Сега малко за съветите.
На 8 години в двора на ул.„Климент” си играя както винаги сам. Опитвам се да се набера на телта за простиране. Баба Йонка ми казва да престана, телта била тънка и нямало да ме издържи. Изчаквам я да се прибере, правя коремното на въпросната тел и тя естествено се къса. Падам с главата надолу върху ръба на коритото на старата дворна мивка. После около минута си опитвам да си поема въздух, в началото дори не забелязвам спуканата си лошо глава.
Ценен съвет – 1:0 за Обществото.
На 10 години от върха на един кестен, чувам долу сестра ми /пет години по малка/ как се кахъри, че клоните са тънки и щял съм да падна. Ех…защо я чух тогава. Покатервам се най-горе и естествено падам пред носа на зяпналите Татко и Ането, от 15-тина метра върху спечената суха пръст. Този път апноичната ми пауза е по-дълга - около две минути и половина…после два дни в болница, и всички с учудване установяват, че ми няма практически нищо. Освен, че снагата ме боли още две седмици и пазя кревата. Докато другите се радват на първите шестици в бележниците /за първа година ги имаме в четвърти клас/ и предават яко кестени и стара хартия, като във всяко начало на учебната година.
Ценен съвет – 2:0 за Обществото.
12 години. С Радо – бъдещия ми кум /в шести клас, ако някой ме беше казал че все пак ще порасна и ще се оженя, щях да го ошамаря/ скачаме в близо триметров трап близо до басейн „Юри и Гагарин”:lol::lol::lol:…... Трапа е подготвен за полагане на тръби за вода и на дъното му има пясък, та се пада на меко. Скоро ми омръзва еднообразието и казвам, че ще скоча на рибка т.е. с главата надолу. Съвета на Радо да не го правя долита вече когато съм във въздуха. Заравям се на половин метър дълбочина в пясъка с главата напред и си чупя ръката. Понеже този път апное няма, си мисля че хубаво, че не е врата. Отивам до болницата сам, там - снимка, гипс. В къщи майка припада. Но за кратко.
Ценен съвет 3:0 за Обществото.
16 години. Въпреки всички съвети на близки вземам съветски паспорт. Заради този факт, не отивам войник на 18, а ставам студент.
Келяф съвет. Резултата вече е 3:1 понеже изкръшквам за сега от казармата и докато съучениците ми ги бухат старите кучета в „Черния полк” в Ямбол или те самите бухат турците по главите по време на т.н. „Възродителен процес”,
аз гушкам колежки и ходя по купони /и терени/.18 години. Влизам да уча медицина, въпреки съветите на близки и приятели, че лесно се влиза, трудно се учи.
Келяф съвет 3:2 вече. И досега не съжалявам за избора си.
Между редовете…Все пак през 1990 си вземам българското гражданство и зарязвам съветското …96-97-ма си отслужвам полагаемата година, но при други условия. Вече не е 1988 и аз не съм на 18.
27 години. Отивам да работя в „Бърза помощ”. Близки и познати се надпреварват да ме разкъндардисват. Тежка работа и ниско платена при това.
Келяф съвет 3:3 и равен резултат. И до сега не съжалявам. Има динамика, има свободно време, а и на фона на сегашната криза благосъстоянието ни макар и бавничко, но се ПОВИШАВА.
28 години. „Не се жени, хората често се ръзвеждат…няма да си паснете”- дуднат близки и познати. Аз пък се женя. Тоест ние с Ирена.
Келяф съвет 3:4 вече.
Урааааааааааааа вече водим. Минават години и за учудване на самите тези билзки и познати, а и за наше се оказваме удивително подходяща един за друг двойка. Във всеки случай на общия фон и засега.
29 години. „Не раждайте деца, са каво ще ги храните?...” – ридаят близките и познатите. „Да ви го начу..ме” - си/им казваме и се ражда Йоана, после Радослав. Жена ми е щастлива, на 27 и на 30 ражда лесно /не лежи месеци поради напреднала възраст с вдигнати крака по болниците за задържане/ а децата като поотрастват, не се редим от посреднощ за ред за ясла или детска градина, понеже наследниците тогава са кът. После закъснелите се редят, а ние спим или нещо друго правим.
Келяф съвет 3:5.
34 години. "Не се качвай на тази скала, кърти се." - казва Ирена. Това го чувам, когато вече съм почти горе. Почти, понеже все пак се откъртва едно парче и падам заедно с него та си троша зверски крака. Това е съвет със съмнителна стойност, понеже въпреки лютата болка и четирете месеца гипс, от тогава подхождам най-внимателно към катерене и спускане, с всички необходими осигуровки и спокойствие, та се разминавам с по-сериозни травматични приключения
Това е съвет без резултат и няма точки.
Сега… „Заминавайте, какво още правите в България” – клатят глави близки и познати. А, ние не заминаване. Тук си ни е добре засега. Имам чувството, че ценните съвети се получават до десет-дванадесет годишна възрасти после до края на живота ни затръпват само келяви…
п.п.каква е стастика при съветите...ценни-келяви при Уважаемите Клубари?
