Е, и? Аз пък пускам! Можеш ли да обясниш с думи прости, какво точно те дразни в това?!vyara написа:Мен нищо не ме гложди, аз не пускам теми, обезпокоена от нечие мнение.
Е, тва е изкуство, рийш...
Благодаря ти, че се изразяваш точно, когато формулираш мисълта си към мен!Ън написа:Е, и? Аз пък пускам! Можеш ли да обясниш с думи прости, какво точно те дразни в това?!vyara написа:Мен нищо не ме гложди, аз не пускам теми, обезпокоена от нечие мнение.
Дразни ме, не в твои теми, а по принцип, именно когато някой не си формулира точно мисълта, проблема и изобщо онова, с което все пак смята да занимава толкоз народ.
Сега кажи ми, понеже ме попита, отговорът на тоя въпрос (какво ме дразни) вълнува ли те всъщност? Вълнува ли те наистина, ама наистина, какво мисля аз?
За двете графики исках първо вие да си кажете мнението, а после аз, за да не ви влияя. Затова и още не съм ви казал на кого са- също, за да не окаже това влияние върху преценката ви.vyara написа: Дразни ме, не в твои теми, а по принцип, именно когато някой не си формулира точно мисълта, проблема и изобщо онова, с което все пак смята да занимава толкоз народ.
Да!Сега кажи ми, понеже ме попита, отговорът на тоя въпрос (какво ме дразни) вълнува ли те всъщност? Вълнува ли те наистина, ама наистина, какво мисля аз?
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Не, не учебникарско. Дори не и научно. Или както е там в науката за изкуството.pocti_bezobidna написа:Учебникарско определение ли ти трябва за изкуство или това просто е прелюдия към "всичкоеедноназдравевиносиренежени"?
Интересува ме какво си мислим ние, че е изкуство.
Ще кажа аз първо, така де, практис уот ю прийч...
За мен изкуство е това някой да ме накара да видя нещо невидимо, да усетя нещо неусетно, да открия нещо, което не съм и подозирал, че съществува, да докосна нещо, което е безтелесно...
Или иначе казано, да разсинхронизира добре настроените ми и благородни вибрации за момент и да замъгли погледа ми тази прашинка изкуство. Да спре мига. И да отмине.
Иначе... Разкри ме!
Всичко е прелюдия към едното. И виното. И жените.
А сиренето не свързано (непременно) с жените (щото има и такива, които го харесват, честно!). То е по-скоро компаньон на хубавото вино и приятелите пред едно мачле от ШЛ.
[quote="Ън"]
За двете графики исках първо вие да си кажете мнението, а после аз, за да не ви влияя. Затова и още не съм ви казал на кого са- също, за да не окаже това влияние върху преценката ви.[quote]
Това май предполага известно и утвърдено име
Ама това, че някой няма да го хареса, не значи, че не е изкуство.
Ако аз не харесвам Ван Гог, Пикасо или Матис и освен мен ен ги харесват още 200 души или не знам колко си по света, това май няма да промени нещата... За Ван Гог и останалите искам да кажа...
За двете графики исках първо вие да си кажете мнението, а после аз, за да не ви влияя. Затова и още не съм ви казал на кого са- също, за да не окаже това влияние върху преценката ви.[quote]
Това май предполага известно и утвърдено име
Ама това, че някой няма да го хареса, не значи, че не е изкуство.
Ако аз не харесвам Ван Гог, Пикасо или Матис и освен мен ен ги харесват още 200 души или не знам колко си по света, това май няма да промени нещата... За Ван Гог и останалите искам да кажа...
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
OFFpocti_bezobidna написа: Размерът има значение, но не чак толкова.
Роман от Маркес едва ли ще струва колкото роман от Георги Господинов да кажем при равен брой страници.
....
Бе, верно ли, че Маркес не давал права за България. Издателски права ли се казват, как се казват... Не разрешавал негови книги да се издават в България. Разказха ми цяла история.
Оттогава се зазяпвам разсеяно по книжарниците - няма ново издание. Има книга за Маркес, но от него нова не видях. Ново издание де.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Вярно е, да.Green Light написа:OFFpocti_bezobidna написа: Размерът има значение, но не чак толкова.
