Искам да ви покажа нещо (вече не искам...)

[Quid]

нямало красива кола а?


мухааааааааааааааа:rotfl24:

[latrevw]

нямало красива кола а?


мухааааааааааааааа:rotfl24:

хехехе, знаех си, че няма да издържиш и ще се обадиш

сляпа съм бе, не мога да я видя тая красивата кола

[Quid]

нямало красива кола а?


мухааааааааааааааа:rotfl24:

хехехе, знаех си, че няма да издържиш и ще се обадиш

сляпа съм бе, не мога да я видя тая красивата кола

Fisker Karma

http://www.autoclub.bg/index.php?menu=16&id=1033

[latrevw]

Fisker Karma

http://www.autoclub.bg/index.php?menu=16&id=1033

няма да казвам нищо, за да не те ядосвам

много ме влекат тия коли на ток и не знам какво си още, гледах, че почнали да ги продават и в България, но са ужасно скъпи.

[Quid]

колата е правена от човек правил аston martin и бмв

цената на тази ще е от 80000$

[latrevw]

колата е правена от човек правил аston martin и бмв

цената на тази ще е от 80000$

дооообре

просто съм тотално безчувствена към коли. за мен са само средство за придвижване. може би ако бях инженер и разбирах нещо от "устройство на автомобила", бих могла да се възхитя

[Баба Яга]

защото всеки търси красота за душата си, но за съжаление няма възможност да си го позволи. изкуството винаги е било за богатите

Това е мит!
И гъдел за "новобогаташите".
Статуите по площадите на Гърция и Рим за богатите ли са били? Или не са произведения на изкуството? Мозайките в обществените бани, стенописите по катедрали и храмове, архитектурата - това не е ли изкуство или е само за богатите?
Парадокс, но в дърворезбата има един стил наречен "овчарски" - тия изкусно създадени шарки за кого са били предназначени? Бродериите?! Мога да изброявам още много, но ако наистина вярваш на клишето няма как да те разубедя.[/quote]

Имах предвид Майстора, Бояджиев, Пиронков, Мане, Моне, Дали и още много други. Не вярвам да си видял картина на Майстора и да не си искал да я имаш и да и се наслаждаваш, аз съм го искала.

[Мнемозина]

Когато в тия неща човек хем има нужда от мнения, хем да са компетентни, хем да не са посичащи (защото знаещите стават и претенциозни), всъщност има нужда не толкова публика, а първо от учител, с когото има сходни вкусове и комуто би повярвал. Тъй си мисля аз.

Малко съм позакъснял с обучението, не мислиш ли...иначе си права, че точно това ми е нужно...

Не, не мисля, че си закъснял. Никога не е късно за нещо такова, защото то е първо общуване и после всичко останало.
Ей това не се каза в оная огромната тема - че изкуството е общуване.

Просто е важно да намериш правилния човек.
Така мисля, наистина.

[Мнемозина]

защото всеки търси красота за душата си, но за съжаление няма възможност да си го позволи. изкуството винаги е било за богатите

Това е мит!
И гъдел за "новобогаташите".
Статуите по площадите на Гърция и Рим за богатите ли са били? Или не са произведения на изкуството? Мозайките в обществените бани, стенописите по катедрали и храмове, архитектурата - това не е ли изкуство или е само за богатите?
Парадокс, но в дърворезбата има един стил наречен "овчарски" - тия изкусно създадени шарки за кого са били предназначени? Бродериите?! Мога да изброявам още много, но ако наистина вярваш на клишето няма как да те разубедя.

Имах предвид Майстора, Бояджиев, Пиронков, Мане, Моне, Дали и още много други. Не вярвам да си видял картина на Майстора и да не си искал да я имаш и да и се наслаждаваш, аз съм го искала.

Само че то си има музеи и галерии сега.
Радостта от изкуството не е свързана непременно с притежанието му.
Нито пък реалната му ценност е адекватна на продаваемостта му - и в двете посоки. Продаваемостта не е критерий.

[Баба Яга]

Това е мит!
И гъдел за "новобогаташите".
Статуите по площадите на Гърция и Рим за богатите ли са били? Или не са произведения на изкуството? Мозайките в обществените бани, стенописите по катедрали и храмове, архитектурата - това не е ли изкуство или е само за богатите?
Парадокс, но в дърворезбата има един стил наречен "овчарски" - тия изкусно създадени шарки за кого са били предназначени? Бродериите?! Мога да изброявам още много, но ако наистина вярваш на клишето няма как да те разубедя.

