http://www.litclub.com/library/kritika/bart/dead.htmlGreen Light написа: Моляти се бе дай линк за по- некадърните
не си некадърен бе, просто ти е подадено грешно първоначално инфо
Ма не е нарочно, сигурна съм
http://www.litclub.com/library/kritika/bart/dead.htmlGreen Light написа: Моляти се бе дай линк за по- некадърните
Ами да, първо го прочети, защото аз тук почти нищо не съм казала за това как точно той стига до това.Green Light написа: Ще прочета Смъртта на Автора и после пак ще пиша, но честно казано мисля че г-н Барт си е смукал от пръстите тая теория. Скоро се зачетох е така по диагонал в Укротяване на опърничевата и точно обратното си мислех тогава за Шекспир, за Творбата и Читателя. Каквото си иска, това си прави с нашите отношения Уилям Шекспир. Ако ме иска усмихнат, усмихнат съм, ако ме иска тъжен- тъжен съм, поиска ли ме настръхнал, след 5 минути съм на коня.
Има особено отношение между човека и книгата, обаче автора държи контролния пакет в тия отношения.
Това мисля аз
О, тук има много нишки. Тази, дето ти си я подхванала, е една от тях.vyara написа: Ахаааа, много точно наблюдение. Точно така е. Ти казваш едно нещо, а всеки си улавя нишките, които са в собствената му глава. Поражда се необходимост в училищата някой да казва на останалите какво е искал да каже авторът и така всички започват да мислят каквото трябва.
Много точно наблюдение! Авторът не е някой определен субект, а е съвкупност. От една страна съвкупност от всички ценности, натрупани в пишещия (които не са негови, а възприети от околния свят) и от друга - всеки, който го възприема, т.е. читателите му с всичките им интерпретации и пермутации в зависимост от нивото им.
Ролан Барт. Гледам има и други книги. Ти нещо друго от него чела ли си?
Не, не умира авторът, а идеята за Автора и авторството.pocti_bezobidna написа:Това са "смъртта на Автора" е много спорно. Тоест, че Автора умира, защото е написал едно, а читателя и видял друго. Тези автори, при които различния читател вижда различни неща са най-редките, най-ценните и най-безсмъртните.
Тези, в които читателят вижда само това, което е казал Автора, не са никакви Автори, а обикновени търговци на думи. Е, разбира се, може да са лоши, добри или по-добри, но си остават производители, а не Автори.
Уф, да, извинявам се.pocti_bezobidna написа:http://www.litclub.com/library/kritika/bart/dead.htmlGreen Light написа: Моляти се бе дай линк за по- некадърните
не си некадърен бе, просто ти е подадено грешно първоначално инфо
Ма не е нарочно, сигурна съм
О да, сега има Автори. И Творчеството е съвсем различно и акта на Творчество.Мнемозина написа:Не, не умира авторът, а идеята за Автора и авторството.pocti_bezobidna написа:Това са "смъртта на Автора" е много спорно. Тоест, че Автора умира, защото е написал едно, а читателя и видял друго. Тези автори, при които различния читател вижда различни неща са най-редките, най-ценните и най-безсмъртните.
Тези, в които читателят вижда само това, което е казал Автора, не са никакви Автори, а обикновени търговци на думи. Е, разбира се, може да са лоши, добри или по-добри, но си остават производители, а не Автори.
И като погледнеш, в днешния свят тая магия я няма в публичното пространство - на Автора като творец.
Нема да лъжеш! Тоя го знам. Македонче от ФИРОМ - още от малък му викали ешек Спиро(магарето Спиро) заради способността му да разказва разни случки и небивалици. Обаче при някакво си страно мноо страшно нещо дето периодично се случва на държавицата на Аце му се наложило да духне към острова и не щеш ли там съдбата му се усмихнала. Само дето местните не можели да му казва ешек Спиро и започнали да го наричат Шекспир.Мнемозина написа:
Между другото, точно Шекспир е много особен случай, защото има една много добре аргументирана версия, че под това име са писали поне двама души, а може би и цяла компания.
Нямам време да се разпростирам и да ти обяснявам нашироко - обаче версията на момата е железна. Стиховете са попаднали случайно там след размяна и са били на хвърчащи листчета - сиреч - липсва умисъл от нейна страна, а и от страна на хората които са и дали стихове. Остава вината на издателя, че не е разпознал плагиатството. Момата е добросъвестна един вид.Мнемозина написа:Това е абсурдно!БоЕВ написа:Няма да я осъдят! Или много и сече пипето или има много добър адвокат. Нейната версия е, че тия строфи са попаднали там случайно след размяна с приятели и въпросът отлита към сродните права и тъй като е трудно доказуемо кой, кога и как и е дал стихчетата, калая ще обере персонала на издателя.shshtt написа:...
то затова и ще я съдят горката щото не е наред с главата
взела че ги преписала едно към едно с една-две заменени думи
...
Не може да ги е дала и да не е изгледала всички етапи от подготвянето на книгата.
версията на момата е ръждясалаБоЕВ написа:Нямам време да се разпростирам и да ти обяснявам нашироко - обаче версията на момата е железна. Стиховете са попаднали случайно там след размяна и са били на хвърчащи листчета - сиреч - липсва умисъл от нейна страна, а и от страна на хората които са и дали стихове. Остава вината на издателя, че не е разпознал плагиатството. Момата е добросъвестна един вид.
задълженията на редакторката са били най-вероятно да отстрани грешки, да оправи рими, словоред и такива. вероятно й е платила до 50лв, да не кажа по-малкоshshtt написа:Ами вината си е изцяло на редакторката, според мен. И на издателката, че от лакомия и малоумен ще издаде.
Все някаква лична среща са имали и я е видяла и чула как говори, невъзможно е да не забележиш че не е съвсем адекватна.
Пък и никой не пада от небето, все някой би трябвало да я познава като пишеща. Нищо не са проверили.
Ооо, на фона на скандалите, дето се вихрят тука, това си е разговор за култураshshtt написа:да, възможно е да е нямало коректор и редакторката всъщност това да е правила
странно ми е че се раздуха толкова този случай, сигурно глад за по-различни скандали
не заслужаваща внимание и обсъждне ми се струва цялата история
мани!jazz написа:докато го покажеш
и го скри
не става ексхибиционист от теб