Роман от Маркес едва ли ще струва колкото роман от Георги Господинов да кажем при равен брой страници.
....
Бе, верно ли, че Маркес не давал права за България. Издателски права ли се казват, как се казват... Не разрешавал негови книги да се издават в България. Разказха ми цяла история.
Оттогава се зазяпвам разсеяно по книжарниците - няма ново издание. Има книга за Маркес, но от него нова не видях. Ново издание де.
Много тъпо от негова страна, нали
Както и да е - имало пробив, навил се бил (или агентката му се била навила), таз година ни чакат нови преводи.
Биографията му е 30 кинта
Малоформатните сто години на Славейков вървели над 40 кинта - това не съм го проверявала...
Ма ние не сме питали кво е изкуство, нал тъй?Remmivs написа:Не, не учебникарско. Дори не и научно. Или както е там в науката за изкуството.pocti_bezobidna написа:Учебникарско определение ли ти трябва за изкуство или това просто е прелюдия към "всичкоеедноназдравевиносиренежени"?
Интересува ме какво си мислим ние, че е изкуство.
Ще кажа аз първо, така де, практис уот ю прийч...
За мен изкуство е това някой да ме накара да видя нещо невидимо, да усетя нещо неусетно, да открия нещо, което не съм и подозирал, че съществува, да докосна нещо, което е безтелесно...
Или иначе казано, да разсинхронизира добре настроените ми и благородни вибрации за момент и да замъгли погледа ми тази прашинка изкуство. Да спре мига. И да отмине.
Иначе... Разкри ме!
Всичко е прелюдия към едното. И виното. И жените.
А сиренето не свързано (непременно) с жените (щото има и такива, които го харесват, честно!). То е по-скоро компаньон на хубавото вино и приятелите пред едно мачле от ШЛ.
Там е работата, че за да се случи това докосване,Remmivs написа:Не, не учебникарско. Дори не и научно. Или както е там в науката за изкуството.pocti_bezobidna написа:Учебникарско определение ли ти трябва за изкуство или това просто е прелюдия към "всичкоеедноназдравевиносиренежени"?
Интересува ме какво си мислим ние, че е изкуство.
Ще кажа аз първо, така де, практис уот ю прийч...
За мен изкуство е това някой да ме накара да видя нещо невидимо, да усетя нещо неусетно, да открия нещо, което не съм и подозирал, че съществува, да докосна нещо, което е безтелесно...
Или иначе казано, да разсинхронизира добре настроените ми и благородни вибрации за момент и да замъгли погледа ми тази прашинка изкуство. Да спре мига. И да отмине.
...
твореца трябва да е най-много на една крачка пред теб, и то в твоята посока. Ако е на 100-тина метра, или малко по-вдясно,
просто ще се разминете, дори да е сътворил най-великия шедьовър, който историята познава.
Така че, за мен едно такова споделяне от типа харесвам/не харесвам,
дава много информация за гледащия, и почти никаква за творбата...
например, ако се върнем пак на онези 2 графики на жени,
колко от вас "видяха", че ръката, която е "драснала" тези небрежни контури, се придобива с всекидневни упражнения, в продължение на 30 години минимум, и пак можеше да не се получи? Колко "видяха", че това са рисунки тип "хайку"(наричам ги така, защото не знам какъв е професионалния термин) - просто емоция, миг, а не описание от натура... Ама не, не питам...
Не знам. Не съм сигурен, че трябва да е на една крачка пред мен. Или встрани. Не мога да кажа всъщност, може и да е една. Просто да направя 100 наведнъж. Един вид онова зенското за ученикът и учителят...Амаранта написа:Там е работата, че за да се случи това докосване,
твореца трябва да е най-много на една крачка пред теб, и то в твоята посока. Ако е на 100-тина метра, или малко по-вдясно,
просто ще се разминете, дори да е сътворил най-великия шедьовър, който историята познава.
Така че, за мен едно такова споделяне от типа харесвам/не харесвам,
дава много информация за гледащия, и почти никаква за творбата...
