Мнемозина написа:snowprincess написа:Мнемозина написа:
Лъ-жеш.
Човек се учи, докато е жив и е жив, докато се учи. Това е и смисълът на вслушването. Дали ще промени нещо, решава сам, разбира се.
Но иначе има опасност да си остане втренчен в пъпа си.
не съм съгласна
ако се съберете няколко човека и почнете да говорите за мен (хипотетично), всеки ще има различно мнение
нали не искаш луда да стана да угаждам на всички само щото не влизам в нечий калъп
реално е само това, което човек смята за себе си
Там е работата, че и то може да не е. И не е реално в твърде много случаи.
Самооценката е нещо, което не е зле да минава и през някакви корективи.
никой не вижда цялата картина
обикновено човек не се разкрива напълно пред другите, защото пълното разкриване крие опасности, особено когато се прави пред непознати хора
най-често човек се разкрива пред хора, които познава, харесва, уважава и на чието мнение държи и високо цени
но въпреки това в преобладаващата част от случаите той разкрива пред другите хора своите мнения, вкусове, интереси, убеждения, но дава малко информация за личността си
“Човек се страхува най-много от това, че може да се окаже незначителен в собствените си очи.”
Емануел Кант
да си допиша
какъв коректив може да бъде един човек на друг
вяра познава ли неф, какво знае за нея, знае ли какъв и е потенциала, какъв и е живота, какво е постигнала
искрена е до толкова, че казва какви са и чувствата - тя се дразни
постави етикет, подцени и нарани, а това винаги е грешка
и неф трябва да се съобразява с нея ли (да не е такава каквато е), защо да го прави ако поведението и печели повече отколкото губи
ми вяра може да се дразни, щото е като нея и да мрази това качество в себе си, може да ревнува, може да се страхува да не изглежда самата тя в очите на другите посредствена..., много неща могат да предизвикват раздразнението и
на хората трябва да им се дават крила - ти можеш, ти знаеш, ти ще успееш..., а не да им се смачква самочувствието за личен кеф или за да се покажеш над другия колко си значим ти