Имах предвид Майстора, Бояджиев, Пиронков, Мане, Моне, Дали и още много други. Не вярвам да си видял картина на Майстора и да не си искал да я имаш и да и се наслаждаваш, аз съм го искала.

Само че то си има музеи и галерии сега.
Радостта от изкуството не е свързана непременно с притежанието му.
Нито пък реалната му ценност е адекватна на продаваемостта му - и в двете посоки. Продаваемостта не е
критерий.

Съгласна съм Мнемо, но въпреки това ми се е искало, признавам си го, просто са ме изкушавали, както и яйцата на Фаберже. Всичко човешко ми е присъщо.

[vyara]

Само че то си има музеи и галерии сега.
Радостта от изкуството не е свързана непременно с притежанието му.
Нито пък реалната му ценност е адекватна на продаваемостта му - и в двете посоки. Продаваемостта не е критерий.

А така! Радостта не е притежание. Продаваемостта не е критерий. Точно така!

[Глас в пустиня]

Имах предвид Майстора, Бояджиев, Пиронков, Мане, Моне, Дали и още много други. Не вярвам да си видял картина на Майстора и да не си искал да я имаш и да и се наслаждаваш, аз съм го искала.

Изкуството не е само картини, затова възразявам срещу клишето, че видиш ли(изкуството) било само за богатите.
Мога да харесвам картини и без да ги пожелавам. За да поискаш и за да отнесеш една картина у дома си, трябва да съобразиш много неща - не може току тъй да я боднеш на стената.

[Глас в пустиня]

Само че то си има музеи и галерии сега.
Радостта от изкуството не е свързана непременно с притежанието му.
Нито пък реалната му ценност е адекватна на продаваемостта му - и в двете посоки. Продаваемостта не е критерий.

А така! Радостта не е притежание. Продаваемостта не е критерий. Точно така!

Тука даже може да се отвори подтема - "притежанието на картини като форма на инвестиция" - след като говорим за класици.

[Green Light]

Имах предвид Майстора, Бояджиев, Пиронков, Мане, Моне, Дали и още много други. Не вярвам да си видял картина на Майстора и да не си искал да я имаш и да и се наслаждаваш, аз съм го искала.

Аз вчера се загледах в една на Тулуз Лутрек. Кво да ти кажа... Хубаво че на същата страница имаше и Пикасо - Дора, риш, някоя, та Лутрека стана без алтернатива.
Бездруго ме наболяваше главата...
Пикасо, риш

Бе я да си млъкна

[Мнемозина]

Съгласна съм Мнемо, но въпреки това ми се е искало, признавам си го, просто са ме изкушавали, както и яйцата на Фаберже. Всичко човешко ми е присъщо.

Аз пък - обратно, нещата които най-много харесвам, не ги искам вкъщи. Или ако дойдат вкъщи, гледам да ги забравям.
Не може постоянен празник. Нещо такова ми е мотивът.

[latrevw]

Имах предвид Майстора, Бояджиев, Пиронков, Мане, Моне, Дали и още много други. Не вярвам да си видял картина на Майстора и да не си искал да я имаш и да и се наслаждаваш, аз съм го искала.

Изкуството не е само картини, затова възразявам срещу клишето, че видиш ли(изкуството) било само за богатите.
Мога да харесвам картини и без да ги пожелавам. За да поискаш и за да отнесеш една картина у дома си, трябва да съобразиш много неща - не може току тъй да я боднеш на стената.

Боев, пак си се хващап за думата и въртиш и сучеш.
Аз дори не говоря за майсторите или за големи художници. Не съм убедена, че мога да купя всички картини на Ън, които харесвам, камо ли за други. Не говоря за богати с милиарди. И не съм казала, че всяка картина, която харесаш, трябва да купиш, или че от продаваемостта й зависи доколко някой е добър художник.
Просто в сегашно време изкуството е малко по-достъпно са хора с добро финансово състояние. И не само като картини, а и театър, опера, абе въобще всичко. И всъщност не само в сегашно време, а винаги е било така.

