Две трети от хора пристигат със закъснение ултрамахмурлии, репетициите почват в 10:30 ч. сутр.
До обяд само разправии, на диригента вече му падат ръцете и ги пуска в почивка.
Всички се втурват на бегом към лавката в приземния, диригентът също. Те - да си купят пиене, а диригентът - да ги следи да не го направят точно това. Аз не съм в схемата, купувам си биричка, отивам в ъгъла при стоящия пепелник - гъзът ми вече се е вкопитил от седене.
И ги гледам "великите" армейски хористи. Поръчват си по една кока-кола с намигане с лявото око. Щото диригентът е отдясно. Бюфетчията отваря левия хладилник и им дава поръчаното. Други си поръчват кафе и кола - отваря се десния хладилник.
След три бързи коли с намигане някои хористи трудно се качиха на сцената. Същото се отнасяше и за някои от оркестрантите.
Трикът какъв бил - вечерта бюфетчията излива половината шише с кола и долива водка, после пак го запечатва. Да е готов за "нуждите на народа" на следващия ден.
А диригентът след почивката: "Ето, момчета! Така трябва да се пее! Не разбирам какво ми се лигавихте цяла сутрин!"
(Може вече да съм ви го разказвал, но ще ми простите, надявам се)