например, ако се върнем пак на онези 2 графики на жени,
колко от вас "видяха", ръката, която е "драснала" тези небрежни контури, се е придобива с всекидневни упражнения, в продължение на 30 години минимум, и пак можеше да не се получи? Колко "видяха", че това са рисунки тип "хайку"(наричам ги така, защото не знам какъв е професионалния термин) - просто емоция, миг, а не описание от натура... Ама не, не питам...Щом не става за кавьорче в хола, значи - за нищо не става.
Истината е, че има неща, не знам дали са изкуство по каноните, пък и не ме интересуват те, които докосват в мен нещо едновременно нежно и диво, бурно и философско, ярко и смътно, дълбоко и близко, непознато и мое, нещо, което ме кара да се сепна за миг и да преживея нещо ново/странно/друго и безумно хубаво. Толкова, че някак дори да ме заболи.
Не съм гледал графиките. Видях само първата картина. Лаик съм. Не ми хареса.
Адски ще ми е интересно да си поговорим за това какво е изкуство. Но ще гледам по-късно отново. Сега наистина трябва да ви оставя, уви.
Ми аз нищо такова не видяхАмаранта написа: например, ако се върнем пак на онези 2 графики на жени,
колко от вас "видяха", че ръката, която е "драснала" тези небрежни контури, се придобива с всекидневни упражнения, в продължение на 30 години минимум, и пак можеше да не се получи? Колко "видяха", че това са рисунки тип "хайку"(наричам ги така, защото не знам какъв е професионалния термин) - просто емоция, миг, а не описание от натура... Ама не, не питам...Щом не става за кавьорче в хола, значи - за нищо не става.
аПсолутно нищо не разбирам от изобразително изкуство.
Абсурд да разпозная сигурност на почерка, почерк в смисъл стил на рисуване и контури, цветове и т.н. и т.н.н
Само това мога да кажа - харесва ми/ не ми харесва...
И тва дето казах де - преднамерено груби, в това съм някак си сигурна, ама защо - нИ знам...
а да! годините труд.
като оня виц - бе тоя за 5 минути ме прегледа пък ми иска 5000
но зад 5-те минути стоят 25 години учене
п.п. как можах да се вържа въобще да говоря на тази безсмислена тема не знам
навярно избивам комплекси, но нали завърших една магистратура по счетоводство
и оттогава безкрайно уважавам образованието си по музика
другото е няква смешка от днес за утре
а в очите на външните хора изкуството изглежда лековато и някакъв майтап
така се бил родил разбираш ли
като оня виц - бе тоя за 5 минути ме прегледа пък ми иска 5000
но зад 5-те минути стоят 25 години учене
п.п. как можах да се вържа въобще да говоря на тази безсмислена тема не знам
навярно избивам комплекси, но нали завърших една магистратура по счетоводство
и оттогава безкрайно уважавам образованието си по музика
другото е няква смешка от днес за утре
а в очите на външните хора изкуството изглежда лековато и някакъв майтап
така се бил родил разбираш ли
Това последното не го разбрах.shshtt написа:а да! годините труд.
като оня виц - бе тоя за 5 минути ме прегледа пък ми иска 5000
но зад 5-те минути стоят 25 години учене
п.п. как можах да се вържа въобще да говоря на тази безсмислена тема не знам
навярно избивам комплекси, но нали завърших една магистратура по счетоводство
и оттогава безкрайно уважавам образованието си по музика
другото е няква смешка от днес за утре
а в очите на външните хора изкуството изглежда лековато и някакъв майтап
така се бил родил разбираш ли
В какъв смисъл "лековато"? Изкуството си иска яко бач.
Ти може и такъв да си се родил - с талант, искам да кажа, ама картината някой все пак трябва да я нарисува, нали?
Ъъъ, колкото до вица - общо взето 25 години учене и може за 5 минути да постави диагноза.
5 години учене не знам на колко минути преглед се равняват, пък и доколко ще е точна диагнозата.