[Мнемозина]

Боев, пак си се хващап за думата и въртиш и сучеш.
Аз дори не говоря за майсторите или за големи художници. Не съм убедена, че мога да купя всички картини на Ън, които харесвам, камо ли за други. Не говоря за богати с милиарди. И не съм казала, че всяка картина, която харесаш, трябва да купиш, или че от продаваемостта й зависи доколко някой е добър художник.
Просто в сегашно време изкуството е малко по-достъпно са хора с добро финансово състояние. И не само като картини, а и театър, опера, абе въобще всичко. И всъщност не само в сегашно време, а винаги е било така.

Е да, ама където погледнеш, пишат обратното - интернет и медиите са направили изкуството общодостъпно и оттам произтичат всичките проблеми с авторските права.

Щуро се дивих да оная девойка, дето издала от свое име купища чужди стихове и сега пишела автобиографичен роман със заглавие "Гордост и предразсъдъци".

[shshtt]

Боев, пак си се хващап за думата и въртиш и сучеш.
Аз дори не говоря за майсторите или за големи художници. Не съм убедена, че мога да купя всички картини на Ън, които харесвам, камо ли за други. Не говоря за богати с милиарди. И не съм казала, че всяка картина, която харесаш, трябва да купиш, или че от продаваемостта й зависи доколко някой е добър художник.
Просто в сегашно време изкуството е малко по-достъпно са хора с добро финансово състояние. И не само като картини, а и театър, опера, абе въобще всичко. И всъщност не само в сегашно време, а винаги е било така.

Е да, ама където погледнеш, пишат обратното - интернет и медиите са направили изкуството общодостъпно и оттам произтичат всичките проблеми с авторските права.

Щуро се дивих да оная девойка, дето издала от свое име купища чужди стихове и сега пишела автобиографичен роман със заглавие "Гордост и предразсъдъци".

то затова и ще я съдят горката щото не е наред с главата
взела че ги преписала едно към едно с една-две заменени думи
плагиатството се шири навред, но не така ачик и е недоказуемо
казват на подсъзнателно ниво ставали подобни нещата, вдъхновил се човека, никой не е уникален и пр.
има нещо вярно
ето в икономиката как е, маркетинг стратегии са разработили как примерно панасоаник да си съществува независимо и необезпокояван от панасоник

[latrevw]

Боев, пак си се хващап за думата и въртиш и сучеш.
Аз дори не говоря за майсторите или за големи художници. Не съм убедена, че мога да купя всички картини на Ън, които харесвам, камо ли за други. Не говоря за богати с милиарди. И не съм казала, че всяка картина, която харесаш, трябва да купиш, или че от продаваемостта й зависи доколко някой е добър художник.
Просто в сегашно време изкуството е малко по-достъпно са хора с добро финансово състояние. И не само като картини, а и театър, опера, абе въобще всичко. И всъщност не само в сегашно време, а винаги е било така.

Е да, ама където погледнеш, пишат обратното - интернет и медиите са направили изкуството общодостъпно и оттам произтичат всичките проблеми с авторските права.

Щуро се дивих да оная девойка, дето издала от свое име купища чужди стихове и сега пишела автобиографичен роман със заглавие "Гордост и предразсъдъци".

не знам, разговорът много се извъртя, моята мисла тръгна от там, че Ън се възмущаваше на цената за една съмнителна рисунка - 450 лв. Какво да си говорим тогава за истинските неща и колко хора могат да поощрят някой талантлив художник като купуват картините му.
вие сте забили в съвсем различна посока.

п.п. на оная какво й се дивиш. не й ли гледа интервюта. тя е болна и безкрайно тъпа. ей такива като вземат да ми се правят на поетеси.
мен ако питаш изкуството трябва да е общодостъпно, и това е добре и за авторите

[Мнемозина]

не знам, разговорът много се извъртя, моята мисла тръгна от там, че Ън се възмущаваше на цената за една съмнителна рисунка - 450 лв. Какво да си говорим тогава за истинските неща и колко хора могат да поощрят някой талантлив художник като купуват картините му.
вие сте забили в съвсем различна посока.

