяка жена със счупен крак или поне две ръце.
Веднъж значи една кола ме запуши без всякакъв шанс да изляза. Случи се, че бях поел ангажимент да свърша нещо с колата, освен това имах и работа и нито да зарежа колата и да тръгна с такси, нито пък да чакам. 10 минути блъсках по капака на тая кола виках, обикалях... бе не бях стигнал до пукане на гуми, обаче бях много близо(тва е шега де, пукането на гуми е най- великата простотия и за мене е нарицателно). Квартала седна да яде пуканки и да гледа какво ще направя и каква ще е развръзката. Всеха да ми разтриват рамената един ми вееше с кърпа и отвсякъде слушах съвети с ляво или с дясно круше да подходя по въпроса и да подскачам за да съм по- бърз в краката.
"Мутрата" тича наляво надясно, блъска по вратите, пита в магазините, ритна една две коли без връзка със събитията... чудя се как някоя линейка не дойде. Викнах му няколко пъти че ми лази по нервите и да си ходи, но той кажи речи от мене друго не е чул, така че тва не му прави никакво впечатление вече.
След малко излиза този който живее отсреща заедно с още един. Другия човек трябва да му е някакъв роднина отива с небрежен вид до виновната кола тръгва да си отваря и ме поглежда предизвикателно "а кажи ми нещо" Квартала замира. Аз му казвам. Той ми вика в стил къв е проблема, казвам разкарай колата защото вече треперя...
И в тоя момент "мутрата" взима думата. Отсрещната страна осезаемо се кефи и се почва ела ми бе, ела ми бе, педерас, кретен, мама ти, и твойта майка също... Моя съсед отсреща също се включва, нещата се разрастват.
И моите откровени напъни да махна колата и да тръгна стават нещо незначително, и изобщо народа почва да се чуди аз какво правя там и защо им преча на тия хора.
По неволя заставам по средата и арбитрирам срещата. Мутрата бълва педерас, кур и путка, а отсреща отвръщат че те са в правото си. Защо бе викам, кво право, бе глей къде си спрял? Ами леля ми е зле, казва "шофьора". Свързвам че става въпрос за възрастната учителка. Гледам сина и вече е сив от мъка, но това не му пречи да се разправя до бога.
И по едно време вече наистина трябваше да взема отношение. Мутрата е мой защитник, учения - враг. Гледах, гледах, да ти кажа и се разкрещх на всички. Отпуших си се мъжки, персонализирах нещата и върху единия и върху другия. Докарах го до пробивната сила на лазер за военни нужди. Тва до сега беше роса. Народа се разбяга, малките деца ревнаха и прозорци взеха да се затръшват. Сипах обиди наляво и надясно, докато действително ги натиках по домовете им. И двамата. После възпитано, с една салфетка попих пяната по крайчеца на устните си.
Така трябва да се действа.
Само дето сега гледам да не се прибирам по светло много много. И командировки ходя по- често. Но тва е.