Да, вярно. Наистина все едно изкуството е някакъв код, има кодове за различни нива, който прихващаме като липсваща част от пъзела си и който "разпознаваме" у други, които са го "прихванали", понеже са му разчели кода. Странното е, че това е просто надстройка, културна един вид, а не същност и все пак служи за преценка на същността.Амаранта написа:
Така че, за мен едно такова споделяне от типа харесвам/не харесвам,
дава много информация за гледащия, и почти никаква за творбата...
В последната книга, която четох - "Елегантността на таралежа" има такива моменти. Намират се сродни души именно по общите си вкусове. Разпознават се сред тълпата.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Аз и за социалните мрежи така се изказах днес та ще го повторя тоя апломб. Мисля че счетоводството е хрумка и откритие равно на нютоновите закони. Двустранното счетовство говоря. Как му е дошло на ум на тоя пич* егати бе?! Метод с който можеш да дефинираш(да опишеш) всяка, ама всяка си съвсем стопанска операция която може да роди човека. Ами точно същото e направил съра с трите закона на термодинамиката, само дето не го е занимавала човешката а физичната дейност. Едно към едно са.shshtt написа:а да! годините труд.
като оня виц - бе тоя за 5 минути ме прегледа пък ми иска 5000
но зад 5-те минути стоят 25 години учене
п.п. как можах да се вържа въобще да говоря на тази безсмислена тема не знам
навярно избивам комплекси, но нали завърших една магистратура по счетоводство
и оттогава безкрайно уважавам образованието си по музика
другото е няква смешка от днес за утре
а в очите на външните хора изкуството изглежда лековато и някакъв майтап
така се бил родил разбираш ли
*Пича е Лука Пачиоли.
Няма да тръгна да го сравнявам с Леонардо Да Винчи и Моцарт, споко. Пък и едва ли някой изобщо и въобще и навсякъде ще постави счетоводното ти обраование наравно с музикалното. Тва музиката, риш е.... ехее
Green Light написа:може би го казваш с ирония, а може би неshshtt написа:
*Пича е Лука Пачиоли.
Няма да тръгна да го сравнявам с Леонардо Да Винчи и Моцарт, споко. Пък и едва ли някой изобщо и въобще и навсякъде ще постави счетоводното ти обраование наравно с музикалното. Тва музиката, риш е.... ехее
пачиоли е гений, защото е измислил системата
но не затова говорех - да се науча да свиря и най-посредствено на какъвто и да е инструмент е много по-трудно отколкото да прочета 30-40 учебника
а за ежедневното, асистентско оперативно счетоводство и нищо да не прочета няма да се забележи - достатъчно е да съм средно интелигентна и с темперамент подходящ за тух труд и точно изпълнение на предписанията на началството
то най-добре да не го плюя, че да не се наложи пак то да ме спасява от глад
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Много си прав, друже. И за мен. Изкуството е, прочее, емоция май. Еманацията на емоцията. Същността й.Ън написа:Но какво е за нас изкуството- има смисъл. За мен изкуството трябва да ме накара да чувствам. Ако нищо не почувствам, значи не е достатъчно добро. За мен, де...
Това, може би, е най-кратката и същевременно най-пълна дефиниция на изкуство. И не мисля, че е надстройка. Нещо толкова дълбоко е, че е неразделна част от нас. Още от праисторическите рисунки, и украшения, и фигурки.
Напротив, съвсем уместен е. Накара те да почувстваш и съпреживееш това, което чувствах аз,Ън написа:Сарказма ти е неуместен. А лично за мен е и дразнещ. Ама ти това го знаеш, нали? Затова го и написаАмаранта написа:Ама не, не питам...Щом не става за кавьорче в хола, значи - за нищо не става.
докато пишех тези редове. Нещо като изкуство - кара те да чувстваш и съпреживяваш.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Точно така - от лабораторията потвърдиха, че сересето от презаписа е по дълго с 46 секунди, което навежда на мисълта, че са добавени думи.Ън написа:Глупости! Рем никога не се изразява така! "Добавила си едно "сирене", което не е типично за неговия изказ.pocti_bezobidna написа:"всичкоеедноназдравевиносиренежени"?