п.п. на оная какво й се дивиш. не й ли гледа интервюта. тя е болна и безкрайно тъпа. ей такива като вземат да ми се правят на поетеси.
мен ако питаш изкуството трябва да е общодостъпно, и това е добре и за авторите

Един разговор ако не се врътне няколко пъти, не става разговор.
Макар че посоката е същата, като се замислиш. Ако проблемът не е в моженето, ще е в преценката.

Удивително е, защото - точно ей такава, каквато е - е много показателно това, което става в главата й. И то е показателно за една тенденция, предречена още през 60-те години. И все си мисли човек, че предреклият я и последователите му се правят на интересни (като ония с черната слузеста вода) и че това няма да се случи, а ето ти жив пример...

[vyara]

И то е показателно за една тенденция, предречена още през 60-те години. И все си мисли човек, че предреклият я и последователите му се правят на интересни (като ония с черната слузеста вода) и че това няма да се случи, а ето ти жив пример...

Какво предричане? Коя тенденция?

[holi_day]

Ън, къде се губиш?

[Ън]

Ън, къде се губиш?

Не се губя. Тъпо ми е да пиша по тая тема.
Да насочвам темата в желана от мен посока- не може, щото ще стъпча нечие мнение.
Да показвам кво ми харесва- пак е тъпо, щото на другите не им харесва.
Да говоря за квото ме вълнува- пак не става-на другите им е през оная работа.
Да ви показвам какво правя- вече досадих и с това.
Така че- не се губя, просто не ми се пише.

[Мнемозина]

Така че- не се губя, просто не ми се пише.

Ще ти мине.

Вяра, ще се опитам да ти разкажа, но когато съм по-, сега нещо ми е мързеливо.
Макар че вече сто неща обещах и не стигам до тях.
Ама пък и само Латрево се повъзмути, значи мога да се правя и на разсеяна. :lol::lol:

[WALL-E]

шму мине кат ми направи и на мен овнешки пърДжоли на двора
аз по дупки нема а ода
кротко ще си пийкам у същиьот двор
само а се стопли

[holi_day]

Да ви показвам какво правя- вече досадих и с това.

не си

[vyara]

Така че- не се губя, просто не ми се пише.

Ще ти мине.

Вяра, ще се опитам да ти разкажа, но когато съм по-, сега нещо ми е мързеливо.
Макар че вече сто неща обещах и не стигам до тях.
Ама пък и само Латрево се повъзмути, значи мога да се правя и на разсеяна. :lol::lol:

О, няма проблеми. Просто ми се стори интересно, макар и подметнато ей така. Пък и хич да не го споменеш, за малко ли работи имам да мисля. :winkw:

[vyara]

Ън, къде се губиш?

Не се губя. Тъпо ми е да пиша по тая тема.
Да насочвам темата в желана от мен посока- не може, щото ще стъпча нечие мнение.
Да показвам кво ми харесва- пак е тъпо, щото на другите не им харесва.
Да говоря за квото ме вълнува- пак не става-на другите им е през оная работа.
Да ви показвам какво правя- вече досадих и с това.
Така че- не се губя, просто не ми се пише.

Нормално, нормално, всичко си е точно както си му е редът. Сега си някъде в долна точка на синусоидата. После пак ще се възнесеш нагоре, после пак ще клюмнеш и ей така. Няма се плашиш, забавлявай се. Не е нужно да стигнеш до определен резултат и той да е с определени характеристики. Точно напротив.

[Света вода ненапита]

Така че- не се губя, просто не ми се пише.

[Глас в пустиня]

...

Боев, пак си се хващап за думата и въртиш и сучеш.
...

Така ли?

С опера, съвсем в началото, са се забавлявали само италианските селяни - много по-късно става класика.

Не ходенето на театър, балет, опера и др. не е свързано непременно с липсата на средства - просто времето е друго. Хората се вълнуват и се радват на различни неща - видео, ДВД, и-нет...това са все културни достижения които ти докарват всичките изброени неща в къщи и отпада необходимостта да се тъпчеш в препълнени салони облечен по точно определен начин и демонстриращ определена принадлежност.
Единственото нещо с което не съм съгласен е клишето, че изкуството е само за богатите - това притеснява ли те? Аз написах мойте доводи, ако наистина мислиш, че изскуството е само за богатите - опровергай ме!.

[Глас в пустиня]

...

