Много готин човек. Представям си го фин, интелигентен и дисциплиниран. Де да знам, може би строг, все пак е бил с мисия, няма място за усмивка. Строг, сериозен, задълбочен. Бих искал дасъм го познавал. Разбирахте ли се?
Ън, струва ми се, че темата за патриотизма не е тема на нашето време. Не това бих извел като главното качество на дядо ти, съдейки по този откъс от живота и приключенията му.
Нашите дядовци, а и родителите ни също, са смятали това за висша ценност, защото това е определяло възхода на един народ. Днес това не е така.
Когато дядо ти е слагал съдбата си в служба на каузата Беломорска Тракия, това го е правело човек, който гледа по- далече от носа си, човек чиито мисли надхвърлят личното му благо. Тия хора винаги са били двигателя.
Днес, да виждаш по- далече от носа си значи друго. По- далече от носа си са гледали Франция и Германия през 51ва когато създават Европейската общност. Не патриоти са седнали тогава на масата и не Елзас и Лотарингия е била темата. А въглища и стомана. Да гледаш по- далече от носа си по отношение на беломорска Тракия днес означава да се присединим към антикризисните мерки за Гърция за да спрем клатещата се дъсчица от доминото да не падне и да не бутне цялата редичка. И така, по този начин да направим децата си в България достатъчно спокойни, заможни и значи свободни, за да бъдат притежатели на Кавала, на Одрин, Охрид или пък на Шамони.
Мисля че 20 или 30 или 40годишния ти дядо би одобрил този възглед.
Надявам се, впрочем. Хубаво би било такъв човек да ме одобрява