Така че- "всичкоеедноназдравевиноижени"
Ако на мен не вярваш, попитай Танов!
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Интересно! Това с кода го разбрах, обаче нещо нивата ми се губят, кой определя нивото? Ние ли? Всеки който разпознае нашия код е на нащо ниво, а всеки който не го разпознае е по-долу по дифолт. Така ли?vyara написа:... Наистина все едно изкуството е някакъв код, има кодове за различни нива, който прихващаме като липсваща част от пъзела си и който "разпознаваме" у други, които са го "прихванали", понеже са му разчели кода. Странното е, че това е просто надстройка, културна един вид, а не същност и все пак служи за преценка на същността.
...
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
ъхъ.Remmivs написа:Много си прав, друже. И за мен. Изкуството е, прочее, емоция май. Еманацията на емоцията. Същността й.Ън написа:Но какво е за нас изкуството- има смисъл. За мен изкуството трябва да ме накара да чувствам. Ако нищо не почувствам, значи не е достатъчно добро. За мен, де...
Това, може би, е най-кратката и същевременно най-пълна дефиниция на изкуство. И не мисля, че е надстройка. Нещо толкова дълбоко е, че е неразделна част от нас. Още от праисторическите рисунки, и украшения, и фигурки.
ОК
да започнем отначало.
мимезис, катарзис и калокагатия. Нема да обяснявам - имате си гугъл сичките.
Катарзисът е най-ясен - емоция. Дотук си за шеС.
така - мимезис - дали отразява очевидното, или силите, които го формират, или понятията?! Пример: в представите на масовият мъж, голата жела отразява само едно: еротика. Но би могла да е изящество, или просто голота, разголеност, уязвимост. Ако "виждаш" само еротиката, всички други "погледи" изглеждат....ъъъъ всякак, но не "изкуство", защото не те докосват. Точно теб не.
после - "калокагатия" - какъв е идеалът днес?! - най-трудния въпрос. Дали да си преуспял, силен и безкомпромисен, или пък съзерцателен, осъзнат, смирен и "източен". Всеки от възгледите си има формален израз. Единият е изкуство, другият - не е.
Накрая - защо точно пък "изкуството"?
Защо не:
Какво е счетоводството за нас?
Какво е теорията за относителността за нас?
или пък:
Какво е историята за нас?
- ето ти един смислен въпрос "Какво е българската история от последните 5-6 века за нас?"
Ето и отговор: Емоция.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Не съм сигурен, че те разбрах. Искаш да кажеш, че емоцията не е равна на изкуство ли? Съгласен съм с това. Обаче си мисля, че изкуство без емоция не е точно изкуство. И не казвам с това, че изкуството е емоция, че няма смесен талант и адски много труд и дух в изкуството. Напротив. Има. От всичкото едно.Амаранта написа:ъхъ.
ОК
да започнем отначало.
мимезис, катарзис и калокагатия. Нема да обяснявам - имате си гугъл сичките.
Катарзисът е най-ясен - емоция. Дотук си за шеС.
така - мимезис - дали отразява очевидното, или силите, които го формират, или понятията?! Пример: в представите на масовият мъж, голата жела отразява само едно: еротика. Но би могла да е изящество, или просто голота, разголеност, уязвимост. Ако "виждаш" само еротиката, всички други "погледи" изглеждат....ъъъъ всякак, но не "изкуство", защото не те докосват. Точно теб не.
после - "калокагатия" - какъв е идеалът днес?! - най-трудния въпрос. Дали да си преуспял, силен и безкомпромисен, или пък съзерцателен, осъзнат, смирен и "източен". Всеки от възгледите си има формален израз. Единият е изкуство, другият - не е.
Накрая - защо точно пък "изкуството"?
Защо не:
Какво е счетоводството за нас?
Какво е теорията за относителността за нас?
или пък:
Какво е историята за нас?
- ето ти един смислен въпрос "Какво е българската история от последните 5-6 века за нас?"
Ето и отговор: Емоция.
PS
харесвам думата "калокагатия" още откакто я видях за първи път
http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=165280#165280

