Голяма съм, но

[vyara]

Сутрин в училището на децата (което е с ученици от 1ви до 12-ти клас) класните на най-малките събират децата във фоайето на училището и после си ги завеждат по стаите, тъй като иначе по коридорите е лудница. Тази сутрин обчаче изтървахме групата за занималня на Вяра, което означаваше тя да мине сама сред високи като дървета ученици, по целия първи етаж и да се изкачи до втория, където е занималнята. Нищо и никаква работа, но за нея явно това е като да премине през 50 метра джунгла. За родители е забранено да се шамткосват по коридорите и охраната следи. Аз й казвам:
- Хайде, тръгвай сама, голяма си вече.
- ..., но съм с малко чувство, казва ми тя, свита до мен и гледайки отдолу-нагоре.


Ами... наруших забраната за шматкосване.

[windcolours]

Май не е съвсем по темата, пък и може да съм го писала вече тук, но понеже Вяра спомена за съвместното съществуване на "големи и малки", все пак ще разкажа това: Пред няколко месеца седя на пейка в квартална детска площадка. Наоколо играят малки дечица /3-4 год/, а един батко ги дразни и им пречи на забавлението. Едно от малките дечурлига го погледна право в очите и му рече: "Мама казва, че колкото по-голям ставаш, толкова по-добър трябва да бъдеш!".

[latrevw]

Ами... наруших забраната за шматкосване.

естествено, че ще я нарушиш.
При нас малките са отделени в самостоятелен коридор, без съприкосновение с големите. Дори голямото междучасие им е по друго време.

а в междучасията шума и джунглата по коридорите са нещо ужасно. Опитвала съм да се кача до третия етаж през междучасие, костваше ми много усилия, да не говорим, че псувах наум като хамалин и се заклех повече да не ходя в училище по време на междучасие - ужасявам се от НАШИТЕ деца.
но те оцеляват де.
просто Вяра е малка още. Абе някой да не я уплашил миналата година. Жал ми става като слушам да говориш за нейното училище. Трябва да й харесва да ходи там, а не да умира от страх.

бях ти споменала предния път - защо не я дадеш на частна занималня, много по-малко деца, поне половината ден да й е по-спокойно?

[vyara]

Ами... наруших забраната за шматкосване.

естествено, че ще я нарушиш.
При нас малките са отделени в самостоятелен коридор, без съприкосновение с големите. Дори голямото междучасие им е по друго време.

а в междучасията шума и джунглата по коридорите са нещо ужасно. Опитвала съм да се кача до третия етаж през междучасие, костваше ми много усилия, да не говорим, че псувах наум като хамалин и се заклех повече да не ходя в училище по време на междучасие - ужасявам се от НАШИТЕ деца.
но те оцеляват де.
просто Вяра е малка още. Абе някой да не я уплашил миналата година. Жал ми става като слушам да говориш за нейното училище. Трябва да й харесва да ходи там, а не да умира от страх.

бях ти споменала предния път - защо не я дадеш на частна занималня, много по-малко деца, поне половината ден да й е по-спокойно?

Вече е по-добре. Аз всъщност го разказвам, защото на мен много смешно ми стана, че била голяма, но с малко чувство и това ми беше основната мисъл, но както и да е.
Няма да я дам в частна занималня първо защото ми е сложно с вземането и оставянето на две деца на две места, понеже няма кой друг да го прави (отговорих ти същото първия път) и второ, защото тя ми каза, че вече й харесвало да ходи на училище, понеже... е влюбена. Харесала си едно момченце от съседния клас и ми го показа, докато то прелиташе покрай нас - мамо, нали е много готин? Да, казвам й, и ти като майка си харесваш руси със сини очи. :shy: Ама тати нали не е рус? Ми не е, ама е синеок поне. :winkw:

[latrevw]