то затова и ще я съдят горката щото не е наред с главата
взела че ги преписала едно към едно с една-две заменени думи
...

Няма да я осъдят! Или много и сече пипето или има много добър адвокат. Нейната версия е, че тия строфи са попаднали там случайно след размяна с приятели и въпросът отлита към сродните права и тъй като е трудно доказуемо кой, кога и как и е дал стихчетата, калая ще обере персонала на издателя.

[Мнемозина]

О, няма проблеми. Просто ми се стори интересно, макар и подметнато ей така. Пък и хич да не го споменеш, за малко ли работи имам да мисля. :winkw:

Няма "не искам", ще слушаш сега.
Да не си питала, днес съм безапелационна... още две минути.

През шейсетте години Ролан Барт прави един анализ на тенденциите в литературознанието и общо взето казва, че тъй както са я подкарали критиците, в най-скоро време авторът като такъв ще престане да има значение - тоест идеята за Автора ще изчезне. Писанието се казва "Смъртта на Автора", има го в литернет.
После тая негова идея се доразгръща и от други постмодернисти, като един от основните аргументи например е, че отношението между творбата и читателя няма нищо общо с намеренията на автора. Тоест - авторът е писал, каквото писал, но читателят вижда в произведението нещо съвсем различно.
И други подобни.
В последните години тая идея много често се спрягаше именно във връзка с интернет и с битуването на изкуството в него - и като се замислиш, често сме виждали и ние такива бърканици, кое чие е и дали е негово и всъщност има ли изобщо значение това.

И ето ти го сега това момиче с тая объркана глава, в която всичко просто се е сбъднало.
То си смята, че което му е харесало, си е негово - и толкова.

Вече е утре, не съм толкова безапелационна - можеш и да не ме четеш.

[Мнемозина]

...

то затова и ще я съдят горката щото не е наред с главата
взела че ги преписала едно към едно с една-две заменени думи
...

Няма да я осъдят! Или много и сече пипето или има много добър адвокат. Нейната версия е, че тия строфи са попаднали там случайно след размяна с приятели и въпросът отлита към сродните права и тъй като е трудно доказуемо кой, кога и как и е дал стихчетата, калая ще обере персонала на издателя.

Това е абсурдно!
Не може да ги е дала и да не е изгледала всички етапи от подготвянето на книгата.

[Green Light]

О, няма проблеми. Просто ми се стори интересно, макар и подметнато ей така. Пък и хич да не го споменеш, за малко ли работи имам да мисля. :winkw:

Няма "не искам", ще слушаш сега.
Да не си питала, днес съм безапелационна... още две минути.

През шейсетте години Ролан Барт прави един анализ на тенденциите в литературознанието и общо взето казва, че тъй както са я подкарали критиците, в най-скоро време авторът като такъв ще престане да има значение - тоест идеята за Автора ще изчезне. Писанието се казва "Смъртта на Автора", има го в литернет.
После тая негова идея се доразгръща и от други постмодернисти, като един от основните аргументи например е, че отношението между творбата и читателя няма нищо общо с намеренията на автора. Тоест - авторът е писал, каквото писал, но читателят вижда в произведението нещо съвсем различно.
И други подобни.
В последните години тая идея много често се спрягаше именно във връзка с интернет и с битуването на изкуството в него - и като се замислиш, често сме виждали и ние такива бърканици, кое чие е и дали е негово и всъщност има ли изобщо значение това.

И ето ти го сега това момиче с тая объркана глава, в която всичко просто се е сбъднало.
То си смята, че което му е харесало, си е негово - и толкова.

Вече е утре, не съм толкова безапелационна - можеш и да не ме четеш.

Ще прочета Смъртта на Автора и после пак ще пиша, но честно казано мисля че г-н Барт си е смукал от пръстите тая теория. Скоро се зачетох е така по диагонал в Укротяване на опърничевата и точно обратното си мислех тогава за Шекспир, за Творбата и Читателя. Каквото си иска, това си прави с нашите отношения Уилям Шекспир. Ако ме иска усмихнат, усмихнат съм, ако ме иска тъжен- тъжен съм, поиска ли ме настръхнал, след 5 минути съм на коня.
Има особено отношение между човека и книгата, обаче автора държи контролния пакет в тия отношения.

