Имам един познат, с когото се виждаме през определен период от време по работа - той си работи вкъщи.
И преди известно време се похвали, ама много щастлив и умилен - взели си домашен любимец, таралежче.
Радвахме му се, закачахме го - не беше много доволен, сумтеше нещо и се свираше, обаче бодлите му бяха мекички и ставаше за галене.
Онзи ден се видяхме пак, но съвсем за малко. С човека. За таралежа успях само да попитам.
Нещо се уплашил веднъж, таралежът, не запомних какво го беше стреснало, и оттогава само ядял, спял и се страхувал. Като му сипваш вода в купичката си мислел, че го нападаш. Хранели го с котешки бисквити, обаче като гризнел една, толкова се плашел от шума, който вдигал, че бягал презглава надалеч.
Препоръчах му да намерят таралежов психотерапевт.