Вече е по-добре. Аз всъщност го разказвам, защото на мен много смешно ми стана, че била голяма, но с малко чувство и това ми беше основната мисъл, но както и да е.
Няма да я дам в частна занималня първо защото ми е сложно с вземането и оставянето на две деца на две места, понеже няма кой друг да го прави (отговорих ти същото първия път) и второ, защото тя ми каза, че вече й харесвало да ходи на училище, понеже... е влюбена. Харесала си едно момченце от съседния клас и ми го показа, докато то прелиташе покрай нас - мамо, нали е много готин? Да, казвам й, и ти като майка си харесваш руси със сини очи. :shy: Ама тати нали не е рус? Ми не е, ама е синеок поне. :winkw:

хаха

разбрах аз, че на малкото чувство ти е акцента, но нас ни заболяха сърцата като го прочетохме.
хубаво е, че й харесва, още по-хубаво, че влюбена

п.п. с теб можем заедно да ходим по мъже , никога няма да харесаме един и същ

[vyara]

хаха

разбрах аз, че на малкото чувство ти е акцента, но нас ни заболяха сърцата като го прочетохме.
хубаво е, че й харесва, още по-хубаво, че влюбена

п.п. с теб можем заедно да ходим по мъже , никога няма да харесаме един и същ

Аааа, не се знае, не се. Недей лежа ти на таз кълка.

[Sweety]

бе твойто момиченце Вяра е като героиня от детски филм...щото много сладкодумно разказваш за нея
...миличката...

[WALL-E]

а мойто гардже ми звъни днес по нощите /22 вечерта/ и вика:
тати, моят избор е утре ти пак да ме вземеш от училище
сметайте дали ще откажа!

[vyara]

бе твойто момиченце Вяра е като героиня от детски филм...щото много сладкодумно разказваш за нея
...миличката...

Всички деца са така, но рядко го забелязваме, може би...

[vyara]

а мойто гардже ми звъни днес по нощите /22 вечерта/ и вика:
тати, моят избор е утре ти пак да ме вземеш от училище
сметайте дали ще откажа!

"Моят избор е ти да..." (направиш нещо си)... сладко звучи.

[Мнемозина]

Сутрин в училището на децата (което е с ученици от 1ви до 12-ти клас) класните на най-малките събират децата във фоайето на училището и после си ги завеждат по стаите, тъй като иначе по коридорите е лудница. Тази сутрин обчаче изтървахме групата за занималня на Вяра, което означаваше тя да мине сама сред високи като дървета ученици, по целия първи етаж и да се изкачи до втория, където е занималнята. Нищо и никаква работа, но за нея явно това е като да премине през 50 метра джунгла. За родители е забранено да се шамткосват по коридорите и охраната следи. Аз й казвам:
- Хайде, тръгвай сама, голяма си вече.
- ..., но съм с малко чувство, казва ми тя, свита до мен и гледайки отдолу-нагоре.


Ами... наруших забраната за шматкосване.

Миличката... разбирам я.

Има едно ръководство за писане на приказки от Джани Родари, който според мен е най-най-най-близко изобщо до детското мислене, и там даваше пример за голямото и малкото, за малкото и многото:

"Един господин имаше тридесет автомобила и тридесет косъма на главата. Колко много автомобили! - казваха хората. Колко малко косми! - казваха децата."

Приблизително предавам.

[WALL-E]

"Моят избор е ти да..." (направиш нещо си)... сладко звучи.

ми...от малки сте си жени
как а ви не обича чвяк!?

[vyara]

"Един господин имаше тридесет автомобила и тридесет косъма на главата. Колко много автомобили! - казваха хората. Колко малко косми! - казваха децата."

Приблизително предавам.

Има такива разлики. Понякога и между хора от едно поколение. Когато сме на улицата или се разхождаме с мъжа ми и той каже: Ехаааа! Глей, глей...., още преди да съм погледнала знам, че ми сочи купчини ламарина под формата на лъскав автомобил. Ако аз го кажа ще е за съвсем друго нещо, което няма нищо общо с творенията на човека.