Това мисля аз

[vyara]

О, няма проблеми. Просто ми се стори интересно, макар и подметнато ей така. Пък и хич да не го споменеш, за малко ли работи имам да мисля. :winkw:

Няма "не искам", ще слушаш сега.
Да не си питала, днес съм безапелационна... още две минути.

През шейсетте години Ролан Барт прави един анализ на тенденциите в литературознанието и общо взето казва, че тъй както са я подкарали критиците, в най-скоро време авторът като такъв ще престане да има значение - тоест идеята за Автора ще изчезне. Писанието се казва "Смъртта на Автора", има го в литернет.
После тая негова идея се доразгръща и от други постмодернисти, като един от основните аргументи например е, че отношението между творбата и читателя няма нищо общо с намеренията на автора. Тоест - авторът е писал, каквото писал, но читателят вижда в произведението нещо съвсем различно.
И други подобни.
В последните години тая идея много често се спрягаше именно във връзка с интернет и с битуването на изкуството в него - и като се замислиш, често сме виждали и ние такива бърканици, кое чие е и дали е негово и всъщност има ли изобщо значение това.

И ето ти го сега това момиче с тая объркана глава, в която всичко просто се е сбъднало.
То си смята, че което му е харесало, си е негово - и толкова.

Вече е утре, не съм толкова безапелационна - можеш и да не ме четеш.

Ахаааа, много точно наблюдение. Точно така е. Ти казваш едно нещо, а всеки си улавя нишките, които са в собствената му глава. Поражда се необходимост в училищата някой да казва на останалите какво е искал да каже авторът и така всички започват да мислят каквото трябва.
Много точно наблюдение! Авторът не е някой определен субект, а е съвкупност. От една страна съвкупност от всички ценности, натрупани в пишещия (които не са негови, а възприети от околния свят) и от друга - всеки, който го възприема, т.е. читателите му с всичките им интерпретации и пермутации в зависимост от нивото им.
Ролан Барт. Гледам има и други книги. Ти нещо друго от него чела ли си?

[annonymus]

Писанието се казва "Смъртта на Автора", има го в литернет.
После тая негова идея се доразгръща и от други постмодернисти, като един от основните аргументи например е, че отношението между творбата и читателя няма нищо общо с намеренията на автора. Тоест - авторът е писал, каквото писал, но читателят вижда в произведението нещо съвсем различно.
И други подобни.

Това са "смъртта на Автора" е много спорно. Тоест, че Автора умира, защото е написал едно, а читателя и видял друго. Тези автори, при които различния читател вижда различни неща са най-редките, най-ценните и най-безсмъртните.
Тези, в които читателят вижда само това, което е казал Автора, не са никакви Автори, а обикновени търговци на думи. Е, разбира се, може да са лоши, добри или по-добри, но си остават производители, а не Автори.

[Green Light]

Според мен има велики автори и от двата вида. Ама няма да давам примери де.

[annonymus]

Според мен има велики автори и от двата вида. Ама няма да давам примери де.

Моцарт и Салиери ли

Шегувам се. Ами, да, възможно е. По принцип тръгнах да коментирам пуснатото от Мнемо като извадка, може би трябва да прочета цялото есе (или статия?) на Барт.
Чух в движение частично за тази драма със стиховете, но не и отделих много внимание, честно казано.
Теоретично, щом веднъж са те уличили като платгиат, опциите ти не са много за успешно творческо бъдеще.
Ама това теоретично и по белия свят.

Инак - акта на творчество вече наистина е много различен отпреди само 50-60 години, но все пак си мисля, че не може да се говори за смърт на Автора, в което и да е изкуство. Де да знам де.

[annonymus]

Писанието се казва "Смъртта на Автора", има го в литернет.

нещо не го намирам. Аз ли криво търся, що ли?

пп. изрових го

[Green Light]

Писанието се казва "Смъртта на Автора", има го в литернет.

нещо не го намирам. Аз ли криво търся, що ли?

пп. изрових го

Багушевич, Францишак
Балзак, Оноре Дьо
Бализет, Карол
Баравикова, Раиса
Баранчак, Станислав
Барбе, Пиер
Барит, Иуил
Баркър, Клайв
Барни, Джон
Бартиш, Атила
Басара, Светислав
Бах, Ричард


Моляти се бе дай линк за по- некадърните